РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 06.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 855 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж.М.А., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 20-0340-000421 от 14.04.2020
г.,
издадено от Началник РУ - Септември към
ОДМВР – Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно
и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, същият е представляван от пълномощник – адв. У., който поддържа
жалбата и излага доводи, че по отношение на нарушенията по чл. 123, ал. 1, б.
„б“ и б. „г“ следва да отпадне административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради това, че е действал при крайна необходимост. Претендира
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Депозирано е писмено становище по
същество с искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди НП.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 04.04.2020 г. около 14:35 часа в гр. Септември на
ул „****“ в района на дом № ***, жалбоподателят Ж.А., управлявайки собствения
си лек автомобил „******“ с рег. № ****, предприел маневра отклоняване на дясно
по платното за движение, при което загубил контрол над управляваното МПС,
същото поднесло на дясно, качило се с дясна гума на тротоара и блъснало
намиращия се на тротоара пешеходец Г.З.К. с ЕГН: ********** *** **. Настъпило
ПТП с пострадал, като водачът А. напуснал местопроизшествието заедно с
автомобила си без да остане на място до идване на компетентните служби на МВР.
Малко по-късно на място пристигнал автопатрул към РУ –
Септември, изпратен по сигнал за възникнал скандал в ромската махала на ул. „****“
№ **. В автопатрула бил включен свид. Т.М., който установил, че малко преди
ПТП-то е имало спречкване между двамата братя
Г. и Н.К. и техният братовчед - свид. Я.К.. Последният от своя страна се
обадил на жалбоподателя Ж.А., който дошъл и го взел с буса си, но понеже
братята К. гонели друг техен роднина на улицата, водачът А. се опитал да ги
заобиколи, при което извършил маневра на дясно, но качил дясната гума на буса
на тротоара и блъснал единият от братята – Г.К.. На пострадалия К. бил извършен
преглед от екип на ЦСМП, от който се установило, че има няколко охлузвания.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал, като на място
бил изпратен и екип на КАТ при РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик. При
пристигане на местопроизшествието, свидетелят Д.С., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“
открил жалбоподателя А. пред дома му, няколко улици по-надолу от
местопроизшествието и въз основа на снетите от него обяснения съставил АУАН №
216510/04.04.2020 г., с който му вменил нарушения по чл. 25, ал. 1, чл. 123,
ал. 1, т. 2 б. „б“ и чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „г“ от ЗДвП. Актът бил подписан от
последния без възражения. Въз основа на съставения АУАН се постановило
обжалваното НП.
За настъпилото ПТП бил изготвен констативен протокол
за ПТП.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели - актосъставителят Д.С., Т.М., Я.К.,
частично от показанията на свид. Г. К.. Съдът намира, че показанията на
свидетелите са обективни, логични и последователни, поради което следва да
бъдат кредитирани.
Свидетелят Д.С. сочи, че пристигнал на мястото на
инцидента след подаден сигнал, като там не установил водача и управлявания от
него автомобил. На местопроизшествието проверяващите установили, че имало
пострадало лице – Г.К., който в този момент бил преглеждан от екип на спешна
медицинска помощ. В този смисъл са и показанията на разпитания полицейски
служител – Т.М., който заяви пред съда, че е заварил пострадалият на легло и при разговор с него същият
обяснил, че бил ударен от автомобила, управляван от жалбоподателя. От
присъстващите на инцидента органите на полицията научили имената на водача и
установили контакт с него, като въз основа на снетите от него обяснения свид. С.
съставил процесния АУАН.
В съответствие с показанията на свидетелите С. и М. са
и тези, дадени от свидетеля на защитата – Я.К.. От показанията на последния се
установява, че същият е бил по същото време и на същото място на инцидента
заедно с жалбоподателя в неговия автомобил. Същият е пряк очевидец както на
развилата се ситуация, така и на предходно случилите се събития. Свидетелят
твърди пред съда, че е бил на гости в къщата на братовчедите си – Н.и Г. К.,
като отишъл там заедно с шурея си И.. Понеже се скарал с Н.К. свидетелят се
обадил на жалбоподателя Ж.А. да дойде да го прибере с буса. След като жалбоподателят
пристигнал свид. Я.К. се качил при него в буса, но шуреят му отказал да се
качи. По думите на свидетеля братята Г. и Н.К. подгонили на улицата с брадва и вила шурея му, като жалбоподателят
в опита си да ги заобиколи предприел маневра, качил буса на бордюра, като
ударил намиращият се в този момент там Г.К.. Свидетелят заяви пред съда, че
веднага след удара братята К. хвърлили вилата и брадвата и избягали, тъй като
се уплашили от него. Той и жалбоподателят прибрали вилата и брадвата в буса и
си тръгнали.
Съдът не даде вяра на показанията на пострадалия К. в
частта, в която същият твърди, че над 10 човека на улицата са се хвърлили на
бой срещу него и брат му, както и че той и брат му не са били въоръжени с
брадва и вила. Показанията на свидетеля се опровергаха, както от показанията на
Я.К., така и от показанията на полицейския служител свид. М., който заяви пред
съда, че лично Я.К. и жалбоподателя са му предали брадвата и вилата, използвани
от братята К..
Отделно от това показанията на свидетелите се
подкрепят и от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, в това число и от
изготвения констативен протокол за настъпило ПТП (л. 11 от делото), отразяващ
фактическата обстановка по идентичен начин с възприетата в АУАН, а впоследствие
и в НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
НП е връчено лично на санкционираното лице на 27.05.2020 г., видно от надлежно оформената разписка, инкорпорирана в самото НП. Жалбата против
последното е депозирана лично от жалбоподателя чрез АНО, като е
входирана в деловодството на РУ -
Септември на 03.06.2020 г., поради което
се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се
оспорва принципно от страните. Пълномощникът на жалбоподателя възразява преди
всичко, че по отношение на нарушенията, описани под т. 2 и т. 3 в НП са налице
обстоятелства изключващи вината, тъй като жалбоподателят е действал при
условията на крайна необходимост за съхранение на живота и здравето си, тъй
като се е чувствал застрашен от действията на пострадалия и неговите роднини. В
този смисъл пълномощникът счита, че наказателната отговорност на жалбоподателя
следва да отпадне, доколкото същият е имал извинителна причина да напусне ПТП.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението за наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя, като съображенията за
това са следните:
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП предвижда: „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение“. В конкретния случай от събрания по делото доказателствен материал
по безспорен и категоричен начин се установява извършено от обективна и
субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от страна
на жалбоподателя, който на процесната дата, час и място при управление на
посочения автомобил е предприел маневра отклоняване на дясно по платното за
движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, като се е качил на тротоара с дясната си гума и е блъснал
намиращият се на тротоара пешеходец Г.К..
По отношение на второто нарушение, отбелязано под
пункт втори от наказателното постановление, а именно че жалбоподателят не е останал
на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, съдът
счита, че съставът на визираното нарушение е осъществен от жалбоподателя. Този
извод на съда се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства на всички
свидетели, според които едностранно и безпротиворечиво се установява, че след
настъпване на пътнотранспортно произшествие жалбоподателят го е напуснал заедно
с автомобила си, без да окаже съдействие и не е сигнализирал за възникването
му, като същият впоследствие е бил издирен и намерен от контролните органи в
дома си. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, който също
признава, че се е отдалечил на известна дистанция от мястото на инцидента. Правилно
според съда е ангажирана и административно-наказателната отговорност по чл.
123, ал.1, т.2, б „б“ от ЗДвП.
В този смисъл безспорно доказано се явява и третото
нарушение, описано под пункт трети от наказателното постановление, а именно това
по чл. 123, ал.1, т.2 б. „г“ от ЗДвП, която норма гласи, че след извършване на
ПТП, участникът в ПТП е длъжен да не премества превозното средство и да не
променя състоянието му. Както беше посочено по-горе по делото се установи
категорично, че веднага след ПТП-то жалбоподателят е потеглил с автомобила си,
като по този начин го е преместил и е променил състоянието му, като
преместването на превозното средство не е било с цел да превози пострадалия до
лечебното заведение. В тази връзка следва да се изтъкне, че водачът на МПС,
допуснал ПТП с пострадало лице следва да изпълни задълженията си по чл. 123,
ал.1, т.2, б. „б“ и б. „г“ от ЗДвП незабавно след настъпването му или в първия
възможен момент, а не след продължителен период от време и в момент избран по
негово усмотрение. Това е така, тъй като нарушените законови разпоредби имат за
задача да бъде запазено в максимална степен местопроизшествието и наличните на
него следи от ПТП, както и да се тества водачът за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Всички тези цели на по – късен етап очевидно няма как да
бъдат осъществени, поради което и процесното поведение на жалбоподателя следва
да се счита като такова, осъществяващо състава на тези две вменени му във вина
нарушения.
От събраните по делото доказателства не се установи
жалбоподателят да е извършил описаните нарушения при условията на крайна
необходимост. Вярно е, че разпоредбата на чл. 13 от НК е приложима и в
административно-наказателното производство по арг. от чл. 11 от ЗАНН, но за да
се приеме, че деянието на жалбоподателя не е общественоопасно е необходимо да
се установи по категоричен начин, че е била налице реална и непосредствена
опасност за живота, здравето или имуществото му, която същият не е могъл да
избегне по друг начин, освен чрез извършване на вменените му нарушения, а
именно – напускане на ПТП преди пристигане на органите на МВР и преместване на
превозното средство. В процесния случай от разпита на свидетеля на защитата – Я.К.
се установи, че веднага след ПТП същият излязъл от буса на жалбоподателя и в
момента, в който го видели братята Г. и Н.К. оставили брадвата и вилата, които
носели и побягнали, тъй като се уплашили, че свид. Я.К. ще ги набие. В този
смисъл не се установи каква е била
непосредствената опасност за живота на жалбоподателя, която го е
възпрепятствала да остане на мястото на инцидента, доколкото сочените от него
нападатели непосредствено след инцидента са захвърлили носените от тях сечива и
са избягали. Още повече, че самият жалбоподател е прибрал в буса си
изоставените от Г.К. и брат му вила и лопата, които впоследствие е предал на
полицията. Ако жалбоподателят действително се чувстваше застрашен от действията
на Г.К., най-малкото можеше да сигнализира органите на МВР за това, което не се
установи по делото да е сторил. Същият не е сигнализирал компетентните органи и
за възникналото ПТП с пострадало лице, каквото задължение му вменява нормата на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Житейски нелогично звучи и твърдението на
жалбоподателя в жалбата, че понеже живота, здравето и имуществото му са били
непосредствено застрашени от действията на Г.К. и негов роднина, се отдалечил
на около стотина метра от мястото на инцидента. Тоест, ако действително същият
е бил застрашен от двамата братя, не става ясно по какъв начин опасността от
това да бъде увреден от тях няколко метра по-надолу, било то и стотина, вече не
е съществувала. Предвид изложеното съдът намира, че към момента на деянията не
е била налице извинителна причина жалбоподателят да напусне
местопроизшествието. Обстоятелството, че впоследствие жалбоподателят е оказал
пълно съдействие на полицейските органи не може да доведе до отпадане на
административно-наказателната отговорност за вменените му нарушения, като
същото може да се отчете единствено като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
По отношение на наложените наказания съдът намира
следното:
Нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП правилно е
санкционирано по реда на чл. 179, ал. 2 във вр. сал. 1, т. 5 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Правилно е определен и
размерът на глобата, доколкото същият е предвиден от законодателя в твърд
размер.
Нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП се санкционират по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която разпоредба от своя страна предвижда налагането на „глоба“ в размер
от 50 до 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6
месеца за водачите на ППС, които нарушат задълженията си като участници в ПТП.
В конкретния случай наказващият орган и по отношение на двете нарушения е определил
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца, като в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН наказващият орган не е изложил каквито и да е съображения защо счита, че санкциите
за съответните административни нарушения следва да се определят в максималния размер.
При преценка на наказанията за нарушенията на чл. 123, ал.1, т.2 „б“ и б. „г“
от ЗДвП съдът счете, че техният размер не съответства на степента на обществена
опасност на деянието. Видно от събраните по делото устни доказателства
поведението на дееца не се е отличавало с висока степен на обществена опасност,
самият деец впоследствие е оказал съдействие на контролните органи за
установяване на обстоятелствата около инцидента и не се е укрил. Поведението
му, изразяващо се в напускане на мястото на инцидента и преместване на МПС от
мястото на ПТП, не може да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство,
доколкото същото се явява част от състава на двете нарушения. От друга страна видно
от приложената по делото справка за нарушител/водач /л. 15/ жалбоподателят е
санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП, което завишава обществената му
опасност като деец и го характеризира като водач с изразена склонност към
нарушаване на правилата за движение. Следва да се отчете обаче и
обстоятелството, че по всички наложени му наказания жалбоподателят е заплатил
глобите. В този смисъл наказанията по посочените нарушения следва да бъдат
определени по реда на чл. 27 от ЗАНН при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в размер по-близък до минималния, предвиден в
закона. Ето защо наказателното постановление по отношения на нарушенията,
описани в пункт 2 и пункт 3 следва да бъде изменено, като наложените на
жалбоподателя наказания „глоба“ в размер на 200 лв. бъдат намалени до размера
на 100 лв., а наказанията „лишаването от право да се управлява МПС“ за срок от
6 месеца съответно намалени на 2 месеца.
С така
наложените наказания съдът счита, че ще се постигнат в максимална степен
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В случая не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се касае
за важни задължения на водачите на МПС при допускане на ПТП от тяхна страна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, право на разноски има административнонаказващият орган, но доколкото
не е направено искане за присъждането им, въззиният съд не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление № 20-0340-000421
от 14.04.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР – Пазарджик, в
частта в която на Ж.М.А., ЕГН: **********,***, на основание чл. 179, ал. 2 вр.
с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-000421 от 14.04.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР – Пазарджик, в
частта в която на Ж.М.А., ЕГН: **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т. 5
от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за 6 месеца, като намалява размера на наложената „глоба“ от 200 лева на 100
лв., както и размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ от 6 месеца на 2 месеца.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-000421 от 14.04.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР – Пазарджик, в
частта в която на Ж.М.А., ЕГН: **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т. 5
от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „г“ от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца, като намалява размера на наложената „глоба“ от 200
лева на 100 лв., както и размера на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ от 6 месеца на 2 месеца.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: