№ 6488
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110147501 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
11.04.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 47501/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „АР“ АД срещу СО, като се твърди, че по
отношение на лек автомобил „Мерцедес Ес 560“, рег. № СВ **** КС е била сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № -310Х0000759 с период на
застрахователна покритие от 08.09.2020 г. до 07.08.2021 г. Поддържа, че на 28.10.2020 г.,
около 08:10 ч. в гр. София на ул. „Резбарна“, при излизане от паркинга на магазин
„Кауфланд“, преди светофара с посока към ж. к. „Хаджи Димитър“ е настъпило ПТП, като
застрахования лек автомобил попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътя – дълбока дупка, в следствие на което настъпило ПТП, като по автомобила били
налице вреди, изразяващи се в спукана предна гума. Поддържа, че в следствие на ПТП-то е
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10020030122792, като на
автосервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 714,37 лева на 18.11.2020 г., а освен
1
това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Навежда
доводи от правна страна, че тъй като мястото на инцидента се намира в рамките на града
именно ответника е имал правното задължение да поддържа пътя в необходимото състояние.
Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на увредения срещу делинквента и негови застраховател. Твърди, че е поканил ответника да
му заплати дължимата сума, но същата не била изплатена, поради което ответника дължал и
сумата от 254,10 лева – мораторна лихва от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г. Иска ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като предявените
искове се оспорват. Твърди, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
е доказан безспорно механизма на ПТП-то, както и размера на претърпените вреди. Отделно
от това сочи, че вредите можели да настъпят и при различен механизъм. Поддържа, че
нямало данни каква е била настилката на улицата, както и дали не е била налице
сигнализация, като по делото няма приложен протокол за ПТП. Навежда доводи, че нямало
данни увредените части преди това да са били в изправно състояние, като застрахователят
не бил отчел обикновеното овехтяване на автомобила. Сочи, че от доказателствата по делото
не можело да се направи извод за наличието на дупка на пътя. Прави възражение за
съпричиняване, което обосновава. Излага съображения, че размера на вредите бил завишен,
като не бил взет предвид действителния размер на претърпените вреди към момента на
настъпване на вредата. Поддържа, че не било налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение, което аргуменитра. Поддържа, че имал сключен договор № СОА19-ДГ55-
359/31.05.2019 г. с „ДЛВ“ ЕООД за дейности по поддръжка и ремонт, като процесният
участък попадал в обхвата на договора, съответно участъка е бил надлежно поддържан, като
бил в режим на абонаментна поддръжка. Навежда доводи, че с оглед сключения договор за
поддръжка и ремонт на участъка изпълнителят следвало да носи пълна имуществена
застраховка. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба и с оглед направено искане за привличане на
трето лице-помагач „ДЛВ“ ЕООД, като е предявен обратен иск. Поддържа, че страните се
намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния иск има договорно
задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило процесното ПТП –
въз основа на Договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г. Навежда доводи, че ако главния иск
бъдел уважен, трябвало да се уважи и обратният иск, тъй като се касаело за хипотеза на
неточно изпълнение на договора. Излага съображения за това какви са били задълженията
на ответника по обратния иск във връзка със сключения договор. Твърди, че съобразно
уговореното в договора, ако било причинено ПТП или била възникнала щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна
имуществена отговорност за причинените вреди. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника по обратния иск да бъде
осъден да заплати сумата от 724,37 лева – главница за вреди от неточно изпълнение на
договора и сумата от 254,10 лева – мораторна лихва под формата на имуществени вреди от
неизпълнение на договора в случай, че ищеца по обратния иск бъде осъден да заплати
посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск,
като се оспорват твърденията в исковата молба. Твърди, че правилно СО била оспорила
претенцията на застрахователя, която не отговаряла на обективната действителност.
Поддържа, че не били налице материалните предпоставки на чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, за
което излага подробни съображения. Навежда доводи, че инцидентът не бил настъпил
поради наличието на необезопасена дупка, а освен това водачът не бил спазил разпоредбата
на чл. 20 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване. По отношение на обратния иск излага
аргументи, че е изправна страна по договора, като бил изпълнил задълженията си точно.
Инвокира доводи, че не било установено, че ако има неравност по пътя, то същата била на
2
място, което е обхванато от предмета на сключения договор, което обосновава подробно с
оглед представените по делото доказателства. Твърди, че претенцията за мораторна лихва
била неоснователна, тъй като не бил изпадал в забава, тъй като ищеца по обратния иск не
бил отправил покана. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
I. По отношение предявените главен и акцесорен иск.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В разпоредбата
на чл.410, ал.1 т.2 КЗ е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено
застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия
гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на
вредоносния резултат. В т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и
тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са
приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя
нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е
причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика –
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС. Вредите се считат причинени при
3
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват
извършване на тази работа, независимо от това дали извършването й става в течение на
определеното работно време или извън него. Вредите се считат причинени при изпълнение
на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила,
и от характера на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа,
или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Съгласно съдебната практика,
обективирана в Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС, отговорност по
чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Приложена е застрахователна полица № 0310Х0000759 с период на застрахователно
покритие от 08.09.2020г. до 07.08.2021г. за сключена застраховка „Каско“ между ЗАД „АР“
АД в качеството на застраховащ и от друга страна, в полза на „ЛП“ ЕООД в качеството на
застрахован – по отношение на автомобил „Мерцедес Ес 560“, рег. № СВ **** КС.
Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор,
който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата
неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М. В..
При разпита на св. В. се установява, че бил управлявал Мерцедес С класа, с рег.№ СВ
**** КС. След предявяване на заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС,
свидетелства, че заявлението го е писал той и подписът също е положен от него. Изяснява,
че бил пазарувал от Кауфланд в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, като излизайки от него,
се престроил за десен завой, тръгнал да хваща зеленото и с дясната гума влезнал в дупка.
Тази дупка била да пътното платно по-вдясно. След това всичко било възстановено.
Установява съобразно това, което си спомня, че нямало знак за препятствие, както и че пътят
бил сух. Не си спомнял пътната обстановка. Платното било широко, но не може да си
спомни самата дупка. Сочи, че след инцидента се свързал с КАТ или първо се обадил на 112,
но те му казали да се обади на АР, като те му обяснили, че ако колата е в движение, да
посети техен офис и да направи снимки. Свидетелства, че дупката била преди светофара.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. В. за достоверни, тъй като
4
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето поради особеностите
на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава под страх от наказателна отговорност. Необходимо
е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е
нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, доколкото същият е и
пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, от което се изяснява, че механизмът
на ПТП-то е следният: на 28.10.2020г. в гр. София лек автомобил „Мерцедес ЕС 560“ с рег.№
СВ **** КС се движи с посока от изхода на паркинга на магазин „Кауфланд“ на ул.
„Резбарска“ и преди светофара в посока към кв. „Хаджи Димитър“ превозното средство
преминава през дупка на пътното платно. Експертът посочва, че всички увреждания по лек
автомобил „Мерцедес ЕС 560“ с рег.№ СВ **** КС, отразени в описа на застрахователя, се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Изяснено е в заключението на вещото лице по САТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на горепосочения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 729,71 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по
застраховка „Каско“ при ПТП са в размер между 15,00 лева и 25,00 лева. На въпроси в
откритото съдебно заседание вещото лице обяснява, че съгласно скицата, която е отразена в
декларацията на водача, самата дупка се намира вдясно на пътното платно на ул. Резбарска.
Съгласно описаното в уведомлението същата се намира преди светофара в посока кв. Хаджи
Димитър. Изяснява, че това са единствените данни, които имаме за разположението на
дупката на пътното платно. В самата скица е посочено откъде е ул. Резбарска и къде преди
кръстовището се е намирала дупката. Отдясно непосредствено преди кръстовището е
разположен магазин „Кауфланд“. Тоест, може да се установи къде е била разположена
дупката. Сочи, че само от тази графична част не може да се каже коя е улицата, но може да
се установи чрез справка от ГУГЪЛ.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността, изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящия съдебен състав, че съгласно
нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане, може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
5
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, която не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответникът, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е настъпило
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на СО (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг. чл.
167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това си задължение, същият е изпълнил фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото именно
поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което следва
да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение последният е встъпил
в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията
следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
На следващо място, предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
безспорно е установен – от събраните писмени доказателствени средства, свидетелски
показания и заключението на САТЕ, механизмът на процесното ПТП. В тази насока са
неоснователни възраженията на ответника, че не било посочено къде точно на улицата,
съответно при какви размери и форма на дупката било настъпило ПТП-то. От една страна,
както беше посочено, релевантните обстоятелства са изяснени категорично от свидетелските
показания по делото и заключението на САТЕ, а от друга страна е правноабсурдна тезата на
ответника, че следвало да се посочат и размерите на дупката. Подобно задължение за
увреденото лице няма. Напротив, релевантен е противоправният резултат, а с оглед
изясненото по-горе от правна страна по-скоро релевантен е извод в противна насока –
ответникът следва да организира така поддържането на пътната мрежа на територията на
СО, респ. гр. София, че да няма дупки, при попадането в които да се увреждат автомобилите,
респ. ако са налице дупки или ремонтни дейности, свързани напр. с изрязване на асфалт,
продупчване на покритието и т.н., то те да бъдат надлежно обозначени, за да може всеки
водач на МПС да може да ги възприеме своевременно и да предприеме навременни действия
и мерки за избягване на препятствието на пътя.
Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд в приложимата към датата на
настъпване на произшествието редакция след изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно
6
която не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. Тоест, няма пречка ПТП-то, неговият механизъм
и вредите, произтичащи от това, да се установяват с всички доказателствени средства, които
са допустими според българския граждански процес. Последният не познава т. нар.
„предустановени“ доказателства, чиято функция е доказване на определени обстоятелства
само с определени доказателствени средства. Фактът на ПТП-то, механизмът му и неговите
последици, респ. вреди могат да се установяват с всички доказателствени средства по ГПК,
дори когато мястото на произшествието не е било посетено от органите на МВР и не са
съставени съответни протоколи за ПТП, оглед и пр.
На следващо място, настоящият съден състав намира, че не следва да взема предвид
възраженията на ответника досежно облигационното отношение по застрахователния
договор и общите условия към него. Основен принцип на облигационното право е този за
относителното действие на облигационните отношения, поради което договорът поражда
действие само между страните, а по отношение на трети лица, когато законът изрично го
допуска, поради което само в последната хипотеза трети лица могат да черпят възражения
от договорните отношения, какъвто не е процесният случай – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В този
смисъл, доводите на ответника, че не били налице общите условия по застрахователния
договор за плащане на застрахователното обезщетение, са ирелевантни и не следва да бъдат
вземани предвид.
Неоснователни са доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача, поради което било налице съпричиняване. По делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства в тази насока – че с поведението си водачът е допринесъл обективно
за настъпването на ПТП-то и вредоносните последици, поради което съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил
претендираната главница, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност.
По отношение претенцията за мораторна лихва върху главницата на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Приложена регресна покана от ищеца до ответника, като на същите е отбелязано с
деловодно удостоверяване (печат с входящ номер), че са получени от ответника на
30.11.2020 г. Следователно безспорно е установено по делото, че ответникът е бил поканен
да заплати претендираната сума, поради което при липсата на доказателства за плащане на
главницата съдът намира, че ответната страна е изпаднала в забава, поради което дължи
претендираната мораторна лихва, като при приложението на чл. 162 ГПК и при извършени
аритметически изчисления, а така и при спазването на принципа за диспозитивното начало
(арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена в пълния
предявен размер.
II. По отношение на обратните искове:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно съединени осъдителни
(обратни) искове с правно основание: чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД.
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявеният главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-
лице помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
7
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главния иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
неизпълнение на задължения по договора 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
Между ищеца по обратния иск и ответника по обратния иск не се спори, че е налице
валиден Договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019г., по силата на който възложителят – СО е
възлагал, а изпълнителят – „ДЛВ“ ЕООД се е задължил да извършва на територията на СО –
V зона, включваща райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с
Техническата спецификация на възложителя. В договора е договорено в клаузата на чл. 1, ал.
1, т. 1, че за посочените в списък Приложение № 6 улици и булеварди поддържането се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в Приложение
6 от настоящия договор ниво на поддържане и изпълнителят се задължава да извърши
всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуемите от възложителя
стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на
поддържане. Съгласно уговорката на чл. 1, ал. 1 т. 2 от договора за цялата останала част от
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 6,
изпълнителят се съгласява да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания по необходимост.
По делото е приложено Приложение №6 – Стойностна сметка по отношение на
Улици за текущо и превантивно поддържане по показатели на изпълнение в границите на V
зона, включващи райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, съобразно което е под
номер 13 е включена ул. „Резбарска“ от ул. „Макгахан“ до бул. „В. Вазов“, като с оглед
твърденията на страните обаче не може да се пълно и главно установи, че участъка попада в
обхвата на процесния договор, но е извън мястото посочено от заключението на САТЕ и от
свидетелските показания, касаещи участък, различен то посочения ул. „Резбарска“ от ул.
„Макгахан“ до бул. „В. Вазов“. Съобразно договореното от страните нивото на поддръжка
на ул. „Резбарска“ от ул. „Макгахан“ до бул. „В. Вазов“, че изпълнителят е длъжен да
извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, като следва да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на
изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя,
определени от нивото на поддържане, без необходимост от допълнителни възлагания с
годишни, срочни, допълнителни и извънредни задания, доколкото дейностите попадат в
обхвата на чл.1, ал.1 т.1 от договора.
В обхвата на дейностите, предмет на задължението на изпълнителя, се включват:
8
Дейности по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки, в това число и
тротоарите, на цялата улична мрежа в границите на определената с договора зона на
територията на СО;
Дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните съоръжения – мостове,
пасарелки, водостоци и пешеходни подлези на територията на зоната;
Ремонтно-възстановителните дейности при аварийни ситуации, целящи незабавно
възстановяване (в срок до 24 часа) на минималното ниво на обслужване след
възникване на аварийни ситуации (пропадания, срутвания, изравяния, разрушение на
мостови съоръжения и др.);
Съпътстващи поддържането дейности, представляващи условие, следствие или
допълнение към него като: доставка и влагане на необходимите и съответстващи на
техническите спецификации строителни материали и строителни продукти;
извършване на необходимите изпитвания и лабораторни изследвания; отстраняване на
проявени дефекти през гаранционните срокове, определени с договора за възлагане на
обществената поръчка.
В клаузата на чл.2 е посочено, че съобразно целите на сключения между ищеца и
ответника договор поддържането на пътя е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през цялата година.
Задължението на ответника е детайлизирано в договора, като изрично е изброено какви
дейности се включват в понятията превантивно поддържане и текущо поддържане. Изрично
в договора в клаузата на чл.2, ал.2 т.2 е посочено, че текущото поддържане включва ремонт
на отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове
и др.
В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора страните са уговорили, че дейностите по
договора ще се извършват в период от 48 месеца.
Съгласно клаузата на чл.16, ал. 2 всички вреди, понесени от възложителя, резултат на
грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат от некачественото СМР и неспазване на
сроковете, са за сметка на изпълнителя.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с обективирани в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения
– арг. чл. 180 ГПК.
Съответно в чл. 8 от договора в ал. 4 до ал. 16 подробно са разписани действията във
връзка с извършването на проверки.
Извършвайки по правилата на чл. 20 ЗЗД систематическо, логическо и телеологическо
тълкуване на тези клаузи, настоящият съдебен състав, достига до правния извод, че с оглед
постигане непосредствената цел на договора (основанието на тази двустранна възмездна
сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД) възложителят не само е организирал начина
на извършване на възложената работа по пътна поддръжка и ремонт, но е могъл и е бил
длъжен да осъществява непосредствен контрол върху осъществените от изпълнителя
дейности по пътна поддръжка и ремонт. Но дори и да не бе изрично уговорено, тези
субективни права произтичат от закона с разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, която
предписва, че поръчващият (възложителят) може да проверява изпълнението на договора
във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. В този смисъл, може да се направи
обоснован правен и житейски извод, че след като възложителят определя параметрите на
извършваните дейности по договора за изработка, а така също може да извършва контрол по
всяко време във връзка с изпълнението, то ответникът е възложил дейност по поддържане и
ремонт на пътища на територията на гр. София и СО.
Съдът констатира обаче, че в процесния случай по делото не са ангажирани никакви
9
доказателства (досежно приложенията към договора), за да може да се направи извод дали
процесния участък е бил част от договора. Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл.
ЗЗД може да е както постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или
изменението на вече съществуваща такава. Като договорът за изработка е действителен,
дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е
определима.
Отделно от горното още в клаузите на самия договор е договорено, че резултата е
изискуем по преценка на възложителят. Тоест, принципно точното изпълнение би било
достатъчно с изпълнение от страна на изпълнителя поне от средно качество, но в случая
изискуемото изпълнение практически касае възлагане от страна на ищеца по обратния иск.
Подобно възлагане по делото не се установява, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че недоказаният факт е
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
За пълнота трябва да се спомене, че в случая съдът счита, че следва да приложи и
последици на чл. 178, ал. 2 ГПК. Както между страните по обратния иск, а така и в
процесния договор се установява, че са налице множество допълнителни приложения, които
не са представени по делото. В случая е приложимо и правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1
ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. В случая се касае за частен свидетелства документ, който се ползва
с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила както на официалните,
така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото
авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа
неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание.
Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена
стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява
от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – така Решение
№ 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от
23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. След като обаче в настоящият
случай не са представени всички приложения по договора, което би могло да има значение
за цялостното му тълкуване и приложение, то именно с оглед поведението на страна на
която е възложена доказателствената тежест, следва да се понесат неблагоприятните
последици от неизпълнение на процесуалното задължение. Като съвсем отделен е въпросът,
че при тълкуването на договора и приложение № 6, не може да се направи никакъв извод за
това какво е било изискуемост ниво на поддръжка от възложителя и дали изобщо е било
налице възлагане. С други думи – на изрично възлагане по договора подлежат обекти
(улици) извън предвиденото, което практически ще представлява нов договор, но по
сключеният такъв независимо за какво поддържане се касае отново трябва да е налице
възлагане, с което изпълнителят да инидивидуализира изискуемото изпълнение. Тоест, за да
в случая да е налице надлежно изпълнение, то предполага предхождащо го възлагане, за
което по делото липсват доказателства (a contrario приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенциите по обратния иск следва да
бъдат отхвърли изцяло.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат ищеца и ответникът по обратния иск.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 550,00 лева,
10
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът по обратният иск не е поискал присъждането на деловодни разноски и не
е доказал, че действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по
отхвърлените обратни искове не следва да му се присъждат деловодни разноски.
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. *************** да заплати на ЗАД „АР“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****************, на основание чл. 410
КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 724, 37 лева,
представляваща регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 10020030122792 за ПТП, което е настъпило на 28.10.2020г.,
около 08:10 ч. в гр. София на светофара преди излизане на ул. „Резбарска“ при излизане от
паркинга на магазин „Кауфланд“, преди движение с посока към ж.к. „Хаджи Димитър“, като
лек автомобил „Мерцедес Ес 560“, рег. № СВ **** КС попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътя – дълбока дупка, в следствие на което по автомобила
били налице вреди, изразяващи се в спукана предна гума, ведно със законната лихва от
09.08.2024г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане, както и
сумата от 254, 10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
07.08.2021г. до 07.08.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените обратни осъдителни искове, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД от СО, с адрес: гр. *************** срещу „ДЛВ“ ЕООД,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр. ************** за
заплащане на сумата от 978,47 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпени загуби от неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-
359/31.05.2019г., формирани като дължима сума за регресна претенция за застрахователно
обезщетение и дължима мораторна лихва по същото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП СО, с адрес: гр. *************** да заплати на ЗАД „АР“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 550,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЛВ“ ЕООД на
страната на ответника СО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11