О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
06.04.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в
закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа гражданско дело № 1656/2017
г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от А.С.А., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН ********** против Х.А.А., ЕГН **********,
Х.Д.Г., ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК
за собственост, както и искания по чл. 537 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото
са постъпили отговори от ответниците.
Делото е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, но предвид направените възражения от
ответниците в отговорите на исковата молба и уточненията към нея, с определение
от 08.03.2021 г. на ищците са дадени допълнителни указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба. В изпълнение на дадените указания по делото е
постъпила молба вх. № 260484/16.03.2021 г., но при извършената проверка съдът е
констатирал, че нередовностите не са отстранени изцяло и с разпореждане от
18.03.2021 г. отново е указал на ищците в какво се състоят същите и е дал срок
за отстраняването им.
В указания едноседмичен срок по
делото е постъпила молба вх. № 260570/26.03.2020 г., подадена от ищеца Р.С.А.,
с която заявява, че оттегля исковата молба по г. д. № 1656/2017 г. на РС –
Провадия, че оттегля пълномощията, дадени на адвокат Д.С. за процесуално
представителство по делото, както и че няма претенции по отношение на същия.
Освен това с молбата е направено възражение срещу присъждане на разноски за
адвокат К.И., процесуален представител на ответника Х.Г., в случай че последната
предяви такава претенция. Излага, че ответникът Г. е представлявана по делото
от един адвокат, назначен за особен представител – адвокат В.С., за която
ищците са внесли 300 лева – възнаграждение, по сметката на РС – Провадия.
Излага, че съдът не следва да присъжда възнаграждение за втори процесуален
представител на ответника Г., а именно – за адвокат К.И.. Също при условията на
евентуалност – в случай че ответникът Х.А.А. претендира разноски за
възнаграждение за адвокат С.Д., заявява, че прави възражение за прекомерност,
ако претендираното възнаграждение
надвишава минимално определения такъв по Наредба № 1 от 2004 г.
По делото е постъпила и друга молба
с вх. № 260571/26.03.2021 г., подадена от А.С.А., с която заявява, че оттегля
исковата молба по г. д. № 1656/2017 г. на РС – Провадия, че оттегля
пълномощията, дадени на адвокат Д.С. за процесуално представителство по делото,
както и че няма претенции по отношение на същия.
Молбите са подадени лично от
процесуално легитимирани лица.
С оглед обстоятелството, че към
настоящия момент не е проведено първото съдебно заседание по делото, съдът
намира, че е налице хипотезата на чл. 232, изр. първо от ГПК, поради което
съгласието на ответниците за оттегляне на исковата молба не се изисква, респ.
преписи от молбите, в които е заявено направеното оттегляне не следва да бъдат
връчвани на същите.
Съобразявайки установеното,
съдът счита, че са налице всички предпоставки по чл. 232 от ГПК. Подадената молба за оттегляне на
исковата молба десезира съда от разглеждането и решаването на правния спор,
което представлява основание за прекратяване на производството по образуваното
г. д. № 1656/2017 г. по описа на РС- Провадия.
По разноските:
Предвид невъзможността
да бъде връчен препис от исковата молба с приложенията на ответника Х.Д.Г. на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, съдът е указал на ищците да внесат
възнаграждение в размер на 300 лева за назначаване на особен представител на
същата. Указанието на съда е изпълнено и с разпореждане от 09.07.2018 г. съдът
е постановил препис от исковата молба с приложенията да се изпратят на
определения за особен представител на Г. - адвокат В.С. за писмен отговор. Такъв
е постъпил по делото в срок. След представяне на уточнителни молби от ищците по
разпореждане на съда преписи от тях също са връчени на адвокат С. за отговор.
Междувременно по делото е постъпила молба от адвокат К.И. от 18.02.2019 г., с
която е представила пълномощно от Х.Г. и е направила искане всички съобщения и
призовки по делото да бъдат изпращани на служебния й адрес. На 28.02.2019 г.
съдът е разпоредил да бъде уведомен особения представител за упълномощаването
на адвокат И., което е станало на 11.03.2019 г. Преди да бъде уведомена за
упълномощаването, адвокат С. е подала отговор на уточнителните молби, постъпил
в съда на 26.02.2019 г. По молба, подадена от особения представител, с
разпореждане на съда от 12.03.2019 г. е постановено да се изплати на особения
представител сумата от 300 лева от внесения депозит за изготвяне на отговор на
исковата молба.
Под делото
Нормата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК посочва обхвата на отговорността за разноски. Тя
включва разноските в хода на производството: платени държавни такси, хонорари
за вещи лица и други подобни и отделно от тях - възнаграждение за един адвокат.
Ограничението за адвокатския хонорар е свързано с възможността, страната да
упълномощи неограничен брой адвокати, които да я представляват в процеса. Тази
възможност обаче не следва да влияе неблагоприятно на другата страна при
негативен изход от спора или при прекратяване на делото, защото законът забранява
виновно да се вреди други му. /чл. 45 ЗЗД/. Когато ответната страна е
представлявана първо от особен представител, а след това е упълномощила с
договор за правна помощ избран от нея адвокат законът не предвижда изключение
от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а и няма основание за друго тълкуване.
Въпреки, че в договора за поръчка, какъвто е договорът за правна помощ,
доверието е изключително важно, възможността за избор и в този случай не следва
да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва
допълнително с разноски. Без значение е дали участвалите повече от един адвокат
са действали последователно във времето, или едновременно, другата страна при
неблагоприятен изход от спора за нея или при прекратяване на делото, дължи разноски
само за един адвокат /в този смисъл определение № 147/31.05.2016 г. по ч.г.д. №
1494/2016 г. на ВКС, І г.о./.
Предвид
горното, както и с оглед обстоятелството, че от страна на ответника Г. не са
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат,
такива не следва да се присъждат.
Разноски за
адвокатско възнаграждение са претендирани от ответника Х.А.А. с молба от
05.03.2021 г. /л. 262/, към която е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4
от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съобразно
списъка ответникът А. претендира такива в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение и 12.25 лева за пощенски разходи за изпращане на съдебни книжа.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 27.04.2018 г.
/л. 61/, от който е видно, че страните по него са уговорили адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, като сумата е заплатена в брой. По направеното
от ищеца Р.А. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК при условията на евентуалност,
следва да се посочи следното: съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за МРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване
или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет
вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко
от 600 лв. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, което е по предвидения в Наредбата минимум. Поради това условието, под
което е направено искането за неговото намаляване, не се е сбъднало, респ.
същото не следва да бъде намалявано.
По
отношение на искането за присъждане на разноски за пощенски разходи
за изпращане на съдебни книжа в размер на 12.25 лева, съдът намира същото
за неоснователно по следните съображения:
По
реда на ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези, които по
естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно
предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда, поради
което не са в дискреция на страната ( както напр. дали да изпрати исковата
молба по пощата или да я депозира лично в съда). Връзката на направените
разноски с процесуални факти - израз на концентрационното начало в граждански
процес, свежда присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски
за производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за
участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един
адвокат. Ако страната, която не е дала повод за завеждане на делото, претендира
от насрещната и друго имуществено увреждане, няма пречка да търси репарация с
отделен иск /в този смисъл определение № 379/16.10.2018 г. по г. д. *********
г. на ВКС, ІІІ г.о./ .
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
232 от ГПК производството по гр. д. № 1656/2017 г. на РС – Провадия.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.А.А., ЕГН **********, сумата от 500 лева
/петстотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ОС - Варна.
Съобщенията
до ищците да се изпратят на адресите, посочени в ИМ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: