№ 2900
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511553 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Т. И. Н. срещу решение от 27.03.2023
г. по гр.д. №57304/2021 г. на Софийския районен съд, 39 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата
от 779,18 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
****, аб. №157114, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 18.11.2019
г., до окончателното изплащане, сумата от 150,24 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г., както и сумата от 5,67 лв.,
представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до
30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №66095/2019 г. по описа на СРС, 39 състав, както ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по
делото не е установено, че е потребител на топлинна енергия и вещен ползвател на имота,
1
респ., че е доставяна топлинна енергия до имота и такава е ползвана, респ. доставеното
количество. Поддържа, че по делото не е установено датата на публикуване на сумите в
сайта на ищцовото дружество, както и че липсват основания за присъждане на сумите за
дялово разпределение, а и вземанията са погасени по давност. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за
главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени за разликата над посочените по-горе
размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, поради което решението е влязло в
законна сила в тези му части.
Решението не е обжалвано от ответника И. Б. М. в частта, в която срещу него са
уважени предявените установителни искове за главницата за топлинна енергия, за
главницата за дялово разпределение и за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, и от ищеца, в частта, в която предявените искове срещу същия ответник за
главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени частично, и в частта, в която е
отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила и в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
2
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От представените нот. акт за продажба на недвижим имот №101, т.V, н.д.
№0811/14.09.2017 г. на нот. В.Б., споразумителен протокол от 14.09.2017 г., писмо от СО,
район „Люлин“, изх. №ОИ-30-98/1/09.05.2013 г., молба от ЧСИ С.Я. за вписване на възбрана
върху процесния недвижим имот от 11.09.2008 г., постановление за налагане на възбрана,
изх. №15030/24.03.2010 г., на ЧСИ М.Б., се установява, че ответникът е съсобственик на 1/2
ид.ч. процесния апартамент през процесния период.
При тези данни, следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Разпоредбата на чл.13 Директивата на ЕС № 2006/32/ЕО, въвежда принципа за
реалното отчитане на потребената енергия и реалното и включване в сметките.
Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но
оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в
действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право
в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в
действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко
на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай обаче не е
такъв, тъй като Директива 2006/32/ЕО е транспонирана в българското законодателство чрез
ЗЕЕ – пар.3 ДРЗЕЕ, а нарушение на разпоредбите на този закон не се твърди и не се
3
установява. Въззивният съд приема, че след изтичането на посочения в чл.18 от директивата
срок вътрешното законодателство е съобразено с чл.13 включително по отношение
топлинната енергия от сградна инсталация, която също е реално консумирана от
потребителите. Освен това чл.13.1 от директивата изисква осигуряване на индивидуални
измервателни уреди, доколкото това е технически осъществимо. Ето защо, принципът за
заплащане на реално потребената енергия е спазен, тъй като е предвидено заплащане на
изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзети суми по изравнителни сметки. Ето
защо, макар и да няма реално определена месечна сума, е налице реална сума за отчетния
период, който в случая е годишен.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Техем Сървисис“ АД правилно и съобразно
нормативните изисквания, като за отчетния период за имота ТЕ за сградна инсталация е
изчисляване върху пълната отопляема кубатура, като в имота е имало 4 бр. отоплителни
тела, които са затапени, но не е представен акт за изключване, а ТЕ за БГВ е начислявана
служебно на база 2 бр. потребители, тъй като през процесния период в имота не е имало
водомер за топла вода. От заключението на СТЕ се установява, че общата дължима сума за
топлинна енергия за процесния период след приспадането на сумата за получаване по
изравнителните сметки е в размер на 2399,74 лв. Вещото лице сочи още, че топломерът,
монтиран в АС, е преминавал на периодичен метрологичен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно чл.77 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
топлоподаването на клиент на топлинна енергия в самостоятелна сграда се прекратява в
абонатната станция, когато клиентът е подал заявление до топлопреносното предприятие,
както и при условията, предвидени в договора.
По делото обаче липсват доказателства ответникът да е прекратил по описания по-
горе надлежен ред топлоподаването в имота, поради което и следва да се приеме, че същият
дължи стойността на доставената до имота топлинна енергия в пълен обем.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.,
за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
4
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Неоснователни са и доводите на въззивника, касаещи начислените суми за услугата
за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Съгласно чл.22 ал.1 от процесните ОУ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или
чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Липсата на валиден през
процесния период договор за дялово разпределение не може да доведе до извод, че
потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза
доставчикът е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба
№16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването
/отм./.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
5
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
С оглед действащите през процесния период ОУ/2016 г. и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва
извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 31.08.2017 г. не
се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на депозиране на исковата молба /18.11.2019 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл
тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД, както правилно е приел и СРС.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
Настоящият съдебен състав констатира, че в процесното първоинстанционно
решение е допусната очевидна фактическа грешка, в частта, в която в диспозитива е
отразено, че ищецът е осъден да заплати на ответника Т. И. Н. разноски в заповедното и
исковото производство, доколкото съдът е достигнал до извод, че ответникът дължи на
ищеца разноски, която ЯФГ следва да бъде отстранена от СРС, 39 състав, по реда на чл.247
ГПК след връщане на делото.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
200,00 лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4729 от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.
№57304/2021 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ВРЪЩА делото на СРС, 39 състав, за поправка на допуснатата очевидна фактическа
грешка, съобразно мотивите на решението.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7