Решение по дело №8914/2019 на Районен съд - Пловдив

                                                

     

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 261436                               11.05.2021 година                          град Пловдив

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:      

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8914 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от М.Н.К., ЕГН ********** против Д.Р.Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45  и чл. 86 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. по време на открито съдебно заседание по НОХД № 777/2017 г. на ПРС, II н.с., водено срещу него – подсъдим, ответникът като *** го обидил с думите „много е трудно да влезеш в къщата си и да видиш цялата къща разхвърляна от мръсните ръце на някакъв престъпник“, „той е завършен престъпник, така е свикнал, така е живял, ще влезе в затвора и като излезе пак ще прави същото“, „неговите приятели са затворници и неговата среда е затворът“. Почувствал се силно злепоставен пред широк кръг лица, присъстващи в съд. зала, били накърнени чувството му за чест и достойнство, при което и причинени – неудобство, унижение, срам, притеснение, безсилие и онеправданост, с последвал психически дискомфорт.

Счита, че справедлив размер за обезвреда на причинените неимуществени вреди е сумата от 5000 лева, при което претендира за присъждането й, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното погасяване. Не претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор. Признава, че е присъствал в соченото о.с.з. по НОХД, в качеството си на *** – *** на граждански ищец и частен обвинител А. Т., както и, че е изрекъл описаните изрази спрямо ищеца. Той бил осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.А и б Б НК – противозаконно отнемане на чужди движими вещи от владението на трето лице с намерение да бъдат присвоени, като деянието било извършено чрез разрушаване на прегради и след като деецът е бил осъждан за същото деяние, по което предходно осъждане му е било определено наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 НК. Бил признат за виновен и осъден за кражба при условията на опасен рецидив на девет години ЛОС.

Оспорва с изречените думи и изрази да е накърнил доброто име на ищеца в обществото, както и да са причинени сочените психически и емоционални травми. Заявеното в о.с.з. – не било лично становище на ответника, а анализ на факти и доказателства, отразени в обв. акт, показания на разпитани свидетели и др. доказателства, събрани в хода на процеса. Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По иска по чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние; причиняване на описаните неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. 

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, в т.ч. възраженията в отговора, като при установяване на горните елементи  от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за неоснователен по следните съображения:

 

Отделено е за безспорно /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261521/02.10.2020 х. – л.89-90/ и се установява от протокола от о.с.з., проведено на 12.05.2017 г. по НОХД № 777/2017 г. на ПРС, II н.с. /л.55 гръб от прил. НОХД/, водено срещу ищеца – подсъдим, че ответникът като *** - *** на граждански ищец и частен обвинител А. Т., в хода на съдебните прения е изрекъл следните думи и изрази - „…много е трудно да си влезеш в къщата и да видиш цялата къща разхвърляна от мръсните ръце на някакъв престъпник…“, „.той е завършен престъпник, така е свикнал, така е живял, ще влезе в затвора и като излезе, пак ще прави същото.“, „Неговите приятели са затворници и неговата среда е в Затвора.“.

Съдът не приема, че с оглед установената фактическа обстановка, време и място на изричане на гореизложеното, следва, че е налице противоправно деяние, извършено от ответника. Той е бил защитник на пострадалия от престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение по НОХД. Начинът, по който защитникът се изказва, е въпрос на субективно представяне на негова теза и не може да се приеме, че представлява извършено деяние и то противоправно, чрез слово. Същият е изразил своя мисловна нагласа и оценка, като не е посочвал факти и обстоятелства, които биха могли да се квалифицират като обидни или накърняващи честта и достойнството на ищеца. Следва да се има предвид, че чл.10, ал. 1 ЕКПЧ и основните свободи изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиента си и да не бъдат повлиявани от последващ ефект на евентуални санкции. В случая, съответният баланс не е бил нарушен от ответника в качеството му на адвокат при изразяване на защитната си позиция.

Видно от съдържанието на изреченото /което не следва да се преценява изцяло самостоятелно и извън контекста на цялостно поддържаната теза и начин на заключителен коментар на данните по НОХД/, се касае за оценъчни съждения, които се извеждат чрез предположения, интерпретации и други форми на субективна психическа дейност, обективирана словесно. Не се приема да са налице твърдения за позорящи честта и достойнството на ищеца обстоятелства. Същият акцентира основно на израза „завършен престъпник“, като такъв пряко обусловил твърдени неимуществени вреди. Въпросът за наличието им е отделен, но следва да се посочи, че изразът „завършен престъпник“ /видно и от контекста на изреченото в пледоарията/ е употребен от *** при анализа на събрани в хода на НОХД доказателства – относно редица предишни осъждания на ищеца за престъпления против собствеността /десет на брой – видно от справката му за съдимост – л. 36-49 от приложеното ДП/, респ. изградени трайни навици за осъществяване на подобни деяния във времето.

Изявленията на ответника в качеството му на *** в хода на съдебните прения и при защита тезата на пострадалия, са израз на личната му оценка и интерпретация на фактология по делото, но те не нарушават правни забрани. Свободата на словото е една от основите на демократичното общество. В случая обществени, морални и законови граници не са престъпени, като ответникът – адвокат, пледирайки и защитавайки интересите на своя клиент, не е извършил противоправно деяние. Изразил е лично становище чрез оценъчни съждения, като е упражнил права, гарантирани му от КРБ и ЗАдв. – да изрази мнението си в хода на процеса при съд. прения свободно с цел защита правата на пострадалия.

С оглед горното, съдът не приема, че чрез употребените словесни съждения, ответникът е извършил деяние, което да се приеме за противоправно. Освен този елемент, недоказан остава и този относно причинени вреди на ищеца. Твърдените неимуществени такива – накърняване на чест и достойнство, неудобство, унижение, срам, притеснение, безсилие и онеправданост, психически дискомфорт, са отделен елемент от ФС на претенцията, като подлежат на самостоятелно доказване. По делото са ангажирани гласни док. средства, чрез разпит на св. Б.. В показанията си сочи, че един ден през 2017 г. ищецът се прибрал от дело и му споделил, че *** го обидил, като казал, че е „завършен престъпник“. След това започнал да пие успокоителни хапчета „карго“ и други за спане. Влязъл и в болница след делото. В момента също не се чувствал добре, пиел хапчета, изпитвал психическо безпокойство.

От тези доказателства твърдените неимуществени вреди не се установяват. Налице е единствено пресъздаване на думите на ищеца за субективната му оценка, че се е почувствал обиден от посочените думи, но не и обективни данни или лични възприятия и впечатления на свидетеля за сочените неблагоприятни последици по неудобство, унижение, срам, притеснение, безсилие и онеправданост, които освен това да са пряка и непосредствена последица от казаното от ответника. Както се посочи изразът „завършен престъпник“ като оценъчно съждение, е непосредствено употребен при анализа на данните за предходни неколкократни осъждания на ищеца за умишлени престъпления против собствеността /за каквото е и повдигнатото обвинение по НОХД № 777/2017 г. на ПРС/. При тази фактология не може да се приеме, че е налице доказана вреда чрез ангажирани в производството доказателства по засягане на честта и достойнството му, каквито неблагоприятни последици да са настъпили за личността му. Не се установява да са настъпили твърдените вреди, които да са и пряка последица от изреченото от ответника, нито да е налице поддържаният психически дискомфорт като резултат. Влизането в болнично заведение не може да се приеме за непосредствено свързано с изпитван такъв или някакво притеснение, т.к. видно от приетата Етапна епикриза /л.129/, издадена от МЦ към Затвора – Пловдив, са налице две настанявания след процесната дата – на 14.06.2018 г. с диагноза – пилонидална киста без абсцес и на 25.09.2018 г. с диагноза – навяхване и разтягане на други и неуточнени части от стъпалото, които нямат връзка с психическо неразположение. Относно твърденията за употреба на лекарствени медикаменти – освен показанията на свидетеля, други доказателства – вкл. медицински документи за предписани и приемани такива -липсват, за да се обсъжда видът им и евентуална връзка със сочено психическо страдание.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.

По делото пълно и главно доказване на твърденията за осъществено противоправно поведение, от което да са настъпили вреди за ищеца в пряка причинна връзка с него не се установиха.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на главната претенция, поради недоказаност на основните елементи от ФС. Искът следва да бъде отхвърлен.

 

По иска по  чл. 86 ЗЗД:

Съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което акцесорната претенция като обусловена, следва да бъде отхвърлена.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски се дължат на ответника, но същият не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М.Н.К., ЕГН ********** против Д.Р.Б., ЕГН **********, обективно съединени осъдителни искове за присъждане на следните суми: 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – накърнено чувството за чест, достойнство, психически дискомфорт, причинени от Д.Б., чрез отправени на 12.05.2017 г. по време на открито съдебно заседание по НОХД № 777/2017 г. на ПРС, II н.с., водено срещу М.К., думи и изрази - „…много е трудно да си влезеш в къщата и да видиш цялата къща разхвърляна от мръсните ръце на някакъв престъпник…“, „.той е завършен престъпник, така е свикнал, така е живял, ще влезе в затвора и като излезе, пак ще прави същото.“, „Неговите приятели са затворници и неговата среда е в Затвора.“, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното погасяване.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ