РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20235000500270 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК, образувано по Възивна жалба вх.
№260193/14.02.2023 г., подадена от Н. Д. К. и Б. Д. Т., в качеството им на наследници по
закон на първоначалния ищец Т. Б. К., чрез адв. Д. Т., срещу Решение №260000/19.01.2023
г. по гр.д.№83/2021 г. по описа на ОС- Пазарджик, с което са отхвърлени изцяло
предявените от Т. Б. К. против О. П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от
ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000
лв., предявени като част от общо дължимо обезщетение от 100 000 лв., за претърпените от
първоначалната ищца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили при злополука, осъществила се на ******** г. около 10:30 ч. в гр.
П., на тротоара на улица „Г. Б.“ пред дом № **, при която пострадалата Т. Б. К. при
излизането си от своя дом и стъпване на тротоара, политнала и паднала в резултат от
пропаднала тротоарна настилка. Релевирани са оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като направените от съда фактически и правни
изводи не съответстват на приложените по делото доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка. Съдът неправилно е приел, че не са установени при условията
на пълно и главно доказване елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, неправилно
е изследван механизъм на увреждането, какъвто не е твърдян от ищцата – в исковата молба
и направеното уточнение ясно се твърди, че ищцата е загубила равновесие в резултат от
причинена неравност на тротоарната настилка и е паднала настрани, а не в дупка, каквато
1
фактическа обстановка е била обсъждана от съда. Фактическите изводи на съда, че към
момента на злополуката не е имало СМР пред дома на ищцата, са в противоречие със
събраните доказателства – Актове за извършени СМР, приложения 47-54, както и на
показанията на свидетелите – очевидци на злополуката, и на заключението на приетата СТЕ.
По делото не се твърди и не се установява процесния периметър да е бил обезопасен, като
ответникът поддържа СМР изобщо да не са били извършвани. Неправилно съдът се е
фокусирал върху изследването на въпроса дали в посочения ден на злополуката са били
извършвани СМР, тъй като непосредствената причина за настъпване на злополуката е
дефект на тротоарната настилка, който следва да бъде предмет на установяване, и той не е
свързан по необходимост с извършване по същото време на СМР. В съдебното решение не е
било обсъждано действително релевантното обстоятелство какво е било състоянието на
тротоарната настилка пред дома на ищцата. Поддържа се, че в случая се установява от
събраните доказателства противоправно бездействие на служители на О. П., станало
причина за процесния инцидент. Претърпените от ищцата вреди ищцата са в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие, което от своя страна е причинено от
противоправното бездействие на общината, изразяващо се в неизпълнение на задължението
по чл.31 от ЗП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, и задължението по
чл.167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани.
Презумпцията за виновност на служителите на общината не е оборена от ответника. Не е
налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат – от гласните
доказателства се установява, че преди инцидента ищцата е била здрава и жизнена жена,
придвижвала се е самостоятелно и е пазарувала регулярно. От събраните доказателства се
установява, че ищцата е претърпяла множество телесни увреждания – фрактури на двете
ръце и на крака, разтежение на ставни връзки на дясна колянна става и др., хоспитализирана
по спешност, претърпяла оперативни интервенции с вътрешна фиксация на фрактурите и на
двете ръце, имобилизация с гипс на крака, предписан е строг постелен режим и
медикаментозно лечение. Лечебният и възстановителният период продължава с
усложняване и влошаване на общото състояние на ищцата, с получен мозъчен инсулт в
причинна връзка с травматичните увреждания /поради откъсване на тромб/; впоследствие –
остра бъбречна недостатъчност; хипотрофия на мускулите на левия крак; цистит; отекло
стъпало и рана на петата с напреднал гнойно септичен процес, наложил оперативна
радикална ексцизия на кожна лезия; впоследствие захарен диабет с бъбречни усложнения;
влажна гангрена в областта на дясното ходило, която се оказва свързана с налична фрактура
на 5-та метатарзална кост, открита след рентгенови снимки и премахване на имобилизацията
на крака – отново предприета радикална ексцизия на кожна лезия; последвала ампутация на
десен крак на ниво коляно. Пострадалата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от ******** г.,
като е призната 100% неработоспособност пожизнено. На 09.06.2022 г. – в процеса на
настоящото производство, е настъпила смъртта . Наред с преживените физически болки и
страдания, ищцата е търпяла тежка психическа травма, и се нуждаела от чужда помощ до
смъртта си. Всички тези морални страдания са в причинна връзка са настъпилия инцидент
на ******** г., поради което претендираното обезщетение за претърпените неимуществени
2
вреди не е завишено. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Въпреки че на ищците е допуснат още един свидетел – очевидец на злополуката, и същият е
бил доведен за разпит в първото съдебно заседание, но не е разпитан. Впоследствие, поради
отсъствието му от страната, ищците са поискали замяната му с друг свидетел – очевидец,
който съдът неправилно не е допуснал до разпит. Неправилно не е допуснато представяне на
снимков материал, както и не са допуснати обяснения на ищцата. Немотивирано са оставени
без уважение направените доказателствени искания по реда на чл.192 от ГПК по точки от
т.т.1.1 до 1.4 в молба от 24.06.2021 г. Сочи се нарушение на чл.146 от ГПК, като не са били
дадени указания на ищците на необходимостта от ангажиране на доказателства във връзка с
оспорванията, като неправилно е била разпределена доказателствената тежест. Настоява се
за отмяна на обжалваното решение, и вместо него – постановяване на ново по същество, с
което да бъде уважен изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като
се поддържа акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – ******** г. до окончателното
плащане. Заявява се претенция за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни
инстанции, в това число присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. Релевира се възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение от ответника. Заявява се възражение за недължимост на
разноските за процесуално представителство на третото лице – помагач.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни, конституирани на осн. чл.227 от ГПК на мястото на починалата в
хода на делото първоначална ищца, чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. С Определение
№260012/12.05.2023 г. въззивниците са били освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
задължението за внасяне на държавни такси поради което въззивната жалба е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба на ищците са връчени на насрещните страни – ответника О. П.
и третите лица – помагачи „С.“ЕООД и „А.“ООД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№260289/06.02.2023 г., подаден от „С.“ЕООД, чрез адв. Е. Л., надлежно упълномощен за
всички инстанции на л.203 от делото на ОС – Пазарджик. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба. Неоснователно е оплакването за недопускане до
разпит на свидетел-очевидец – свидетелят С. Н. е допуснат до разпит и неколкократно е
давана възможност на ищеца да го доведе, след което ищецът се отказва от това свое искане,
като несвоевременно е направено искане за разпит на съвсем друго лице, което искане
правилно не е уважено от съда. Към този момент по делото са били разпитани няколко
очевидци, а съда на осн. чл.159, ал.2 от ГПК не е задължен да допуска неограничен брой
свидетели за едни и същи обстоятелства. Искането за допускане на свидетел не е надлежно
направено, тъй като не е уточнена самоличността на свидетеля, съобразно чл.156, ал.2 т
ГПК. Останалите доказателствени искания са неоснователни, на основание чл.266, ал.1 от
3
ГПК, тъй като са искания, които страната е можела да направи пред първостепенния съд, и
не се касае за нововъзникнали обстоятелства. Оплакването за недопускане на снимков
материал е неоснователно, тъй като надлежно искане за приобщаването му чрез съответна
техническа експертиза за установяване на автентичността и авторството на материала не е
било направено. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
обжалваното решение, с всички произтичащи от това правни последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Писмен отговор вх.№260315/08.03.2023 г.,
подаден от О. П., чрез адв. Ч. Ч., редовно упълномощен. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба. Не са допуснати твърдените процесуални нарушения,
съдът се е съобразил със събраните доказателства, като е обосновал фактическите си и
правни изводи. На ищцата правилно е била указана доказателствената тежест да установи
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и специфичните такива от състава
на чл.49 от ЗЗД. По делото е приложена медицинска документация и са изслушани СМЕ,
СПсЕ и СТЕ, а и свидетел очевидец потвърждава факта, че пострадалата е паднала и е
оказвана помощ на място, като факта на падането е безспорен. Не е спорен и факта, че О. П.
е сключила договор с „А**“ – дружество по ЗЗД с предмет „рехабилитация на улична
настилка, тротоари и зелени площи в гр. П., в обхвата на който влиза и ул.“Г. Б.“. Спорът по
делото е относно причините за падането, и по-конкретно за наличието на причинна връзка
между падането и състоянието на тротоара пред входната врата на ищцата към деня на
злополуката. По тези спорни въпроси доказателствата са противоречиви, и не позволяват да
се направи категоричен извод за механизма, по който ищцата е претърпяла уврежданията.
Съдът правилно е преценил при условията на чл.172 от ГПК показанията на дъщерята и зета
на пострадалата, като е приел, че същите са очевидно заинтересовани от изхода на делото.
От програмата за организация и изпълнение на ДЗЗД“АС“ на дейностите по рехабилитация
на процесната улица, Констативен акт образец 15 и приетата СТЕ не се установява да са се
осъществявали твърдяните СМР в посочения участък от улицата. Не се установява ищцата
да е претърпяла увреждането в присъствието на своя зет и своя внук. От събраните по
делото доказателства категорично се установява, че настъпилата злополука не е свързана с
извършените на улица „Г. Б.“ СМР, и не е резултат от виновно противоправно действие или
бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работата по чл.49 от
ЗЗД, поради което не са налице втората и третата предпоставка - противоправно поведение
и причинна връзка между такова поведение и настъпилата вреда, поради което претенциите
на ищците правилно са били отхвърлени. В този смисъл се иска да бъде постановен
въззивният акт. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното
производство.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивната
4
жалба оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.
На основание чл.***, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че на ******** г., в гр. П., на ул.“Г. Б.“ пред дома си на № **,
ищцата е паднала на тротоара, във връзка с което е претърпяла травматични увреждания.
Спорно е наличието на дейности по извършване на ремонт на ул.“Г. Б.“ в конкретния ден и
на посоченото място, както и наличието на неправомерно поведение на лица, на които е
било възложено от О. П. да извършат ремонта на уличната инфраструктура, спорен е
механизма на падането, обемът на действително претърпените болки и страдания в
причинна връзка с падането.
С Искова молба, депозирана на 25.01.2021 г. първоначалната ищца Т. Б. К. е предявила
частичен иск срещу О. П., за присъждане на обезщетение в първоначално предявен размер
от 25 100 лв. като част от общо 100 000 лв., впоследствие увеличен до размера от 50 000 лв.
като част от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху предявената част от главницата на
обезщетението за периода от датата на увреждането до окончателното плащане, за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат от падане на тротоара пред нейния дом в гр. П., на ул.“Г. Б.“ № **, на
******** г. около 10:30 ч., осъществено при пропадане на тротоарната настилка поради
изкопана и необезопасена дупка във връзка с извършван по същото време ремонт на улицата
и тротоара от служители на О. П.. В резултат от падането ищцата претърпяла множество
травматични увреждания – фрактури на двете ръце и на десния крак, отоци, болки и белези,
претърпяла множество оперативни интервенции, като състоянието й се влошавало
прогресивно, като се достигнало до ампутация на десния крак, което е подробно описано в
исковата молба. Наред с болките и страданията от травматичните увреждания, ищцата
претърпяла шок, стрес и ужас, изпаднала в тежко психологическо състояние. Твърди се, че
увреждането на ищцата е настъпило в пряка и непосредствена връзка с противоправно
бездействие на служителите на О. П., изразяващо се в необезопасяване на ремонтирания
участък от улица „Г. Б.“ в гр. П., който се твърди да е публична собственост на О. П..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска по основание и размер. Признава, че
О. П. е възложила по Договор №***********-*.***-****-***-*-*** на Обединение „А**“ с
БУЛСТАТ *********, представляващо Дружество по ЗЗД, състоящо се от търговските
дружества „С.“ЕООД и „А.“ООД, да извърши проектиране, да изпълни строителство и да
упражнява надзор по време на строителството на Обект: „Рехабилитация на улични
настилки, тротоари и зелени площи в гр. П.“, като в обхвата на проекта е включена и ул.Г.
Б.", като цялостната рехабилитация по този проект е завършена през месец май, 2019 г.
Оспорва се наличието на причинна връзка между извършената рехабилитация на ул.“Г. Б.“ и
описаните в исковата молба увреждания на ищцата. На процесната дата ******** г. в
участъка пред дома на ищцата не е имало изкопни работи, рехабилитацията е била
завършена, с положени бордюри и тротоарни плочки. Оспорва се причинната връзка между
осъщественото падане и уврежданията на ищцата – твърди се, че всички описани
5
заболявания са били възникнали при ищцата преди ******** г. – в тази връзка се оспорва по
същество представената медицинска документация.
Във връзка със спора относно наличието на противоправно поведение на служители на О. П.
по делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени средства, и Съдебно-
техническа експертиза.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза вх.№******/******** г. /на л.***-
***/ се установява, че с Договор №***********-*.***-****-***-*-*** от ******** г. О. П. е
възложила на ДЗЗД“А**“ да извърши рехабилитация на улични настилки, тротоари и
зелени площи в гр. П., подобект: улица „Г. Б.“, с местонахождение ул.“Г. Б.“, гр. П.. За
изпълнение на строителството е изготвен инвестиционен проект, одобрен на 05.09.2018 г. от
Главния архитект на О. П., по части: „Пътна“, „Организация на движението“, „Геодезия“,
„Електро“, „ХМС-АПС“, „ВиК“, „Паркоустройство и благоустройство“, „ПБ“, „ПУСО“ и
„ПБЗ“, и одобрена екзекутивна документация. Строителството е започнало с издаване на
Протокол образец 2а- I и II част от 20.09.2018 г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. На
23.04.2019 г. е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа,
подписан от всички участници в строителния процес, с който е прието, че строежът е
изпълнен съобразно одобрените строителни книжа. От приложената към делото Ситуация
на строежа в мащаб М 1:1000 /на л.***/ се установява, че входната врата на дом № ** на
ул.“Г. Б.“ /ситуация, визуализирана в приложената към експертизата схема на л.743/ се
намира на км *+*** – ляв тротоар спрямо нулевата точка /между т.0.000 и т.**** м.л.,
където началната т.0.000 е ъгълът на улица „Г. Б.“ с улица „Г. М.“, и крайната т. **** м.л. е
ъгълът на улица „Г. Б.“ с ул.“С. Ф.“/. Съгласно издадените Актове Образец 12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, към ******** г. пред дома
на пострадалата са се извършвали следните строителни дейности:
- Разваляне на тротоари, разваляне на бетонни бордюри 18/35/50 , извозване на отпадъци,
изкоп на неподходящ материал, натоварване и транспорт до депо, закрити с издаване на Акт
обр.12 за участъка от км. *+*** до км. *+*** – ляв тротоар, съставен на 05.03.2019 г.;
- Доставка на трошен камък фракция за тротоари, закрита с издаване на Акт обр.12 за
участъка от км. *+*** до км. *+*** – ляв тротоар, съставен на 12.03.2019 г.;
- Изрязване на ивица 0,40 м.л. от съществуващата настилка, вкл. натоварване, транспорт и
депониране, закрита с издаване на Акт обр.12 за участъка от км.0+000 до км *+*** – ляв път,
съставен на 03.04.2019 г.;
- Полагане на Цименто-пясъчен разтвор, закрит с издаване на Акт обр.12 за участъка от
км.0+000 до км *+*** – ляв път, съставен на 12.04.2019 г.;
- Направа изкоп за поливна система, полагане на тръбна система в изкоп и обратен насип,
закрити с издаване на Акт обр.12 за изкоп за поливна система, натоварване, транспорт,
разтоварване на депо, за участъка от км.*+*** до км.*+*** – ляв тротоар, съставен на
06.03.2019 г., Акт обр.12 за изграждане на тръбна и кабелна разводка за поливна система от
6
км.*+*** до км.*+*** – ляв тротоар съставен на 07.03.209 г., и Акт обр.12 за обратен насип
за поливна система с подходящ материал от км.*+*** до км.*+*** – ляв тротоар, съставен
на 08.03.2019 г.
При така извършените строителни дейности /съгласно т.6 от експертизата – на л.***/, са
били подменени съществуващите бордюри и тротоарни настилки с нови. Новите елементи
на тротоарите са: бордюри 15/25/50, бетонови тротоарни плочи 30/30/4, пред гаражите са
положени бетонови павета 8/16,5/20. Съществуващите и новите дървета са оградени с
градински бордюри 8/16/50. Регулирани са нивата на съществуващите ревизионни и
дъждоприемни шахти, спрямо положената настилка. Реконструирани са зелените площи и е
изградена поливна система. За монтажа на новите бордюри, пред тях е изрязана ивица от
асфалтовата настилка с ширина 0,40 м. В същата са поместени кабелите от подменените
улични мрежи. Пътната настилка до бордюра е възстановена с паважна настилка. При
изслушването на експертизата в о.с.з. на 19.12.2022 г. вещото лице пояснява /на стр.2-3 от
протокола/, че на процесното място са били извършени СМР по подмяна на съществуващите
бордюри и тротоарна настилка с нови. Пред гаражите са положени бетонови павета.
Премахнати са съществуващите стари базалтови плочки и строителните отпадъци към тях,
поставен е циментов разтвор и пясъчна основа, подравнена е основата, и върху тях са
поставени новите тротоарни плочки и бордюри. На скицата със син цвят са отразени
поставените пред гаражите бетонови павета. От двете страни на отразените в синьо павета,
със зелен цвят са визуализирани съществуващите на място дървета с шахтите около тях. За
тези дървета /млади, широколистни/ е правена поливна система, като в зелените шахти
отстрани на входа на № ** /на тротоара пред него/ са положени капков маркуч Ф-16 мм с
компенсиращи капкообразуватели /дупките в маркуча/, който съгласно проекта е положен
на дълбочина от 20 до 40 см. под нивото на тротоара. Преди посочените дати на съставяне
на актовете обр.12 за различните видове СМР, подлежащи на закриване, те са били открити
– т.е. в посочения участък са се извършвали тези строителни дейности по изпълнение на
описаните в актовете СМР. Строителните дейности започват в момента на откриване на
строителната площадка. Със съставянето на акта обр.12 е документиран факта, че тези
дейности са вече приключени. Строителните дейности за извършвани поетапно – от т.0.000
към т.**** м., на участъци, като първо е приключван предходния участък, и след това е
приключван следващия.
Съдът кредитира заключението на СТЕ, като го намира за компетентно изготвено, подробно
и обосновано, изцяло кореспондиращо на представената по делото строителна
документация, основано на подробно проучване и анализ на доказателствата по делото,
както и на извършена от вещото лице проверка на относима документация в О. П., и след
извършен за нуждите на експертизата оглед и измервания на място.
От представените по делото писмени доказателства се установява още:
От Програма за организация и изпълнение /на л.***-***/, изготвена от изпълнителя на
проекта ДЗЗД“А**“ се установява, че в обхвата на проекта е била предвидена
7
рехабилитация на ул.“Г. Б.“, изразяваща се в: подмяна на съществуващите бордюри и
тротоарни настилки с нови, полагане на пътна маркировка и пътни знаци,
реконструкция на зелените площи със засаждане на подходяща растителност,
изграждане на поливна система и оформяне на кътове за отдих;
От Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството
/Образец 10/ от 15.10.2018 г. /на л.***/ се установява, че на 15.10.2018 г. предвидените
по програмата СМЕ за изпълнение на проекта са спрени, тъй като при извършване на
изкопни работи в обекта Строителят е установил наличието на съществуващи
подземни комуникации на плитки нива, което е довело до невъзможност да се
извършват предвидените СМР. На това основание строителството е спряно, до
отстраняване на причините за спирането. В протокола е посочено, че от предвидените
по проекта СМР към датата на спирането са били изпълнени единствено СМР по част
„Пътна“ по изграждането на сондажен кладенец.
От Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството /Образец 11/ от 18.02.2019 г. /на л.***/ се установява, че на 18.02.2019
г. е било констатирано, че са отстранени причините за спирането на обекта и има
възможност да се извършат оставащите СМР, защото съществуващите подземни
комуникации на плитки нива са били удълбочени, като на 18.02.2019 г. е
констатирано, че са изпълнени само СМР по част „Пътна“ - по изграждане на
сондажен кладенец.
От Протокол за приемане на извършени СМР №*/******** г. /на л.***-***/ се
установява, че към момента на съставяне на протокола, изпълнените СМР от началото
на строежа, включително през текущия месец, са само тези по изграждането на
сондажен кладенец /отразени на ред 5 от част III – Поливна система на стр.*** от
делото на ОС-Пазарджик/. Останалите СМР не са били извършени /отбелязани с
количества и стойност „0“ в таблицата/, в това число предвидените за улица „Г. Б.“
СМР по подмяна на съществуващите бордюри и тротоарни настилки с нови /разваляне
на тротоари, разваляне на бетонни бордюри 18/35/50, извозване на отпадъци, изкоп на
неподходящ материал, натоварване и транспорт до депо, доставка на трошен камък
фракция за тротоари, изрязване на ивица 0,40 м.л. от съществуващата настилка, вкл.
натоварване, транспорт и депониране, полагане на цименто-пясъчен разтвор/, и СМР
по изграждане на поливна система /направа изкоп за поливна система, полагане на
тръбна система в изкоп и обратен насип, изграждане на тръбна и кабелна разводка за
поливна система, обратен насип за поливна система с подходящ материал/.
От така събраните по делото писмени доказателства се обосновава фактически извод, че до
17.02.2019 г. включително не са били започнали предвидените по проекта за рехабилитация
на ул.“Г. Б.“ СМР по подмяна на съществуващите бордюри и тротоарни настилки с нови, и
по изграждане на поливна система. След възобновяване на строителните дейности с Акт за
установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството от
18.02.2019 г. /на л.***/, на 18.02.2019 г. е започнало изпълнението на тези СМР на ул.“Г. Б.“,
8
като същите са закрити със съставените Актове обр.12 за участъка от км.*+*** до км.*+*** –
ляв тротоар, в който се намира дома на пострадалата /на № **, на км.*+***/, съответно на
05.03.2019 г. /разваляне на тротоари, разваляне на бетонни бордюри 18/35/50, извозване на
отпадъци, изкоп на неподходящ материал, натоварване и транспорт до депо/, на 06.03.2019
г. /за изкоп за поливна система, натоварване, транспорт, разтоварване на депо/, на 07.03.2019
г. /за изграждане на тръбна и кабелна разводка за поливна система/, на 08.03.2019 г. / за
обратен насип за поливна система с подходящ материал/, на 12.03.2019 г. /за доставка на
трошен камък фракция за тротоари/, на 03.04.2019 г. /за изрязване на ивица 0,40 м.л. от
съществуващата настилка, вкл. натоварване, транспорт и депониране/, на 12.04.2019 г. /за
полагане на цименто-пясъчен разтвор/.
За установяване на механизма на увреждането да събрани гласни доказателства:
От показанията на св. Д. Я. /личен лекар на пострадалата/ се установява, че преди 2019 г.
ищцата е претърпяла мозъчен инсулт през 2012 г., след който имала леки паретични
изменения на десните крайници, които се отразили на походката й, лека лицева асиметрия,
но продължила да се самообслужва, и се възстановила, като към 2019 г., непосредствено
преди инцидента, пострадалата се обслужвала сама, нямала промяна в походката и проблеми
с обслужването.
От разпита на свидетеля А. Т. /зет на пострадалата, съпруг на конституираната на осн.
чл.227 от ГПК ищца Б. Д. Т./ се установява, че в деня на злополуката ******** г. свидетелят
и неговият заварен син С. били в дома на пострадалата – ходели периодично, за да й
помогнат и да напазаруват. До този момент тя живеела сама - била вдовица от 1-2 години.
Самообслужвала се - ходела до магазина, перяла се, простирала, хранела се, качвала се по
стълбите до втория етаж, където живеела. Пиела хапчета за захар и за кръвно, но сама си
правела всичко. Пострадалата тръгнала нещо да си напазарува от магазина. В този ден пред
къщата се извършвал ремонт на тротоарната настилка – сменяли плочките, били изкопани
канали, в които прокарвали някакви кабели. Пред входната врата на дома си пострадалата се
хлъзнала по настилката на тротоара, тъй като тя била посипана с бял ситен пясък, насипан
върху плочките. Този ситен бял пясък се слагал върху поставените плочки. Свидетел си
спомня, че когато самият той стъпил на новите плочки, усетил, че се поддават на тежестта
му, а от пясъка върху тях било хлъзгаво. Свидетелят не видял на коя страна точно е паднала
жената. Били изкопани квадратни участъци за лампи или за дървета. В момента всичко било
разкопано, но нямало предупредителни знаци или ленти. В момента багерите работели на
отсрещния тротоар, пред находящия се там магазин – собственост на Л. /другият доведен
свидетел/, а пред дома на пострадалата в момента на падането нямало работници. На
тротоара пред къщата на пострадалата имало поставени плочки, но върху тях имало насипан
бял пясък, и имало липсващи плочки. Имало изкопана дупка, и пострадалата паднала преди
дупката, където липсвали 2-3 плочки. Точно пред бордюра имало изкоп, в който полагали
кабел. Пострадалата паднала веднага, щом излязла пред вратата си на тротоара. Започнала
да вика, и се събрали много хора, скупчили се около нея, започнали да викат. Синът му С.
започнал да звъни на Спешна помощ, но през това време съседът Л. успял да се свърже със
9
Спешна помощ. Тъй като свидетелят от 20 години работел в болницата в гр. П. и познавал
лекари и ортопеди в тази болница, взел решение да закара там баба си /майката на неговата
съпруга – според дадените от него пояснения/ със своята кола, тъй като от Спешна помощ
искали да я вземат и да я закарат в болницата в гр. П.. Когато дошла съпругата му, качили
пострадалата в колата си, и я закарали пред Спешна помощ в гр. П., където я приели в О. о..
В качеството на свидетел е разпитана и Б. Д. Т., впоследствие конституирана на осн. чл.227
от ГПК като ищца по делото, в качеството си на наследник по закон на първоначалната
ищца. Същата установява в качеството си на свидетел, че в деня на инцидента отишла на
мястото около 1 час след падането на нейната майка. Възприела, че тротоарът бил в ремонт
до края на улицата, като никъде нямало обезопасяване. В участъка от вратата на къщата на
майка й, в посока към светофара били премахнати тротоарните плочи, имало и нещо
разкопано.
От показанията на свидетеля Л. У. се установява, че по време на инцидента на ******** г.
бил в магазина си, когато неговите работнички му казали, че съседката му е паднала, и той
излязъл от магазина, за да й помогне. Възприел, че Т. К. е паднала на 2 метра пред дома си,
лежала на едната си страна. Той отишъл при нея, повдигнал я и я вкарал до вратата на
къщата, като й помогнал да седне на стълбите пред дома си. Обадил се на тел.***, откъдето
го свързали с Б. п.. Обадила се лекарка и попитала какво е станало, и той обяснил. Тя
поискала да говори с пострадалата, и я попитала какво я боли. Пострадалата казала: „Нищо.
Недейте идва“. Там, където била паднала пострадалата, имало положени плочки. В момента
на инцидента нямало работници, които да работят на този тротоар. По тротоара, който е от
страната на къщата на потърпевшата, нямало изкопани дупки и канали – имало такива по-
рано. Ремонт на улицата се извършвал, даже магазинът на свидетеля известно време не
работел, защото пред него било разкопано. Но в деня на инцидента пред магазина вече
нямало ремонтни дейности, и магазинът вече работел, като пред него всичко вече било
закрито. Свидетелят твърди, че познава зета на пострадалата, и не го е видял по време на
инцидента. Той и съпругата му дошли вечерта на същия ден, след инцидента, след като им
се обадили да дойдат.
При констатиране на противоречия между показанията на св. Т. и св. У. между тях е
проведена очна ставка. При очната ставка св. Т. продължава да поддържа твърденията си, че
е присъствал по време на инцидента, не е вдигал пострадалата, тъй като имало много хора.
Пострадалата била вдигната от св. У.. През това време св. Т. се обаждал по телефона на
съпругата си, която работела в гр. П., за да дойде, а синът му се обадил на Спешна помощ,
но той му казал, че сами ще закарат пострадалата в гр. П.. След като съпругата му дошла, те
качили пострадалата в своята кола и я закарали в П.. При очната ставка св. У. твърди, че в
момента на инцидента не е имало никой, освен неговите работнички, които го повикали. Св.
У. и друг съсед заедно вдигнали жената. У. се обадил веднага на тел.*** и казал, че жената
е паднала, и те го свързали с Б. п.. Посочва че телефона, от който е направил позвъняването,
е с телефонен номер **********.
По делото е изискан и приобщен като веществено доказателство на л.582 магнитен диск със
10
звукозапис на обаждането, извършено на ******** г. от посочения от св. У. телефон, на
тел.***. Магнитният носител е представен от неучастващото по делото лице Дирекция „Н. с.
***“ на МВР, Отдел „РЦ *** - К., като е предявен на страните в о.с.з. на 20.09.2023 г. чрез
изслушването му в съдебното заседание в присъствието на процесуалните представители на
двете страни. От придружителното писмо вх.№******/******** г. /на л.***/ се установява,
че на ******** г. в ******** ч. е прието повикване от телефонен номер ********** с
продължителност 3:44 минути. Обаждащият се се е представил с име Л. У.. По време на
разговора от оператор *** е осъществена конферентна връзка с дежурен ЦСМП – П.. От
изслушания звукозапис на обаждането се установява, че мъж, който се представя като Л. У.,
съобщава за пострадала жена на ул.“Г. Б.“ № ** в гр. П.: „Една жена падна..правят тука…
разкопки…Падна тук вънка на тротоара…тия са разкопали за плочки, ама…“. При
осъществяване на конферентната връзка с дежурен ЦСМП – П., същият мъж повтаря
обяснението: „Една жена падна тука, дето разкопали са за плочките…“.
Пред въззивната инстанция е допуснат до разпит и свидетелят Т. Д.. Същият твърди, че е
очевидец на инцидента. В деня на злополуката той бил на лекар, свършил си работата в
болницата, и решил да се обади на А. /съпругът на Б. Т./, с който са колеги. Той му казал
адреса, и свидетелят тръгнал с колата си. Спрял колата близо до къщата, слязъл от колата и
тръгнал към А., който излизал от къщата с баба си. В един момент бабата паднала. На
мястото имало много изкопани дупки, пясък. Жената паднала на 1 метър от нейната къща, а
свидетелят бил на 6-7 метра от тях. На мястото имало много дупки, и в един момент
свидетелят възприел, че бабата в А. паднала в една от тях. На мястото нямало обозначаване,
че се прави ремонт – нито със знаци, нито по друг начин. Имало и много бял пясък, може би
филц. Синът на А. тръгнал да се обажда за линейка. Свидетелят можел да ходи по 10-15
метра, не можел повече да ходи. От магазина излезли много хора. Жената паднала в дупка, и
се изгубила от погледа на свидетеля. А. и синът му помагали да извадят бабата от дупката,
хората от магазина – също. Инцидентът се случил около 10:00 – 10:30 ч. Преди да падне,
жената се движела без помощни средства. Когато жената паднала, била на 1 м. от къщата.
Паднала на пътя.
Съдът преценява показанията на св. Т. и показанията на Б. Т. при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката им връзка с първоначалната ищца - свидетелят Т. е зет на
първоначалната ищца /съпруг на дъщеря й Б. Т./, а свидетелката Б. Т. е дъщеря на
първоначалната ищца и неин наследник по закон /впоследствие на това основание е
конституирана по делото като ищца/, които обстоятелства обуславят пряк интерес от изхода
на делото в полза на ищците. При съпоставяне с показанията на св. У. и св. Т., съдът
констатира съществени противоречия в показанията на двамата свидетели относно факта
дали свидетелят Т. е присъствал по време на инцидента и дали лично е възприел
настъпването на злополуката. Свидетелят У. твърди, че той не е присъствал на мястото на
инцидента по време на падането на пострадалата, а свидетелят Т. и съпругата му са дошли
едва вечерта, след като били извикани. Съдът преценява показанията на двамата свидетели
относно обстоятелството дали свидетелят Т. е бил очевидец на инцидента, във връзка с
11
останалите събрани по делото доказателства, и констатира, че показанията на свидетеля У.
се подкрепят от постъпилото писмо вх.№******/******** г. от Дирекция „Н. с. ***“ на
МВР, Отдел „РЦ *** - К. /на л.***/ и представеният с него звукозапис, от които се
установява, че действително на ******** г. в ******** ч. е прието повикване от телефонен
номер ********** с продължителност 3:44 минути, като обаждащият се се е легитимирал
като Л. У., при което е подаден сигнал за настъпил инцидент в гр. П., на ул.“Г. Б.“ № ** –
паднала на тротоара жена. Обаждането е със значителна продължителност /близо 4 минути/,
през които не се споменава на мястото на инцидента да има близки на пострадалата, нито
има намеса на близки на пострадалата в разговора. От съдържанието на разговора се
установява, че при осъществената конферентната връзка с дежурен ЦСМП – П. на
пострадалата е било предложено да бъде изпратен медицински екип, който да й окаже
медицинска помощ на място, но самата пострадала е заявила, че това не е необходимо.
Наред с това, твърденията на св. У., че св. Т. е дошъл в деня на инцидента, но вечерта, се
подкрепят и от отразения в ИЗ №**** на МБАЛ – П. час на постъпване на пострадалата в
Отделението по травматология и ортопедия /на л.457 и на л.490/ - видно от отбелязването,
същата е постъпил в ОТО на ******** г. едва в 20:17 ч. /20:16 ч. – на л.490/, като е посочено
лице и телефон за контакт „зет А. Т. – **********“. Отразеният в медицинската
документация час на постъпване в ОТО /20:17ч./ не кореспондира с часа на регистрираното
обаждане на тел.*** /******** ч./ и твърденията на св. Т., че е бил на мястото на инцидента
в момента на настъпването му, че е имал на разположение автомобил, с който е можел
веднага да транспортира пострадалата до болницата в гр. П., че е чакал съпругата си да
дойде от гр. П. /където тя била в момента на инцидента/, за да тръгнат заедно от гр. П. за гр.
П., както и на разстоянието между гр.П. и гр.П., което е публично известен факт,
преодолимо с автомобил за по-малко от 1 час. В тази част показанията на св. Т. не
кореспондират и на показанията на съпругата му, която твърди, че е пристигнала от П. не
повече от 1 час след настъпване на злополуката /т.е. не по-късно от 15:00 часа/. Според
показанията на св.Т. веднага след пристигането на съпругата му те качили пострадалата в
колата си и тръгнали за гр. П., при което би следвало да са пристигнали в болницата в гр. П.
в значително по-ранен час. Ако свидетелят Т. е бил в непосредствена близост и е възприел
падането на пострадалата, свидетелят У. не би могъл да дойде при нея от магазина си на
отсрещната страна на улицата, повикан от служителките си на помощ, да й помогне да се
изправи, да я премести на стъпалата, и да се обади за медицинска помощ на тел.***, преди
св. Т. да успее да стори това. Тези противоречия разколебават извода свидетеля Т. да е бил с
пострадалата в момента на злополуката, и лично да е възприел падането й.
По изложените съображения съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Т. в
частта им, в която твърди да е станал свидетел на момента на падането на пострадалата. В
тази част съдът кредитира показанията на св. У.. Този свидетел е възприел пострадалата
непосредствено след падането, когато тя вече е била паднала на земята, като именно той е
потърсил медицинска помощ за нея на тел.***. Същевременно обаче при разпита на
свидетеля същият твърди, че в момента на падането на пострадалата тротоарната настилка
пред дома й била вече завършена, но това твърдение не кореспондира на собственото му
12
изявление, направено пред оператора на тел.*** на ******** г. непосредствено след
инцидента – от звукозаписа се установява, че в момента на обаждането той трикратно
посочва, че падането на пострадалата жена е във връзка с извършване на ремонт на
тротоарната настилка: „Една жена падна…правят тука разкопки“, „Падна тука вънка на
тротоара…тия са разкопали за плочки, ама…“, и отново на дежурния от ЦСМП
обяснява:“Една жена падна тука, дето разкопали са за плочките…“. В тази част звукозаписа
кореспондира на показанията на св. Т. за състоянието на тротоарната настилка пред дома на
пострадалата в деня на инцидента, поради което съдът кредитира показанията на св. Т. в
тази част. Дори да се разколебава извода този свидетел да е присъствал на инцидента, по
делото се установява по несъмнен начин, че в деня на инцидента той действително е
пристигнал в дома на пострадалата. Св. У. сочи, че това е станало вечерта на същия ден,
които показания се подкрепят от посочения час на хоспитализация на пострадалата в ОТО
на МБАЛ – П., и записаните данни на лицето за контакт при приемането й. Следователно,
впечатленията на св. Т. относно състоянието на тротоарната настилка в деня на инцидента
следва да бъдат кредитирани, тъй като същите кореспондират на представената по делото
строителна документация - Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството /Образец 10/ от 15.10.2018 г. /на л.***/, Акт за установяване състоянието на
строежа и СМР при продължаване на строителството /Образец 11/ от 18.02.2019 г. /на л.***/
и Протокол за приемане на извършени СМР №*/******** г. /на л.***-***/. От посочените
писмени доказателства се установява, че при спирането на строителството са били
изпълнени единствено СМР по изграждането на сондажен кладенец, като извършването на
СМР по изпълнение на рехабилитацията на ул.“Г. Б.“ са били възобновени едва на
18.02.2019 г. Обективно невъзможно е в рамките на един ден /на 18.02.2019 г./ да са били
извършени всички предвидени СМР по премахването на старата настилка и бордюри,
полагане на поливна система, и поставянето на нови бордюри и плочки в участъка пред
магазина на свидетеля /от км.*+*** до км.*+*** – десен тротоар/ и в участъка пред дома на
пострадалата / от км.*+*** до км.*+*** – ляв тротоар/, тъй като самият свидетел У. твърди,
че се е наложило по време на ремонтните дейности пред магазина му известен период от
време той да не работи /“Извършван е ремонт на тази улица. Даже магазинът ни не
работеше, защото пред него беше разкопано, но то беше преди. Не си спомням кога е
настъпил инцидента.“/. Следователно, в тази част /относно състоянието на тротоарната
настилка и етапа на изпълнение на СМР по нея в деня на инцидента/ съдът кредитира
показанията на св. Т., които се подкрепят и от звукозаписа на обаждането на тел.***, както и
от представените по делото писмени доказателства.
По отношение на показанията на св.Т. Д., съдът изцяло не ги кредитира. Този свидетел
твърди инцидентът да е настъпил около 10:00 – 10:30 ч., което не кореспондира на часа на
обаждането, регистрирано на тел.*** в ******** часа. Твърди, че е бил на 6-7 метра от св.
А. Т. и от пострадалата, когато тя е паднала, но не е сигурен, дали е имало дупки /“Дупки ли
е имало, какво, но падна“/, а после е сигурен, че „там имаше и много дупки, страшно много
дупки“. После в един момент пострадалата паднала в дупка, при това – толкова широка и
13
дълбока, че пострадалата „направо изчезна, повече не я видях“. Посочените вътрешни
противоречия в показанията на този свидетел, и противоречието им със събраните по делото
както писмени доказателства във връзка с естеството на извършваните СМР, предвиждащи
изкопи с максимална дълбочина до 0,40 м. и ширина 0,40 м., така и гласни доказателства /на
св. У. и св. Т./, обосновават извод за ниска доказателствена стойност на показанията на този
свидетел.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, че към ******** г. пред дома на пострадалата Т. Б. К. в гр. П., на ул.“Г. Б.“№ **, са
се извършвали строително-монтажни дейности по рехабилитация на тротоарната площ,
възложени от О. П. на ДЗЗД“А**“, по Договор №***********-*.***-****-***-*-*** от
******** г. Строително-монтажните дейности са били започнати към момента на процесния
инцидент, но не са били приключили – не е било завършено изграждането на поливната
система, както и полагането на новите тротоарни плочки, като все още са се полагали
кабелни проводки за поливната система, и не са били положени всички тротоарни плочки, а
положените тротоарни плочки все още не са били уплътнени и стабилизирани, като са били
посипани със ситен бял пясък.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Така осъществените по възлагане от О. П. строително-монтажни дейности съставляват
необходими технологични етапи от изграждането и рехабилитацията на пешеходната
тротоарна зона на ул.“Г. Б.“, предвидени съгласно одобрените от Главния архитект на О. П.
инвестиционни проекти, и включени в програмата за организация и изпълнение на проекта,
представена от изпълнителя като част от документите за участие в откритата процедура за
възлагане на обществената поръчка, чрез която е бил сключен договорът между
възложителя О. П. и изпълнителя – ДЗЗД „А**“. Тези дейности обаче са предхождани от
незаконосъобразно бездействие да бъдат предприети изискуемите от закона мерки за
организация и безопасност на движението на пешеходците по време на изпълнението на
строително-монтажните работи, осъществено от самата О. П. – както в качеството на
юридическо лице - възложител по проекта, така и в качеството на администрация,
одобряваща строителната документация, така и в качеството на администраци, управляваща
дейностите по поддръжка на пътя:
Съгласно чл.4 от Наредба №3/16.08.2010 г. на МРРБ за временната организация и
безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, действаща
към момента на откриване на строителната площадка и към момента на инцидента,
възложителите на СМР отговарят за изработването и съгласуването на проект за временна
организация и безопасност на движението /ВОБД/, който се изпълнява по договор между
възложителя и лицата, които извършват СМР. По смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от наредбата,
извършваните СМР на ул.“Г. Б.“ имат характер на „дълготрайни“ /изпълнявани в повече от
2 дни/. Съгласно чл.78 от наредбата, преди започването на дълготрайни СМР се изработва
работен проект за ВОБД, с посочено минимално изискуемо съдържание, включително схема
14
на ВОБД с посочени обходни маршрути, вид и разположение на средствата за сигнализация,
който съгласно ал.2, т.3 се внася и в съответната община за становище. Съгласно Глава VII
от наредбата, проекта за ВОБД е неразделна част от инвестиционния проект /чл.76, ал.1/, но
в протокола за строителна линия и ниво на л.***-*** в т.1.2 и в т.3.4. не е индивидуализиран
конкретен проект и разрешение за изпълнението му. По делото не е представен нито такъв
проект, нито договор между възложителя /О. П./ и изпълнителя на СМР /ДЗЗД „А**“/. Дори
да се приеме, че такъв проект е изработен, въпреки че не е представен по делото, само въз
основа на споменаването на част „Организация на движението“ като одобрена част от
инвестиционния проект /в заключението на СТЕ/ и посочването му без индивидуализация
/без № и дата на акта за одобряване/ в т.1.2 от Протокола за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура от 20.09.2018 г. /на л.***/ , по делото няма данни да е осъществен контрол
за изпълнението му. Съгласно чл.84, ал.1 от наредбата, контролът за изпълнение на плана за
ВОБД следва да бъде осъществяван от екип на упълномощени представители на службите за
контрол на МВР, и на администрацията, която управлява улицата. Съгласно отразеното в
Ситуация на л.***, ул.“Г. Б.“ представлява участък от републикански път **-** П.-П., а на
основание чл.30, ал.4 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на тротоарите и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. Следователно, ответната община е била и
контролния орган, който е следвало да контролира осъществяването на плана за ВОБД.
Съгласно чл.25, ал.2, т.1 от ЗП, в обхвата на пътя се забранява извършването на каквито и да
било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и
сигнални знаци. Тъй като съгласно чл.5, ал.1, т.2 от наредбата, извършваните СМР имат
характер на „дълготрайни“, е било необходимо чрез посочените в чл.11 средства за
сигнализация да бъде обособена временна пешеходна пътека при затварянето на тротоара за
извършване на ремонтни дейности, каквато няма данни да е била обособена пред дома на
пострадалата. Съгласно чл.42 от наредбата, площите, на които се извършват СМР, се
отделят от пешеходното движение, като се ограждат надлъжно, напречно или косо. В Раздел
III на наредбата е регламентиран реда за извършване на дълготрайни СМР на улици в
урбанизирани територии. Съгласно чл.70, дълготрайни СМР върху тротоарна на двулентова
двупосочна улица /каквато е ул.“Г. Б.“, съгласно приложената Ситуация на л.*** и
заключението на СТЕ на л.***, където са посочени две ленти за движение/ се сигнализират
съгласно Приложение №50, когато работният участък е разположен върху цялата широчина
на тротоара, в който случай пешеходното движение се провежда по временно устроена
пешеходна пътека върху част от платното за движение, отделена от него с предпазна
пешеходна ограда. Следователно, преприемането на СМР от изпълнителя на проекта по
цялата ширина на тротоарната площ, без да бъде обособена обезопасена пешеходна пътека
чрез предварително поставени необходимите предупредителни знаци съгласно Приложение
№50 към Наредба №3/16.08.2010 г. на МРРБ за временната организация и безопасността на
движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, е изрично забранено от чл.25,
ал.2, т.1 от ЗП.
15
В конкретния случай няма данни в представената по делото строителна документация
проект за ВОБД изобщо да е бил одобряван, като задължението за изготвяне на
инвестиционния проект е на възложителя /т.е. в случая О. П./. Поради непредставянето му
по делото не може да бъде осъществена преценка дали в него е било предвидено съответно
обезопасяване на безопасността на движението на пешеходците, в това число на живущите
на ул.“Г. Б.“, за които е било необходимо да бъде предвидено обезопасяване на изходите от
домовете им, като отговорността за одобряването на подходящ план за ВОБД е отново на
общинската администрация /съгл. Чл.78, ал.2, т.3 от Наредбата/. Няма данни в съставения
Протокол от 20.09.2018 г. – Приложение 2а /на л.***/, с който е започнало изпълнението на
предвидените в проекта СМР, да е издавано разрешение за заемането на тротоара, съгласно
проекта за ВОБД. Не са представени по делото доказателства за осъществен контрол за
изпълнението на такъв проект, като задължението за контрол за изпълнението на проекта за
ВОБД /съгласно чл.84, ал.1/ е отново О. П.. По делото няма събрани доказателства да е
изпълняван такъв проект за ВОБД, и на място да е била обособена обезопасена пешеходна
пътека чрез предварително поставени необходимите предупредителни знаци съгласно
Приложение №50 към Наредба №3/16.08.2010 г. на МРРБ, въпреки че по делото се
установява, че СМР по рехабилитацията на цялата тротоарната площ са били осъществявани
в деня на инцидента. Напротив – събрани са гласни доказателства, от които се установява, че
на мястото на инцидента не са били взети каквито и да било обезопасителни мерки, и не са
били поставени каквито и да било сигнализиращи средства. Действително, свидетелските
показания осъществяват непълно доказване, доколкото установяват отрицателен факт
/липсата на сигнализиращи знаци и обезопасителни мерки/. Доказателствената тежест за
установяването на пълно доказване на положителния факт – изпълнението на тези дейности,
лежи върху ответника. В случая съдът намира, че тази доказателствена задача не е
изпълнена, и е проведено успешно насрещно доказване от ищеца за неизпълнение на
задълженията както на възложителя – О. П., така и на изпълнителя на възложените СМР, за
обезопасяване на процесния участък от тротоарната площ по време на ремонтните дейности.
По изложените съображения, от фактическа и правна страна настоящият съд намира за
установени предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответната О.
П., в качеството на възложител, за обезщетяването на ищците, в качеството на наследници
на пострадалата първоначална ищца Т. Б. К., на претърпените от нея неимуществени вреди
в резултат на травматичните увреждания, претърпени в резултат от падане на ******** г.,
причинено от подхлъзване на строителен материал върху незавършена тротоарна настилка
пред дома й на ул.“Г. Б.“ № **.
За установяване на причинените в причинна връзка с падането травматични увреждания на
пострадалата, по делото е приета Съдебно-медицинска експертиза вх.№*****/******** г.
/на л.***-***/, изготвена по писмени данни и след извършен преглед на пострадалата, от
която се установява, че след инцидента първоначалната ищца е транспортирана до МБАЛ
П., и е била приета в Ортопедо-травматологично отделение. След проведени изследвания е
установено, че има счупвания на хирургическите шийки на двете раменни кости и контузия
16
на дясната колянна става. Проведено е оперативно лечение за извършване на наместване и
фиксация на костните фрагменти с Киршнерови игли. Изписана е за продължаване на
лечението в домашни условия. Пострадалата е страдала от захарен диабет повече от 30
години преди увреждането. Първоначално се е лекувала медикаментозно, а впоследствие е
преминала към инсулинолечение. Налице са данни за претърпени мозъчно-съдови
инциденти през 2012 г. и през 2016 г., които не са формирали тежък двигателен дефицит. На
28.02.2020 г. пострадалата е приета отново в Неврологично отделение с данни за мозъчен
инфаркт /исхемичен мозъчен инфаркт/, проявен с частична моторна афазия, централен
фациалис и лявостранна хемипареза. Следват хоспитализации в ОФТР и ОТО за
раздвижване и премахване на остеосинтезните средства. Състоянието на болната се влошава
до степен на бъбречна недостатъчност и диабетна гангрена, която напредва и налага
извършването на висока ампутация на десния крак. В пряка причинна връзка с процесния
инцидент са травматичните увреждания – счупванията на двете раменни кости и
контузия на дясното коляно. По отношение на захарния диабет и развилите се тежки
усложнения, травмата и преживения стрес са имали благоприятстващо значение, като са
спомогнали за декомпенсация на диабета . Срастването на счупените кости е станало в срок,
като имплантираните Киршнерови игли са премахнати след 40 дни. Провежданата
рехабилитация не е дала резултат, поради наличието на тежки придружаващи заболявания.
Във връзка с травматичните увреждания и проведеното оперативно лечение, в
следоперативния период и при многобройните оперативни интервенции пострадалата е
търпяла интензивни болки. Настъпилите трайни последици за здравословното състояние на
първоначалната ищца са били формирани от болестни и травматични причини. По
отношение на дясната ръка е налична остатъчна контрактура в раменната става, която е
последица от счупването. По отношение на лявата ръка е налице тежка пареза до плегия на
същата, в резултат от мозъчния инфаркт. Поради общото тежко здравословно състояние на
ищцата, не е било възможно да настъпи пълно възстановяване. Както по отношение на
травмите, така и по отношение на придружаващите заболявания, лечението е било
проведено правилно, и в съответствие с добрата медицинска практика. При изслушване на
експертизата в открито съдебно заседание на 15.11.2021 г. вещото лице пояснява, че през
2012 г. пострадалата е имала мозъчно-съдов инцидент, като след изписването й от
ортопедията се оформя отново клинична картина на нов съдов инцидент с данни за
лявостранна хемипареза. При прегледа на пострадалата вещото лице е установило, че е
настъпила тежка плегия /“камплегия“/, спастична плегия, при която ръката е постоянно
свита, не могат да се изправят пръстите. Диабетът с такава продължителност /повече от 30
години/ води до други увреждания – на големите кръвоносни съдове, бъбреците и нервите –
т.нар. „класическа триада“. При пострадалата са били налице и трите, поради което е
пролежала в отделение по хемодиализа със стационарен сектор, тъй като е настъпило
влошаване на прочистването на кръвта от азотни тела, което е наложило неколкократна
хирургическа обработка по повод на диабетно стъпало, завършило с висока ампутация на
десния крак на нивото на бедрото. Мозъчно-съдовата болест също е свързана с основното
заболяване захарен диабет. Налице са данни, че преди момента на процесния инцидент
17
пострадалата се е придвижвала и обслужвала самостоятелно и към момента на инцидента
не е имала тежък двигателен дефицит. Освен фрактурите на двете раменни кости,
пострадалата е имала и контузия на дясното коляно. В първоначалната медицинска
документация няма данни за повече от контузия, но при последващото лечение за
провеждане на физиотерапия е установена фрактура на колянното капаче на дясното
коляно. Не са описани провеждани интервенции за лечение на тази фрактура. Премахването
на десния крак е наложено от гангрена, получена в резултат от диабета, като към момента на
прегледа вещото лице е установило, че и левият крак също е с тежки атрофични травми.
Съдът намира заключението на експертизата за компетентно изготвено, логично и
мотивирано, основано на анализ на приложената по делото медицинска документация, както
и на личните впечатления на вещото лице от проведения личен преглед на ищцата за
нуждите на експертизата, поради което го кредитира.
От приетата Съдебно – психиатрична експертиза вх.№******/******** г. /на л.***-
***/ се установява, че преди инцидента пострадалата е страдала от инсулинозависим тип
захарен диабет, артериална хипертония, мозъчно-съдова болест. Преживяла е два мозъчни
инсулта. Редовно е посещавала ендокринолог, кардиолог и невролог. Била е в състояние на
медикаментозна компенсация на соматоневрологичните заболявания, без телесни и
психиатрични проблеми, самостоятелна, мобилна, самообслужваща се, и без зависимост от
чужди грижи. Справяла се е с изискванията на ежедневието си. Към момента на изготвяне
на заключението пострадалата е инвалид, лежащо болна, обгрижвана от помощен персонал.
Падането на пострадалата на ******** г. не е било предизвикано от рязко и фатално
настъпило остро заболяване. В резултат от падането на ******** г. физическото състояние
на Т. К. е било тежко увредено, което предизвиква декомпенсация на всички соматични
заболявания. Следва продължителен период на залежаване, в резултат от което получава
декубитални рани, наложили множество оперативни интервенции. Преживява пресен
мозъчно-съдов инцидент, остър миокарден инфаркт, остра бъбречна недостатъчност и
ампутация на десния крак по повод развила се диабетна гангрена. Приема транквилизатори
и сънотворни. Със усложненията на соматичните заболявания и преживения мозъчно-съдов
инцидент се разгръща тежък органичен синдром. Получените травми също се отразяват
изключително зле на психическото й здраве. Към момента на изготвяне на заключението се
диагностицира промяна на личността и поведението, дължаща се на общомедицинско
заболяване – личност, апатичен тип. Същото се характеризира с персистиращо личностово
разстройство, което представлява промяна на предходните черти на индивида.
Нарушението е пряко физиологично следствие от общомедицинско състояние, и не може да
се обясни с друго психично разстройство. Разстройството не се проявява само в хода на
делир. Предизвиква клинично значим дистрес или нарушения във функционирането. При
пострадалата преобладаващите признаци са значителната апатия и безразличие. Крайният
извод на експертизата, който е подробно обоснован в експертното обсъждане на събраните
по делото писмени доказателства и констатациите при осъществения личен преглед, е че са
налице негативни психиатрични последици за здравословното състояние на ищцата, които
18
са получени вследствие на процесните увреждания – към датата на изготвяне на
заключението, Т. К. е била с личностова промяна, дължаща се на общомедицинско
заболяване, апатичен тип с трайна личностна и социална дезадаптация. Това състояние
представлява само по себе си постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като го
намира за компетентно изготвено, обосновано, подробно, и кореспондиращо както на
приложената по делото медицинска документация, така и на събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А. Т. и Д. Я., както и на показанията на Б. Т.,
дадени в качеството на свидетел по делото /преди конституирането й на мястото на
починалата първоначална ищца/.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че в пряка
причинна връзка с падането на ******** г., първоначалната ищца Т. Б. К., тогава на 72
години, е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупванията на двете раменни
кости и фрактура на дясното колянно капаче. Тези травматични увреждания и преживения
стрес са имали благоприятстващо значение за настъпване на декомпенсация на хроничното
заболяване на ищцата – инсулинозависим тип захарен диабет. За лечение на получените
травматични увреждания на двете раменни кости ищцата е претърпяла оперативно лечение
чрез наместване на счупените фрагмени и инплантиране на остеосинтезни материали –
Киршнерови игли. Травматичното увреждане на дясното коляно е било лекувано
първоначално консервативно. Впоследствие поради настъпили усложнения като последица
от декомпенсация на хроничното заболяване диабет, пострадалата е претърпяла множество
оперативни интервенции, развила е гангрена и е претърпяла висока ампутация на десния
крак. Срастването на счупените раменни кости е станало в срок, като имплантираните
Киршнерови игли са премахнати след 40 дни. Провежданата рехабилитация не е дала
резултат, поради наличието на тежки придружаващи заболявания. Във връзка с
травматичните увреждания и проведеното оперативно лечение, в следоперативния период и
при многобройните оперативни интервенции пострадалата е търпяла интензивни болки –
както от травматичните увреждания и настъпилите усложнения, така и от получените във
връзка със залежаването декубитални рани. При пострадалата са настъпили трайни
негативни последици за здравословното състояние, които са били обусловени от
комбинацията на болестни и травматични причини. По отношение на дясната ръка е
налична остатъчна контрактура в раменната става, която е последица от счупването.
Настъпилото трайно обездвижване на лявата ръка е без връзка с травматичното увреждане –
в резултат от претърпян впоследствие мозъчен инфаркт. Поради общото тежко здравословно
състояние на ищцата, не е било възможно да настъпи пълно възстановяване. Лечението е
било проведено правилно, и в съответствие с добрата медицинска практика. В резултат от
травматичните увреждания, първоначалната ищца е била трайно обездвижена, на постелен
режим, и трайно нуждаеща се от чужда помощ и специализирани медицински грижи до края
на живота си, настъпил в процеса на производството, на 09.06.2022 г.. Налице са данни, че
19
преди момента на процесния инцидент пострадалата се е придвижвала и обслужвала
самостоятелно и към момента на инцидента не е имала тежък двигателен дефицит, поради
което съдът приема за установено, че в пряка причинна връзка с претърпения инцидент е
настъпила съществена, трайна и необратима негативна промяна в начина на живот на
ищцата – от относително самостоятелен човек, със способност да води самостоятелен начин
на живот, ищцата е преминала към живот на постелен режим, при непрекъсната нужда от
чужда помощ и от специализирани медицински грижи. В пряка причинна връзка с
травматичните увреждания, ищцата е преживяла силен стрес, довел до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в постоянно личностово
разстройство, дължащо се на общомедицинско заболяване – личност, апатичен тип.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените в пряка причинна връзка с инцидента на ******** г.
неимуществени вреди от първоначалната ищца, заместена в хода на производството на осн.
чл.227 от ГПК от своите наследници по закон – нейните дъщери Н. Д. К. и Б. Д. Т.,
съобразно критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г. – според характера и тежестта на
действително претърпените от ищцата травматични увреждания в пряка причинна връзка с
инцидента – множество фрактури в различни части на тялото, претърпяното оперативно
лечение чрез поставяне на импланти, предизвиканата декомпенсация на хроничното
заболяване, настъпилото зарастване на счупените кости в обичайния срок /около 40 дни/, но
липсата на възстановяване, обусловена от наличието на тежки хронични заболявания,
търпените интензивни болки и страдания непосредствено след увреждането, и през
възстановителния период, продължил и неприключил до смъртта й, в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено в размер значително по-висок от
предявената част от претенцията за обезщетение до размера от 50 000 лв., поради което
предявената частична претенция следва да бъде уважена изцяло.
Така приетото от фактическа и правна страна, обуславя основателност на предявения
иск до пълния му предявен размер от 50 000 лв., който размер следва да бъде разпределен
между двете ищци съобразно наследствените им права – по ½ част за всяка от тях – т.е. по
25 000 лв. за всяка от ищците, като частичен от общо претендирания размер от 100 000 лв.
/по 50 000 лв. за всяка ищца/, поради което същият следва да бъде изцяло уважен. Поради
основателността на главната предявена претенция, оснавателна се явява и предявената
акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху обезщетението, от датата на
увреждането – ******** г., до окончателното плащане.
Като е достигнал до различни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени, и вместо него да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
При този резултат, в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените
разноски за двете съдебни инстанции. Със списък по чл.80 от ГПК те са претендирали
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител, в
минималния размер, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., съобразно представен ДПЗС. Съобразно
20
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., в редакцията й към момента на
приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд и пред въззивния съд,
минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на
ищците по иска с материален интерес от 50 000 лв., се определя в размер на по 4650 лв. за
всяка от двете съдебни инстанции – т.е. общо в размер на 9300 лв., която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. С. Т.. Също така, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, тъй като и първоначалната ищца, и конституираните на нейно място наследници, са
били освободени от задължението за внасяне на държавни такси, ответникът следва да
заплати дължимите държавни такси за производството пред двете съдебни инстанции –
сумата от 3000 лв., както и направените разноски от бюджета на съда, в размер на сумата
1081,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260000 от 19.01.2023 г., постановено по гр.д.№83 по описа за
2021 г. по описа на Окръжен съд П., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. П., с БУЛСТАТ *********, със адрес на управление: гр.П., пл.“**
****“№**, на основание чл.49 от ЗЗД, да заплати на Н. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., обл. П., ул.“Г. Б.“ № **, в качеството на конституиран на основание чл.227 от ГПК
наследник на първоначалната ищца Т. Б. К., с ЕГН **********, сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/ - наследствена ½ /една втора/ част от обезщетение в размер от
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - предявена част от общо претендирано обезщетение в
размер 100 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от наследодателката Т. Б. К. -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при злополука, осъществила се
на ******** г. в гр. П., на тротоара на улица „Г. Б.“ пред дом № **, при която пострадалата
Т. Б. К. политнала и паднала в резултат от необезопасени строително-монтажни дейности по
ремонт на тротоарната настилка, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 25 000
лв., за периода от ******** г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА О. П., с БУЛСТАТ *********, със адрес на управление: гр.П., пл.“** ****“№**,
на основание чл.49 от ЗЗД, да заплати на Б. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., обл. П.,
ул."К. Ч." № **, ет. **, ап.**, в качеството на конституиран на основание чл.227 от ГПК
наследник на първоначалната ищца Т. Б. К., с ЕГН **********, сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/ - наследствена ½ /една втора/ част от обезщетение в размер от
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - предявена част от общо претендирано обезщетение в
размер 100 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от наследодателката Т. Б. К. -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при злополука, осъществила се
на ******** г. в гр. П., на тротоара на улица „Г. Б.“ пред дом № **, при която пострадалата
Т. Б. К. политнала и паднала в резултат от необезопасени строително-монтажни дейности по
ремонт на тротоарната настилка, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 25 000
21
лв., за периода от ******** г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА О. П., с БУЛСТАТ *********, със адрес на управление: гр.П., пл.“**
****“№**, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по
сметка на АС – Пловдив, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ за държавни такси за
производството пред двете съдебни инстанции, както и сумата от 1081,50 лв. /хиляда
осемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща направените разноски от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА О. П., с БУЛСТАТ *********, със адрес на управление: гр.П., пл.“** ****“№**,
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат Д. С. Т.,
от *АК, с личен №**********, със служебен адрес: гр. С., район „В.“, ул.“А. Р.“ № *, ап. *,
сумата от 9300 лв. /девет хиляди и триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за производството пред двете съдебни инстанции, за процесуалното представителство на Н.
Д. К., с ЕГН **********, и на Б. Д. Т., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22