Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1905 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.06.2018 г. по гр.д. № 32132/14 г.,
СРС, ІІ ГО, 57 с-в е признал за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че В. З.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: *** заплащането на
сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
издадена на 04.12.2013г. по ч. гр.д. № 49581/2013г. II г.о., 57- ми състав,
както следва: на основание чл.55
ал.1 предл.З вр.чл.87 ал.1 и ал.2 вр. чл.280 от ЗЗД сумата
от 730 лв. по развален договор за поръчка за сключване на
договор за туристическа услуга за екскурзия до Палма де Майорка в периода
15-22.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от считано от
28.11.2013г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил
е предявения от С.Х.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено по реда
на чл.422 от ГПК, че В.З.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи заплащането на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - обезщетение
за забавено изпълнение за сумите : 179,06 лв. - върху главницата от 580 лв. за
периода 28.11.2010г. - 28.11.2013г., 41,01 лв. -върху главницата от 150,00 лв.
за периода 31.03.2011г. - 28.11.2013г. по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК издадена на 04.12.2013г. по ч. гр.д. № 49581/2013г.
на CPC, II г.о., 57- ми състав. Осъдил
е В.З.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, както следва:-разноските по
настоящото дело в размер на 410; разноските по ч. гр.д. №
49581/2013г. II г.о., 57- ми състав в размер на 25 лв. Осъдил е С.Х.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В.З.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските
по делото в размер на 34,32 лв. Отхвърлил е предявения иск от
В.З.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Г.З., ЕГН
**********, с адрес: *** и „З.
Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплатят при условията на солидарност на
основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД сумата
от 730 лв., платена с оглед неосъществено
основание - изпълнение на туристическа услуга - екскурзия до Палма де Майорка в
периода 15-22.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2013г. да окончателното й изплащане.
Решението
е обжалвано изцяло/ с изключение на частта, в която е отхвърлен иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД обезщетение за забавено
изпълнение на посочените суми/ с въззивна жалба от ответницата В.З.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.Д. от САК, със съдебен
адрес: ***, с мотиви, изложени в
жалбата. Развиват се доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът не дава отговор на основните
въпроси-има ли договор между ищцата и ответницата, какъв е неговият предмет и предели,
коя дейност е упражняваната дейност от В.И.-туроператорска или на туристически
агент в съответствие с пар.1, т.7, т.9 и т.14 от ДР на Закона за туризма, за да
е налице основание по чл.55, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищцата е да докаже, че между
нея и ответницата има сключен действителен договор за поръчка, за какъвто
ищцата не твърди в исковата си молба, а съдът приема, че такъв е налице само от
приложения по делото Списък, в който са посочени сумите, получавани от
ответницата. Неверен е и изводът, че парите са задържани от ответницата без
основание и тя се обогатила за сметка на ищцата. Този иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е
неприложим, след като с писмени документи се доказва, че парите не са на
разположение на ответницата В.И.. Не са обсъдени писмените доказателства, че получените
от ответницата пари са предадени на туроператора и неговият представляващ-ответниците
по обратния иск и признанието, че дружеството задържа 34 000 лв. от
приетите от В.И. пари, че И. е поискала парите от третото лице помагач срещу
върнатите ПКО-3 броя, получила е обратно парите и е ангажирала друга агенция за
осъществяване на екскурзията до Коста дел Сол. Опитала се е да направи същото и
за Палма де Майорка, като е призовала записалите се да я подкрепят, а те са
отишли в офиса на Агенцията. Между ищцата и ответницата В.И. няма възникнало
договорно правоотношение, същата не е действала като туристически агент. Тя е
осъществявала само посредническа дейност между ищцата и „З. Т.“ ЕООД. Това не
обосновава извода, че парите на ищцата са дадени или получени от ответницата
без основание или на отпаднало основание или по нищожен договор. По обратният
иск срещу И.З. и „З. Т.“ ЕООД се твърди, че ищцата не е доказала, че парите,
взети от посредника й И./друго лице/ и предадени на ответницата И., не са били
предадени на туроператора или са върнати с онези 60 000 лв., с които е
осъществена другата екскурзия до Коста дел Сол и точно нейните и само нейните
пари са били задържани от И. и тя се е обогатила с тях. От писмените
доказателства се доказва твърдението на ответницата, че общата събрана сума за
двете екскурзии е в размер на 190 000 лв., че цялата сума е предадена на И.З.
срещу разписки и на „З. Т.“ ЕООД срещу ПКО и квитанции. Срещу връщане на 3 броя
квитанции и ПКО от туроператора, ответницата И. е получила от него 60 000
лв., които е заплатила на „А.Т.“, за да се реализира екскурзията до Коста дел
Сол. Останали са 130 000 лв., за екскурзията до Палма де Майорка, от които
З. първоначално признава, че дължи 50 000 лв., а в последствие , че те са
34 000 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощниците си
по делото адвокат Д.М. от САК и адвокат Т.от САК оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Третите лица помагачи на ответницата „З. Т.“ ЕООД, ЕИК ******* и И.Г.З., ЕГН
**********, чрез пълномощника си по делото адвокат Я. оспорват въззивната жалба
в частта, касаеща обратните искове срещу тях.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от С.Х.Т., ЕГН ********** срещу В.З.И., ЕГН ********** за сумата от 730 лв., представляваща авансово платена сума за цена на екскурзия до
Палма де Майорка през 2011г. и за сумата от 179,06 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода 28.11.2010г.-28.11.2013г.
върху главницата от 580,00 лв., и 41,01 лв. - върху главницата от 150,00 лв. и
за периода 31..03.2011г. - 28.11.2013г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.З.И. е оспорила предявения иск по основание и
размер.Същата
твърди, че не се намира в облигационни правоотношения с ищцата,
поради което и не дължи връщане на претендираната сума. Твърди че третото лице
помагач носи отговорността за неосъществената екскурзия.
Ответницата В.З.И. е предявила обратен иск срещу третите лица помагачи, при условията на
евентуалност за сумата, предмет на първоначалната искова молба, с твърдението,
че е предала всички парични средства събрани от нея за процесната екскурзия на
третите лица помагачи - И.З. и служителите в „З. Т.“ ЕООД.
Третото лице помагач - И.З. чрез назначения особения представил адвокат А.в
отговора на исковата молба е оспорил обратните искове, с твърдението, че липсва
основание за ангажиране на отговорността му, тъй като липсват доказателства
кои, колко и на какво основание са предадени парите от ответницата, съответно
кои, колко, кога са получени от Иля З. и в какво качество.
Третото лице помагач „З. Т.“ ЕООД не взема становище по исковете.
Първоинстанционният съд
е приел, че между страните е сключен дейтвителен договор за поръчка, като
ответникът в качеството на изпълнител е следвало да сключи от името и за сметка
на ищеца договор за туристическа услуга с туроператор, който да предостави
конкретна услуга-екскурзия до Палма де Майорка в периода 15-22.05.2011 г. В
изпълнение на задълженията ищецът е предал на ответника
сумата от 730 лв. Насрещните задължения на ответника са били: сключване на
договор за туристическа услуга, прехвърляне на резултата в правната сфера на
възложителя, отчет. Съдът е приел, че нито едно от насрещните задължения не е
изпълнено от ответника, т.е. налице е неизпълнение, което е основание за
разваляне на договора между страните. Сочи, че ищецът не е ангажирал категорични
доказателства за момента, в който изявлението, с което разваля договора между
страните, съответно иска връщане на парите, е достигнало до ответника и приема,
че това е станало най - късно с връчването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на ответника и длъжник в заповедното производство.
Приема, че не е налице основание за освобождаване на ответника от отговорност,
защото на първо място още преди туроператора, с който ответникът/В./ е избрал
да договаря, да откаже да изпълни офертата, ответникът не е сключил договор от
името и за сметка на ищеца, нито е обезпечил интереса на възложителя чрез
плащане на конкретно получената сума като цена по договора чрез съответни
писмени документи, удостоверяващи плащането на цената по договора за туристическа услуга-в тази
връзка саморъчно написаното изявление на ответника, че сумите по списък,
приложен по делото, са предадени от ответника на И.З., не установяват този факт
при пълно доказване-представените разписки за предадени пари не сочат на
еднозначния извод, че точно тези пари са предадени от ответника на третите лица
помагачи, още повече, че ответникът не е прехвърлил резултата в правната сфера
на възложителя, съответно дал отчет. Посочил е още, че по делото липсват
доказателства, установяващи представителната власт на ответника спрямо третото
лице помагач /юридическо лице/. Ответницата не
е регистриран търговец по смисъла на ТЗ/ в ЗТ е посочено, че
туристическият агент е търговец по смисъла на ТЗ, регистриран по реда на ЗТ,
който по занятие извършва дейност по посредничество по продажба на туристически
услуги в това число и организирани туристически пътувания, чл.17 и арг. от пар.1
т.9 от ДР на ЗТ/отм./, но според съда, от представените доказателства се
установява, че в продължение на години е извършвала дейност идентична с тази на
туристическия агент, т.е. дейността е била на фактически търговец и спрямо нея
важат правилата на търговските сделки.
СГС намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо в обжалваната
част, но неправлино по следните съображения:
Според чл.27, ал.2 от Закона за туризма (обн. в ДВ, бр. 56 от 7.06.2002 г., в сила от
01.10.2002 г., отм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.),
организирани туристически пътувания с обща цена се формират от регистриран
туроператор и се предлагат за продажба от него и/или чрез туристически агенти.
"Туристически агент" е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туристическа
агентска дейност. Съгласно параграф 1, т.9 от ЗТ, "туристическа агентска дейност" е
извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания,
пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови,
екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки,
свързани с туристическото пътуване. Отношенията между страните се уреждат с
писмен договор за организирано пътуване, по силата на който туроператорът се
задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя срещу
заплащане на определена цена. Договорът за организирано пътуване се сключва в
писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ответницата по първоначалния иск, не е действала в
качеството си на туристически агент по смисъла на ЗТ. Видно от събраните по делото
доказателства, включително разпита на свидетели, тя е казвала на свои познати
за организирани екскурзии и е събирала парите, посочени в офертата, представена
по делото, която е изготвена от туроператора „З. Т.” ЕООД, който е следвало да осъществи
пътуването. В този смисъл, правилно първоинстанционният
съд е приел, че ответницата, макар и да не е била регистириран търговец по смисъла на ТЗ, от представените доказателства се
установява, че в продължение на години е извършвала дейност идентична с тази на
туристическия агент, т.е. дейността е била на фактически търговец и спрямо нея
важат правилата на търговските сделки. Ответницата е била лице, действащо като посредник между страните към което
правоотношение следва да намерят приложение правилата на чл.49 от ТЗ.
От друга страна, в решението си, съдът
приема, че между страните е сключен действителен договор за поръчка, като
ответницата в качеството си на изпълнител
е следвало да сключи от името и за сметка на ищцата договор за
туристическа услуга с туроператор, който да представи конкретна услуга, а
именно екскурзия до Палма де Майорка. Именно в изпълнение на задълженията си
ищцата е предала на ответницата сумата от 730 лв. Настоящата инстанция не приема, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за поръчка, а предвид
гореизложеното, става въпрос за търговски посредник.
За уважаване на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на плащането на сумата и нейния размер, а ответникът - наличие на основание за
получаване на плащането (ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 на ВС) или
обстоятелства, препятстващи отговорността му за връщане на сумата - наличие на
насрещно задължение, погасяване чрез плащане, давност и др.
От приложения по делото и разписан от ответницата списък, безспорно се
установява, че тя е получила, включително и от ищцата по настоящото производство, сума от 730 лева за екскурзия до Палма де
Майорка. Следва да се отбележи, че изявлението на страната по делото, когато то
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на
признание и се явява важно доказателствено средство, което следва да бъде
зачетено. Обстоятелствата, обективирани в списъка, тълкувани с оглед останалите
събрани по делото доказателства, безспорно удостоверяват получаването на сумите
от страна на ответницата, което правилно е отчетено и от първоинстанционният
съд. В конкретния случай обаче, настоящият състав приема, че ответницата не е
получила сумите без основание, а в качеството си на лице, действащо като
посредник между страните, към което правоотношение следва да намерят приложение
правилата на чл.49 от ТЗ.
В съдържанието на задължението на търговския посредник се включва
извършването на чисто фактическа дейност, насочена към установяване на връзки
между страните и създаването на условия за сключването на договор между тях, но
самият той не е упълномощен да сключва сделки. Посредничеството е чисто
фактическа дейност, а писмената форма на договор и не е условие за неговата
действителност. Това го отличава от договора за поръчка, при който
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, какъвто е и договорът за организирано туристическо пътуване почл.30, ал.2 ТЗ/отм./, трябва да бъде
дадено в същата форма (в този смисъл решение № 236
от 27.02.2012 г. по т.д. № 1048/2009 г. на ВКС).
Настоящият състав приема, че посредническата дейност на ответницата се е
изчерпала със създаване на условия за сключване на договор между ищцата и третото лице - туроператор за
продажба на организираната от последното туристическа услуга, а именно пътуване до Палма де
Майорка. Парите са били предадени на ответницата/ чрез друго лице, а
не направо от ищцата/ именно с цел тя,
като посредник, да включи ищцата в списък на туристи и да участва в екскурзия до Палма
де Майорка, организирана за периода 15.05. - 22.05.2011 г. от „З. Т.” ЕООД, като
общата сума, получена от 173 души е в размер на 124 034 лева.
След като е получила сумите от лицата, посочени в списъка, ответницата е
извършила фактическото действие по предаването им на туроператора „З. Т.” ЕООД, което
обстоятелство се установява от подписаните ПКО № 1114/08.12.2010 г. за сумата
от 20 000 лева, ПКО № 1132/27.12.2010 г. за сумата от 20 000 лева, ПКО №
1164/07.03.2011 г. за сумата от 10 000 лева, както и от разписките от
01.12.2010 г. за 40 000 лева, от 31.01.2011 г. за 20 000 лева и от 22.02.2011
г. за сумата от 20 000 лева, подписани от ответницата, както и от разписките от
01.12.2010 г. за 40 000 лева, от 31.01.2011 г. за 20 000 лева и от 22.02.2011
г. за сумата от 20 000 лева, подписани от И.З., действащ в качеството му на управител на „З. Т.” ЕООД. Няма данни по делото сумите да са били възстановени, като е представен
единствено РКО № 69 за
сумата от 10 000 лева, която е предадена на В.И. с основание „възстановяване сума Коста дел Сол“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че не е осъществен съставът на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, а
предявените искове отхвърлени като неоснователни.
По отношение на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД, които са отхвърлени, решението
като необжалвано е влязло в сила.
По обратните искове, които се разглеждат при условията на евентуалност, с
оглед обстоятелството, че разглеждането на същите е обусловено от сбъдване на
процесуалното условие (ако се уважат предявените срещу ответницата искове) и
предвид изхода на делото, съдът не дължи произнасяне. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
Относно разноските за първата инстанция
За първата инстанция на ответницата се следват разноски в пълния размер от
720 лв., платими от ищцата.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззиваемата/ищца следва да заплати на въззивницата/ответница
направените разноски за настоящата инстанция в общ размер от 650 лв. от които 50
лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 06.06.2018 г. по гр.д. № 32132/14 г. на
СРС, ІІ ГО, 57 с-в, в частта, в която е прието за установено по иска с правно
основание чл.422
от ГПК, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, че В. З.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: *** заплащането на
сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
издадена на 04.12.2013г. по ч. гр.д. № 49581/2013г. II г.о., 57- ми състав,
сумата от 730 лв. за сключване на договор за туристическа услуга за
екскурзия до Палма де Майорка в периода 15-22.05.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата от считано от 28.11.2013г. до окончателното й изплащане,
както и в частта на присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.55 ал.1 ЗЗД,
предявен от В. З.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на
сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
издадена на 04.12.2013г. по ч. гр.д. № 49581/2013г. II г.о., 57- ми състав, в
размер на 730 лв. за сключване на договор за туристическа услуга
за екскурзия до Палма де Майорка в периода 15-22.05.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата от считано от 28.11.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В. З.И., ЕГН
**********, с адрес: *** направените разноски за първата инстанция в общ размер
от 720 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта в която е отхвърлен предявения
иск от В.З.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Г.З., ЕГН
**********, с адрес: *** и „З. Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***
да заплатят при условията на солидарност на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД сумата
от 730 лв., платена с оглед неосъществено
основание - изпълнение на туристическа услуга - екскурзия до Палма де Майорка в
периода 15-22.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2013г. да окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В. З.И., ЕГН **********, с адрес: ***
направените разноски за настоящата инстанция в общ размер от 650 лв.
Решението е
постановено при
участието на трети лица помагачи „З. Т.“ ЕООД,
ЕИК ******* и И.Г.З., ЕГН
********** на страната на ответника В.З.И..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.