Р Е Ш Е Н И Е
№ 426/12.10.2017г.
Административен
съд - Монтана ,ІV състав ,в открито съдебно заседание на девети октомври , през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
Административен съдия : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Д*** Д*** като разгледа……докладваното……от съдия БИСЕРКА
БОЙЧЕВА…… адм.д.№78/2017г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.118,ал.1 и ал.3 от КСО във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на В.С.И. *** против Решение№2153-11-4/01.02.2017г.на директора на
ТП на НОИ-Монтана ,с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя , като неоснователна и е потвърдено
Разпореждане№113-00-162-3/18.11.2016г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана,с което
се иска възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода от 22.12.2015г. до 21.04.2016г.в размер на 597,60лв.,ведно
с дължимата лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до
окончателното погасяване на задължението от жалбоподателя,поради фактът ,че
през същия период е упражнявал и трудова дейност в „Б*** “ЕООД,за която е
осигуряван по чл.4 от КСО.Първоначално делото е разпределено и гледано от ІІІ състав на АС-Монтана ,но поради напускане на съдия Таралански е преразпределено на
настоящия състав. В жалбата си жалбоподателя твърди ,че не е работил по трудов
договор за времето ,през което е получавал парично обезщетение за безработица
,поради което не следва да възстановява последното .В съдебно заседание иска
отмяна на решението ,по подробно изложени съображения.
Ответната
страна-директор на ТП на НОИ-Монтана не се явява и не изпраща представител,но в
писмени бележки, вх.№1072/10.07.2017г.,чрез процесуалния си представител юрк.К.
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ-Монтана ,като правилно и законосъобразно.Моли за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след проверка на оспорения
административен акт, доводите на страните и представените писмени
доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима,като подадена от
легитимирано лице и в срока ,посочен в чл.118,ал.1 от КСО.Решението е връчено лично на
жалбоподателя на 14.02.2017г./видно от разписка на л.3/,а жалбата е депозирана
чрез административния орган до съда на 17.02.2017г. ,т.е. в срока по
чл.118,ал.1 от КСО.По съществото си жалбата е неоснователна. Доводите на съда в
този смисъл са следните:
От фактическа страна по делото е
установено,че с Разпореждане №113-00-162-1/01.03.2016г.на ръководителя на
осигуряването за безработица,по заявление на жалбоподателя,вх.№113-00-162/26.02.2016г.,
му е отпуснато парично обезщетение за безработица ,считано от 22.12.2015г. до
21.04.2016г.в размер на 7,20лв. дневно.С Разпореждане №113-00-162-2/18.11.2016г.
на ръководителя на осигуряването за безработица е прекратено изплащането на
последното на жалбоподателя ,поради започване на трудова дейност от
жалбоподателя без да уведоми за това ТП на НОИ-Монтана. С Разпореждане №113-00-162-3/18.11.2016г.
на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана,е разпоредено на жалбоподателя да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
22.12.2015г. до 21.04.2016г.в размер на 597,60лв.,ведно с дължима лихва от
датата на неоснователно полученото обезщетение до окончателно погасяване на
задължението от жалбоподателя поради
фактът ,че през същия период е упражнявал и трудова дейност в „Б*** “ЕООД,за
която е осигуряван по чл.4 от КСО.Това разпореждане е обжалвано от
жалбоподателя и с Решение№2153-11-4/01.02.2017г.на директора на
ТП на НОИ-Монтана същото е потвърдено ,като правилно и законосъобразно. Решението на Директора на ТП на
НОИ-Монтана се обжалва пред АС-Монтана от настоящия жалбоподател и е предмет на
настоящето съдебно административно производство. Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между
страните.
При тази фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в това
производство е Решение№2153-11-4/01.02.2017г.на директора на ТП на
НОИ-Монтана ,с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя , като неоснователна и е потвърдено
Разпореждане№113-00-162-3/18.11.2016г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана,с което
се иска възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода от 22.12.2015г. до 21.04.2016г.в размер на
597,60лв.,ведно с дължимата лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение до окончателното погасяване на задължението от жалбоподателя,поради
фактът ,че през същия период е упражнявал и трудова дейност в „Б*** “ЕООД,за
която е осигуряван по чл.4 от КСО,и неговата законосъобразност.
За извършване на служебна проверка за
законосъобразност на акта при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК ,съдът намира ,че решението на Директора на ТП на НОИ-Монтана
е правилно и законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган-директора
на ТП на НОИ-Монтана , при спазване разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО ,в кръга
на правомощията му по закон и е мотивирано.Изложени са мотиви,че лицето е
упражнявало трудова дейност ,за която е осигурявано по чл.4 от КСО ,през
периода ,през който е получавало и парично обезщетение за безработица,с което е
нарушен чл.54д,ал.1 ,т.1 от КСО ,при което следва да възстанови сумите
,получени като парично обезщетение за безработица,на основание чл.114,ал.1 от КСО.Съгласно чл.11,ал.1,т.3 от КСО Осигурените за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица лица
имат право на обезщетение за безработица.Не се спори по делото ,че лицето е
осигурявано по чл.4 от КСО от осигурителя „Б*** “ЕООД,за което са представени
голям брой писмени доказателства.Спорният момент е дали е упражнявало реално
трудова дейност ,респ. имало ли е право да получи парично обезщетение за
безработица.Същото твърди в съдебно заседание ,че е упражнявало трудова дейност
във фирмата само 3 седмици ,а е осигурявано 1г. и 2м. ,но не е подписвало
трудов договор.Видно обаче от приложените доказателства, същото е осигурявано
по чл.4 от КСО ,за периода от 14.07.2015г. до 12.08.2016г.от осигурителя фирма “Б*** “ЕООД,гр.Стара Загора/видно от
справка от персонален регистър на лицето на л.15 и л.16/.Извършена е проверка
по разходите на ДОО на фирмата и с констативен протокол №1/20.01.2017г., е
установено ,че лицето има регистриран по реда на чл.62,ал.3 КТ трудов договор за
периода :14.07.2015г.и дата на
прекратяване -13.08.2016г. Безспорно е и ,че през този период му е изплащано парично обезщетение за безработица
,съгласно Разпореждане№113-00-162-1/01.03.2016г. на ръководителя на
осигуряването за безработица-от 22.12.2015г.- до 21.04.2016г. /видно от писмо
на ТП на НОИ-Монтана на л.99 и справка от персонален регистър на лицето на л.15/.Нормата
на чл.54д,ал.1,т.1 от КСО регламентира ,че изплащането на паричното обезщетение
за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето
подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга
държава.Безспорно е установено от доказателствата по делото ,че лицето е
осигурявано от фирма “Б*** “ЕООД гр.Стара Загора ,има и регистриран трудов
договор по реда на чл.62,ал.3 КТ ,тоест е упражнявало трудова дейност през периода ,през
който е получавало и парично обезщетение за безработица ,при което същото ,като
недобросъвестно дължи възстановяване на сумите ,получени като парично
обезщетение за безработица .Съгласно чл.114,ал.1 от КСО недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.В
този смисъл ,правилно е определена в разпореждането дължимата сума за
възстановяване в размер на 597,60лв. ,ведно с дължимата лихва от датата на
неоснователно полученото обезщетение до окончателното погасяване на
задължението./видно от справка на л.101/.В съдебно заседание жалбоподателя също
не оспорва, че е получил сумата. След като сумата му е изплатена и същия не е
декларирал пред ТП на НОИ-Монтана ,че работи по трудов договор с фирма“Б*** “ЕООД
/впоследствие изкупена от „М*** “ЕООД,чрез прехвърляне на всички дружествени
дялове от капитала,съгласно договор на л.57 /,трудовия му договор е регистриран
в Регистъра на трудовите договори ,осигуряван е
по чл.4 от КСО за времето от
14.07.2015г. до 12.08.2016г.от осигурителя
фирма “Б*** “ ЕООД,гр.Стара Загора, и през същото това време е получавал
и парично обезщетение за безработица ,а
същевременно не е декларирал пред ТП на НОИ-Монтана ,че работи по трудов
договор,съгласно чл.54д,ал.1,т.1 от КСО,тоест се явява недобросъвестен ,при
което следва да възстанови полученото обезщетение за безработица.Във връзка с
откритото производство по оспорването на документи-разчетно-платежните
ведомости на л.45,47 и 49 за м.декември 2015г.,м.януари 2016г и февруари 2016г.
настоящия състав намира ,че ирелевантно по конкретното дело е дали жалбоподателя
е получил лично сумите по трудовото си възнаграждение по разчетно-платежните
ведомости на л.45,47 и 49,тоест дали подписът е негов или на друго лице ,т.к.
след като е работил във фирмата и е осигуряван , същите са му дължими,а досежно
автентичността на подписа ,същия би могъл да защити правата си в друго
производство ,не и в настоящето такова.Затова и настоящия състав намира ,че
назначаването на съдебно-почеркова експертиза по настоящето дело е
безпредметно. Затова и резултата от същата ,че подписите в разчетно –платежните
ведомости не принадлежат на жалбоподателя
не дават светлина върху основния спорен въпрос по делото-работил ли е
жалбоподателя във фирмата по времето ,през което е получавал и парично
обезщетение за безработица.По разбиране на съда ,не са ангажирани доказателства
от жалбоподателя,които да оборят констатациите на административния орган ,че
същият е работил по трудово правоотношение през времето на получаване на
парично обезщетение за безработица ,констатирано в констативния протокол на л.7/неоспорен
от страните/,при което същият според съда е доказателство ,ползващо се с материална
доказателствена сила по чл.179 от ГПК по отношение на вписаните в него
обстоятелства.Съдът е задължен да приеме отразените в констативния протокол правнорелеватни факти за доказани ,при липса
на оспорването му в съдебно заседание.Представена е и декларация от управителя
на фирма „Б*** “ЕООД /на л.9/,че В.С.И. е работил във фирмата за периода
14.07.2015г.-13.08.2016г.без прекъсване ,при което по разбиране на съда ,следва
да възстанови полученото обезщетение за безработица.Самата декларация има
силата на частен документ ,ползващ се с формална доказателствена сила ,която задължава
съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление.Самият
факт ,че лицето е осигурявано за дълъг период от време-година и два месеца по трудов договор ,регистриран в Регистъра на
трудови договори навежда на извода ,че същото е престирало труд по трудово
правоотношение ,през което време е получавало и парично обезщетение за
безработица ,което налага извода ,че същото е недобросъвестно и следва да
възстанови получените като обезщетение суми./ в т.см Р. по адм.д.№2398/2016г.
на ВАС/.При този разбор на доказателствата съдът намира ,че решението на
директора на ТП на НОИ-Монтана е постановено при спазване на приложимия материален
и процесуален закон и в съответствие с целта на закона ,при което същото следва
да се потвърди.Жалбата ,като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника,чрез неговия
процесуален представител юрк.К. в
писмени бележки ,същото му се следва,на
основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр.с чл.144 АПК във вр.с чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.24 от Наредба за заплащането на правна помощ .
Предвид гореизложеното,решението на
Директора на ТП на
НОИ-Монтана, като издадено от компетентен орган,при спазване на установената
форма, административно-производствените
правила , материалния закон и целта на закона, се явява законосъобразно и
следва да се потвърди.Жалбата,като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от
гореизложеното,административния съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.И. *** против Решение№2153-11-4/01.02.2017г.на
директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя
, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане№113-00-162-3/18.11.2016г.
на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана,с което се иска възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 22.12.2015г.
до 21.04.2016г.в размер на 597,60лв.,ведно с дължимата лихва от датата на
неоснователно полученото обезщетение до окончателното погасяване на
задължението от жалбоподателя,поради фактът ,че през същия период е упражнявал
и трудова дейност в „Б*** “ЕООД,за която е осигуряван по чл.4 от КСО,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.С.И.
*** да заплати на ТП на НОИ-Монтана сумата от 200лв./двеста/ ,представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщението му
на страните.
Административен съдия: