РЕШЕНИЕ
№1891
гр. Перник, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд - гражданска колегия, Х-ти състав, в публичното
заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
и при
участието на секретаря Катя Василева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01959 описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба,
постъпила искова молба от К.Д.С.,
с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на В.Б.С., че учреденото в негова полза ограничено вещно
право на ползване върху ½ идеална част от следния недвижим имот,находящ се в гр. ***"/старо
наименование кв“***, придобит на основание бивша съпружеска имуществена
общност/СИО/, а именно: самостоятелен обект в сграда, който представлява апартамент с
идентификатор *****.***.***.*.**, състоящ се от две стаи, кухия и сервизни помещения, със
застроена площ от 59,54 кв.м. /петдесет и девет цяло и петдесет и четири
стотни квадратни метра/, който съгласно схема № *****.***.*** год., изд. от
Агенция по
ГКК гр.
Перник, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед **
** ** *** год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 4
/четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор ** ** ** *** ,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1 /едно/, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение № 20/двадесет/
е полезна площ от 3.05/ три цяло и пет стотни/ кв. метри, заедно с 1,978 %
/едно цяло деветстотин седемдесет и осем хилядни процента/ идеални части от
общите части на сградата, запазено е нот. акт № ***, дело №44 от 16.03.2009 год. нотариус Н.З., с район на действие РС-Перник, вписан
под №*** в регистъра на
Нотариалната камара, е прекратено на 20.01.2011 год, с окончателно изплащане на
продажната цена в размер на 5000 лева, алтернативно като погасено вследствие на неупражняването му за период
по-дълъг от пет години. Към исковата молба са представени
писмени доказателства, който съдът е приел още с доклада си по чл. 140 ГПК,
като впоследствие са ангажирани и допълнителни доказателства, касаещи заявените
претенции.
Ответникът не е подал
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Първоначалният
съдия-докладчик по делото в доклада си по чл. 140 ГПК е посочил, че ищцата твърди, че е изплатила изцяло
продажната цена за правото на собственост върху процесния недвижим имот,
съгласно уговореното в нотариален акт №***, дело №44 от 2009г. на нотариус Н.З..
При условията на евентуалност поддържа, че правото на ползване върху имота е
погасено поради неупражняването му от ответника за период по-дълъг от пет
години.
Ответникът не взема становище по предявения
иск в срока за това.
Относно обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права и задължения е посочил, че ищецът иска
от съда да признае по отношение на ответника, че учреденото в негова полза с
нотариален акт от 16.03.2009г. вещно право на ползване върху ½ ид.ч от
недвижим имот не съществува поради изпълнение на условието, при което е
учредено, и при условията на евентуалност -
поради погасяването му по давност. Съдът е определил, че се касае за
предявен иск, с правно основание чл.124, ал.1
ГПК. Разпределил е доказателствена тежест в процеса, като е посочил, че
ищецът следва да установи правния си интерес от воденето на отрицателния
установителен иск за ограниченото вещно право на ползване, вкл. основанието,
обема, срока и другите условия, при които същото е учредено, правото да се
разпорежда с имота, върху който е учредено ограниченото вещно право на ползване
към момента на учредяването му,
идентичността на същия по документите за собственост и договора между
страните и актуалния му регулационен статут. Ищецът следва да установи, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото. В тежест на ответника е да
установи факта, че е упражнявал учреденото му вещно право на ползване.
В първото по
делото съдебно заседание, за ищеца се е явил неговият процесуален представител-
адв. В., която е заявила пред
съда, че поддържа исковата молба. По
отношение на проекта за доклад е навела възражения, като е посочила, че неточно е отбелязано, че
не става въпрос за учредено право, а на запазено право на ползване, поради
което следва да бъде направена корекция, като възразявам и по изложеното в
проекта за доклад, че е предявен отрицателен установителен иск, като сочи, че
са предявили положителен такъв и при условията на евентуалност ищцата е заявила
и второ основание -погасено по давност
право на ползване. Ответникът по делото се е явил лично, в първото по делото
заседание, като е оспорил исковата
молба.
Съдът, при нов определен съдия-докладчик,
след като същият е изслушал становищата
на страните и като е съобразил
изложеното от адв.В. за неточности, допуснати в определението на предходния
съдия-докладчик от 09.07.2019 г., е
намерил за основателно възраженито на адв.В., като съдът е посочил следното: на
първо място, в доклада на стр.2 е
вписано, че се касае за учредено ограничено вещно право на ползване. Видно от
изложеното в исковата молба и писмените доказателства, приложени към същата се
касае за запазено право на ползване, както изрично е посочено в приложения
нотариален акт към исковата молба №**том I рег.№*** дело 44 от 2009 г. на нотариус З. с
район на действие ПРС. В този смисъл съдът е счел, че следва да бъде извършена
корекция на доклада от 09.07.2019 г. На следващо място, в доклада е било посочено,
че се касае за отрицателен установителен иск, съобразно която правна
квалификация е било извършено и разпределение на доказателствената тежест. Съдът,
съобразявайки изложеното в исковата молба, както в обстоятелствената част, така
и в петитума, и възраженията по доклада, е намерил за основателно възражението
на адв.В. по правната квалификация, респективно разпределената доказателствена
тежест в доклада и е извършил ново разпределение на доказателствената тежест по
делото, като е посочил, както следва: В исковата молба е посочено, че се моли
съдът да призове страните на съд и да постанови решение, с което да се приеме
за установено, че по отношение на ответника В.Б.С. правото му на ползване върху
½ идеална част от описания надлежно в исковата молба имот, заедно с
принадлежащите към същия избено помещение, запазено с нот.акт №**том I рег.№*** дело 44 от 2009 г. на нотариус З. е
прекратено на 20.01.2011г. с окончателното изплащане на продажната цена в
размер на 5000 лв., алтернативно се моли да се приеме, че същото е погасено по
давност, поради неупражняването му повече от 5 години, т.е. обстоятелствата и
фактите, които страната навежда в исковата молба, съдът е посочил, че не са
отрицателни такива, а положителни видно от изложеното, следователно е предявен установителен
иск.
Същевременно е посочено, че правото е
погасено и поради неупражняването му повече от 5 години, каквото искане е отправено в условията на
алтернативност, следователно, съдът е посочил, че се касае за положителен
установителен иск по чл.124, вр. чл.59 ал.3 ЗС, уреждащ неупражняването правото
на ползване в посочен период от 5 години, водещ до погасяването му. Именно
такива факти са наведени в петитума на исковата молба. Следователно, съдът е
заключил, че такава е и заявената претенция чрез исковата молба и следва да се
извърши корекция на доклада в посочения смисъл, като по реда на чл.154 от ГПК
се извърши разпределение на доказателствената тежест, съобразно така посочената
правна квалификация, както за основното искане така и за алтернативното такова
по реда на чл.124 ГПК.
Водим от изложеното, съдът е указал на ищеца,
че в негова доказателаствена тежест е да ангажира доказателства, че е заплатил
твърдяната сума от 4000 лв., съгласно уговореното между страните на посоченото
облигационно основание, както и сумата от 1000 лв. консумативи за процесния
имот, като в доказателствена тежест на ищеца по делото, предвид заявеното в
исковата молба и потвърждаващо се от писмените доказателства със същото да
докаже валидно изразено изявление за прихващане на ½ от заплатените
консумативи предмет на сделката в горепосоченя нот.акт, достигнало до
ответника. Тези положителни факти са били разпределени в доказателствена тежест
на ищеца, като му е било указано да ангажира писмени и гласни доказателства за
установяване на същите. На следващо място, и във връзка с втория алтернативно
предявен иск по чл.124 ГПК, вр 59 ал.3 от ЗС, на ищеца съдът е дал указания да докаже, че са изтекли 5 г., в които
ответникът не е ползвал имота посочен в нотариалния акт, приложен с исковата
молба, както и че правото е погасено с изминалия период. Следва да се докаже и
че е налице такова запазено право.
Ответникът, съдът е указал, че следва да
докаже, че е ползвал имота през
процесния период като ангажира писмени и гласни доказателства, с които да
наведе и докаже правоизключващи възражения, оборващи твърденията на ищеца.
Към момента на изготвяне на доклада, съдът е
посочил, че не са налице права и обстоятелства, които да се признават от
страните. Налице са обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения съгласно цитирания нот.акт, в какъвто смисъл е и определението на
съда от 09.07.2019 г., в която част отново учредено право следва да се чете
като „запазено право на ползване“.
В посочения смисъл в първото по делото с.з., съдът е извършил корекция
на правната квалификация на предявените
искове и разпределената доказателствената тежест в доклада, като в останалата част докладът не е бил корегиран. В доплънение съдът е посочил
и че следва да се посочи, че страните не
сочат респекивно ищецът доказателства за погасяване на претендираните суми, в
частност и за заплатените консумативи. С
тези доводи и при изразено позитивно становище от страна на страните по делото,
съдът е обявил доклада за окончателен по
делото. Във връзка с това, съдът е допуснал събирането на писмени доказателства
по делото от страна на ищеца и е допуснал събирането на гласни такива, чрез
разпита на двама свидетели, ангажирани от страна на ищеца. Ответникът по
делото, не е ангажирал доказателства и не се е явил в последното по делото
съдебно заседание, като само в първото по делото с.з. е посочил, че в един
много по- късен момент от претендирания е сменил личната си карата, като преди
това се е водил на адрес на процесния имот до м.май 2019 г.
В последното по делото съдебно заседание, се е явила само адв. В., в
качеството й на процесуален представител на ищцата, като са били разпитани
двама свидетели по делото- Д.Е.С. /съседка на ищцата/ и Р.Г.С., майка съм на
ищцата К.С., които в показанията си са посочили, че процесният апартамент след
развода на страните е в ползване на ищцата и там същата е отгледала детето си,
като майката на ищцата сочи, че последната е заплащала и сметките по
апартамента, за което индиции се съдържат в показанията и на св. Станкова,
която посочва, че като домоуправител на блока е наясно с тези въпроси и пред
която ищцата е споделяла, че изплаща половината от дома си на апартамента,
което възмутила свидетелката, тъй като в този дом живеело и детето от брака им.
Същевременно и двете свидетелки в показанията си посочват, че повече от десет
години, ответникът не е идвал в имота, не го е посещавал, като ищцата е сменила
и бравите и ключовете в апартамента. Посочват, че и през този период в дома е
живеела само тя и детето й.
В това съдебно заседание са били ангажирани и
множество писмени доказателства, в поискания от ищеца смисъл, за доказване на
обстоятелствата, твърдяни в исковата молба, че след развода и изготвянето на
посочения по-горе нотариален акт и при изпълнение на условията в същия, то
ищцата е заплащала сумите по договора на ответника, като е изплащала и
консумативите по апартамента, като същевременно предвид незаплащане на
последните за половината на ответника, последната е заплатила и неговите и
съгласно нотариалния акт е направила, с нотариална покана, връчена на
ответника, изявление за прихващане на оставащата и да заплати сума за едната
втора от апартамента в размер на 1000 лева, като останалите 4000 лева, ангажира
писмени доказателства, че е заплатила на ответника и посочва и прилага разписки
и пощенски записи. Съдът с нарочно протоколно определение е приел представените
по делото писмени доказателства, а
именно: по опис, както следва:
Разписка-декларация от 16.03.2009 г.;Пощенска разписка от 29.10.2009г. в размер
на 460,00 (четиристотин) лева; Пощенска разписка от 10.11.2009г. в размер на
400,00 (четиристотин) лева; Пощенска разписка от 11.11.2009 г. в размер на 200,00
(двеста) лева;Разписка от В.Б.С. от 13.12.2009г. в размер на 200 (двеста) лева;
Пощенска разписка от 10.08.2010г. в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева;
Пощенска разписка от 11.01.2011г. в размер на 400,00 (четиристотин) лева; Пощенска
разписка от 12.11.2011г. в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева; Пощенска
разписка от 17.01.2011г. в размер на 500,00 (петстотин) лева; Пощенска разписка
от 18.01.2011г. в размер на 140,00 (сто и четиридесет) лева;Разписка №**************
от ЧЕЗ Електро България АД от 18.01.2010г.;Разписка №************** от ЧЕЗ
Електро България АД от 07.04.2010Г.;Разписка №************** от ЧЕЗ Електро
България АД от 10.05.2010Г.;Разписка №************** от ЧЕЗ Електро България АД
от 09.07.2010Г.;Разписка №************** от ЧЕЗ Електро България АД от
04.01.2011г.; Квитанция от "Топлофикация-Перник" ЕАД за м. 5. 2009
год.; Квитанция от 'Топлофикация-Перник" ЕАД за м. 6. 2009 год.; Квитанция
от 'Топлофикация-Перник" ЕАД за м. 7. 2009 год.; Квитанция от
'Топлофикация-Перник" ЕАД за м. 8. 2009 год.; Фактура c фискален бон, изд.
от "В и К" ООД - Перник от
04.05.2010Г.; Фактура с фискален бон, изд. от "В и К" ООД -
Перник от 01.06.2010Г.; Фактура с фискален бон №**********, изд. от "В и
К" ООД - Перник от 01.07.2010г.; Фактура с фискален бон №**********, изд.
от "В и К" ООД - Перник от 11.08.2010г.; Фактура с фискален бон №**********,
изд. от "В и К" ООД - Перник от 14.09.2010г.; Фактура с фискален бон
№**********, изд. от "В и К" ООД - Перник от 06.10.2010г.; Фактура с фискален
бон №**********, изд. от "В и К" ООД - Перник от 02.11.2010г.;
Фактура с фискален бон №**********, изд. от "В и К" ООД - Перник от
01.12.2010г.; Фактура с фискален бон №**********, изд. от "В и К' ООД - Перник от 05.01.2011г.; Фактура c фискален
бон, изд. от "В и К" ООД - Перник от
04.05.2010г.; Фактура с фискален бон, изд. от "В и
К" ООД - Перник от 01.06.2010Г.; Фактура с фискален бон №**********, изд.
от "В и К" ООД - Перник от 01.07.2010г.; Фактура с фискален бон №**********,
изд. от "В и К" ООД - Перник от 11.08.2010г.; Фактура с фискален бон
№**********, изд. от "В и К" ООД - Перник от 14.09.2010г.; Фактура с
фискален бон №**********, изд. от "В и К" ООД - Перник от
06.10.2010г.; Фактура с фискален бон №**********, изд. от "В и К" ООД
- Перник от 02.11.2010г.; Фактура с фискален бон №**********, изд. от "В и
К" ООД - Перник от 01.12.2010г. и Фактура с фискален бон №**********, изд.
от "В и К' ООД - Перник от
05.01.2011г.;
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните, а и от
приложеното към настоящето ДЕЛО писмени доказателства- приложения нотариален акт към исковата молба №**том I рег.№*** дело 44 от 2009 г. на
нотариус З. с район на действие ПРС, се установява, че лицата К.Д.С., В.Б.С., са сключили процесния договор за
покупко-продажба на имота, описан в исковата молба, който преди развода лицата
са притежавали при условията на СИО, след което е постановено по една втора от
същия да е в индивидуална собственост на всяко от лицата. Установява се, че се
касае за следния недвижим имот: находящ се в гр. ***"/старо наименование кв“***,
придобит на основание бивша съпружеска имуществена общност/СИО/, а именно:
самостоятелен обект в сграда, който представлява апартамент с идентификатор *****.***.***.*.**, състоящ се от две стаи,
кухия и сервизни помещения, със застроена площ от 59,54 кв.м. /петдесет
и девет цяло и петдесет и четири стотни квадратни метра/, който съгласно схема
№ *****.***.*** год., изд. от Агенция по ГКК гр. Перник, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед ** ** ** *** год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в сграда 4 /четири/, разположена в поземлен имот с
идентификатор ** ** ** ***/ петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно,
точка, петстотин и шест, точка, сто и тридесет/, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1 /едно/,
заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение № 20/двадесет/ е
полезна площ от 3.05/ три цяло и пет стотни/ кв. метри, заедно с 1,978 % /едно
цяло деветстотин седемдесет и осем хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата, като по силата на нот. акт № ***, дело №44 от 16.03.2009 год.
нотариус Н.З.с район на
действие РС-Перник, вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара, страните са
уговорили, че ответникът си запазва правото на ползване на имота, под
прекратително условие, като в част първа на НА е посочено, че К.Д.С. като купувач в срок една година от
сключване на сделката ще изплати на ответника С. сумата от 5 000 лева,
продажна цена за неговата една втора от имота, като последният си запазва
правото на ползване на имота, до окончателното изплащане на сумата. Видно от
раздел втори на НА е посочено, че след изплащане на сумата С. става
изключителен собственик на имота. В раздел трети са уговорени и начините на заплащане на
сумата- чрез преводи, по банков път, разписки. В раздел четвърти, е описано, че
„Страните се съгласяват, че всички дължими суми за консумативи…, свързани с
ползването на имота, от датата на НА и за уговорения срок ще се заплащат от
ответника и ищцата в равни части”. На следващо място, в раздел пети на НА е
посочено, че данъците и таксите за битови отпадъци ще се понасят от страните по
същия начин, като раздел четвърти. Същевременно в раздел шести на НА е описано,
че в случай че С. заплати всички суми, посочени в пункт пети, то същата може да
извърши прихващане за същите чрез нотариално уведомяване изпратено до
ответника, с приложени платежни инструменти, като ще се извърши прихващане от
продажната цена.
Видно от посоченото по-горе и ангажираните
писмени и гласни доказателства, то ищцата претендира, че ответникът не е
изпълнил нито едно от описаните по-горе условия на НА, които са били изцяло
изпълнение от ищцата, като същата освен че е заплащала за сумата от 4000 лева
продажаната цена е изплатила изцяло и консумативите и данъците и таксите за
имота, поради което и към дата 20.01.2011 год, с
окончателно изплащане на продажната цена в размер на 5000 лева, е прекратено
правото на ответника, като имотът е бил откупен за неговата една втора от
ищцата, като 4000 лв са били заплатени с разписки и пощенски записи, а
останалите хиляда лева са в резултат на прихващане за заплатените суми за
апартамента, поети изцяло от ищцата, за което са ангажирани гореописаните
писмени и гласни доказателства. Същевременно е приложена и нотариалната покана
адресирана до ответника за извършеното прихващане и получена от същия на 20.01.2011
г, удостоверено от нотариуса на 19.01.2011 г. На следващо място, видно и от
ангажираните гласни доказателства,
кореспондиращи на писмените такива и преценени и през призмата на чл.172 ГПК,
то се установява, и че за период повече
от около 10 години, ответникът не само не живее в апартамента, но не го и
посещавал. Така видно от показанията на свидетелката-Р.Г.С., майка на ищцата К.С., то същата в
разпита си заявява, че дъщиря й живее на ул. Добруджа бл.29 ап.26 ет.1 от 2007-2008г.,
като е разведена от 2008г. със съпруга й
В.С.. Той сочи, че е живял в този апартамент преди развода им, 2 години
от 2005-2007г. След развода той описва, че не е живял повече в този апартамент,
като жилището е било придобито по време на брака със заем. Описва, че знае, че дъщеря й К. му е изплатила
„каквото трябвало“ и оттогава си живеела сама в апартамента, заедно с детето,
което е на 17 години и било от брака й с В.С.. След този период, от 2008 г.
сочи, че ответникът не е идвал в този
апартамент. Дъщеря й описва, че е сменила бравата на апартамента. В. С. ***
при майка му, както и че не поддържа
отношения с дъщеря й К., а с детето се виждал, но извън
жилището. Дъщеря й описва, че непрекъснато от 2008г. живеела в този
апартамент. Всичките разноски - такси и
данъци свидетелката заявява, че заплаща за апартамента дъщеря й. Сходни обстоятелства относно изплащането на
сумите и непосощаването на апартамента през период по-дълъг от пет години
заявява и свидетелката- Д.Е.С., съседка на площадката на апартамента, който е процесен по делото.Свидетелката Райна
Симова в разпита си посочва, че познава
и двете лица по делото- К. и В., които
ссочи, че са бивши съпрузи. Посива
следното – „В. най-малко от 10 години не живее във въпросния апартамент. Става
въпрос за апартамента, който е съседен на моя апартамент, тъй като аз живея в същия блок на същата площадка. Аз официално
живея от 2003 година там, а те го купиха апартамента след нас, но не мога да кажа, дали по време на брака го
купиха. Те там живеят от 2004-2007 год.
в това жилище, като семейство. В. не идва там, близо от 10 години.“ Опсива, че
ищцата К.С. и сина й обитават жилището през цялото време. Посовча,
че –„Последните години не съм виждала В. да идва там. Не знам дали В. има ключ
от апартамента. Ние сме в нормални съседски отношения с К.. Ние сме
домоуправители и знам, че тя си плаща редовно сметките. Знам, че тя е изплащала
суми на В. за апартамента. Тя го сподели преди много години това нещо с мен и
аз се възмутих от това, че В. е взел пари от К. за дома в койот живее детето
му. Не мога да кажа колко пари му е дала
К.“. Показанията на тези две свидетелки, съдът кредитира като достоверни,
съответни на останалия събран по делото доказателствен материал, като от същите
се доказва фактът, че ответникът не само че не се е възползвал от запазеното си
право на ползване през периода, за които е било учредено, но че след развода на
страните по делото и дори за по-дълъг период от 5 години, а именно около 10
години не е посещавал имота, като дори и бравите на вратите са били сменени от
ищцата.
В този смисъл съдът е счел, че следва да бъде
извършена корекция на доклада от 09.07.2019 г. На следващо място, в доклада е
било посочено, че се касае за отрицателен установителен иск, съобразно която
правна квалификация е било извършено и разпределение на доказателствената
тежест. Съдът, съобразявайки изложеното в исковата молба, както в
обстоятелствената част, така и в петитума, и възраженията по доклада, е намерил
за основателно възражението на адв.В. по правната квалификация, респективно
разпределената доказателствена тежест в доклада и е извършил ново разпределение
на доказателствената тежест по делото, като е посочил, както следва: В исковата
молба е посочено, че се моли съдът да призове страните на съд и да постанови
решение, с което да се приеме за установено, че по отношение на ответника В.Б.С.
правото му на ползване върху ½ идеална част от описания надлежно в
исковата молба имот, заедно с принадлежащите към същия избено помещение,
запазено с нот.акт №**том I
рег.№*** дело 44 от 2009 г. на нотариус З. е прекратено на 20.01.2011г. с
окончателното изплащане на продажната цена в размер на 5000 лв., алтернативно
се моли да се приеме, че същото е погасено по давност, поради неупражняването
му повече от 5 години, т.е. обстоятелствата и фактите, които страната навежда в
исковата молба, съдът е посочил, че не са отрицателни такива, а положителни
видно от изложеното, следователно е предявен установителен иск.
Следователно съдът намира, че видно от
изложеното както основният така и алтернативно заявения иск по делото се явяват
основателни. Следва да се посочи, че:
При предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. ГПК и чл.124, вр. с чл. 59, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да
установи по делото пълно и главно кой е ползвал имота за посочения в исковата
период. Съгласно приетия доклад по делотосъдът е указал на ищеца, че в негова
доказателаствена тежест е да ангажира доказателства, че е заплатил твърдяната
сума от 4000 лв., съгласно уговореното между страните на посоченото
облигационно основание, както и сумата от 1000 лв. консумативи за процесния
имот, като в доказателствена тежест на ищеца по делото, предвид заявеното в
исковата молба и потвърждаващо се от писмените доказателства със същото да
докаже валидно изразено изявление за прихващане на ½ от заплатените
консумативи предмет на сделката в горепосоченя нот.акт, достигнало до
ответника. Тези положителни факти са били разпределени в доказателствена тежест
на ищеца, като му е било указано да ангажира писмени и гласни доказателства за
установяване на същите. На следващо място, и във връзка с втория алтернативно
предявен иск по чл.124 ГПК, вр 59 ал.3 от ЗС, на ищеца съдът е дал
указания да докаже, че са изтекли 5 г.,
в които ответникът не е ползвал имота посочен в нотариалния акт, приложен с
исковата молба, както и че правото е погасено с изминалия период. Следва да се
докаже и че е налице такова запазено право. Съдът намира, че от писмените
доказателства по делото се установява, че сумата от 400 лева е била изплатена
на лицето ответника чрез горецитираните разписки, банкови преводи и т.н., като
за останалата сума от 1000 лева дължима за доплащане до цялата сума за ½
ид.ч от апартамента, ищцата е представила първо надлежни писмени доказателства,
че е заплащала през процесния период конусмативите за апартамента и данъци и
такси за същия за размер от общо 2001,34
лв, за което и съгласно раздел седми от
горецитирания нотариален акта е изпратила нотариална покана, с изявление до ответника,
че за ½ ид.ч. от имота, така както е вписано и в НА, прихваща половината
сума от 1000 лв., като същата е полумена от ответника. Следователно съдът
намира, че ищцата е заплатила съгласно цитирания нот. Акт сумата от общо 5000
лева, за закупуване на ½ ид.ч от имота от ответника, като макар и това
да е станало към дата -20.01.2011 г.,
когато ответникът е получил цитираната по-горе нот. Покана, тоест времето е
повеме от вписаната една година в нотариалния акт, но видно от съдържанието на
същия то са уговорени два срока за плащане –една година от подписванета на НА,
която изтима към 16.03.2010 г и друг срок- в раздел първи от НА- до изплащане
на продажната цена от купувача, като се е сбъднало именно това условие в случая
и двата срока не са били уговорени така, че да се конкурират помужду си или
някой от тях да води до отпадане на правото. Още повече, че няма възражение от
страна на ответника досежно този факт, което е и в негова тежест, като същият
не е навел и доводи за забава за плащане. Следователно, така заявинеят главен
иск се доказва, както по основание, така и по размер.
При уважаване на същия, съдът само в мотивите
на настоящия съдебен акт, намира, че следва да посочи, че основателен се явява
и алтелнативно заявения иск по чл. 59,
ал.3 ЗС, за погасяване запазеното право на ползване от страна на ответника. В
доказателствена тежест на ответника е да установи – кога е напуснал имота и
преустановил неговото ползване, както и настъпване на обстоятелства, които са
довели до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на
учреденото му право на ползване. Същият не
е ангажирал никакви доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите,
без тя да се променя съществено. Бидейки абсолютно субективно материално право,
ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо на всеки, в т. ч. и на
собственика на имота. В чл. 59 ЗС са уредени юридическите факти, при
настъпването на които правото на ползване се погасява. В разглеждания случай
ищецът се позовава на уредената в чл.
59, ал. 3 ЗС възможност правото на ползване да се погаси, ако не се упражнява в
продължение на 5 години. За да се приеме, че вещното право на ползване е било
погасено по давност е необходимо същото да не е било упражнявано от неговия
титуляр в период повече от 5 години, който срок тече от деня на неговото
учредяване.
Безспорно по делото е, че в полза на ответника
е било учредено запазено право на ползване под посочените прекратитлни срокве-
вториат от които изплащане на продажната цена, за което съдът заключи, че се е
сбъднало като условие. Освен това видно от цитираните гласни доказателства,
които съдът кредитира, то се доказва, че
и повече от десет години лицето не живее в имота, който се обитава от
ответницата, както и че същата е сменила бравите и ответникът дори не е
посещавал имота. Следователно и алтернативно заявения иск се явява основателен,
но по същия съдът не дължи изричен диспозитив, тъй като достигна до извод за
основателност на главния ис
С оглед на изложеното предявеният иск по чл.124 ГПК-установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
РАЗНОСКИ
С
оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищцовата страна в размер на – 600 лева, адвокатско възнаграждение, 91,
60 лв- държавна такса, съгласно списък по чл. 80 ГПК- стр.93 от делото. Като
разноските възлизат на общата сума от 691, 60 лева
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124, ал. ГПК, по отношение на К.Д.С., ЕГН **********,че запазеното право на ползване
на В.Б.С., ЕГН ********** по отношение на ½ идеална част от следния
недвижим имот,находящ се в гр. ***"/старо наименование кв“***, придобит на
основание бивша съпружеска имуществена общност/СИО/, а именно: самостоятелен
обект в сграда, който представлява апартамент с идентификатор *****.***.***.*.**,
състоящ се от две стаи, кухия и сервизни помещения, със застроена площ от 59,54
кв.м. /петдесет и девет цяло и петдесет и четири стотни квадратни метра/, който
съгласно схема № *****.***.*** год., изд. от Агенция по ГКК гр. Перник, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед ** ** ** ***
год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 4 /четири/,
разположена в поземлен имот с идентификатор ** ** ** ***/ петдесет и пет хиляди
осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и шест, точка, сто и тридесет/,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение №
20/двадесет/ е полезна площ от 3.05/ три цяло и пет стотни/ кв. метри, заедно с
1,978 % /едно цяло деветстотин седемдесет и осем хилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата, запазено
е нот. акт № ***, дело №44 от 16.03.2009 год. нотариус Н.З., с район на
действие РС-Перник, вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара, е
прекратено на 20.01.2011 год, с окончателно изплащане на продажната цена
в размер на 5000 лева,, съгласно
уговорените условия в нот. акт № ***,
дело №44 от 16.03.2009 год. нотариус Н.З., с район на действие РС-Перник.
ОСЪЖДА
В.Б.С., посочена по-горе
самоличност да заплати на К.Д.С. посочена по-горе самоличност направени разноски по делото изчислени съобразно уважената част на исковите претенции
в размер на 691, 60 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: