Решение по дело №786/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1170
Дата: 3 юни 2019 г.
Съдия: Таня Борисова Комсалова
Дело: 20197180700786
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1170              Година  2019, 03.06.           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

   на 08.05.2019 г. година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: В. П.

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 786 по описа за 2019 година и като об­съ­ди :

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на И.К.С.,***, с адрес за призоваване гр.***, против Акт за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017г. изх. № 01-6500/287 от 21.01.2019г. на Зам.Изпълнителния дирек­тор на ДФ“Земеделие“, с който акт на основание чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 буква „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 Декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.18 ал.3 т.5 от Наредба № 7 от 24.02. 2015г. е прекратен поетият от И.К.С.,***, агроекологичен ангажимент по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. 

 Пре­­тен­ди­ра се от­мя­­на на ак­та, като незаконосъобразен, като постановен от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административ­но производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Т.е. в жалбата са изредени всички основа­ния по чл.146 от АПК, без да са изложени каквито и да било аргументи. Претенди­рат се разноски.

Ответникът – Зам.Изпълнителния Директор на ДФ”Земеделие” не взема становище по жалбата.

По ДО­ПУС­ТИ­МОСТТА.

Видно от материалите - обратна разписка на л. 11 от делото, оспореният административен акт е връчен на адресата му на 14.02.2019 г., а жалбата до съда е подадена на дата 10.05.2016 г. /така пощенски плик на л.8/.

При това положение като подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, с който се засяга неблагоприят­но прав­ната сфера на неговия адрес, от лице имащо правен интерес и в законоус­та­новения за това срок, съдът приема жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото не е спорно, че през 2015г. от физическото лице И. С. е подадено общо заяв­ление за подпомагане с УИН № 16/130715/59651 вкл. и по направление „Контрол на почвената ерозия“ от Мярка 10 „Агроекология и кли­мат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., с обща декларирана площ по това направление 96,89 дка, като с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. изх. № 02-160-6500/2747 от 13.05.2016г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ същият е бил одобрен с цялата заявена площ /така и данните достъпни в интернет на страницата на ДФ“Земеделие“, „Система за индивидуални справки“, достъпът до който се осъществява по посочения от администрацията нацин, така например на л.29 от делото/.

2015г. е първата година от така поетия петгодишен ангажимент по направ­ление „Контрол на почвената ерозия“.

За кампания  2017г.  от С. е подадено Общо заявление за подпомага­не с  вх. № 16/050717/79365, вкл. и с попълнено приложение по мярка 10 „Агроеко­логия и климат“, вкл. и по направление „Контрол на почвената ерозия“, код АК6 /заявление за плащане по тази мярка и конкретното направление/ с което от общо заявените за кампания 2016г. площи за подпомагане от 96,64 ха за 2017г. са зая­вени за подпомагане 96,04 ха.

В тази връзка с приложени необходимите документи, вкл. е приложено и Обяснение във връзка с намалението на площта /л.27-гръб/, съобразно което площта на парцел 36186-193-1-2 е променена /намалена/ поради липса на правно основание.

2017г. е третата по ред година от поетият агроекологичен ангажимент.

Във връзка с подаденото заявление за кампания 2016г. на кандидата е из­вършена проверка на място от експерти на Регионалния Технически инспекторат /РТИ/ – Пловдив на ДФ“Земеделие“, резултатите от която са обективирани в Док­лад за проверка на площи /л.58 и сл./. Според констатациите на Доклада в интере­суващите ни тук части, проверката е установила, че на парцел с № 36186-193-1-1 с декларирана площ 17,46 ха, измерена такава – 17,39 ха при толеранс 0,23 ха или измерена площ плюс толеранс 17,62 ха, деклариран с код 315000 като ливада за косене е установена повече от една култура /код 999999/, а именно: 31500 – ли­вади за косена с измерена площ на културата 17,62 ха; 111011- мека пшеница – зимна (Зърнено-житни култури – ЗЪРНЕНИ) с измерена площ на културата 0,27 ха; 231010-маслодайна роза (медицински и Ароматни култури-Многогодишни ме­дицински ароматни култури) с измерена площ на културата 0,32 ха и 132021 – лю­церна (многогодишни фуражни култури) с измерена площ на културата 0,11 ха. Възприета е като краен резултат „установена площ от проверката 16,76 ха“. Тези констатации са на стр.10 и 11 от Доклада, респ. л.67-68 от делото. Прави впечат­ление, че в същия този Доклад за проверка в обобщените му данни /стр.51, съот­ветно л.108/ като площ с установено „разораване“ е посочена такава от 0,21 ха, което съответства на данните от същия документ касателно друг парцел – този с № 36186-14-12-2 /стр.2-3, съответно л.59-60/.

По делото въпреки указанията на съда не бе представен екземпляр от същи документ, носещ подписите на длъжностните лица които са го съставили, извършили като е посочено в него съответно Проверката на място чрез метода на Дистанционния контрол /ДК/ на 02.08.2016г., съобразно заявка № 312060 и Бър­зата проверка на място за периода от 25.08.2016г. – 08.09.2016г., нито бяха пред­ставени доказателства за уведомяването на кандидата за резултатите от провер­ката след нейното приключване /както е посочено в самия доклад/.

Следва да се посочи и че данните от доклада са в насока, че процесния парцел 36186-193-1-1 е избран за Бърза проверка на място, същият не може да бъде интерпретиран от сателитната снимка, съответно методът на контрол е пос­редством GPS.

Представен е също така като част от административната преписка и Конт­ролен лист за проверка на място по заявка 332863, съобразно който РТИ – Плов­див към ДФ“Земеделие“ е извършил такава по реда на чл.42 от Регламент № 639/ 2014г., на земеделски парцели по приложен списък, за които е установено неспаз­ването на забраната на разораване/преобразуване на екологично чувствителни постоянно затревени площи, по реда на чл.45 § 1 от Регламент (ЕО) № 1307/ 2013г. през предходната година, а именно на парцел № 36186-14.12-2, при която проверка е установено спазване на задължението за обратно преобразуване на земя в постоянно затревена площ, съгласно чл.42 от Регламент № 639/2014г. през годината на проверката – 2017г., съответно установената разорана площ е дадена като 0 ха /л.112-113/. Въпросната проверка е посочено, че е извършена на дата 06.07.2017г. без кандидатът да е присъствал, но е уведомен за нея. И този доку­мент не е представен във вид съдържащ подпис на изготвилото го длъжностно лице от РТИ – Пловдив на ДФ“Земеделие“, не са ангажирани доказателства за „уведомяването“ на адресата. Но по съществото си същият този документ съ­държа положителни за С. установявания.

Представен е по-делото, като част от административната преписка, и Док­лад за проверка на площи по заявка за ПнМ # 342620, съобразно данните от който за периода от 02.11.2017г. до 16.11.2017г., след като кандидатът е информиран за това на дата 01.11.2017г., е извършена вид проверка: ДПП – 2017г. – стандартна, на която кандидатът не е присъствал, но му е дадена възможност да се запознае с данните и да подпише контролния лист, съответно при предоставено право на е подал възражения /л.114-150/.

Касателно процесния парцел № 36186-193-1-2/така съобразно оспореният Акт именно това е парцелът идентичен със заявенията през 2016г. парцел под но­мер 36186-193-1-1/  в Доклада са отразени следните данни: Има предварително изключени площи – 0 349 ха, като само част от тях са измерени като недопустими – 0,343 ха, Разликата между измерената площ от проверката и изключените недо­пустими площи е записана в „Измерени площи от проверката“; декларирана площ 16,86 ха, измерена площ плюс толеранс – 17,09 ха, установена култура 315000 „Ливади за косене (ПОСТОЯННИ ПАСИЩА), установена площ от проверката 16,86 ха /т.е. точно толкова, колкото е визирана от кандидата/, които данни са пренесе­ни и в таблицата конкретно по мярка 10 : АК6 /стр.5 от Доклада, респ. л.118 от делото/. Съответно в Обобщените данни на същия този доклад е посочено уста­новено Разораване в размер на 0 ха.

И този документ не е приложен във вид, подписан от изготвилото го длъж­ностно лице, респ. не са ангажирани доказателства за „запознаване“ на кандидата с резултатите от проверката. Но в интересуващите ни негови части, документът съдържа положителни за С. установявания.

Въз основа на така подаденото заявление и извършените административни проверки, както е посочено, по чл.52 ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за при­лагане на мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селски­те райони 2014-2020г. за спазване на поетия петгодишен агроекологичен ангажи­мент е прието, че е установено „разораване на заявените площи през кампании 2016г. и 2017г.“, в резултат на което е изготвено Уведомително писмо № 01-6500/ 6017 от 22.08.2018 г. (л.42 и сл.), с което на основание чл. 26, ал.1 от АПК жалбо­подателят е уведомен, че ДФ „Земеделие“ предприема действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10“Агроекология и климат“ от Програма­та за развитие на селските райони 2014-2020 с направление „Контрол на почве­ната ерозия“. В писмото е посочено, че за кампания 2016г. е извършена проверка на място от Техническия инспектора /ТИ/ при ДФ“Земеделие“ със заявка 324052, с която е констатирано разораване в парцел с № 36186-193-1-1 в размер на 0,70 ха. През следващата 2017г. също е извършена проверка на място от ТИ към ДФ“Зе­меделие“ /съобразно изискванията на чл.36 ал.4 и ал.5 от Наредба № 7 от 24.02. 2015г. и Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по Мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на сел­ските райони/, при която отново е констатирано разораване в парцел № 36186-193-1-1, който за кампания 2017г. в подаденото заявление е с променен иденти­фикатор на 36186-193-1-2, отново в размер на 0,70 ха, като конкретно в парцела били установени следните култури : люцерна – 011 ха, Рози – 0,32 ха и Пшеница - 0,27 ха. Посоченото е че в тези случаи е приложима нормата на чл.18 ал.3 т.5 от Наредба № 7 от 25.02.2015г. и чл.63 т.1 във вр. с чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент(ЕО) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17 Декември 2013г.

В писмото е указана възможността за възражения в 7-дневен срок от полу­чаване на писмото.

Същото писмо е редовно връчено на дата 29.08.2018г., като няма данни да е подадено възражение.

Последвало е издаването на процесното Уведомително писмо № 01-6500/ 287 от 21.01.2019 г. на  зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с който акт на основание чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77 т.4 б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1306 на  ЕП и на Съвета от 17 Декември 2013г. и чл.18 ал.3 т.5 от Наредба № 7 от 25.02. 2015г. е прекратен агроекологичният ангажи­мент по направление Контрол на поч­вената ерозия от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., като в самия акт е изцяло възпроизведената и въз­приета фактическата обстановка изложена в уведомителното писмо по чл.26 АПК, описана по-горе.

Други доказателства по делото не бяха ангажирани, въпреки изричните указания към страните с разпореждането за насрочване на делото. Следва да се отбележи, че в хода по същество от страна на процесуалния представител на от­ветника бе депозирана молба за отмяната на хода по същество, но към нея не са приложени доказателствата които се иска да бъдат ангажирани, съответно е поис­кана съдебна експертиза, също без да се формулират каквито и да било задачи към нея, поради което и съдът отказа това искане. Отделно от това следва да се отбележи, че съставът на съда счита, че за разрешаването на правни спор при приложените от самия ответник писмени доказателства, не са необходими специ­ални знания за разрешаването на правния спор, съобразно и конкретната факти­ческа обстановка, приета в оспорения акт. Съответно ангажирането или не на ци­тираните по-горе доклади, съдържащи подпис на изготвилите ги длъжностни лица, също не биха променили конкретно установените факти в хода на извършените проверки на място.

Съобразно тези фактически установявания се налагат и следните правни изводи.

Неоснователно е стореното бланкетно възражение, че актът е издаден от некомпетентен орган.

По делото е приложена Заповед № 03-РД/715#1 от 27.06.2017г. на Изпълни­телния директор на ДФ“Земеделие“, с който акт са делегирани правомощия на от­ветника да издава актове от рода на процесния, вкл. и при наличието на норма­тивно установена за това възможност (чл. 20а от ЗПЗП). Т.е. противно на поддър­жаното от жалбоподателя е издаден от компетентен орган.

Оспореният ИАА е издаден в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, и съдържа императивно предвидените с чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването му (тяхната правилно е отделен въпрос).

В производството по издаването му не са допуснати съществени процесу­ални нарушения като самостоятелни основания за отмяна.

При издаването на оспорения акт обаче неправилно е приложен материал­ният закон.

Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., които допълват общоприложимите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския съвет и на Съвета, са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005г на Съвета.

Както следва от чл. 1 § 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, със същия се определят целите, за които ще допринася политиката за развитие на селските райони, и съответните приоритети на Съюза за развитие на селските райони. С него се очертава стратегическия контекст на политиката за развитие на селските райони и се формулират мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнение на политиката за развитие на селските райони. Съгласно §2, регламентът допълва разпоредбите на част Втора от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския пар­ламент и на Съвета.

Легалната дефиниция за "мярка" се съдържа в чл. 2 §1 буква "в" от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и означава пакет от операции, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони.

Съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони.

Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка "Агроекология и кли­мат", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Подпомагането по тази мярка се предоставя от държавите-членки в рамките на техните територии, съобразно техните специфични нацио­нални, регионални или местни нужди и приоритети. Мярката е насочена към опаз­ването и към насърчаването на необходимите промени в селскостопанските прак­тики, които имат положителен принос за околната среда и климата, и нейното включване в програмите за развитие на селските райони е задължително на на­ционално и/или регионално равнище - чл. 28 §1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

Съгласно чл.28 § 2 от Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроеколо­гия и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от настоящия регламент. Когато са надлежно обосновани за постигане на екологични цели, плащания за агроекология и климат може да се отпускат и на други лица, стопанисващи земи или групи от други лица, стопанисващи земи.

Плащанията за агроекология и климат покриват само онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно дял VI, глава I от Регламент (ЕС) № 1306/2013, приложимите критерии и минимални дейности съгласно чл. 4 §1 буква "в" подточки ii) и iii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и приложимите минимални изисквания за употреба на торове и препарати за расти­телна защита, както и други приложими задължителни изисквания, установени от националното право. Всички тези задължителни изисквания се установяват в про­грамата - чл. 28 §3 от Регламента.

Съгласно §5 и §6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснати­те доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. В надлежно обосновани случаи при операции, свързани с опазването на околната среда, може да се предоставя помощ като фиксирана сума или еднократно плащане на едини­ца за ангажименти за преустановяване на използването на площи за търговски цели, като изчисленията се правят въз основа на направените допълнителни раз­ходи и пропуснатите доходи.

Съгласно чл.63 т.1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Пар­ламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, озаглавен „Неправомерни пла­щания и административни санкции“ „Ако се установи, че даден бенефициер не из­пълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свър­зани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в сек­торното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изп­лаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните пра­ва на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предос­тавят или се отменят.“

Съответно съгласно чл.77 т.4 б.“в“ от същия Регламент „Административните санкции могат да приемат следните форми: ….. в) изключване от правото на учас­тие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.“

На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроеко­логия и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 7/24.02.2015г, издадена от Министъра на земеделието и храните за прилагане на чл.28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. - § 2 от ДР на Наредбата.

Съгласно нормата на чл.36 ал.1 „При управление на агроекологичните дей­ности по направление "Контрол на почвената ерозия" земеделският стопанин при­лага една от следните дейности: 1. превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи;..“, съответно според ал.3 (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017г.) „През втората и следващите години от поетия агро­екологичен ангажимент по ал.1 т.1 одобрените парцели се заявяват в заявлението за плащане и поддържат като "постоянно затревена площ", като съобразно ал. 4 в интересуващата ни приложимо редакция /до изм. с бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г./ „Земеделските стопани по ал.1 т.1 не трябва да разорават създаде­ните затревени площи при осъществяването на дейността след втората година от поетия ангажимент“, което правило е доразвито в ал.5 съгласно която „ако е кон­статирано разораване на затревените площи, земеделските стопани са длъжни да ги възстановят най-късно до последния ден за подаване на заявлението за пла­щане на следващата година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.“

Най-сетне съгласно чл.18 ал.3 „Държавен фонд "Земеделие" – Разплаща­телна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съг­ласно условията на ал. 4, когато: …. 5. не изпълняват изискванията по …. и чл. 36, ал. 4 и не са възстановили разораните затревени площи“.

Следва да се посочи и че със Заповед № РД-09-143 от 23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните е утвърдена и Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. съгласно приложението, което в табличната си част в т.41 относно Направ­ление „Контрол на почвената ерозия“, дейности „Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи“, съдържа аналогично изискване – да не се извършва разораване на създадените затревени площи при осъществя­ване на дейността, като в е посочени и че при констатирано такова земеделските стопани са длъжни да ги възстановят най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като разораната площ се изключва от подпомага­нето за съответната година и не се счита за наддекларирана като през следваща­та година земеделският стопанин задължително подлежи на проверка на място от Техническия инспекторат към ДФ“Земеделие“.

В разглеждания случай каза се първата година от поетият пет-годишен аг­роекологичен ангажимент от С. по направление „Контрол на почвената еро­зия“ по смисъла на чл.36 ал.1 т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. е 2015г.

Дори и за нуждите на това производство да се приеме, че през 2016г. /която е втората по ред година от поетия агроекологичен ангажимент/ по надлежния за това ред е констатирано „разораване“ по смисъла на чл.36 ал.4 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. в парцел 36186-193-1-1, част от площта на който – в размер общо на 0,70 ха, да е била засята  с посочените в Контролни доклад и акт на ответника земеделски култури – мека пшеница-зимна, роза и люцерна, то данните от извър­шената проверка на място през 2017г. на същия този парцел, съдържащи се в приложения Контролен доклад, са в насока че този парцел /вече с променен номер – 36186-193-1-2/ е бил с възстановена затревена площ по смисъла на чл.36 ал.5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. /л.118-119/.

Т.е. съобразно данните от извършените проверки на място от РИТ – Плов­див към ДФ“Земеделие“ напълно неправилно и неясно за съда защо ответникът е възприел, че парцелът е бил „разоран“ и през 2017г. като в него са били засяти култури – мека пшеница-зимна, роза и люцерна на обща площ от 0,70 ха, което по същество го е и мотивирало и му е дало основание да приложи нормата на чл.18 ал.3 т.5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г.

Или обосновано е да се приеме, съобразно приложените от самия ответник писмени доказателства, че дори и да се приеме за безспорно установено, че през 2016г. е констатирано нарушение на чл.36 ал.4 от Наредбата № 7 от 24.02.2015г. /междувпрочем и доказателствата за това са нередовни от външна страна/ и част от парцел № 36186-193-1-1 да е била разорана, то в случая кандидатът е изпъл­нил задължението си по ал.5 като е възстановил парцела най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Така установеното обаче, изключва приложението на чл.18 ал.3 т.5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., доколкото същата правна норма изисква кумулатив­ното наличие на две обстоятелства – нарушение на изискването на чл.36 ал.4 и липсата на възстановяване на постоянно затревената площ в нормативно устано­вените за това срокове. Именно последното кумулативно условия в конкретната хипотеза не е изпълнено.

Тук е мястото да се посочи, че действително площта на процесния парцел е била намалена за кампания 2017г. поради „липса на правно основание“ /което мо­же би не е отчетено от ответника/, но не е констатирано в хода на административ­ните проверки нарушение на изискванията на чл.20 ал.2 от Наредба № 7 от 24. 02.2015г. /в приложимата й редакция за кампания 2017г., до Доп. - ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г./, а конкретно по отношение на другия установен ка­то „разоран“ парцел през 2016г. - № 36186-14-12-2 в хода на нарочна /задъл­жителна/ проверка на място е установено неговото „възстановяване“ през 2017г. в нормативно установените за това срокове, л.113.

Или в обобщение по изложените съображения, настоящият състав на съда намира,че административният акт е издаден при неправил­но приложение на мате­риалния закон – при липсата на условията с които приложената правна норма на чл.18 ал.3 т.5 от Наредба № 7 от 25.02.2014г. свързва своето проявление и пораж­да правомощията на административния орган да прекрати поетият агроеколо­гичен ангажимент от С. по процесното направление – Контрол на почвената ерозия, код АК6, от Мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, поради което и следва да бъде отменен ка­то неза­коносъобразен.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат сторените в процеса разноски които се установиха в размер на 10 лева - заплатената ДТ.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 10 “Аг­роекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017г. изх. № 01-6500/287 от 21.01.2019г. на Зам.Изпълни­телния директор на ДФ“Земеделие“, с който акт на основание чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 буква „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския пар­ламент и на Съвета от 17 Декември 2013г. относно финансирането, управлението и монито­ринга на общата селскостопанска политика и на основание чл.18 ал.3 т.5 от На­редба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., е прек­ратен поетият от И.К.С.,***, агроекологичен ангажимент по направление „Контрол на почвената еро­зия“ по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

ОСЪЖДА Държавен Фонд “Земе­делие” да заплати на И.К.С.,***, ЕГН **********, сумата от 10 (десет) лева, разноски по делото. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: