Р Е Ш Е
Н И Е
№ 54
гр.Варна, 06.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, шестнадесети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р.ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Г. ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
6197 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Р.С.К.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К.Р., вписан в
състава на Адвокатска колегия - Варна, с личен номер от единния регистър на
адвокатите -**********,тел. * срещу: „З. К. Л. И." АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, адрес за кореспонденция: **.
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да осъди ответника да му заплати, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди - средна телесна повреда, изразяваща се трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за 1,5 - 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване на II,
III, IV предноходилни кости на лявото ходило,
възникнали в резултат на реализирано на 09.10.2017 г. ПТП, причинено по вина на
водача на л.а. „Опел Астра" с peг. № *, застрахован по договор за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при „З. К. Л. И."
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** по Застрахователна полица №
BG/22/117002589723 валидна до 27.09.2018 год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: На 09.10.2017 г., около 15.30
часа, на път Ш-902 /гр. Варна - с. Каменар/, е реализирано ПТП между л.а. „Опел
Астра" с peг. № *,
управляван от Х. М. А., л.а. „ВАЗ 2107" с per. №
*, управляван от Р.С.К. и л.а. „Рено Канго" с per. № *, управляван от Ю. И. П..
За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи и
издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2650/09.10.2017 год. по
описа на ОДМВР - гр. Варна.
Във връзка с възникналото пътно произшествие е
образувано досъдебно производство № 432/2017 год. по описа Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - гр. Варна. Посоченото наказателно производство
приключва с влязло в законна сила на 20.12.2018 год. Решение № 1539/26.09.2018
год. по АНД № 3905/2018 год. по описа на ВРС, с което на виновния водач е
наложена наказание - Глоба в размер на 1100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 5 месеца. Видно от диспозитива
на цитираното решението е, че Х. М. А. е признат за виновен затова, че „На
09.10.2017 год. на път Ш-902 /гр. Варна -с. Каменар/, при управление на МПС -
л.а. „Опел Астра" с рег. № *, като се движил със
скорост 104,15 км/ч при ограничение 90 км/ч, нарушил правилата за движение -
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и като изпреварвайки, навлязъл в съседната пътна лента,
предназначена за насрещно движение и създал опасност и пречки на превозните
средства, движещи се по нея, нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Р.С.К. средна телесна повреда, изразяваща се трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за 1,5 - 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване на II,
III, IV предноходилни кости на лявото ходило
-престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. "
Лекият автомобил на виновния водач - „Опел Астра" с peг. № *, към
момента на възникване на деликта е имал сключена
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при
„З. К. Л. И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** по
Застрахователна полица № BG/22/117002589723 валидна до 27.09.2018 год.
Във връзка с горепосоченото пътно произшествие за
ищеца възникнали неимуществени вреди, като видно от приложеното към настоящата
искова молба СМЕ № 511-2017 год. по ДП № 432/2017 год. и медицински документи
е, че на К. са причинени следните травматични увреждания: счупване на II, III,
IV предноходилни кости на лявото ходило, обусловили
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за 1,5 - 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Експертът сочи, че в своята
съвкупност описаните увреждания могат да бъдат получени по указаните време и
начин.
Въпреки, че към настоящия момент за ищеца
възстановяването е почти приключило, негативните последици от него са
значителни, както във физически така и в психически аспект. Първоначалният шок
и уплаха трудно отшумявали, произшествието засегнало битието на ищеца, тъй като
той променил обичайният си житейски ритъм. В първоначалните дни след инцидента
пострадалият чувствал силни болки в областта на левия крак, засилващи си при
движение. Тези болки продължили повече от месец и постепенно затихвали, но
проявлението на същите провокирали приемането на различни обезболяващи от
страна на ищеца. След инцидента травмираното място било обездвижено чрез
гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Пътното
произшествие като всяко събитие с инцидентен характер възникнало внезапно за
ищеца и като такова то предизвикало значителен стрес за него. Първоначално той
бил най - силен, а в последствие преминал към страх от пътуване не само в
автомобил, но и във всякакъв обществен превоз. Като цяло събитието засегнало
живота на пострадалия за продължителен период от време, като последиците от
него във всякакъв план отшумявали трудно. Ищецът бил затруднен в ежедневното си
обслужване за период от около 3 месеца, през което време той бил подпомаган от
своята съпруга. И към момента пострадалия чувства известен дискомфорт
при рязка промяна на времето и при специфично натоварване на крайника.
Възползвайки се от нормативно уредената възможност, К.
регистрирал своята претенция по
повод настъпилото застрахователно събитие до „З.
К. Л. И." АД, ЕИК * под вх. № 2136/13.02.2019 год., като претендирал
изплащане на обезщетение за нанесените и неимуществени вреди в следствие на ПТП
в размер на 20 000 лева.
Към настоящия момент не е налице отговор от
застрахователната компания по депозираната претенция, както и не е налице
плащане на обезщетение за нанесените на ищеца травми.
Предвид изложените с настоящата искова молба твърдения
и представените за това доказателства, счита, че са налице всички предпоставки
предвиден от закона за репариране на нанесените вреди от застрахователното
дружество - ответник, а именно деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, наличие на застрахователно облигационно правоотношение, противоправното деяние на водача на лекия автомобил,
причинени травми и причинна връзка между тях и пътното произшествие. За ищеца е
налице правен интерес от завеждането на настоящия иск.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 127, ал. 4 от ГПК,
посочва банкова сметка ***то: П. И. Б.(BIC): ***(IBAN): ***, валута: BGN, с
титуляр Р.С.К.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. Оспорва иска по размер. Оспорва
всички направени твърдения от ищеца за характера, интензитета, и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че
е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представителите
адв. П.Р. от ВАК поддържа иска. В хода по същество на
делото моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява , не изпраща представител.С писмена молба заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В условие на евентуалност моли за намаляване размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното
от фактическа страна:
От приетия по делото протокол за ПТП с пострадали
лица №2650 се установява, че на 09.10.2017год. около 15.30 часа, на път Ш-902
/гр. Варна - с. Каменар/, е реализирано ПТП между л.а. „Опел Астра" с peг. № *,
управляван от Х. М. А., л.а. „ВАЗ 2107" с per. №
*, управляван от Р.С.К. и л.а. „Рено Канго" с per. № *, управляван от Ю. И.П..
Във
връзка с възникналото пътно произшествие е образувано досъдебно производство №
432/2017 год. по описа Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Варна.
Посоченото наказателно производство приключва с влязло в законна сила на
20.12.2018 год. Решение № 1539/26.09.2018 год. по АНД № 3905/2018 год. по описа
на ВРС, с което на виновния водач е наложена наказание - Глоба в размер на 1100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца. Видно от диспозитива на цитираното решението е, че Х. М. А. е
признат за виновен затова, че „На 09.10.2017 год. на път Ш-902 /гр. Варна -с.
Каменар/, при управление на МПС - л.а. „Опел Астра"
с рег. № *, като се движил със скорост 104,15 км/ч при ограничение 90 км/ч,
нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и като изпреварвайки,
навлязъл в съседната пътна лента, предназначена за насрещно движение и създал
опасност и пречки на превозните средства, движещи се по нея, нарушил чл. 42,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Р.С.К. средна телесна
повреда, изразяваща се трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за 1,5 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес,
обусловено от счупване на II, III, IV предноходилни
кости на лявото ходило -престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. "
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието,че
към 09.10.2017г. превозното средство л.а. „Опел Астра"
с peг. № *, управлявано от Х. М. А. е имало валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество, че ищецът е
подал на 13.02.2019год. уведомление за щета до застрахователя, че за
осъщественото на 09.10.2017год. около
15.30часа на път III-902 /град Варна-село Каменар/ ПТП ,виновност носи водачът
на л.а. „Опел Астра" с peг.
№ *.
По
делото е приет лист за преглед на пациент в КДБ-Спешно отделение при МБАЛ „С. А.-В.“АД
, в който лист се установяват настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания
за ищеца.
В
производството по настоящото дело са ангажирани специални познания, чрез
заключение на ВЛ по СМЕ. От заключението на ВЛ, което съдът цени, като
обективно и компетентно дадено се установява следното:
На
09.10.2017год. ищецът Р.С.К. е претърпял ПТП, като водач на автомобил, в
резултат на което получава счупвания на втора, трета и четвърта предноходилни кости на лявото ходило.
Описаните
травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран
в областта на лявото ходило и биха могли да се получат по време и начин
съобщени в данни по делото.
Счупванията
на втора, трета и четвърта предноходилни кости на лявото
ходило обуславят трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за 1.5-2
месеца.
При
проведения на 31.10.2019год. клиничен преглед в Отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „С.А.-В.“АД не се установяват усложнения в оздравителния процес на
фрактурите, същият е приключил, движенията на крайника са напълно възстановени.
При
такива травми болките са с по-изразена интензивност в дните след получаването
им, като постепенно затихват към края на оздравителния процес.
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И.
С. К.-съпруга на ищеца.
От
показанията на свидетеля се установява, че на 9 октомври преди две години
съпругът й го блъска една кола. Пътуват от Варна. Живеят в село Долище, на 18
км от Варна. По пътя между Каменар, от Каменар надолу като се слиза една кола
изпреварва други две коли и се удрят челно в тяхната кола, при което колата се
обръща обратно и се забива в мантинелата. Добре, че
има здрава мантинела, че не полетяват в дерето
отдолу. Мъжът й е в ужасно шоково състояние, тя също. В първия момент мисли, че
нещо му е станало, защото цялото му лице и от главата му течеше кръв, а то е
било от стъклата, които са се набили в него. Не може да си изкара крака. Отиват
хора, помагат му, той си събува обувката и така си изкарва крака. После от
Бърза помощ идват, вземат го и го завеждат в Окръжна болница. Оказва се, че има
счупване на три пръста на лявото ходило. Гипсират го. Децата им отиват, прибират
им багажа и колата, която за нищо не става.
Когато става това произшествие той не работи,
той е пенсионер. Той работи по него
време. В болницата не е бил, гипсират го и го пускат веднага. С гипс е един
месец. След това махат гипса, има раздвижване. Сега се движи добре, обаче при
промяна на времето все още го боли. Вследствие на тази уплаха и на този шок,
той след няколко месеца получава диабет, с който още се борят. През цялото
време тя е била до него, помагала му е, обличане, събличане, къпане, извеждане.
Не може да се обслужва сам в продължение на един месец, докато е в гипса. Той
не трябва да стъпва изобщо на това ходило.
Състоянието
му се отразява много на домакинската и битовата работа в къщи. Всичко пада на
нейните плещи – мъжка и женска работа, като и него обслужва. На село има да се
сее, да се копае. Добре, че гроздето са обрали. Ама то си иска и друга работа –
в мазата гроздето да се оправи. Трябва да се чисти градината от домати, пипери.
След като махат гипса, в началото около месец той не може хубаво да стъпва на
крака си, не може обувка да обуе. Видимо кракът му е подут.
Преди
да се пенсионира работи в Пристанището. Сега, след като се възстановява вече
шофира автомобил. Започва да шофира пак след пет, шест месеца.
При тази
установеност на делото от фактическа страна,
съдът извежда следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице
може да предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е
причинител на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
виновния водач за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител, спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на деликвента,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото деликвента е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай е
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните , че към датата на ПТП лекия автомобил на виновния за ПТП водач е бил
застрахован в ответното дружество.
За ангажиране на отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо
ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправно поведение на водача, на
застрахованото МПС.
В случая от
приетото по делото Решение № 1539/26.09.2018 год. по АНД № 3905/2018 год. по
описа на ВРС се установява, че във връзка с възникналото пътно произшествие е
образувано досъдебно производство № 432/2017 год. по описа Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - гр. Варна. Така образуваното наказателно производство
приключва с влязло в законна сила на 20.12.2018 год. решение, с което на
виновния водач е наложена наказание - Глоба в размер на 1100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 5 месеца. Видно от диспозитива
на цитираното решението е, че Х. М. А. е признат за виновен затова, че „На
09.10.2017 год. на път Ш-902 /гр. Варна -с. Каменар/, при управление на МПС -
л.а. „Опел Астра" с рег. № *, като се движил със
скорост 104,15 км/ч при ограничение 90 км/ч, нарушил правилата за движение -
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и като изпреварвайки, навлязъл в съседната пътна лента,
предназначена за насрещно движение и създал опасност и пречки на превозните
средства, движещи се по нея, нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Р.С.К. средна телесна повреда, изразяваща се трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за 1,5 - 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване на II,
III, IV предноходилни кости на лявото ходило
-престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. "
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са
изпълнени предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта
на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" с ответника са възникнали основанията по чл.432,ал.1 от КЗ за
ангажиране на отговорността му за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на виновното и противоправно
поведение на прекия причинител. В тази връзка съдът приема, че искът срещу ответника
е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът съобрази, че справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт,
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а
същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките
на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените
по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това
задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във
физически, психологичен и емоционален
план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление
болки и страдания, а продължават и след това.
В процесния случай, за да
определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че при ПТП-то ищецът
е получил средна
телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за 1,5 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес,
обусловено от счупване на II, III, IV предноходилни
кости на лявото ходило.
В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник
за 1.5-2 месеца. /СМЕ/. Оздравителния
процес е преминал без усложнения, като съгласно СМЕ при проведения на
31.10.2019год. клиничен преглед в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „С.А.-В.“АД
не се установяват усложнения в оздравителния процес на фрактурите, същият е
приключил, движенията на крайника са напълно възстановени. При такива травми
болките са с по-изразена интензивност в дните след получаването им, като
постепенно затихват към края на оздравителния процес.
В резултат на така получените увреждания и преживения
стрес настъпват промени в начина на живот на ищеца. Ищецът по време на ПТП е в
шоково състояние. Лицето и главата му са в кръв, не може да си изкара крака. С
помощта на хора , които се притичват на помощ, той си изкарва крака от обувката
и така го освобождава.Вследствие на този шок, няколко месеца след инцидента,
ищецът получава диабет, с който се бори още.Същият е в гипс един месец. След
махането на гипса има раздвижване.През цялото време съпругата му е до него,
като му помага в обличане , събличане, къпане , извеждане. Не може да се
обслужва сам в продължение на един месец, докато е в гипса. Известно време не
трябва да стъпва изобщо на това ходило.Сега се движи добре, обаче при промяна
на времето все още го боли. Започва да шофира след пет, шест месеца./В тази
насока са показанията на свидетелката К./.
Предвид
на горното съдът намира , че е справедливо претенцията да бъде уважена до
размера от 8000лв. , като за разликата до претендираните
20 000лв. следва да се отхвърли.
Като законна последица
върху уважената част от иска
, следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване исковата
молба в съда-19.04.2019год. до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят
разноски. Съдът присъжда на ищеца за адв.възнаграждение
сумата от 730лв. Тази сума е определена от съда, съобразно уважената част от
иска и минималния размер на адв.възнаграждение,
установен в чл.7, ал.2,т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/Обн., ДВ, бр.
64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от
8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820 от
10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.;
изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.; изм. с Решение № 9273 на ВАС на РБ от
27.07.2016 г. - бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7
от 22.01.2019 г./.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса върху уважената част от иска в
размер от 320лв. и 200лв. за ВЛ .
На основание чл.78,ал.3 от ГПК за отхвърлената част от
иска , съдът присъжда разноски на ответника за юк.възнаграждение,
което определя в размер от 100лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. К. Л. И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, *, офис № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Р.С.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К.Р., вписан
в състава на Адвокатска колегия – Варна , сумата
от 8000 /осем хиляди/лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - средна телесна
повреда, изразяваща се трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за 1,5 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес,
обусловено от счупване на II, III, IV предноходилни
кости на лявото ходило, възникнали в резултат на реализирано на 09.10.2017 г.
ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Опел Астра"
с peг. № *, застрахован по договор за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при „З. К. Л. И."
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** по Застрахователна полица №
BG/22/117002589723 валидна до 27.09.2018 год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-19.04.2019год. до окончателното изплащане на сумата., като отхвърля иска за разликата до претендираните 20 000лв., на основание чл.432,ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА
„З. К. Л. И." АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, адрес за кореспонденция: *, офис № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.К.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К.Р., вписан в
състава на Адвокатска колегия – Варна , сумата от
730лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски, изразяващи
се в платено адв.възнаграждение,съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА
„З.
К. Л. И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, адрес за
кореспонденция: * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, сумата от 320лв. за държавна такса и сумата от 200лв.
за ВЛ, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** ***, чрез адв.
П.К.Р., вписан в състава на Адвокатска колегия – Варна ДА ЗАПЛАТИ на „З. К. Л.
И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, адрес за
кореспонденция: *, сумата от 100лв.
за юк.възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Присъдените
в полза на ищеца суми, следва да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***(BIC):
***(IBAN): ***, валута: BGN, с титуляр Р.С.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА /