Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Плевен, 16.08.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 14.08.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №5471 по описа за 2018 год., и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на депозирана молба от Д. „С.П.” Г.П.
представлявана от Т.Г. Д.– ***, депозирана на основание чл.28 ал.1 във вр.
чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето ЗЗД/, в която се твърди следното:подадена е молба в
ДСП - Монатна с вх. №СГ/Д-М/31-001/ 05.02.2018г. от К.Г.Й. и М.Т.Г., с искане
за предприемане на мярка за закрила спрямо детето им Г.М.Г., родено на ***г,
намиращо се в тежко здравословно състояние, изискващо специализирана медицинска
грижа и наблюдение. Извършено е спешно
социално проучване, при което е установено следното:
Родители на детето Г.М.Г., ЕГН ********** са К.Г.Й.,
ЕГН **********, а баща М.Т.Г., ЕГН **********. Детето е родено от втора
нормално протекла бременност на майката по естествен механизъм с тегло 3580 гр.
и ръст 52 см. Родителите му съжителстват на семейни начала от 2013 г. като след
раждането на детето Г.Г., бащата го е припознал. По информация на майката още
след изписването му от родително отделение Г. е бил видимо по-отпуснат,
изостава в нервно-писихическото си развитие още от раждането. На седеммесечна
възраст е забелязано изоставане в двигателното му развитие - не седи, не
задържа глава. След извършване на необходимите хоспитализации и изследвания малкия
Г. е освидетелстват и съобразно ЕР на ТЕЛК № 1098 от 051/31.03.2016г. му е
определена 80% вид и степен на увреждане с чужда помощ с водеща диагноза „ ***“
и общо заболяване „***“. Детето няма опора на краката, не посяга, не хваща, не
се обръща и не седи, ***“. Липсват белези на психичен живот, както и на активни
движения, а пасивните са с увеличен обем. Детето е с ***симптоматика на серии.
При него са съхранени хранителните рефлекси и се храни с пасирана храна с
лъжичка на малки количества, голяма част от които се стичат в устните ъглите. Г.М.Г.
е със синдром ***. При детето е провеждана кинезитерапия без ефект и е приемал
антиконвулсна терапия, която майката не е спазвала стриктно. Видно от
приложената специализирана експертна оценка от д-р Е.Л. - Н-к Отделение по
педиатрия при МБАЛ гр.Монтана предвид наличните здравословни проблеми и
прогресиране на заболяването, при детето съществува непосредствен риск за
живота му при отглеждането в биологичното семейство. В хода на проучването е
установено, че до извеждане на детето от семейната му среда по административен
ред родителите са обитавали жилище под наем, представляващо тухлена къща в
гр.Монтана. Същата се състои от кухня, спалня, хол с вътрешна тоалетна и баня.
Жилището разполага с достатъчно пространство за обитателите му и подходящи жилищни
и социално-битови условия на живот. След прилагане на мярката за закрила спрямо
детето майката К.Г.Й. се преместила да живее в жилището на майката в
гр.Монтана, а бащата М.Г. работи в гр.София и се прибира, когато е в почивка. К.Й.
*** на длъжност „гладач” с месечно възнаграждение в размер на 510.00 лв., а
бащата М.Г. получава доход от работа в сферата на строителството в размер на
700.00 лв. Изложено е, че съгласно отразеното
в социалния доклад до ***а на ДСП Плевен, майката и бащата са силно
привързани към детето и имат желание да го отглеждат в тяхното семейство, но
поради влошаващото му се здравословно състояние и съществуващия в тази връзка
риск за здравето му, са в обективна невъзможност да полагат адекватни на
здравните му потребности грижи. С оглед на това и факта, че детето Г.М.Г. е
„дете в риск“ по смисъла на параграф 1, т.11 б. “В“ от ДР на ЗЗД е заявено, че
единствена сигурна и безопасно среда, в която може да се отглежда е тази на
специализираната институция - ДМСГД гр.Плевен. В тази институция на детето се
предоставя специализирана медицински грижа и наблюдение и се задоволяват всички
негови базисни потребности. Майката и бащата редовно посещават детето в
институционалната среда и се интересуват от неговото развитие. В тази връзка ***ът
на ДСП - Монтана е издал временна адм. Заповед № ЗД/Д-М-017/13.02.2018г, с
която е настанил детето Г.М.Г. спец. институция ДМСГД гр.Плевен до произнасяне
на съда.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да постанови мярка за закрила спрямо детето Г.М.Г., ЕГН ********** -
настаняване за отглеждане в специализирана институция ДМСГД гр.Плевен за срок
от три години или до изменение на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в
негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред -
13.02.2018г.
В о.с.з. по
делото молителят не се представлява.
От заинтересованите страните, редовно призовани, не се явява представител
за никоя от тях.
В о.с.з. се явява назначеният особен представител на малолетното дете -
адв.П., която заявява, че молбата е
основателна и следва да се уважи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е основателна и следва да бъде уважена за посочения срок.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане на детето
Г.М.Г./ л.8 от делото/ се установява, че негови родители са К.Г.Й. и М.Т.Г..
Установява се, че на 05.02.2018год. майката на детето е подала молба до
Дирекция „СП“ - Монтана с искане за настаняване на детето в ДМСГД-Плевен поради
лошото му здравословно състояние и невъзможността тя да полага грижи за него - л.7
от делото. Делото е попълнено и с писмени доказателства досежно тежкото
здравословно състояние на детето -
л.5,6,12 от делото. Представен е и
писмен социален доклад, в който е отразено, че здравословното състояние на
детето /ненавършило 3-годишна възраст/ е такова, че изисква непрекъснати
медицински грижи и наблюдение, което
родителите на детето не са способни да подсигурят. Посочено е, че същите
са привързани към него, посещават го в ДМГСД-Плевен, но обективно не могат да
полагат грижи за него предвид здравословното му състояние и изискващите се за
него грижи. Със Заповед № ЗД/Д-М-017/13.02.2018год. на ***а на Дирекция
„СП“-Монтана детето е настанено по
спешност в ДМСГД-Плевен, считано от 14.02.2018год. –л.11 от делото.
Предвид невръстната възраст на детето, здравословното му състояние и
доказателствата по делото съдът намира молбата за основателна и следва да я
уважи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание
чл.28 ал.1 във вр. чл.25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето малолетното
дете Г.М.Г., ЕГН ********** - за отглеждане в специализирана институция ДМСГД ***
за срок от три години или до изменение на обстоятелствата, свързани с детето,
ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен
ред.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Да се изпратят съобщения до страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: