Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Плевен,12.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми
април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Г.К. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 370 по
описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по
искова молба от М.Д.Х. *** против „***“ ЕООД гр.Плевен. В исковата молба се
твърди, че ищецът е работил в ответното дружество като „шмиргелист“ до
24.11.2016г., когато му била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение поради съкращение в щата. Твърди се, че със заповедта му било
връчено и предизвестие, в което било отразено, че поради заличаване и
намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с една щатна бройка,
считано от 03.10.2016г. и реализиран подбор, трудовото му правоотношение се
прекратява в деня на връчване на заповедта, а за неспазеното предизвестие ще му
бъде изплатено обезщетение. Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна.
Твърди, че в дружеството на тази длъжност работят 9 души, от които той е с най-голям
стаж и има достигнат 6 разряд, а по новата система 3-та степен. Твърди, че се справя безупречно
със задълженията си и няма допуснат брак на продукция. Твърди, че за да бъде
законосъобразен подбора, той трябва да включва всички лица, изпълняващи длъжност
„шмиргелист“ или сходна на нея и да бъде съкратен работника, с най-ниска
оценка. Твърди, че работодателят му не е изпълнил задълженията си по чл.333 КТ
и въпреки, че страда от диабет тип 2, работодателят не е искал предварително
поименно разрешение от Инспекция по труда. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност, да осъди дружеството да му заплати обезщетение за оставане
без работа в размер на 1000 лева, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 50 лева, ведно със законна лихва върху сумите от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност
предявява иск с правно основание чл.220 с цена 500 лева и чл.222 КТ с цена 500
лева.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди,
че прекратяването е законосъобразно, а исковете са неоснователни.
В съдебно заседание, по молба на
ищеца, производството е прекратено частично по отношение на предявените искове
с правно основание чл.220 КТ, чл.224 КТ и чл.222 КТ.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното :
Не се спори между страните и се
установява от представените допълнителни споразумения към трудов договор, че
ищецът е работил в ответното дружество, което през течение на годините се е
променяло, като първоначално е било с името „***“ АД, а впоследствие „***“ ЕООД
с ЕИК ***.
По делото с отговора на исковата молба
е представено копие на протокол от едноличния собственик на капитала на „***“
ЕООД. В протокола е отразено, че „*** АМ“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от
управителя *** е взело решение за съкращаване на две бройки щатни длъжности в
предприятието „***“ ЕООД. Този протокол
е оспорен от ищеца, с твърденията, че едноличен
собственик на капитала на „***“ ЕООД с ЕИК *** е „*** АМ“ АД с ЕИК ***, а не „***
АМ“ ЕООД с ЕИК ***.
След справка в ТР, съдът приема за
установено, че действително към датата на вземане на решението – 30.09.2016г.
едноличен собственик на капитала на дружеството работодател „***“ ЕООД с ЕИК ***
е „*** АМ“ АД с ЕИК ***.
Отразеният в Протокола ЕИК *** е на „***“ ООД.
Също от ТР се установява, че „*** АМ“ АД с ЕИК *** е правоприемник на „***“ ООД
с ЕИК ***.
При така изложеното и като взе предвид, че и на
двете дружества представител е бил ***, съдът приема, че решението за
съкращаване на двете щатни бройки е взето законосъобразно от надлежния за това орган
и в представения с писмения отговор Протокол е допусната техническа грешка като
вместо АД е записано ЕООД и вместо ЕИК *** е вписано ЕИК на праводателя „***“
ООД – ***.
В подкрепа на тези изводи е и
представеното ново щатно разписание от 03.10.2016г, което е утвърдено от двама
от управителите – *** и *** съобразно начина на представляване – заедно от
всеки двама от управителите. В щатното разписание от 01.01.2016г. е отразено,
че на длъжност „шмиргелист“ има 9 щатни бройки, а в новото щатно разписание от
03.10.2016г. за същата длъжност има 8 щатни бройки.
В този случай задължение на работодателя е
да извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности. В изпълнение на
задължението си, работодателят е назначил Комисия за извършване на подбора. След
извършения подбор е изготвен Протокол от същата дата – 03.10.2016г. като в
приложената към него таблица са отразени резултатите от подбора. Ищецът навежда доводи, че подпора е
незаконосъобразен, тъй като със заповед е назначена комисия, която е различна
от тази, извършила подбора. Съдът счита, че този довод не води до
незаконосъобразност на подбора. В практиката си ВКС приема, че преценката на
работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. В това производство, при въведен довод
за нарушение на чл.329, ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка
на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително
притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Работодателят може да
извърши подбора по чл.329 ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва
и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните
заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи
действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви
показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с
тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. С
оглед така приетото по реда на чл.290 ГПК от ВКС (Решение № 316 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2015 г., IV г. о.,
ГК), съдът приема, че различните членове посочени в заповедта за избор на
комисия за извършване на подбора и тези, провели подбора не води до
незаконосъобразността му. В същото решение е прието, че в „процеса са допустими всички доказателствени средства
за установяване законността на извършения подбор, включително свидетелски
показания, както и протоколи от работата на помощните комисии, назначени от
работодателя. Протоколите са частни
писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила,
така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при
съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане дали
информацията в тях е черпена от други обективни източници. Какъвто и поход да е
възприет, за да се извърши сравняване между лицата, за чиито длъжности щатът е
променен, титуляр на правото и задължението за подбор си остава работодателят,
чието е суверенното право да реши с кого от подборираните лица да прекрати
трудовото правоотношение.“
Съгласно
задължителната практика на ВКС в ТР № 3/2011 г.,
„когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява
писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител
истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от
работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени
средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.
Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на
останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници,
прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по
отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация /подготовка / на работника или служителя с оглед на възложената
работа e допустимо с всички доказателствени средства.“
Спорът е за законосъобразността на подбора, извършен измежду ищеца и
другите шмиргелисти, по посочените в закона критерии - квалификация и ниво на
изпълнение на работата, заедно с включените от работодателя подкритерии, като
в нивото на изпълнение на трудовите задължения включва технологична дисциплина,
качество на работата и умения за робата в екип.
В първия показател на ищеца са дадени 8 точки, тъй като същият има
най-продължителен трудов стаж и съгласно Инструкцията по 0,2 точки се дават за
всяка започната година общ трудов стаж към 01.01.2013г. Видно е, че към
03.10.2016г. ищецът е имал 44 години и 10 месеца трудов стаж, т.е към
01.01.2013г. е имал 40 години трудов стаж (едва на 03.01.2013г. е започнал 41-та
си година трудов стаж). С оглед на тази констатация, съдът приема, че правилно
в този показател му е поставена оценка 8.
В показател образование на ищеца са дадени 2 точки, колкото и на останалите
му колеги, които имат средно образование. В Инструкцията е отразено, че за
допълнителни курсове и квалификации, свързани пряко с дейността по заеманата
длъжност се прибавят 0,5 точки. Ищецът е представил служебна бележка, че има
завършено средно специално образование за професия „шлосер“. Приложена е и
длъжностна характеристика, като при сравнение, може да се констатират редица
прилики в задълженията на двете длъжности. В Инструкцията, обаче изрично е
посочено, че този показател зависи от допълнителни
курсове и квалификации, а не от образование, и то свързани пряко с дейността по
заеманата длъжност (в случая средното образование е придобито по друга,
макар и подобна длъжност и няма характер на допълнителен курс или квалификация).
С оглед на това, съдът приема, че и в този показател, комисията по подбор е
дала правилна оценка.
В показател „Технически умения“, в инструкцията е посочено, че оценката е на прекия ръководител. Пряк
ръководител към 03.10.2016г. е бил ***, който е участвал в подбора и е положил
подписа си в протокола. В този показател му е дадена близка до максимална
оценка, а именно 8. Дори да се завиши
този показател до максималната възможност 10, вместо сборуваните 8 точки,
ищецът отново е с най-нисък общ резултат, който би станал 32.
В „Ниво на изпълнение на трудовите задължения“ са включени 1.технологична
дисциплина, 2.качество на работа и 3.умения за работа в екип. Възможността е за
оценяване с точки от 1 до 10. В технологична
дисциплина на ищеца е дадена оценка 4, с което е отразено, че в повечето
случаи служителят не съблюдава изпълнението на технологичните правила и
процедури за работа по позицията, свързани с постигане качеството и осигуряване
на безопасност при експлоатация на технически средства и съоръжения.
Констатирани са нарушения на вътрешно фирмени процедури, касаещи технологичната
дисциплина, има тенденция към несъобразяване с препоръките на ръководителя си и
в повечето случаи не съблюдава изискванията на работодателя, регламентиращ
начина на работа. В тази връзка свидетелката *** заяви, че впечатленията са на
прекия ръководител на ищеца ***, който е ежедневно при работниците и има
постоянен и непосредствен контакт с тях.
Свидетелката заяви, че в звено „шмиргелисти“ редовно са имало проблеми
поради употреба на алкохол от работниците в работно време. Заяви, че тези
случаи са станали причина за провеждане на неколкократни срещи между
работниците в звеното и представители на работодателя, тъй като употребата на
алкохол създава опасност при работа с машините, както за самия работник, така и
за останалите. Свидетелката заяви, че неколкократно са констатирали, че ищецът
е употребявал алкохол по време на работа, което е наложило да се вземат мерки –
опреснили са заповедта да не се употребява алкохол по време на работа,
осъществили са лични срещи с екипа, в които е участвала и свидетелката като
служител в „Човешки ресурси“ в дружеството. Заяви, че на редица работници,
между които и ищеца били наложени дисциплинарни наказания „забележка“, а
ръководителят на звеното *** напуснал работа
поради допуснати слабости в ръководството на звеното, за което
отговарял. Свидетелката заяви, че след прекратяване на трудовите правоотношения
с ищеца и с още един работник в звеното е спряла употребата на алкохол по време
на работа. Именно поради несъобразяване с препоръките на прекия ръководител, да
не се употребява алкохол на работното място, което е част от технологичната
дисциплина, на ищеца в този показател, съдът счита, че правилно и
законосъобразно са дадени 4 точки.
В показател Качество на работа
целта е да се установи постигнати ли са планираните резултати във вид и
срокове, отговарящи на стандартите на организация и целта на позицията. И този
показател се определя от прекия ръководител, който към онзи момент е бил *** и
евентуално санкция на ръководителя на прекия ръководител. Съдът приема, че
такава санкция е именно прекратяването на трудовото правоотношение с
ръководителя на звеното, който не е успял да се справи с технологичната
дисциплина в звеното и както заяви св.***, той „прояви разбиране, че това са
сериозни нарушения.Разговаряхме с него и той се съгласи, че е допуснал слабости
в управлението на екипа, недопустимо и напусна работа.“ Свидетелката *** заяви,
че употребата на алкохол от ищеца по време
на работа се отразява негативно върху качеството на работа в цялото звено.
Свидетелката заяви, че системните му проблеми на работното място, системното
нарушение на трудовата дисциплина се отразява отрицателно върху качеството на
работа и затруднява изпълнението на работата в цялото звено (лист 139, 6 стр.
от протокола). Поради зависимостта на показателя Качество на работата от Технологична дисциплина, то ниският
резултат на единия показател води до нисък и за другия. Свидетелката *** заяви
в показанията си, че нарушенията на дисциплината от страна на ищеца затруднява
изпълнението на работата в звеното, което налага спиране на работата. Твърди,
че нарушенията на технологичната дисциплината от страна на ищеца и още един
негов колега *** са водели до проблеми в работата, и докато при другия работник
*** нещата са се подобрили, то при ищеца не са постигнати резултати в тази
насока.
По отношение на третия показател Умения
за работа в екип, съдът приема, че след като в длъжностната характеристика
е залегнало такова изискване, то следва да бъде включено и при подбора,
независимо дали е необходимо такова качество за този вид длъжност. Видно от характеристиката,
в същата е включено работникът да показва уважение към колегите си, да
изпълнява работата си в срок, за да могат и другите да си свършват
задълженията, да не прехвърля грешките на другите, да споделя информация за
работата с останалите в екипа, да предлага помощ на колегите си за завършване
на работата и да поема допълнително работа при необходимост, да спазва добър
тон в общуването. От показанията на *** се установява, че работата в звено
шмиргелисти е работа в екип, тъй като когато един от работниците си свърши
работата и има повече работа в звеното, той трябва да предложи на останалите си
колеги помощ. В инструкция е посочено точно при какви обстоятелства се дава
оценка 4, а това е именно „когато служителят има прояви на конфликтност, които
препятстват доброто екипно взаимодействие, както и ефективното изпълнение на
задълженията по заеманата позиция.Когато често създава напрежение в екипа с
конкретни поведенчески актове, които индикират незачитане на екипните принципи
и неадекватна позиция в работните процеси.Възможно е от друга страна служителят
да не притежава нагласа и ресурс за екипно взаимодействие, да проявява
некооперативност и индивидуализъм, комуникацията в екип да го затруднява и това
да води до слаба резултатност в работата.“ Нито един от тези показатели не бяха
доказани в хода на производството. Работодателят не посочи нито един факт или
обстоятелство, което да води до такива изводи. Свидетелката посочи какво точно
е разграничението между екипност и кооперативност, но не посочи доказателства
ищецът „по-скоро да не отговаря на изискванията“, както е посочено в
Инструкцията. Не беше посочен нито един факт, който да докаже, че ищецът има прояви на конфликтност, да създава
напрежение в звеното, не бяха посочени поведенчески конкретни актове, които да
сочат на незачитане на екипните принципи , или факти, които до водят до извод,
че не притежава ресурс и нагласа за работа в екип, да не умее да комуникира с
колегите си и това да води до слаба резултатност в работата. В съдебното
производство именно в тежест на работодателя е да докаже с всякакви
доказателствени средства констатациите, които са го довели до решението да
уволни именно този работник. След като не доказа тази оценка да почива на
конкретни факти и обстоятелства, то съдът счита, че в този показател, на ищеца
следва да бъде дадена максималната оценка от 10 точки, което би променило
крайния резултат от 30 на 36 точки. В този случай ищецът не е работникът в
звеното с най-нисък резултат, което прави незаконосъобразен извършения от работодателя
подбор и съответно води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.
При тези обстоятелства, с оглед акцесорния характер на исковете по чл.344
ал.1 т.2 и т.3 КТ, същите се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По иска за възстановяването на ищеца на предишната работа.Искът по чл.344 ал.1
т.2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната
на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че
претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
“шмиргелист” се явява основателна и следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Основателността на този, също
акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за
незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия
случай е безспорно, че заповед № 48/ 24.11.2016г. е незаконосъобразна. Налице е
и втората изискуема предпоставка, доколкото видно от извършената от съда
констатация на трудовата книжка на ищеца след прекратяването на трудовия му
договор същият не е работил по трудово правоотношение. Съгласно заключението на
вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ уволнението, възлиза на 632 лв. Следователно размерът на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 24.11.2016г. до 27.04.2017г.
възлиза на сумата от 3217,45 лв. Съгласно направеното изменение в размера на
предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ, съдът счита, че искът следва
да бъде уважен изцяло до предявения размер, а именно 2528 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 201,12 лв., както и направените разноски за вещо
лице в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № 48/ 24.11.2016г. управителите на „***“ ЕООД, с
която е прекратено трудовото правоотношение на М.Д.Х. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ /поради съкращаване в щата/.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.Х.
***, с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност “шмиргелист”.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на М.Д.Х. ***, с ЕГН ********** сумата от 2528 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 201,12 лв., както и направените разноски
за вещо лице в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: