Р Е Ш Е Н И Е
№ от 28.10.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря
Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №719/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на *, в която се излагат твърдения, че
към *между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е заемал длъжността *с място на работа - **. Изтъква се, че на
същата дата по разпореждане на началник-склада, на ответника е възложено да
натовари със стока притежавания от работодателя товарен автомобил *и да извърши
доставка до обект в *. Ищецът твърди, че около 15:00 часа при управление на
горепосочения автомобил по *, ответникът е
предизвикал пътнотранспортно произшествие като при избиране на скоростта си на
движение не се е съобразил със състоянието на пътя и интензивността на
движението, при което е излязъл от пътното платно вдясно по посока на движението
и е паднал от пътен надлез. Навеждат се доводи, че ответникът е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ като с
виновното си поведение е причинил значителни материални щети на автомобила на
работодателя, правещи го негоден за ползване по предназначение. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявения иск. Заема се становище, че процесният автомобил
не е собственост на ищеца, поради което същият не е претърпял твърдените
имуществени вреди. Изтъква, че няма вина за произшествието тъй като същото се
дължи на техническа неизправност на увреденото превозно средство както и на
неосигуряване от работодателя на здравословни и безопасни условия на труд.
Алтернативно излага становище, че доколкото не става въпрос за умисъл при
увреждането отговорността на работника за причинените вреди на работодателя при
изпълнение на възложената работа е ограничена до техния размер, но не повече от
месечното трудово възнаграждение на работника. Изтъква се, че от произшествието
ищецът е получил мозъчно сътресение, рани по главата, охлузвания и натъртвания
по цялото тяло, световъртеж и замаяност, които са наложили болнично и домашно
лечение и са довело до временната му неработоспособност. Ответникът твърди, че
от причинените увреждания и последващото си възстановяване е претърпял
множество болки и страдания. Навеждат се твърдения, че уврежданията са резултат
от трудова злополука, поради което работодателят следва да
покрие причинените неимуществени вреди. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да
отхвърли претенцията на работодателя и да го осъди да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лв., по претенцията му по чл. 200, ал. 1 от КТ, предявена като частична от сумата
15000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния
иск, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който изтъква, че не са
налице предпоставките на чл. 211 от ГПК относно съединяването му за съвместно
разглеждане с иска по чл. 203, ал. 1 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са иск по чл. 203, ал. 1 от КТ, обективно
съединен с насрещен иск по чл. 200, ал. 1 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *е сключен трудов договор със срок за изпитване, по силата на който
ответникът е назначен на длъжността *в
*, с място на работа - **. Съгласно
длъжностната си характеристика той следвало да обслужва клиентите в склада, а
при необходимост от доставки на стоки до техни обекти да управлява МПС, при
наличие на необходимата правоспособност. На *ответникът работил първа смяна
като по разпореждане на началник-склада натоварил ползвания от работодателя товарен
автомобил *и извършил доставка на стоки до обект в *. *същия ден при завръщането
си към склада на работодателя ответникът пътувал по *,
изгубил контрол над управлението на горепосочения автомобил, напуснал пътното
платно и удряйки се последователно в указателна табела за начало на населено
място и в предпазна ограда, паднал от намиращия се в близост пътен надлез. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП, в който са описани
деформации по всички части на автомобила, след което на ответника е издаден
АУАН за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От удара М.М.
получил мозъчно сътресение, рани по главата, охлузвания и натъртвания по цялото
тяло, световъртеж и замаяност, които наложили болничното му лечение за периода
от *до 23.01.2018г. и домашното му лечение до 09.03.2018г. Няколко месеца след
домашното си лечение той започнал да изпитва болки в поясната област и в десния
крак, *. Поради това за времето от 31.08.2018г. до 05.09.2018г. същият е приет
за болнично лечение, където му е поставена диагноза радикулопатия,
пояснокръстен отдел, а след консултация с психиатър му е назначено
медикаментозно лечение. За установяване на здравословното състояние на М.М. след
произшествието са допуснато две съдебно-медицински експертизи и съдебно-психиатрична
експертиза. От заключението на съдебно-медицинската експертиза извършена от
съдебен лекар се достига до извода, че мозъчното сътресение и раните по главата
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок
на възстановяване около 25 дни. Установено е, че срокът на лечение от 50 дни в
конкретния случай отговаря на този за пълно възстановяване от горепосочените
увреждания. Вещото лице е достигнало до извода, че след проведеното лечение е
настъпило пълно възстановяване на М.М. както и че непосредствено след
произшествието липсват данни за травми на гръбнака. **************. За
инцидента е извършено разследване от съответното ТП на НОИ, в резултат на което
с разпореждане от *, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за
трудова. По делото е приложено свидетелство за регистрация на управлявания от М.М.
автомобил, от което се установява че той е собственост на *. От заключението на съдебно – техническата –
оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на причинените вреди на
автомобила е 3927,11 лв. Вещото лице е установило, че от произшествието по превозното
средство са настъпили тотални увреждания, които от техническа и финансова
гледна точка правят възстановяването му нецелесъобразно.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
да възникне основание за реализиране на ограничената имуществена отговорност на
работника е необходимо същият по небрежност да причини вреди на работодателя при
или по повод изпълнение на трудовите си задължения. В разглеждания случай
вредите при изпълнение на трудовите задължения на М.М.
са причинени на имущество, което не е собственост на *, поради което само на това основание претенцията по
чл. 203, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в
размер на 5000 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На
*между страните по делото е съществувало трудово правоотношение като по време и
във връзка с извършване на възложената от работодателя работа свързана с
транспорт на стоки до * с товарен *, работникът е претърпял трудова злополука
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е довела до увреждане на здравето му
и е предизвикала трайно намалена работоспособност като е приета за трудова по
предвидения в закона ред. С оглед на това и на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
за работодателя е възникнало задължение да обезщети работника за претърпените
от злополуката вреди. От злополуката М.М. е
претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на здравето, изразяващо се в
леки телесни повреди в областта на главата и тялото, които са го направили
неработоспособен за период от около два месеца. Уврежданията първоначално са
били съпроводени със значителни болки, които за горепосочения период постепенно
са отшумели. Всичко това е довело и до нарушаване на обичайния начин на живот
на работника. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че той е
изживял и стрес от инцидента като липсват доказателства това трайно да е довело
до нарушаване на психоемоционалното му състояние. При това положение, съдът
след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и
обстоятелствата при които то е извършено, продължителността на оздравителния
период и отражението му върху начина на живот на увреденото лице с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 6000 лв. се явява справедливо. Обезщетение над
този размер е прекомерно и не отговаря на горепосочените критерии предвид
обстоятелството, че ищецът по насрещния иск за един относително кратък период
от време се е възстановил напълно от уврежданията на здравето си като по делото
липсват доказателства последните да са довели до някакви усложнения или да са
променили трайно начина му на живот. От извършените съдебно-медицински и
съдебно – психиатрична експертизи е установено по безспорен начин, че
двигателните и психични увреждания на здравето на ответника нямат връзка с
претърпяната трудова злополука. Поради диспозитивния характер на разпоредбата
на чл. 201, ал. 2 от КТ, съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за
намаляване отговорността на ответника поради съпричиняване на вредите от страна
на ищеца в резултат на допусната от него груба небрежност. С оглед
гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 6000 лв. по предявения частичен иск от
сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – *до
окончателното изплащане на задължението, като насрещния иск по чл. 200, ал. 1
от КТ в частта за разликата от 6000 лв. до 8000 лв. се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото на ищеца по иска по чл. 203, ал. 1 от КТ не следва да
бъдат присъждани разноски. Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника
след като по делото липсват доказателства за реалното им извършване. С оглед
обстоятелството, че процесуалният представител на ответника е предоставил по
горепосочения иск безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Д.С. *сумата от 580 лв. за адвокатско възнаграждение.
Относно
насрещния иск по чл. 200, ал. 1 от КТ на ищеца по него не следва да бъдат
присъждани разноски поради липсата на реалното им извършване като на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът по тази
претенция следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.С. *сумата от 630 лв. за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът по насрещния иск следва да заплати на
ответника сумата от 150 лв. представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 78, ал.
3, вр. ал. 1 от ГПК ответникът има право на разноски за заплатеното от него
възнаграждение само на един адвокат. От доказателствата по делото се
установява, че той е представляван по делото от двама адвокати като на първия е
заплатил възнаграждение за насрещния иск от 600 лв., а на втория е заплатил
възнаграждение за производството по всички искове от 1800 лв. При това
положение последното възнаграждение се явява ирелевантно при определяне на
разноските.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът по насрещния иск следва да заплати в
полза на Великотърновския районен съд сумата от 240 лв., представляваща дължимата
държавна такса за уважения иск както и 450 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, *, срещу М.Р.М. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 203, ал. 1 от КТ относно заплащане на сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени по време на работа вреди на товарен
автомобил *в резултат на пътнотранспортно произшествие на ***, ведно със законната лихва
върху главницата считано от *до окончателното
изплащане на задължението.
Осъжда
*, *, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на М.Р.М. с ЕГН: **********
***, сумата от 6000 лв. /шест
хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на ***, по
предявен частичен иск от сумата 15000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска по чл. 200, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 6000 лв. до 8000 лв.
Осъжда
*, *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на
адвокат Д.Т.С. с ЕГН: ********** от *, сумата от 1210 лв. /хиляда двеста
и десет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда М.Р.М. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на *, *, сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/, представляващи направени по
делото разноски.
Осъжда *, *, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумите
от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща държавна такса за
уважения иск по чл. 200, ал. 1 от КТ, 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/ за разноски за възнаграждения на вещи лица,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: