Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
84 |
Година |
20.05.2021 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски
районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
14.04. |
Година |
2021……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията Йордан Геров |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело
номер |
457 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
За
да се произнесе взе предвид следното : Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК. |
|||||||||||||||||||
В исковата си молба ищецът „******” ООД /в
хода на производството преобразувано в ЕООД/ натвърди,
че е собственик на недвижим имот, представляващ РЕАЛНА ЧАСТ от УПИ II - за ******
от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград с площ на реалната част от
около 790 кв.м., при граници на реалната част: на изток - ограда и склад за
въглища и строителни материали, на запад - регулационната граница между УПИ II
и УПИ XVIII и УПИ XIX, на юг- улица “****“ и на север - ЖП коловоз. Целият УПИ
II - за ****** от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград, е бил с площ
от 8 380 кв.м. и с граници: улица „****“, УПИ XIX, УПИ XVIII. За улеснение на
идентифицирането на процесната реална част към исковата молба била приложена
скица от 2016 г., изд. от Община Момчилград, на която ориентировъчно процесната
реална част била колорирана в жълт цвят и е била заключена между точки: А, Б,
В, Г, Д, Е и А. Твърди, че се легитимира като собственик на УПИ XVIII и УПИ XIX
от кв. 102 по регулационния план на гр.Момчилград, явяващи се съседни на
гореописаната реална част от УПИ II от кв.102 по регулационния план на
гр.Момчилград. В тази връзка сочи, че със Заповед № 84/19.04.1988 г. на
Председателя на ИК на ОбНС - Момчилград е бил отреден Парцел I за СП „******“ -
Момчилград, кв. 57 по плана на гр. Момчилград.
По силата на Решение № 2078/28.06.1991г. по ф.д. № 1971/1991 г. на КОС е
била учредена държавна фирма с наименование ДФ „******-М“ - Момчилград,
правоприемник на СП „******“ - Момчилград и Фирма „******“ - София. С решение №
2766 от 05.12.1991г. ДФ „******-М“ - Момчилград била преобразувана в еднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „******-М“ ЕООД. На
основание чл.17а от ЗППДОП (отм.) в резултат на извършеното преобразуване на
държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество,
имуществото предоставено за стопанисване или управление на държавното
предприятие е станало собственост на „******-М“ ЕООД. Видно от Акт за държавна собственост № 1776/27.03.1995г. част от това
имущество, станало собственост на „******-М“ ЕООД на основание чл. 17а от
ЗППДОП (отм.), е било „Парцел I-за СП „******“ - Момчилград, кв.102 по плана на
гр.Момчилград с площ от 48,8 дка при граници: изток - парцел на СП “ГСМ”
и парцел на „******“ Момчилград, запад - жп линия за Подкова, север - маневрен
жп коловоз, юг - ул. „**** и корекция дере. Видно от Акт за държавна
собственост № 1779/18.04.1995г. на същото правно основание „******“ ЕООД се
легитимирало като собственик на сградите, построени в горепосочения имот, в
това число и на ограда с дължина от 1152 м. Видно от издадените от МРРБ 2 бр.
удостоверения по чл.128 от ТЗ „******“ ЕООД е било приватизирано, като неговите
дружествени дялове са били закупени с Договор за продажба от 03.02.1999 г. и
Анекс към него от 19.09.2000 г. от „******“ ООД, вписано в регистъра на
търговските дружества при КОС с Решение № 1339/18.12.1997 г. по ф. д. №
875/1997 г. Видно от Решение № 522/20.06.2001 г. и Решение № 894/23.09.2004 г.,
постановени по ф.д. № 1971/1991 г. дружествените дялове на „******“ ЕООД са
били прехвърлени от „******“ ООД на Д. С.С.. Със Заповед №
РД-09-170/12.07.2007г. на Областния управител на Област Кърджали било
заповядано отписването от актовите книги за държавна собственост на УПИ
(парцел) I, кв.102 по плана на гр.Момчилград с площ от 48,8 дка при граници:
изток - УПИ II, кв.102 за ******, запад - жп линия, север - маневрен жп
коловоз, юг - ул. „**** и корекция дере, актуван с горепосочения АДС №
1776/27.03.1995 г. Със Заповед № 475/03.11.2008 г. на Кмета на Община
Момчилград, изменена със Заповед № РД-19-662/19.12.2013 г. на Кмета на Община
Момчилград бил разделен УПИ (парцел) I, кв. 102 по плана на гр. Момчилград,
като от него са били образувани няколко имота, измежду които и УПИ XVIII и УПИ
XIX от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград.
Ищецът „******” ООД също така
твърди, че се легитимира като собственик на процесната реална част от
УПИ II от кв.102 по регулационния план на гр. Момчилград на основание придобивна
давност. Твърдим, че „******” ООД владее процесната реална част от момента на
построяването през 1990 г. на оградата по букви А, Б, В и Г и на склада по
букви Г и Д на скицата от 2016 г., изд. от Община Момчилград, находящи се към
настоящия момент в УПИ II от кв.102 по регулационния план на гр. Момчилград.
Оградата и складът материализирали на място
фактическите граници, в които се владеело и упражнявало правото на
собственост от ищеца и ответника. Между собствените на ищеца УПИ XVIII и УПИ
XIX и процесната реална част никога не е имало материализирана граница на място
и ищцовото дружество владеело процесната реална част от момента на материализирането
на фактическите граници, а ответното дружество и неговият праводател никога не
е владяло или държало тази реална част. Строителството на процесната ограда и склад се извършило като част от
целия строителен процес на предприятието на СП „******“ - Момчилград,
представляващо обект: ПСОК (Помощно стопанство за обезпечаване и комплектация)
на СП „******“, гр. Момичилград. За строителството на оградата е било издадено
строително разрешение № 5 от 04.02.1987 г. от Община Момчилград и протокол за
определяне на строителна линия и ниво № 1/04.02.1987 г. За строителството на
склада е било издадено строително разрешение № 108/14.10.1987 г. и протокол за
определяне на строителна линия и ниво от 14.10.1987 г. Изпълнител и на двата
обекта е било СП „******“. За реализирането на предприятието на СП „******“ е
бил определен терен, попадащ върху земеделски земи, и част от терен на ОП „******“,
(праводател на „******“ АД, което дружество от своя страна се явявало праводател
на ответника). Тези факти са били видни от писмо с изх. № 3 8-14-21/12.11.1985
г. от АПК „Дружба“, писмо с изх. № 63-08-25/27.02.1986 г. на Националния
аграрно-промишлен съюз и писмо № 835/02.10.1986 г. от Председателя на ИК на
ОбНС, гр. Момчилград. Върху терена на ОП „******“ (ОП „ГСМ“), който е следвало
да се заеме от „******“, се е намирал склад на ОП „ГСМ“ за ******, който е
следвало да се премахне. За този терен и за премахването на съществуващия върху
него склад, е било определено по реда на чл.256 от ППЗТСУ (отм.) обезщетение,
дължимо от СП „******“ на ОП „ГСМ“. Срещу определения размер на обезщетението
СП „******“ е подало жалба с изх. № 14/05.01.1987 г. Ход на жалбата не е бил
даден, тъй като възникналият спор бил разрешен между ръководителите на ДСО „******“,
гр.София и ДСО „ГСМ“, гр.София. Между тях било постигнато споразумение, вместо
заплащане на обезщетение да бъде построен от СП „******“ нов по - голям и по - модерен
механизиран склад на ОП „ГСМ“ в парцел V, кв.57 по действащия към онзи момент
КРП на гр.Момчилград, със сили и средства на СП „******. Тъй като новият склад
на ОП „ГСМ“ е бил по-голям и по - модерен, от този, който е следвало да бъде
премахнат, като компенсация за СП „******“ било договорено да получи
допълнителен терен от СП „ГСМ“ извън първоначално определения. Именно този
допълнителен терен бил предмет на настоящия иск. Построяването на оградата и
склада било изместено в източна посока, спрямо първоначално определените, за
което е била изготвена екзекутивна документация, изпратена на СП „******“,
гр.Момчилград от ДСО „******“, гр.София с придружително писмо № 0837/22.11.1990
г. Видно от приложения към това писмо кадастрален план - оградата и складът се
разполагали на сегашното им местоположение. Разположени именно по сегашния им начин те
били приети с протокол образец 16. Със Заповед № 19/12.09.1990 г. била
назначена държавна приемателна комисия за приемане на обект: „Изместване склад
за ******“ към обект „ПСОК“, гр.Момчилград. Директорът на ОП „ГСМ“ - С.С., като
член на приемателната комисия е знаел за постигнатата договореност за
изместване на оградата и склада и бил дал висока оценка на изпълнената работа
от СП „******“, обективирана в самостоятелен документ, наименован „мнение“ от
18.09.1990 г. Той бил подписал и протокол образец 16 от 1990 г. за приемането
на обект: „Изместване склад за ******“ към обект „ПСОК“, гр.Момчилград. С
подписването на тези два документа - мнението и протокол образец 16,
представляващият ОП „ГСМ“ бил потвърдил изместеното положение на оградата и
склада и придаването на територията западно от тях към имота на СП „******“.
Процесната ограда е била приета на сегашното й местоположение с протокол обр.16
от 1991 г. като част от целия обект на СП „******“. От този момент – 1990 г.,
до 2018 г. между СП „******“ и ОП „ГСМ“, респ. техните правоприемници - „******“
ЕООД и „******“ АД никога не е имало спор за това, че границата на собственост
между имотите на дружествата се определя от процесната ограда и склад. Това е
било така, защото, тяхното местоположение било определено към момента на
построяването им по взаимно съгласие между ръководителите на стопанските
организации на централно ниво - гр.София. Твърди, че процесната реална част се
владее от ищцовото дружество и неговия праводател от построяването на
процесната ограда и склад през 1990 г. Тя се владеела и към настоящия момент.
Твърди, че владението е било спокойно, явно, непрекъснато и е продължило от
1990 г. до днес. Ищецът твърди, че придобиването по давност на реални части от
поземлени имоти, в границите на населените места е било разрешено от
законодателя с влизане в сила на изменението на чл.59 от ЗТСУ (отм.), извършено
с ДВ, бр.34 от 2000 г. - в сила от 01.01.2001 г. Това законодателно разрешение
било продължено с действащата към настоящия момент норма на чл.200 от ЗУТ. С
оглед на което твърди, че в резултат на упражняваното владение върху процесната
реална част от 01.01.2001 г. в полза на „******“ ЕООД е започнала да тече
придобивна давност, която към 01.01.2011 г. е станала 10 години, а към датата
на завеждане на иска тя е била повече от 17 години.
Ищецът с исковата си молба
заявява, че се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по
отношение на процесната реална част от УПИ II - за ****** от кв.102 по
регулационния план на гр.Момчилград, като счита, че тя е придобита от ищеца по
давност. Също така ищецът се позовава на чл.200, ал.1 от ЗУТ, като твърди, че
процесната реална част от УПИ II отговаря на изискванията за минимални размери,
установени с чл.19, ал.6 от ЗУТ. По отношение на нея е била приложима нормата на
чл.19, ал.6 от ЗУТ, тъй като процесната територия е била отредена за нежилищно
застрояване. По отношение на нея не се прилагали изискванията на чл.19, ал.1 от ЗУТ, тъй като те важали само за имоти, предвидени за ниско жилищно застрояване.
Евентуално, ако се приемело, че процесната реална част от УПИ II не отговаря на
изискванията на чл.19 от ЗУТ, се позовавал на чл.200, ал.2 от ЗУТ, като твърди,
че процесната реална част от УПИ II се присъединявала към УПИ XVIII от кв.102
по регулационния план на гр. Момчилград, като оставащата част от УПИ II
отговаряла на изискванията на чл.19 от ЗУТ за самостоятелен имот.
В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа иска,
претендира за уважаването му и за разноски по делото, като в проведено на
14.04.2021 г. съдебно заседание, ищецът
чрез адвокат пълномощника представя писмена молба за изменение петитума
на исковата молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ от УПИ II - за ****** от кв.102 по
регулационния план на гр.Момчилград с площ на реалната част от 800 кв.м., при
граници на реалната част: на изток - ограда и склад за въглища и строителни
материали, на запад - регулационната граница между УПИ II и УПИ XVIII и УПИ
XIX, на юг- улица “****“ и на север - ЖП коловоз (затворена между т.1, т.3,
т.7, т.9, т.10, т.11 съгласно СТЕ с вх.№ 26224/20.10.2020г. на МРС), която
реална част съгласно действащата кадастралната карта на гр. Момчилград, заема:
реална част с площ от 63 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.34 по
КККР на гр. Момчилград, затворена между т.1, т.2, т.10 и т.11 съгласно СТЕ с
вх. № 26224/20.10.2 020г. на МРС.; реална част с площ от 87 кв.м. от Поземлен
имот с идентификатор 48996.106.35 по КККР на гр. Момчилград, затворена между
т.8, т.9, т.10 и т.11 съгласно СТЕ с вх.
№ 26224/20.10.2020г. на МРС.; реална
част с площ от 650 кв. м. от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.33 по КККР
на гр.Момчилград, затворена между т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11
съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020 г. на МРС.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен, при възражение, че от
изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, достоверни са
били само фактите, че ОП „******“ е праводател на „******“ АД, което дружество
от своя страна, съгласно Нотариален акт № 86, т. IV, дело №686 от 13.11.2014г. на нотариус Григор Григоров, с per. № 459 на Нотариалната камара, е било прoдало на „****“
ООД, УПИ II от кв.102
по ПУП на гр.Момчилград, целият с площ 8380 кв.м., ведно с построените в него
сгради, подробно описани в цитирания нотариален акт. Ответникът твърди, че пространствените предели на правото на собственост на СП „******“ и на ОП „******“ върху имоти, находящи
се в промишлената зона на град Момчилград са били утвърдени с Подробен
устройствен план /ПУП/ на гр. Момчилград, одобрен със Заповед №469 от
15.08.1979 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград. Съгласно влезлият в
сила ПУП от 1979г., СП „******“ е бил собственик на УПИ/парцел/ VII от кв.57, а ОП „******“ на УПИ V/парцел/ от кв.57. ОП „******“ е бил собственик и на
недвижим имот, представляващ масивен склад, находящ се в УПИ VII от кв.57 по ПУП от 1979 г. С
оглед необходимостта от допълнителен терен за изграждане на обект: ПСОК /Помощно стопанство за обезпечаване и
комплектация/ на СП „******“, гр.Момичилград, с решение №10 взето с протокол №3 от 29.08.1986г., ИК
на ОбНС - Момчилград е отредил част
от терена / УПИ V от кв.57 / на ОП „******“, равняваща се на 2.50 дка да бъде предадена
от ОП „******“ на СП „******“ по реда на Наредбата за държавните имоти. В изпълнение на така приетото решение
СП „******“, гр.Момчилград със съдействието на ОбНС – Момчилград е било направило
постъпки пред ОП „******“ за освобождаване на определената им площадка за промишлено - стопански
цели, с площ от 2.50 дка. Преждевременно е било взето решение
от ИК на ОбНС - Момчилград за отчуждаване на недвижимия имот,
представляващ масивен склад, находящ се в УПИ VII от кв.57 по ПУП от 1979 г., собственост на ОП „******“. Назначената комисия
по чл.256 от ППЗТСУ (отм.) е била определила
обезщетение в размер на 50 772.40 лв., дължимо от СП „******“ на ОП „ГСМ“.
Срещу така определения размер на обезщетението СП „******“ е било подало жалба
с изх.№ 14/05.01.1987 г. Ход на жалбата не е бил даден, тъй като възникналият
спор е бил разрешен между ръководителите на ДСО „******“, гр.София и ДСО „ГСМ“,
гр.София. Между тях е било постигнато споразумение: СП „******“ да построи в УПИ /парцел/ V,
кв.57 по ПУП на гр.Момчилград нов склад /сглобяем метален цех/ на ОП „******“, срещу насрещно
задължение на ДСО „ГСМ“, гр. София, да отстъпи на СП
„******“ площ от около 13.500 дка от УПИ /парцел/ V, кв.57 по ПУП на
гр.Момчилград, вместо първоначално отредената
площ от 2.50 дка. Също така двете държавни предприятия са били постигнали
съгласие определеното обезщетение за
склада в размер на 50 772.40 лв., дължимо от СП „******“ на ОП „ГСМ“ да не
бъде изплатено, предвид на това, че складът не е бил масивен. Така постигнатото
споразумение е било изпълнено. Видно от скицата-извадка от Подробен
устройствен план /ПУП/, одобрен със Заповед №469 от 15.08.1979 г. на
Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, УПИ /парцел/ V от кв.57 е бил разделен на две, като западната
част, с площ от около 13.500дка е била придадена към УПИ/парцел/ VII от кв.57, собственост на СП „******“. Видно от Разрешение за строеж № 108/14.10.1987 г. и протокол
за определяне на строителна линия и ниво от 14.10.1987 г. и от скица на УПИ /парцел/ II от кв.102, одобрен със Заповед №367 от 12.12.1979 г. на Председателя на ИК на ОбНС –
Момчилград е бил изграден и изместен склада на ОП „******“ от УПИ/парцел/ VII от кв.57 по ПУП на гр.Момчилград от 1979 г.
/идентичен с УПИ/парцел/ I от кв.102 по ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №367/12.12.1988 г.
на Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград
във УПИ/парцел/ II от кв.102 по ПУП на гр.Момчилград от 1988 г. /идентичен със УПИ/парцел/ V от кв.57 по ПУП на гр.
Момчилград от 1979 г. С оглед на което не отговаряли на истината твърденията на
ищцовото дружество, че допълнително уговорения терен е реалната част от около 790 кв.м. от УПИ II – за ****** от кв.102 по регулационния план
на гр. Момчилград. Ищцовото дружество е било получило от ОП „******“ площ от около 13.500
дка, вместо определената му площ от 2.50 дка.
Ответникът оспорва твърденията на ищцовото дружество, че „******“ ООД владее процесната реална част от момента
на построяването през 1990 г. на оградата по букви А, Б, В и Г и на склада по
букви Г и Д на скицата от 2016 г., изд. от Община Момчилград, находящи се към
настоящия момент в УПИ II от кв.102 по регулационния план на гр.Момчилград. Също така твърди, че не отговарят на истината и твърденията на ищцовото
дружество, че строителството на
процесната ограда и склад се е извършило като част от целия строителен процес
на предприятието на СП „******“ -Момчилград, представляващо обект: ПСОК
(Помощно стопанство за обезпечаване и комплектация) на СП „******“, гр.
Момичилград. За строителството на оградата е било издадено строително
разрешение № 5 от 04.02.1987 г. от Община Момчилград и протокол за
определяне на строителна линия и ниво № 1/04.02.1987 г. Видно от приложените към исковата молба Разрешение за
строеж № 5 от 04.02.1987 г. и Протокол за
определяне на строителна линия и ниво № 1/04.02.1987 г. издадени от ОбНС –
Момчилград, строителството на оградата е била
разрешена от компетентния орган в УПИ/парцел/ VII от кв.57 по ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №469 от 15.08.1979 г. на
Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, който е бил собственост на СП „******“.
Ответникът твърди, че приложените към исковата молба строителни документи са за
ограда, находяща се в собствения на ищцовото дружество имот. Видно от Протокол за определяне на строителна линия
и ниво № 1/04.02.1987 г.,
определената линия за строителство на оградата в източната граница на
УПИ/парцел/ VII от кв.57 по ПУП на гр. Момчилград е била
тази между УПИ/парцел/ VII от кв.57 и
УПИ/парцел/ V от кв.57 по ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед № 469 от 15.08.1979 г. на Председателя на ИК на ОбНС –
Момчилград. Видно от скицата-извадка от Подробен
устройствен план /ПУП/, одобрен със Заповед № 469 от 15.08.1979 г. на
Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, УПИ /парцел/ V от кв.57 е бил разделен на две, като западната
част, с площ от около 13.500 дка е била придадена към УПИ/парцел/ VII от кв.57, собственост на СП „******“. Протокола за определяне на строителна линия и ниво
№ 1/04.02.1987 г.,
отразявала линията за строителство на оградата в източната граница на
УПИ/парцел/ VII от кв. 57 по ПУП на гр.Момчилград
преди УПИ/парцел/
V от кв. 57
по ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №469 от
15.08.1979 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, да бъде разделен на
две, и преди западната част /източна на УПИ/парцел/ VII/, с площ от около 13.500 дка да бъде придадена към
УПИ/парцел/ VII от кв.57, собственост на СП „******“. Т.е. представената
строителна документация за строителство на ограда не е била за процесната, която е била построена
незаконно в УПИ II от кв.102 по ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №367/12.12.1988г. на
Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград. В тази връзка Кметът на Община Момчилград в
изпълнение на правомощията си по чл.224а ЗУТ бил издал против ищцовото
дружество заповед за премахване и събаряне на незаконен строеж – ограда,
находяща се в УПИ II от кв.102 по ПУП на гр. Момчилград. В мотивите на заповедта изрично е било
отбелязано, че оградата е построена без разрешение за строеж и, че същата е
построена в чужд имот без надлежно учредено право на строеж и е била
недопустима по строителните правила и нормативи. Оградата е била построена
напълно незаконно към края на 2010 г. от „******“ ЕООД. От момента на закупуване на УПИ II от кв.102 по ПУП на гр.
Момчилград от „****“ ООД, постоянно водели спорове относно оградата, като дори
е имало и преписки в Районна прокуратура гр.Момчилград и Община Момчилград.
Предвид на което, позоваването на изтекла придобивна давност от страна на
ищцовото дружество за процесната реална
част е било напълно неоснователо. Още по-вече, че по искане на ищцовото
дружество ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №367/12.12.1988 г. на
Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград е бил изменян два пъти със Заповед №
475/03.11.2008 г. и Заповед №РД-19-662/19.12.2013 г. на кмета на Община
Момчилград. В искането си и в приложената проектна документация, самият ищец е
бил посочил като граница между съседните на ищеца и ответника имоти, именно
регулационната граница по ПУП на гр.Момчилград, одобрен със Заповед
№367/12.12.1988 г., а не тази по незаконната ограда.
Ответникът твърди, че УПИ II от кв.102 по
действащия регулационен план на гр.Момчилград се намира в границите на населено
място по смисъла на чл.200, ал.1 от ЗУТ. Процесната реална част от УПИ II не
отговаряла на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Реално обособена част от УПИ можела да се придобие по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са били налице изискванията
на чл.19 ЗУТ, като предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намирало приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по
реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са били, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършвало само по предвидения в закона ред, какъвто е бил този по чл.15 от ЗУТ. Това означавало, че след като веднъж дадена територия бъде
урегулирана, законът допускал промяна в границите на имотите само при наличие на определени
предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което промяната в
пространствените предели на правото на собственост настъпвало след одобряването й по административен ред.
Предвид недопустимостта, извън изрично предвидените в закона случаи, да се
придобива реална част от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не е било допустимо такова придобиване и по давност,
освен ако са налице изискванията на чл.200, ал.1 от ЗУТ. Следователно реална част от поземлен имот, която не отговаряла на изискванията на чл.19 ЗУТ, можела да бъде
присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна
сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални
части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не
отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, можело да се извърши само
по реда на чл.15 от същия закон.
В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа
възраженията срещу иска, претендира за отхвърлянето му и за разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост по чл.124,
ал.1 ГПК, с който ищецът претендира да бъде признато за установено, че е
собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно
владение, като счита че в полза на „******“
ЕООД е започнала да тече придобивна давност от 01.01.2001 г., която към
01.01.2011 г. е станала 10 години, а към датата на завеждане на исковата молба
повече от 17 години, по отношение на реалната
част от УПИ II - за ****** от кв.102 по регулационния план на гр.Момчилград с
площ на реалната част от 800 кв.м., при граници на реалната част: на изток -
ограда и склад за въглища и строителни материали, на запад - регулационната
граница между УПИ II и УПИ XVIII и УПИ XIX, на юг- улица “****“ и на север - ЖП
коловоз (затворена между т.1, т.3, т.7, т.9, т.10, т.11 съгласно СТЕ с вх.№
26224/20.10.2020г. на МРС), която реална част съгласно действащата
кадастралната карта на гр. Момчилград, заема: реална част с площ от 63 кв.м. от
Поземлен имот с идентификатор 48996.106.34 по КККР на гр. Момчилград, затворена
между т.1, т.2, т.10 и т.11, съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2 020г. на МРС.;
реална част с площ от 87 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.35 по
КККР на гр. Момчилград, затворена между т.8, т.9, т.10 и т.11, съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020г. на МРС.; реална част с площ от 650 кв. м. от Поземлен
имот с идентификатор 48996.106.33 по КККР на гр.Момчилград, затворена между
т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11, съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020
г. на МРС.
Налице е правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като ищецът „******“ ООД
предявява собственически
претенции върху реалната
част от УПИ II - за ****** от кв.102 по регулационния план на гр.Момчилград с
площ на реалната част от 800 кв.м., при граници на реалната част: на изток -
ограда и склад за въглища и строителни материали, на запад - регулационната
граница между УПИ II и УПИ XVIII и УПИ XIX, на юг- улица “****“ и на север - ЖП
коловоз (затворена между т.1, т.3, т.7, т.9, т.10, т.11 съгласно СТЕ с вх.№
26224/20.10.2020г. на МРС), която реална част съгласно действащата
кадастралната карта на гр. Момчилград, заема: реална част с площ от 63 кв.м. от
Поземлен имот с идентификатор 48996.106.34 по КККР на гр. Момчилград, затворена
между т.1, т.2, т.10 и т.11, съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2 020г. на МРС.;
реална част с площ от 87 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.35 по
КККР на гр. Момчилград, затворена между т.8, т.9, т.10 и т.11, съгласно
СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020г. на
МРС.; реална част с площ от 650 кв. м.
от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.33 по КККР на гр.Момчилград,
затворена между т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11, съгласно СТЕ с вх. №
26224/20.10.2020 г. на МРС, на основание придобивна давност, а ответникът оспорва така претендираното право, като се легитимитара за
собственик на процесната реална част, въз основа на Нотариален акт № 86, т. IV, дело №686 от 13.11.2014 г. на нотариус Григор Григоров, с per. № 459 на Нотариалната камара.
Видно от Разрешение за строеж № 5 от 04.02.1987 г.,
издадено от началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбНС –
Момчилград и Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 1/04.02.1987
г., на Комбинат „******“ – София е разрешено направа на ограда в парцел VII от
кв. 57 по плана на гр. Момчилград.
Видно от Разрешение за строеж № 108 от 14.10.1987 г.,
издадено от началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбНС –
Момчилград и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 14.10.1987
г., на ****** - Кърджали е разрешено строителството на сглобяем метален цех с
размери 60/18 м. в парцел V от кв. 57 по плана на гр. Момчилград.
Със Заповед № 84/19.04.1988 г. на Председателя на ИК на
ОбНС - Момчилград е отреден Парцел I за СП „******“ - Момчилград, кв. 57 по
плана на гр. Момчилград.
От Решение № 2078/28.06.1991 г. по ф. д. № 1971/1991 г.
на ОС - Кърджали се установява, че е учредена държавна фирма с наименование ДФ
„****** - М“ - Момчилград,
която приема активите и пасивите на прекратената фирма „******“ - София и
нейното поделение СП „******“ - Момчилград.
От Решение № 2766 от 05.12.1991 г. по ф. д. № 1971/1991 г.
на ОС - Кърджали се установява, че ДФ „******-М“ - Момчилград е преобразувана в
еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с
наименование „******“ ЕООД.
От Акт за държавна собственост
№ 1776/27.03.1995 г. се установява, че дворно място от 48.8 дка със съседи:
изток - парцел на СП “ГСМ” и парцел на „******“ Момчилград, запад - жп линия за
Подкова, север - маневрен жп коловоз, юг - ул. „**** и корекция дере, е предоставено за оперативно управление на
държавна организация - „******“ ЕООД, град Момчилград. В същия акт, като основание за възникване на държавна
собственост е посочено Заповед № 84/19.04.1988 г. на Председателя на ИК
на ОбНС – Момчилград, с която отреден Парцел I за СП „******“ – Момчилград.
От издаденото от министъра на регионалното
развитие и благоустройството удостоверение по чл. 128 от ТЗ, се установява, че
„******“ ООД, гр. Момчилград, регистрирано с Решение № 1339 от 18.12.1997 г. на
ОС - Кърджали е собственик на 2 163 /две хиляди сто и шестдесет и три/
дяла представляващи 80 /осемдесет/ на сто от дяловете от капитала на „******“
ЕООД, съгласно Договор за продажба от 03.02.1999 г.
От Решение № 541/15.05.1999 г. по ф. д. № 1971/1991 г. на ОС - Кърджали се установява, че
настъпилите промени в съдружниците на „******“ ЕООД, чрез приемане на нов
съдружник „******“ ООД и в статута на дружеството от „******“ ЕООД на „******“ ЕООД, както и
прехвърлянето на 2 163 дружествени дяла на новоприетия съдружник „******“
ООД е вписана в регистъра на търговските дружества и техните клонове при
Кърджалийския окръжен съд.
От издаденото от
министъра на регионалното развитие и благоустройството удостоверение по чл. 128
от ТЗ от 29.09.2000 г., се установява, че „******“ ООД, гр. Момчилград е
собственик на 540 /петстотин и четиридесет/ броя дяла представляващи 20
/двадесет/ % от капитала на „****** - М“ ЕООД, гр. Момчилград, закупени с Анекс
от 29.09.2000 г. между Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и „******“ ООД, гр. Момчилград.
От Решение № 1338/30.11.2000 г. по ф. д. № 1971/1991 г.
на ОС - Кърджали се установява, че прехвърлянето на 540 /петстотин и
четиридесет/ дружествени дяла в капитала на „******“ ООД от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството на „******“ ООД и прекратяване
участието като съдружник на Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, и промяната във фирменото
наименование на дружеството от „******“ ООД – Момчилград на „******“ ЕООД – Момчилград са вписани в
регистъра на търговските дружества и техните клонове при Кърджалийския окръжен
съд.
Видно от Решение №
522/20.06.2001 г. и Решение № 894/23.09.2004 г., постановени по ф.д. №
1971/1991 г. дружествените дялове на „******“ ООД са прехвърлени от „******“
ООД на Д. С.С., като с Решение №
894/23.09.2004 г. е вписана промяна и в наименованието на дружеството от „******
- М“ ООД – Момчилград на „****** - М“
ЕООД.
Видно от Заповед № РД-09-170/12.07.2007 г. на областния
управител на област Кърджали, земя с площ от 48.80 дка, съставляваща УПИ
/парцел/ I, кв.102 по
ПУП на гр. Момчилград, одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г., при граници на
УПИ: изток – УПИ II, кв.102 – за ******; запад – жп линия; север –
маневрен жп коловоз, юг - ул. „**** и
корекция дере, актувана с АДС № 1776/27.03.1995 г. е отписана от актовите книги
за държавна собственост и е предадена на „****** - М“ ЕООД.
От констативен нотариален акт за собственост №59, том III, от 2002 г. на съдия по
вписванията при Районен съд гр. Момчилград се установява, че „******“ АД е
собственик на складова база в гр. Момчилград с площ 8 380 /осем хиляди
триста и осемдесет/ кв. м., съставляващ УПИ II, в кв.102 по плана на гр.
Момчилград, отреден за „******“ със Заповед № 367/12.12.1988 г., при граници на
имота: изток и североизток – улица, юг – улица и запад УПИ I в кв.102 за „******“, заедно
с всички построени в отредения терен сгради, а именно: 1. Канцелария с магазин,
мостов кантар и сервизни помещения със застроена площ 76 кв.м., масивни
построени през 1987 г., 2. Склад за газ пропан – бутан със застроена площ 74
кв.м., масивен построен през 1987 г., 3. Склад за въглища и строителни
материали, със застроена площ 1080 кв.м., масивен, построен през 1987 г, както
и всички подобрения в терена над и под кота „нула“.
От Нотариален акт № 86, т. IV, дело №686 от 13.11.2014 г. на нотариус Григор Григоров, с peг. № 459 на Нотариалната камара, се
установява, че „******“ АД е прoдало на „****“ ООД собствения УПИ II от кв.102 по ПУП на гр. Момчилград, целият с площ 8380
кв.м., ведно с построените в него: 1. Канцелария с магазин,
мостов кантар и сервизни помещения със застроена площ 76 кв.м., 2. Склад за газ
пропан – бутан със застроена площ 74 кв.м., 3. Склад за въглища и строителни
материали, със застроена площ 1080 кв.м., при граници на
имота: улица „****“, УПИ XIX, УПИ XVIII.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
**********/10.12.2014 г. „****“ ООД е декларирало придобития УПИ II от кв.102 по ПУП
на гр. Момчилград, целият с площ 8380 кв.м., ведно с построените в него сгради пред Община Момчилград.
От Разрешение за строеж № 43/10.11.2015 г., издадено от
гл. архитект на община Момчилград се установява, че на „****“ ООД на основание чл.148, ал.2 ЗУТ е
разрешен строеж: „Смяна на предназначение от „******“ в дърводелски цех,
пристройка към съществуващо хале, рекоснтрукция, пристройка, надстройка на
съществуващи сгради за административно – битова и открит склад – навес“, находящ
се в УПИ II, кв.102
по ПУП на гр. Момчилград.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели, като ищецът ангажира трима свидетели, а ответникът четирима такива.
От показанията на свидетеля М.Д.П.се установява, че същият е бил директор
на ****** в областното предприятие Кърджали от 91 до 96-97 г. ****** в Кърджали
са имали база в Момчилград, често е идвал в базата, познавал я. До базата на ******
имало база на „******“, били съседи. Двата имота на двете предприятия ги
разделяла ограда и самият обект, склада. Оградата представлявала железни
елементи събирани от тук от там върху бетонова основа и отгоре имало редица
бодлива тел. Той така я заварил и не е била местена тази ограда. В последната година-две
е минавал. Минал преди 2-3 месеца случайно и оградата си е била там, същата
ограда, не е била подменяна. От 91 до 96 г. бил директор и показанията му
касаели този период. Не му е било известно да е бил даван имот от ****** на „******“.
Когато станал директор през 91 год. оградата я имала там. Склада също си е бил
същият, нямало никакво изменение. След 96 г. не е минавал оттам, но сега когато
преди 2-3 месеца минавал видял, че е
същата ограда.
От показанията на свидетеля Д. В.Б.се установява, че същият работил в ******
от 98 до 2010 г., като продавач и отговорник в ******. ****** имало за съсед
предприятие „******“, двете били съседи. На терен двете предприятия ги
разделяла ограда, склада който бил за строителни материали и твърди горива,
същото предприятие било на гърба на склада и северната страна продължавала с
ограда. Единия имот на изток бил „******“, на запад е бил другия „******“.
Оградата си е била нормална, с бетонни колчета и мрежа и бодлива тел. Имало е
метални платна на оградата. Между „******“ и „******“ не е чувал да е имало
някакви спорове за мястото на тази ограда, за терена, който ползва „******“, не
е имало. Спомнял си само, че в един момент управителя на „******“С.го помолил
да предаде документи.
В проведеното на 11.03.2021 г. съдебно заседание съдът предяви на свидетеля
Б. писмено доказателство прието по делото, а именно писмо с изх. №
12/23.03.2009 год. на „****** - М“ ООД гр. Момчилград, адресирано до изп.
директор на „******“ АД, гр. София.
От показанията на свидетеля Д. Б., дадени след запознаването му с
предявеното му писмо с изх. № 12/23.03.2009 год. на „******“ ООД се установява, че това е бил документът,
койтоС.му е дал. Това е бил неговият подпис, което означавало, че документът е
този. Отдолу бил записал, че е получил за клон Стара Загора този екземпляр на
дата 24.03.2009 год. Почерка е бил негов и той е написал тази дата. След това
Лазаров бил директор и той му се е
обадил по телефона да предаде на С., че нямало как да стане това прехвърляне,
процедурата е била сложна, управителния съвет и т.н. и нека да си ползвали
терена както си го ползвали досега, че те нямали претенции, но по документи не
може да се прехвърли тази част, това били думите му.
От показанията на свидетеля Ваня Ангелчева се установява, че същата от 89
до 2000 г. работила в община Момчилград като гл. специалист капитално
строителство, в отдел ТСУ. През този период е участвала в приемателна комисия
за приемане на обект на „******“ Момчилград. Склада бил в много добро
състояние, изпълнен много качествено, документите били изрядни, само имало една
особеност, че документите, като разрешение за строеж, протокол за линия и ниво
били издадени на собственика на земята, в която ставало изместването, това е
бил ******, а самият инвеститор, който плащал и изграждал този обект бил „******“
Момчилград. По отношение на самата ограда и самия склад всичко било изпълнено.
Те вече приемали изпълнен обект, но оградата не била в самата приемателна
комисия. Тя била във връзка със самото изместване на склада, по-скоро да се
оформи подхода между двете страни, отстоянието на ******, сградата на ****** и
склада, който трябвал да отговоря на нормите.
В проведеното на 14.04.2021 г. съдебно заседание съдът предяви на свидетеля
Ангелчева писмени доказателства приети по делото и 5 броя снимков материал.
От показанията на свидетеля Ваня Ангелчева, дадени след запознаването му с
писмените доказателства и 5 броя снимков материал, се установява, че на този кадастрален
план който е гледала, между административната сграда и склада имало
определеното разстояние което трябвало да се спази и самата дата на
изработването е била 29.04.1990 год., т.е. те вече го имали този кадастрален
план и сравнявали изпълнението с този кадастрален план. Това, което видели на
място е било по този план. Тя е подписала протокол образец 16 на стр.48, Иванка
и Ваня били едно и също лице. Тя била назначена там за приемане на склад, не за
регулация. Там те приемали сграда, за която се изисквало строителен инженер,
конструктор за да приемел обекта и затова я насочили. Нямала отношение към
оградата, към регулацията. Тя била представител на общината, обаче когато се
правел един обект, не само строителство, имало си и регулация. Тази регулация
трябвала да се представи на приемателната комисия и там на приемателната
комисия трите страни: ******, ****** и Община, които са били взели решение за
това изместване, били заявили, че са съгласни с това и щял да бъде приет
изработения вече от април месец регулационен план. Имало разлика между
кадастрален и регулационен план. Бил й представен кадастрален план, който е
представен по делото и където тя се е подписала с името Иванка и това била тя.
От показанията на свидетеля А.А.А.се установява, че през 2014 г. тяхната
фирма закупила имот от ****** АД София. През 2015 год. стартирали проект за
смяна на съществуващата сграда в дърводелски цех. В изпълнение на проекта и
когато са дошли геодезическите замервания се установило, че седем метра и половина
от оградата, която била построена, влизала в техните черти. Издадено било
разрешително за строеж. По време на самия строеж, съседа започнал да пуска
жалби, като не представял никакви документи за собственост. Като го закупили
направили измерване, направили проекта и в процеса на изпълнение на проекта
вече, при издадено разрешително за строеж почнали жалбите от Д. С.. Жалби до
полицията, че неправомерно са влезли в техен имот, а имота по документи си е
бил техен.С.му казал, че този имот е негов. Той му казал, че го владее, че ******
са му го обещали на него, но нямал никакви документи.
От показанията на свидетеля Виолета Минчева Илиева се установява, че същата
от 2008 г. до сега е Регионален директор на ******, Стара Загора. Известно й
било, че тяхното дружество продало имот в Момчилград. През 2014 година
направили продажбата на фирма „****“ на имота, който ****** е притежавал с
нотариален акт. От тяхна страна си имали скица и нотариален акт. Самата скица
си е била по граници. Те се легитимирали като собственици на имота със скица и
нотариален акт. Двата имота на ****** и „******“ имали ограда между тях. По
нейно време не е имало проблеми за тази ограда. По нейно време спорове за имот
между ****** и „******“ не са имали.
От показанията на свидетеля А.И.Х.се установява, че същата е ходила на
процесния терен, тъй като била проектирала смяната на предназначението на ******то
в дърводелски цех и е била архитекта на самия проект. През 2015 год. били стартирали
проекта, като проекта е бил на основание
виза за проектиране, скици от общината и геодезическото заснемане.
Ходила и на самия терен, на място. По време на проектирането се оказало, че има
една ограда, която не отговаряла къде трябва да бъде самата ограда, че е била
вътре в границите на имота на собственика на „****“. Те установили, че има
несъответствие.
От показанията на свидетеля Е.Е.И.се установява, че същият от 2017 год.
работи в „****“ като служител, като оператор на кран в ******, Момчилград. Било
му известно за проблеми между „****“ и другата фирма. Те когато почнали да
строят строежа и когато искали да влезнат отзад и да си направят сградата, г-нС.дошъл
и им казал, че този имот е негов и да излизат от там и те излезнали.
По делото са приети две експертни заключения, изготвени от вещите лица С.С.
и Т.Г.. Така приетите заключения взаимно се изключват относно основни, решаващи за изхода на делото,
спорни обстоятелства, а именно: Процесната реална част от УПИ II в кв.102 по плана на гр.
Момчилград може ли да бъде урегулирана като самостоятелен имот за нежилищни
нужди, съгласно чл.19, ал.6 ЗУТ; Процесната реална част от УПИ II в кв.102 по плана на гр.
Момчилград отговаря ли на изискванията за лице и повърхност по смисъла на
чл.19, ал.6 от ЗУТ; Процесната ограда била ли е отразена в регулационните
планове на Община Момчилград след 1990 г.
С оглед принципа за установяване на обективната
истина залегнал в чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК, съдът следва да положи максимални усилия, за да
отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел настоящият състав на съда намира, че следва да обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения
поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства,
събрани по делото с оглед установяване на тези решаващи за крайния изход, спорни между страните обстоятелства, съгласно чл. 202 и чл. 203, изр. 1 от ГПК.
Експертното заключение, изготвено от вещото лице Т.Г., по отговора на
първата задача поставена от ищеца е непълно. Вещото лице Т.Г. не е взело
предвид, че със Заповед № 84/19.04.1988 г. е одобрено изменение на плана от
1979 г., като се променят границите на парцел V, а парцели I, VI и VII се обединяват в един под № I, който се отрежда за „******“, както е посочило другото вещо лице С.С.. В
тази част заключението на С.С. е пълно и подкрепено от останалите псимени
доказателства по делото. Промяната в границите на парцел V се установява от приетите по
делото писмени доказателства - скица-извадка на ПУП на гр. Момчилград, одобрен със Заповед №469 от
15.08.1979г. на Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, находяща се на стр.95 по делото, скица на парцел V от кв.57 по ПУП
на гр. Момчилград, одобрен със Заповед № 469 от 15.08.1979 г.; скица на парцел II от кв.102 по ПУП на гр.
Момчилград, одобрен със Заповед №367/12.12.1988 г. В тази връзка вещото лице С.С.
е посочило, че площта на частта от парцел V, кв.57,
която е придадена към парцел VII, кв.57 по плана на Момчилград от 1979 година е
17 900 кв. метра.
Вещото лице Т.Г. сочи, че процесната ограда е
отразена на кадастралните и регулационните планове действащи след 1990 г., но
на КК, одобрена със заповед № РД-18-275/03.05.2019 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – София не е отразена, а вещото лице С.С. сочи, че процесната ограда не
е отразена в регулационния план на Община Момчилград от 1988 г. В тази
част заключението на С.С. следва да бъде кредитирано от съда, като пълно и
подкрепено от останалите псимени доказателства по делото, тъй като по делото
липсват данни и доказателства регулационния план на
Община Момчилград от 1988 г. да е изменен през периода от 1990 г. до 2008 г.
Експертното заключение, изготвено от вещото лице Т.Г., по отговора на
третата задача поставена от ищеца е невярно. Вещото лице не е взело предвид изискванията за минималните размери по чл.200, ал.1 във вр. с чл. 19 от ЗУТ. Същото в допълнителното
експертно заключение, изготвено от него е посочило, че претендираната реална
част от УПИ II - за ****** от кв.102
по регулационния план на гр. Момчилград, по ПУП е с площ на реалната част от
800 кв.м. и лице по ПУП от 8.80 м., съответно лице по КК от 7.15 м., което води
до извода, че претендираната реална част от УПИ II от кв.102 по регулационния план на гр.
Момчилград не може да бъде урегулирана като самостоятелен имот за нежилищни
нужди, до които изводи е стигнал и вещото лице С.С..
По този въпрос, съдът кредитира заключението на вещото лице С.С., което е
посочило, че процесната реална част от УПИ II
от кв.102 по регулационния план на гр. Момчилград не може да бъде урегулирана
като самостоятелен имот за нежилищни нужди, като
пълно и законосъобразно.
Съдът не кредитира експертното заключение, изготвено от вещото лице Т.Г.,
по отговора на въпроса „Дали представените с исковата молба Разрешение за
строеж № 5 от 04.02.1987 г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво
№ 1 от 04.02.1987 г. са за процесната ограда“, като невярно. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи, че и Приложение №5 към експертното
заключение на вещото лице Т.Г. е невярно, поради факта, че противоречи на
приетите по делото доказателства – Протокол за определяне на строителна линия
и ниво № 1/04.02.1987 г., заключението на вещото лице С.С. и скицата - извадка на ПУП на гр. Момчилград, одобрен със Заповед №469 от
15.08.1979 г. на Председателя
на ИК на ОбНС – Момчилград, находяща се на стр.95 по
делото. Видно от Протокол за определяне на
строителна линия и ниво № 1/04.02.1987 г., на Комбинат „******“ – София е
разрешено направа на ограда в парцел VII от кв. 57 по плана на гр. Момчилград. Към датата на
издаване на цитирания протокол – 04.02.1987 г., действащ е регулационния
план, одобрен със Заповед №469 от
15.08.1979 г. на Председателя
на ИК на ОбНС – Момчилград. Видно от самия Протокол за определяне на строителна линия
и ниво № 1/04.02.1987 г.,
определената линия за строителство на оградата по западната част е тази между
парцел VI – ОКС и
парцел VII – СП ****** от кв. 57, а по
източната граница между парцел VII – СП ****** от кв. 57 и парцел V – ****** от кв. 57 по ПУП
на гр. Момчилград, одобрен със Заповед №469 от
15.08.1979 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Момчилград. В тази връзка вещото
лице С.С. сочи, че със Заповед № 84/19.04.1988 г. е одобрено изменение на плана
от 1979 г., като се променят границите на парцел V, а парцели I, VI и VII се обединяват в един под № I, който се отрежда за „******“ и че вече изградената ограда от източната
страна не съвпада с протокола за определяне на строителна линия и ниво.
По изложените по-горе съображения съдът по основните, решаващи за изхода на
делото, спорни обстоятелства приема за вярно експертното заключение, изготвено
от вещото лице С.С., от което и изслушването му пред съда се установява, че
територията на която се намират УПИ II, УПИ XVIII и УПИ XIX е урегулирана с планове от
1964, 1979, 1988 година, както и последващи изменения от 2008, 2013 и 2019
година. Първоначалното урегулиране на територията на която се намират УПИ II, УПИ XVIII и УПИ XIX е с плана на гр. Момчилград, одобрен на 14.08.1964 г. По този план е
образуван парцел I, отреден за „Булгарплод“ и парцел II, отреден за „******“ в кв. 56. В следващия план, одобрен със Заповед №
469/15.08.1979 г. имотите попадат в кв.57 и са: парцел V - „За ******“, като границите на този парцел
съвпадат с границите му от предходния план, парцел I – „За водно стопанство“, парцел VI – „За ОКС“, парцел VII – „За ОКС“. Със Заповед №
84/19.04.1988 г. е одобрено изменение на плана от 1979 г., като се променят
границите на парцел V, а парцели I, VI и VII се обединяват в един под № I, който се отрежда за „******“.
Сега действащият план на гр. Момчилград е одобрен със
Заповед № 367/12.12.1988 г. на Председателя на ИК на ОбНС - Момчилград. В него
имотите попадат в кв.102 и са парцел I – “За ******“ и
парцел II – “За ******“. Границата между тях е идентична с границата
от предходния план. През 2008 г. по искане на ищеца е изготвена промяна на УПИ I в кв.102,
като са образувани 11 урегулирани имота с поредни нмера от I до XI, a впоследствие
със Заповед № РД-19-662/19.12.2013 г. на кмета на община Момчилград са
коригирани от УПИ X до УПИ XX. Промяната касае само бившето УПИ I в кв.102,
т.е. няма промяна в границите му спрямо съседните имоти. В настоящия момент
процесната част от УПИII в кв.102 се ползва от ищеца. Изградената масивна
ограда не е отразена в действащия план на гр.Момчилград. Процесната част от УПИ
II в кв.102 не може да бъде урегулирана като самостоятелен имот за нежилищни
нужди. Процесната част от УПИ II в
кв.102 по плана на гр.Момчилград е заключена между парцелната граница
(западната) на УПИ II и изградената масивна ограда от „******” ЕООД. Площта на
тази част е 795 кв.метра (по графично измерване). Частта не отговаря на
изискванията за самостоятелен имот. Площта на
УПИ И в кв.102 по плана на гр.Момчилград по документ за собственост -
нотариален акт №86, т.4, дело №686 от 13.11.2014 година на нотариус Григор
Григоров, е 8380 кв.метра. Няма запис в разписния лист към плана от 1979 година
за двата парцела. В разписния лист към плана от 1988 година като собственик на
парцел I е записан „******”, а за парцел II - „******”. В настоящия момент като
собственици са записани „******” ЕООД на УПИ XVIII и УПИ XIX, и „****” ООД на
УПИ II. Площта на частта от парцел V, кв.57, която е придадена към парцел VII,
кв.57 по плана на Момчилград от 1979 година е 17 900 кв. метра.
От експертното заключение на вещото лице Т.Г. по назначената СТЕ и
допълнителни такива, които съдът кредитира частично по изложените по-горе
съображения и изслушването му пред съда се установява, че процесната ограда е с
размери по дължина – 75.67 м., с масивна бетонова основа, височина от 0.30 м.
до 0.70 м. и дебелина 0.27 м., метална ажурна част със същата дължина, дебелина
0.05 м. и височина 2.10 м., като между масивната и ажурната части има просвет
от 0.25. Претендираната реална част от УПИ
II - за ****** от кв.102 по регулационния план на гр. Момчилград е с площ на
реалната част от 800 кв.м. и лице по ПУП от 8.80 м., съответно лице по КК от
7.15 м.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с оглед
събраните по делото доказателства описани по-горе искът е неоснователен и
недоказан. Същият е допустим. Съгласно практиката на ВКС предмет на
установителен иск за собственост могат да бъдат реални части от урегулирани или
неурегулирани поземлени имоти, дори ако границите им не са материализирани на
място и имотите не са нанесени като самостоятелни в действаща кадастрална карта
или ПУП. При действието на ЗТСУ /отм./ съществува забрана за придобиване на реална част от
дворищнорегулационен парцел по давност. Забраната е установена с първоначалната
редакция на чл.59 ЗТСУ /отм./. Идеята на закона е да се стимулира заплащането на дължимите
обезщетения, а не да се придобиват по давност придаваемите с плана реални части
от едни имоти към съседни парцели, както и в случаите на изравняване на частите
в образувани по регулация съсобствени парцели. С изменението на текста на чл.59 ЗТСУ /отм./, ДВ, бр.34/2000 г., е допусната възможност за придобиване по
давност или чрез сделка на реално определени части от поземлени имоти в
населените места, но само ако отговарят на изискванията за минимални размери на
площ и лице, определени с правилника на закона, или ако се присъединяват към
съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към
съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Придобивната давност е юридическо събитие, в чийто
фактически състав нормативно се включва събитие от физическия свят и психични
състояния. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, придобивната давност включва като обективен елемент упражняване на
фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот и субективния елемент
- вещта да се държи като своя. Придобивната давност по см. на чл. 79 ЗС следва да се разбира като
сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които
по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения (представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание), както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им
съдържание).
Съдът следи служебно за съществуване на пречки за
придобиване на един имот по давност в случаите на законови ограничения, каквото е ограничението по чл. 200 ЗУТ. Реално обособена
част от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице
изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията.
Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани
имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от ЗУТ.
Хипотезите, в които се прилагат чл. 59 ЗТСУ /отм./, редакция ДВ, бр.34/2000 г.,
и чл.200 ЗУТ, ал.1 и ал.2, са изяснени в
практиката на ВКС – решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.
д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г.
на ВКС, II-ро г.о. Приема се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може
да се придобие по давност само ако отговаря на изискванията за минимални
размери по чл.19 / чл.200, ал.1 ЗУТ/, както и в случаите на чл.200, ал.2 ЗУТ.
В настоящия случай, недоказани останаха твърденията на ищеца, че процесната реална част от УПИ II отговаря на
изискванията за минимални размери. От допълнителното експертно
заключение на вещото лице Т.Г. по назначената СТЕ и изслушването му пред съда
се установи, че претендираната реална част от УПИ
II от кв.102 по кадастрално - регулационния план на гр. Момчилград е с площ на
реалната част от 800 кв.м. и лице по ПУП от 8.80 м., съответно лице по КК от
7.15 м. От което следва, че претендираната реална част от
УПИ II от кв.102 не отговаря на
изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ, приложим по силата на чл.200,
ал.1 ЗУТ. Неоснователни са твърденията на ищеца, че по
отношение на претендираната реална част не се прилагали изискванията 19, ал. 1 от ЗУТ, тъй като те важали само за имоти, предвидени за ниско жилищно
застрояване. Императивната разпоредба на чл.200, ал.1 ЗУТ не
прави подобно разграничение, тъй като единствено и само поставя като условие за
придобиването по давност на реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, които по отношение на претендираната реална част от УПИ II са най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност, съгласно чл.19,
ал.1, т.1 ЗУТ, предвид на това, че претендираната реална част попада в
границите на гр. Момчилград, съгласно приетото по делото експертно заключение,
изготвено от вещото лице С.С. и представените от ответника с отоговора на
исковата молба скици с №355/01.11.2018 г., №373/14.11.2018 г. и №374/14.11.2018
г.
В тази връзка съдът дължи произнасяне и по въведеното
от ищеца оспорване на скиците, представени от ответника с
отговора на исковата молба, находящи се на
страници 73, 87, 96, 97 и 98 по делото. Ищецът е въвел оспорване в процеса с твърдението че същите макар и да представляват официални документи са неверни, тъй като
в тях процесната ограда и склад не са били нанесени. От така въведеното
оспорване е видно, че ищецът оспорва съдържанието на горецитираните документи,
а не авторството им, които по своя характер са официални свидетелстващи
документи, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила
досежно удостоверените обстоятелства, която може да бъде оборена и верността на
съдържанието му да бъде проверена. До оборването й доказателствената му сила
следва да бъде зачетена. В производството по чл.193 ГПК в доказателствена
тежест на оспорващия е да установи неистинността на документа, като са
допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания
– чл.194, ал.1 ГПК. Съдът след като съпостави и провери оспорените документи с
останалите събрани по делото доказателства намира, че следва да отхвърли
оспорването на документите, находящи се на страници 73, 87, 96, 97 и 98 по делото. Ищецът не успя да ангажира доказателства, които да
оборят материалната доказателствена сила на оспорените документи. Противно на
това от експертното заключение, изготвено от вещото лице С.С.
и изслушването му пред съда се установява, че територията на която се намират
УПИ II, УПИ XVIII и УПИ XIX е урегулирана с планове от
1964, 1979, 1988 година, както и последващи изменения от 2008, 2013 и 2019
година. Първоначалното урегулиране на територията на която се намират УПИ II, УПИ XVIII и УПИ XIX е с плана на гр. Момчилград, одобрен на 14.08.1964 г. По този план е
образуван парцел I, отреден за „Булгарплод“ и парцел II, отреден за „******“ в кв. 56. В следващия план, одобрен със Заповед №
469/15.08.1979 г. имотите попадат в кв.57 и са: парцел V - „За ******“, като границите на този парцел
съвпадат с границите му от предходния план, парцел I – „За водно стопанство“, парцел VI – „За ОКС“, парцел VII – „За ОКС“. Със Заповед №
84/19.04.1988 г. е одобрено изменение на плана от 1979 г., като се променят
границите на парцел V, а парцели I, VI и VII се обединяват в един под № I, който се отрежда за „******“.
Сега действащият план на гр. Момчилград е одобрен със
Заповед № 367/12.12.1988 г. на Председателя на ИК на ОбНС - Момчилград. В него
имотите попадат в кв.102 и са парцел I – “За ******“ и
парцел II – “За ******“. Границата между тях е идентична с границата
от предходния план. През 2008 г. по искане на ищеца е изготвена промяна на УПИ I в кв.102,
като са образувани 11 урегулирани имота с поредни нмера от I до XI, a впоследствие
със Заповед № РД-19-662/19.12.2013 г. на кмета на община Момчилград са
коригирани от УПИ X до УПИ XX. Промяната касае само бившето УПИ I в кв.102,
т.е. няма промяна в границите му спрямо съседните имоти. Площта на частта от
парцел V, кв.57, която е придадена към парцел VII, кв.57 по плана на Момчилград
от 1979 година е 17 900 кв. метра. В този смисъл са и показанията на свидетеля
Ваня Ангелчева, която в разпита си пред съда заяви, че не е приемала ограда.
След като доказателствената сила на оспорените документи не е оборена, съдът намира, че същите не следва да се изключват от доказателствената съвкупност по делото.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и недоказано въведеното от
ищеца при условията на евентуалност твърдение, че ако
процесната реална част от УПИ II не отговаряла на изискванията на чл. 19 от ЗУТ,
се позовавал на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, като твърди, че процесната реална част
от УПИ II се присъединявала към УПИ XVIII от кв. 102 по регулационния план на
гр. Момчилград, като оставащата част от УПИ II отговаряла на изискванията на
чл. 19 от ЗУТ за самостоятелен имот. От събраните по делото доказателства се
установява, че спорът между страните по делото не може да бъде отнесен към
хипотезата на чл.200, ал.2 ЗУТ. Придобиване по давност при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ е възможно само ако се касае
за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл.17 ЗУТ, с който се урегулират
неурегулирани дотогава поземлени имоти. С регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на
изискванията на чл.19 ЗУТ, чрез придаване към тях на
части от съседни имоти. В тези случаи регулацията няма отчуждително действие
/за разликата от дворищнорегулационния план при ЗТСУ /отм./, тъй като е
предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването
на плана в общината следва да се представи предварителен договор за прехвърляне
на собствеността върху придаваемите части с изискване за нотариална заверка на
подписите като форма за действителност – чл.17, ал.3 ЗУТ. Само при наличие на
такъв договор се одобрява планът по чл.17, ал.2 ЗУТ, т.2 и т.3. Едва след
одобряването на плана се сключва окончателен договор за прехвърляне на
собствеността върху придаваемите части от съседния имот. В случай, че не бъде
сключен окончателен договор, чл.200, ал.2 ЗУТ предвижда възможност за
придобиване по давност на придадените с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ
части от съседния имот. Макар чл.200, ал.2 ЗУТ да препраща изрично само към
чл.17 ЗУТ, следва да се приеме, че
разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ, при която границите на УПИ
се променят с план за регулация въз основа на съгласие на собствениците им,
изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи. Хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ е аналогична на чл. 17, ал.
2, т. 2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в чл.200, ал.2 ЗУТ поради това, че е нова, ДВ
бр.65/2003 г., и не е съществувала към момента на създаване на редакцията на чл.200, ал.2 ЗУТ. Поради сходството в двете
хипотези обаче следва да се приеме, че изключението в чл.200, ал.2 ЗУТ се отнася както за плана по
чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, така и за плана по чл.15, ал.3 ЗУТ. И в двата случая, ако не
бъде сключен окончателен договор, но има осъществявано владение в срок от 10 г.
върху придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити
по давност на основание чл.200, ал.2 ЗУТ.
От изложеното следва, че на давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само
собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при
условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да
заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 ЗУТ
или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се
позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен
договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот.
По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е
завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10
години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.
17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което
се позовава на придобивната давност. В този смисъл е Решение № 154 от
21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-ро гр. отделение.
Предвид изложеното и установените по делото факти съдът намира, че ищецът
не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ, тъй от експертното заключение,
изготвено от вещото лице С.С. се установява, че територията на която се намират
УПИ II, УПИ XVIII и УПИ XIX е урегулирана с планове от 1964, 1979, 1988 година,
както и последващи изменения от 2008, 2013 и 2019 година и по делото не е
представен предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариална
заверка на подписите, съгласно чл.15, ал.3 ЗУТ и чл.17, ал.3 ЗУТ, а и не се
твърди такъв да е бил сключван, и липсват придаваеми части при условията на чл.
17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на ищеца, който се
позовава на придобивна давност.
На последно място съдът намира, че дължи произнасяне и по наведеното от
ищеца твърдение, че в резултат на
упражняваното владение върху процесната реална част от 01.01.2001 г. в полза на
„******“ ЕООД е започнала да тече придобивна давност, която към 01.01.2011 г. е станала 10 години, а
към датата на завеждане
на иска - повече от 17 години.
Реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана
по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в
сила на Закона за териториалното и селищно устройство през 1973 г. /съгласно чл.181, ал.1 ЗТСУ /отм./ или ако е осъществявано владение в
период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот може да се
обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. В този смисъл е Решение № 112 от 29.10.2018 г.
по гр.д.№ 4681/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение.
Съдът приема, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесната реална
част от 1990 г. насам. Този извод на съда за периода от 1990 г. до 2010 г. се
подкрепя от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, а за периода от
2010 г. до завеждане на исковата молба от показанията на ангажираните от
ответника свидетели. Но ищецът не успя да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си, че в резултат на
упражняваното владение върху процесната реална част от 01.01.2001 г. в полза на „******“
ЕООД е започнала да тече придобивна давност, която към 01.01.2011 г. е станала 10 години, а
към настоящия момент тя е повече от 17 години. С оглед разпоредбите
на чл.59 и чл.181, ал.1 ЗТСУ /отм./ и твърденията на ищеца
изложени в исковата молба, съдът намира, че правно ирелевантно е упражняваната
фактическа власт върху претендираната реална част от УПИ II до 01.01.2001 г. Поради което
на изследване подлежи периода от 01.01.2001 г. до завеждане на исковата молба.
От приетото като доказателство по делото писмо с изх.№ 12/23.03.2009 год.
на „****** - М“ ООД гр.Момчилград, адресирано до изп. директор на „******“ АД,
гр.София е видно, че ищецът „****** - М“ ООД моли праводателя на ответника „******“
АД за писмено съгласие Община Момчилград да промени на регулационния план, така
че границата между имотите на „****** - М“ ООД и „******“ АД в кв.102 по плана
да минава от север на юг по съществуващата ограда, а след нея до южната ограда
– по фасадната линия на западната стена на складовата сграда с размери в план
18/60 м. От показанията на свидетеля Д. Б., дадени след запознаването му с
предявеното му писмо с изх. № 12/23.03.2009 год. на „******“ ООД се установява, че това е бил документът,
койтоС.му е дал. Това е бил неговият подпис, което означавало, че документът е
този. Отдолу бил записал, че е получил за клон Стара Загора този екземпляр на
дата 24.03.2009 год. Почерка е бил негов и той е написал тази дата. След това
Лазаров бил директор и той му се е
обадил по телефона да предаде на С., че нямало как да стане това прехвърляне,
процедурата е била сложна, управителния съвет и т.н. и нека да си ползвали
терена както си го ползвали досега, че те нямали претенции, но по документи не
може да се прехвърли тази част, това били думите му. Предвид тези доказателства
съдът намира, че от 01.01.2001 г. до 23.03.2009 г. ищецът не е променил
държането си на претендираната реална
част от УПИ II от кв.102 по регулационния план на гр. Момчилград във владение
по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, тъй като е държал претендираната реална част като
чужда, поради което презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборена. Съдебната практика приема, че само ако държателят
промени намерението си и превърне държането си във владение, в негова полза
тече придобивна давност, като в този случай е налице завладяване, за което е
необходимо промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго само за себе си, да намери външна промяна чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, владението
да не е установено по скрит начин, а да се манифестира намерението спрямо
останалите и волята му да достигне до тяхното знание.
От изложеното следва, че следващият период който съдът следва да изследва
по отношение на твърдяната придобивна давност е от 23.03.2009 до завеждане на
исковата молба - 03.10.2018 г., когато на основание чл.84 ЗС във вр. с чл.115,
ал.1, б. „ж“ ЗЗД давността е спряла да тече. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът през посочения период е упражнявал фактическа
власт върху претендираната реална част, като е отблъсквал опитите на ответника
да установи владение върху претендираната реална част. Но съдът намира, че ищецът не може да се
позове на придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, тъй като от 23.03.2009 г. до
завеждане на исковата молба - 03.10.2018 г. не е изтекъл законоустановеният 10
годишен срок предвиден в чл.79, ал.1 ЗС.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца „******” ООД са направените от
ответника „****“ ООД разноски, в размер на 3720 лв., представляващи платен
адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „******“ ЕООД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр.Момчилград, ул.„****”
№ 4, представлявано от управителя Д. С., против „****“ ООД, с
ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр.Момчилград, ул.„******,
представлявано от управителя М.А.А., иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на
основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от него давностно
владение, считано от 01.01.2001
г., на
РЕАЛНА ЧАСТ от УПИ II - за ****** от кв.102 по регулационния план на
гр.Момчилград с площ на реалната част от 800 кв.м., при граници на реалната
част: на изток - ограда и склад за въглища и строителни материали, на запад -
регулационната граница между УПИ II и УПИ XVIII и УПИ XIX, на юг- улица “****“
и на север - ЖП коловоз (затворена между т.1, т.3, т.7, т.9, т.10, т.11
съгласно СТЕ с вх.№ 26224/20.10.2020г. на МРС), която реална част съгласно
действащата кадастралната карта на гр. Момчилград, заема: реална част с площ от
63 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.34 по КККР на гр.
Момчилград, затворена между т.1, т.2, т.10 и т.11 съгласно СТЕ с вх. №
26224/20.10.2 020г. на МРС.; реална част с площ от 87 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор 48996.106.35 по КККР на гр. Момчилград, затворена между т.8, т.9,
т.10 и т.11 съгласно СТЕ с вх. №
26224/20.10.2020г. на МРС; реална част с
площ от 650 кв. м. от Поземлен имот с идентификатор 48996.106.33 по КККР на
гр.Момчилград, затворена между т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11 съгласно
СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020 г. на МРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл.194, ал.3 ГПК
оспорването, предявено от ищеца „******“ ЕООД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. „Момчилград”,
ул. „****” № 4, представлявано от управителя Д.С.на документите, находящи се на страници 73, 87, 96, 97 и 98 по делото, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. „Момчилград”, ул. „****” № 4,
представлявано от управителя Д.С.да заплати, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, на „****“ ООД, с ЕИК******, със седалище и адрес на управление
гр.Момчилград, ул.„******, представлявано от управителя М.А.А., сумата от 3720/три хиляди седемстотин и
двайсет/ лева, представляващи
направените разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия:
/Йордан Геров/