№ 19
гр. Троян, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100748 по описа за 2021 година
Настоящето дело е образувано по подадена искова молба от Й. Й. АП. от
гр. Тетевен против Ц. П. М. от същия град с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 538, ал. 1, вр. 535 от ТЗ за признаване за установено, че ответника
дължи на ищцата, в качеството й на единствен наследник на своя баща Й.М.,
починал на ** г., сумата от 9 520 лева по издаден от ответника на 06.07.2019 г.
запис на заповед и падеж - 06.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Процесното вземане е било предмет на заповедното производство по ч.
гр. дело № 373 от 2021 г. на ТРС, по което е издадена заповед и изпълнителен
лист.
Ищцата А. е редовно призована, в с. з. е представлявана от своя
пълномощник адв. В.А. от ЛАК, който моли съда да уважи изцяло така
предявения иск.
Ответникът с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва твърдението, че е издал
процесния запис на заповед. Оспорва фактическото твърдение на ищцата, че е
получил от наследодателя й сумата от 9 529 лева. С отговора е направено и
1
възражение за нищожност на записа на заповед поради липса на форма с
оглед непълнота и неяснота на съдържанието и конкретно относно реквизита
място за плащане. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че ищцата Й.А. е единствен наследник на своя баща Й.М.,
починал на ** г. от представеното у-ние за наследници.
Предмет на настоящето производство е Запис на заповед, издадена от
ответника Ц.М. на 06.07.2019 г. в гр. Тетевен, с която същия се е задължил
безусловно и неотменимо да заплати на Й.М. сумата 9 520 лева, с падеж
06.07.2020 г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 373/2021 г. по описа на ТPC, съдът е
издал в полза на заявителя Й.А., в качеството й на единствен наследник на
своя баща, Заповед № 199 от 13.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, против длъжника
Ц.М., за сумата 9 520 лева, представляваща задължение по процесната Запис
на заповед, издаден на 06.07.2019 г. в гр. Тетевен, Ловешка област, с падеж
06.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноски за държавна
такса в размер на 190,40 лева.
В срока по чл. 414, ал, 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. На заявителя са дадени указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като настоящият иск е предявен в едномесечния
срок по цитирания законов текст, поради което се явява допустим.
Като доказателство е представен процесния Запис на заповед в оригинал.
Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за
наследници от Община Тетевен, че поемателят по Записа на заповед Й.М. е
починал на ** г. и е оставил за свой единствен наследник ищцата.
Предвид така изложеното, съдът извежда следното:
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, в
производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422ал. 1 ГПК
,
ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
2
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При липса на релативно възражение, към която се приравнява и
общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в
случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на
менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване
и съществуване на вземане по каузално правоотношение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, като по правилото на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по
записа на заповед. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на
записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от
ответника се прилагат посочените правила за разпределение на
доказателствената тежест.
Ето защо и в приложение на задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с цитираното тълкувателно решение, се налага извода, че
ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на
заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина
за издаване на записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване на
зашитата на ответника, в случай, че същият би твърдял и доказвал различна
от действителната каузална причина за издаване на менителннчння ефект. За
посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се
санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка,
независимо от защитата на длъжника. / В този смисъл е налице многбройна
практика на ВКС./
Дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение,
обезпечено с издадения запис на заповед, то в случай, че последният е
редовен от външна страна, то искът за установяване на вземането по него
следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект.
В настоящия случай ответника твърди в отговора на исковата молба, че е
издал процесния запис на заповед по повод получаване от наследодателя на
3
ищцата на сумата от 9 520 лева, която сума не му била предадена.
Процесуалната позиция на ответника се свежда единствено до отричане
на твърдялото от ищеца каузално правоотношение, без да сочи конкретни
факти относно причината, поради която е издал менителничния ефект. При
това положение съдът намира, че направеното от ответника оспорване на
иска, основаващ се на менителничния ефект, доколкото не разкрива каузата,
поради която той е издал записа на заповед, представлява общо оспорване за
безпаричност на менителничния ефект.
Съгласно константната практика на ВКС, формирана след приемане на
цитираното тълкувателно решение, обективирана в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения, общо оспорване от ответника по менителничния иск е
налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на
записа на заповед. Прието е, че проява на общо оспорване, при което липсва
относително възражение, са примерно твърдения за: липса на каквото и да е
каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на
заповед; че записът на заповед е безпаричен, тьй като срещу обещаната с него
парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца; че не
съществува посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение,
без ответникът да сочи такова и други. В настоящия случай направеното от
ответника оспорване изцяло попада в обхвата на понятието „общо
оспорване", с оглед на което за ищцата като универсален правоприемник на
поемателя по процесния запис на заповед не се поражда задължение да
доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение
между поемателя н издателя на ценната книга, по повод или във връзка с
която е издадена същата.
На следващо място, съдът приема, че представеният по делото запис на
заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ
задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на
менителничното волеизявление. В него се съдържа наименованието "запис на
заповед", както в заглавието, така и в съдържанието му. Налице е безусловна
клауза за заплащане на определена парична сума; падежът е уговорен на
определен ден, каквото е изискването, визирано в нормата на чл. 537, вр. с чл.
486, ал. 1, т. 4 от ТЗ - В записа на заповед като място на издаване е посочено
гр. Тетевен, а мястото на плащане е индивидуализирано освен с населено
място и с конкретен адрес, като е отразено, че същото е и местожителството
на издателя. Като кредитор е посочен наследодателят на ищцата. Вписана е
датата на издаване на записа на заповед н върху него е положен подписа на
издателя /ответника/.
4
Предвид на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за нищожност на ценната книга поради неяснота и непълнота
относно реквизита място на плащане. Както се посочи мястото на плащане е
индивидуализирано освен с населено място и с конкретен адрес, като е
отразено, че същото е на местожителството на издателя. Ответникът
възразява, че местожителството му е различно от посоченото в реквизита
място на плащане - в същото населено място /гр. Тетевен/, но друг
административен адрес, което водело до неяснота относно мястото на
плащане. Съгласно чл. 536. ал. 1 от ТЗ, документ, който не съдържа някой от
реквизитите, посочени в чл. 536 от ТЗ не е запис на заповед, освен в случаите,
определени в ал. 2, 3 и ал. 4 на същата разпоредба. Съгласно чл. 536, ал. 3 от
ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на
плащането и за местожителство на издателя. Законодателят не е дал
определение за "място на плащане" и "място на издаване", но приравняването
на мястото на издаването и мястото на плащането с местожителството на
издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид
населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за
индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище.
Доколкото в случая е посочено място на издаване: населено място - гр.
Тетевен, а мястото на плащане е индивидуализирано не само с посочване на
населеното място, но и адрес, записът не страда от твърдения порок. Изрично
е посочено, че записът на заповед не е нищожен поради липса на реквизит
"място на плащане" и/или "място на издаване", ако с оглед определения от
издателя способ на плащане адресът няма значение за точното изпълнение на
менителиичното задължение. В случая с оглед факта, че е посочен адрес на
изпълнение на менителничното задължение, то липсата на адрес на издаване
не обуславя нищожност на записа на заповед.
Следователно записът на заповед е породил валидно менителнично
задължение.
Ответникът не доказа да е погасил вземането чрез плащане или друг
предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а
предвид настъпилия падеж на записа на заповед, че същото е изискуемо и
подлежи на изпълнение.
Изложеното обуславя извод, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на оси. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, които ищцата е направила в
настоящето исково производство в размер на 190,40 лева за държавна такса.
Следва да се присъдят и разноските, направени в заповедното производство
/по арг. от т. 12 от TP № 4/2013 г. на ВКС/ в размер също на 190,40 лева.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
На основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ц. П. М., ЕГН **********, с адрес: **
ДЪЛЖИ на ищцата Й. Й. АП., ЕГН **********, с адрес: ** - в качеството й
на единствен наследник на Й.Й.М., б. ж. на гр. Тетевен, починал на ** г.,
сумата от 9 520 - девет хиляди петстотин и двадесет лева по Запис на заповед,
издаден на 06.07.2019 г. в гр. Тетевен, обл. Ловеч, с падеж - 06.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК - 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
по ч. гр. д. № 373/2021 г. по описа на PC - Троян е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА че Ц. П. М., ЕГН **********, с адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата ищцата Й. Й. АП., ЕГН **********, с адрес: ** сумата 190,40 – сто и
деветдесет лева и 40 стотинки, представляваща направените от нея съдебно-
деловодни разноски в настоящето исково производство и сумата 190,40 – сто
и деветдесет лева и 40 стотинки, представляваща направените от нея съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6