Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 28.09.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.дело № 1353 по описа за 2020г.
Производството
е по реда на чл.268 - 271 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, ЕИК *********, предявена от
пълномощник, срещу решение № 101/ 26.03.2020г. по гр.д.№ 971/ 2019г. на Районен съд-Варна,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищеца- Т.С.Т.,
не дължи на дружеството –ответник, сумата 3670.91лв.,
представляваща начислена без основание
стойност на ел.енергия за периода от 24.02.2017г. до 23.02.2018г., за
обект на потребнение в гр.Девня, ул.“ Съединение“, бл.4, вх.Б, ап.18, по
издадена фактура, на основание чл.124, ал.1 ГПК.Присъдени са разноски, на
основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, постановяването му в разрез със събрания
доказателствен материал. Поддържа становище за правомерно начисляване на
задължението въз основа на събраните от проверката на СТИ за реално потребено
количество електроенергия, отчетено със средството за търговско измерване, но
не фактурирано при редовен месечен отчет. Цената на потребената електроенергия
се дължи от абоната като насрещна престация по договора за доставка на
електрическа енергия, сключен с ответното дружество, на основание чл.200, ал.1,
предл.първо ЗЗД, във връзка с чл. 50 от ПИКЕЕ. Поддържа искане за отмяна и
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата
страна- Т.С.Т., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна по изложените в писмен отговор съображения. Моли решението да
бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството разноски.
Съдът,съобразно становищата на страните
и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235,
ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предявеният иск е за установяване недължимостта на
претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на 3670.91лв. за обект на потребление в гр.Девня, бул.“Съединение“
бл.4, вх.Б, ап.18, начислено за периода 24.02.2017г.- 23.02.2018г. по фактура
издадена на 26.06.2019г. Ищецът оспорва задължението по основание и размер.
Счита, че при действащите разпоредби на ЗЕ, Общите условия и ПИКЕЕ, дружеството
не може едностранно да променя сметката на абоната за минал период.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД оспорва исковата
претенция като неоснователна. Твърди наличие на основание за възникване на
вземането, съобразно резултатите от техническата проверка на измервателната
система в обекта на ищеца и метрологичната експертиза на БИМ / т.1-6/.
Установено е точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3- 21116 квтч,
невизуализирана на дисплея, съгласно протокола на БИМ, РО- Варна, който се
ползва с материална доказателствена сила, на основание чл. 179, ал.1 ГПК.
Корекцията е извършена по чл. 50 от ПИКЕЕ, като разлика между отчетеното количество електроенергия и
преминалите количества ел.енергия , при установяване несъотвествие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея , водещо до неправилно изчисляване на използваните количества за
перид не по-дълъг от една година. На основание чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД ,
ищецът следва да заплати цената на доставеното и потребено количество
ел.енергия. Поддържа това становище пред въззивния съд.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и
обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с
приобщените писмени доказателства.
Във
връзка с повдигнатите възражения разглеждащият състав преценява:
Според Констативен протокол № 1900894/ 23.02.2018г.,
съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД, за резултатите от
проверката на измервателната система на обект в гр.Девня, бул.“Съединение“,
бл.4,вх.Б, ап.18 наличният СТИ е
демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4, и 1.8.0,
за експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „о“ показания от всички
регистри
Според
метрологичната експертиза на БИМ-1480/17.06.2019г.-АУ-Е-000029-11545/
28.02.2018г. провереният СТИ е тип МЕ 162 , статичен,еднофазен, двутарифен,
налични са всички обозначения и пломби, няма механични дефекти на кутията , на
клемите и клемния блок. При проверка на точността не се установява грешка над
максимално допустимата/ т.4.3-4.5./. В заключение е прието, че СТИ съответства
на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на
ел.енергия. При софтуерен прочит е установена намеса в тарифната схема и потребена
електроенергия на Т 3- 021166.5kWh.,
невизуализирана на дисплея.
На
25.06.2019г. е одобрено становище за начисление на допълнително количество
електрическа енергия в размер на 21166 кВТч, за периода от 24.02.2017г.-
23.02.2018г., Фактурираната стройност е 3670.91лв. с ДДС . Абонатът е уведомен
за проверката, съставеният констативен протокол, размер на задължението и срок
на погасяване.
По
искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещо лице инж. Кирил Малеев, е прието без възражения от страните.По относими за
спора въпроси се преценява от настоящия състав с констатациите по т.1 и т.3
относно техническите характеристики и параметризация на СТИ. Останалите т.2 и
т.3 под условие, доколкото вещото лице
не извежда самостоятелни изводи при изпълнението на постановената задача,
базирани на собствени наблюдения .
От
ответника е представен КП № 11155524 / 01.03.2016г. за монтаж на СТИ с фабричен
номер идентичен на процесния, и вписани „0“ показания от активните тарифи-
дневна и нощна.
По същество на спора:
Разрешаването
на конкретния спор е обусловено от
нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна
промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при
действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
по приложението му.
Правната
регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на
ел.енергия е дадена в отменените ПИКЕЕ
/ ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от
председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 /
14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от
16.11.2013г.
Към
датата на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение
№ 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г.
Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с
Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр.
97 от 23.11.2018г.
Съобразно
всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение
от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период ,
прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ
/ отменена с решение 2315/ 2018г. ВАС,
обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила за
процесния период.
Начисленото
количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3 / Т3/, като реално потребление на доставена и неотчетена
ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в
лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на
консумираната ел.енергия на обекта по две тарифи за битов абонат, –и показанията
на активните регистри. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите
обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен
достъп до вътрешната конструкция. Към
датата на демонтажа е в срок на метрологична годност и в класа на точност. Прочит
на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е
предоставен на енергийното дружество.
Поради
изложеното не приема за основателно
възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на
приложения чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и
въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да
начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от
допускане на грешката до нейното констатиране, не по-дълъг от една година.
Корекционните
предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията
от всички регистри на електромера-активни и неактивни, при които в условията на
последваща проверка е възможно установяваве на точното количество
електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона едногодишен период.
Преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза ще могат да
обосноват заключение за потребление в посочения размер.
Ответникът
не доказва несъответствие с въведените в информационната база за периода на
корекция, респективно основанието на начисленото допълнително количество
електроенергия в хипотезата чл.50 от ПИКЕЕ/ отм/. Представеният протокол за
монтаж от 2016г., предвид вписаните „0“показания само на активните регистри,
респ. невписани от регистър 1.8.3., не е може да послужи за сравнителен анализ
с констатираните при проверката данни, и да формира непроворечиво заключение,
че начисленото количество ел.енергия действително е доставено и потребено в
посочения корекционен период. Липсата на доказателства за елементите от фактическия
състав на приложената норма, обуславя изводи за неоснователност на вземането.
Решението,
с изложените правни съображения за основателност на иска, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На
основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят съдебни разноски, за които има направено искане и доказателство,
установяващо разход в размер на внесено адвокатско възнаграждение от 500лв. за
осъществена правна защита пред въззивния съд.
Възражението на насрещната страна за прекомерност е неоснователно, при съпоставки с границата на задължителния
минимум- чл.7,ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004г.,и претендираното от насрещната
страна възнаграждение при същите показатели.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 101/ 26.03.2020г. по
гр.д.№ 971/ 2019г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“
АД ,ЕИК *********, да заплати на Т.С.Т., ЕГН- **********, сумата 500лв./
петстотин лева /-съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.