Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав,
в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При секретаря
Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 04464 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се
признае за установено, че Община П. дължи сума в размер на 1 800,25 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., кв. «Т.Л.», ********, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както
и сумата от 136,43 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден е отговор на исковата
молба, с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи.
Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия, тъй като
през процесния период наемател
е бил Д.В.З., която следвало
да изпълнява процесните задължения. Извън срока по
чл. 131 ГПК с молба от 15.07.21 г. се релевира възражение за погасителна давност.
По реда на чл. 219, ал. 3 ГПК Община П. е предявила обратни искове срещу Д.В.З., която въз основа на
договор за наем да заплати на общината сумата претендирана срещу Община П..
Д.В.З. в качеството си на трето лице помагач и ответник по обратните искове е подала отговор на исковата молба, с който оспорва обратните искове. Счита, че отговорността й се простира до 1/ 4 ид. част.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу Община П., отнасящо се за
вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02170 по описа за 2020 г. на Пернишки
районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
По делото са приложени извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Приложени са още заповед № 1590 от 23.11.2001г. и заповед № 1523 от 16.98.2000 г. на кмета на Община П., с която се настанява С.Д.С. и неговото семейство – Д.В. С., Д.С.С. и К.С.С., в жилище с адрес гр. П., кв. «Т.Л.», ********, впоследствие с втората по време заповед в *****, като е посочен срок за настаняване «постоянен».
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно
- техническа експертиза. От същата
се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се
наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал
задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са
отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите,
водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно
Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия
(отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби
на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От
обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно заключението през процесния период е
начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ. В имота имало монтиран
водомер, реалното потребление на количеството
топла вода не е установявано при годишния отчет на уредите, провеждан от
фирмата топлинен счетоводител, понеже не е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите. Начислен е служебен разход на топла вода по оценка на топлинния
счетоводител за едно лице обитател на имота с дневно потребление от 140 литра. Разходът
на топлоенергия е изчислен след определяне топлосъдържанието
на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната
енергия за топла вода, прогнозно начислените суми са били сторнирани
след годишния отчет, като определената разлика била отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки. Посочва се, че в имота монтирани отоплителните тела
в стаите са с монтирани индивидуални разпределители. Разходът за топлинна
енергия от тях е начислен по служебен път, тъй като не е осигурен достъп за
отчет. Отоплителното тяло в банята е щранг – лира,
без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала, за което разходът е
начисляван по изчислителен път. При извършването на годишния отчет, стойността
на начислената топлинна е преизчислена и отразена в индивидуалните изравнителни
сметки. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната
инсталация е разпределяна по
изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в
абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Определените
суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на
имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради
което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е
видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Експертът
посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в
размер на 1800,25 лева.
По делото е
приета и изслушана съдебно - икономическа експертиза. В счетоводните регистри
на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. общата начислена сума за главница е в размер на 1800,25
лева, а общият размер на лихвата за забава от датата на падежа на всяка сума
поотделно до 04.12.2018 г. възлиза на 136,43 лева. Отразени са изравнителни
сметки в размер на 40,79 лв. Ответникът не е извършил плащания на посочените
задължения.
Съдът
напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При изготвяне на
експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал
и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна
връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови са собствениците или титулярите на вещното право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По реда
на чл. 146, ал.1, т.4 ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че Община П.
е собственик на процесния имот. Това води до извод, че между Община П. и ищцовото дружество е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен
наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи
и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е
доставяна топлинна енергия на стойност 1800,25 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на
законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 136,43 лева – лихва за забава на месечните
плащания, считано от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.
Горното
води до извод за основателност на предявените главни искове. Релевираното възражение за погасителна давност е направено
извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК, поради което
не следва да бъде разглеждано.
Предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се разгледат, доколкото се уважават главните искове.
Съгласно
чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите,
свързани с ползуването на вещта, сред които са и тези за
стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на Община П. е да докаже наличието на възникнало наемно правоотношение с Д.В.З., отнасящо се за процесния период за общинско жилище с адрес гр. П., кв. «Т.Л.», ********.
Към релевантния момент, когато е издадена процесната настанителна Заповед № 1590/23.10.2001 г., е
приложима редакцията на чл. 43. (Обн. - ДВ, бр. 34 от
06.04.2001 г.) ЗОбС, съгласно ал. 1 от който в
общинските жилища за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище
български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред,
определени с правилника за прилагане на закона, а в ал. 3 е предвидено, че
настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината.
Изискването за сключване на договор за наем на имота след издаване на
настанителната заповед за първи път е въведено през 2000 г. с разпоредбата на
чл. 15, ал. 5 (нова, ДВ, бр. 70 от 2000 г.) ППЗОбС (отм.
22.03.2005 г.), съгласно която въз основа на настанителната заповед органите по
ал. 4 сключват писмен договор за наем, в който се определят: редът за предаване
и приемане на имота; правата и задълженията на наемателя и наемодателя;
наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и
основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.
С оглед гореизложеното, фактическият състав на
възникване на наемно правоотношение досежно процесното общинско жилище ще се счита завършен с
подписването на договор. Дори да се приеме, че наемното правоотношение възниква
само въз основа на настанителната заповед съгласно чл. 239 ЗЗД, когато наемът
се създава чрез акт на надлежен държавен орган, както е в случая с процесната заповед на кмета, отношенията между страните се
уреждат по горните правила на ЗЗД, доколкото специален закон не постановява
друго. Специалният Закон за общинската собственост не предвижда сключването на
безсрочни договори за наем. В процесната заповед за
настаняване, въз основа на която е възникнало наемното правоотношение с
ответницата, в графа срок в договора е посочено единствено "постоянен",
без да е уговорен конкретен срок. Поради липсата на специална норма в ЗОбС, приложение следва да намери общият закон и
по-конкретно императивната норма на чл. 229, ал. 1 ЗЗД.
В практиката на ВКС е разяснено, че съобразно чл. 229,
ал. 1 ЗЗД до изменението, направено с ДВ бр. 92 от 13.11.2007 г., максималната
продължителност на договора за наем е 10 години. С посочената законодателна
промяна тя е неприложима, ако сделката е търговска, каквато в случая безспорно
не е налице, доколкото страни по наемното правоотношение не са търговци и
настанителната заповед е издадена за задоволяване на жилищни нужди. Свободата
на договаряне е ограничена, защото евентуално уговореният по-дълъг срок
прекомерно ограничава правата на собственика и създава възможност за симулативен договор за наем, прикриващ друга сделка. Ето
защо наемните правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ,
породени от един наемен договор, не могат да продължат повече от 10 години, а
след изменението на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, направено с ДВ бр. 92/2007 г., освен
ако сделката е търговска (в този смисъл- решение № 75 от 26.05.2010 г. на ВКС
по т. д. № 838/2009 г., I т. о. и решение № ЗЗЗ от 23.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 167/2012 г., III г. о.).
Горепосочената практика следва да намери приложение и
в случая, като на основание чл. 239, вр. чл. 229 ЗЗД
се приеме, че след изтичане на максималният 10 годишен срок от възникване на
наемното правоотношение през 2001 г., а именно след 23.10.2011 г. то е загубило
обвързващата си за страните сила съгласно чл. 229, ал. 3 ЗЗД. За процесния
период от от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., който е
след изтичане на пределния 10-годишен срок, наемна облигационна връзка между
Община П. и ответницата за процесния общински имот не съществува. Следователно
и обратните искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД се
явяват неоснователни с оглед недоказване на първата предпоставка за уважаването
им, а именно възникнало наемно правоотношение, въз основа на което е заявена
претенцията за заплащане на ползвана за имота топлинна енергия.
За Община П. остава възможността да претендира стойността на ползваната топлинна енергия по правилата на неоснователното обогатяване, но такъв иск не е предявен в настоящото производство.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 38,73 лева - държавна такса, 10 лв. – такса за съдебни удостоверения, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 380 лева – депозит за вещи лица, т. е. общо 528,73 лева, които следва да се заплатят от ответната община.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 38,73 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 88,73 лева, които следва да се заплатят от ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по обратните искове има право да му се заплатят направените разноски, но в случая същият е представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета Станислав Владимиров ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сума в размер на 1 800,25 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., кв. «Т.Л.», ********, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата от 136,43 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 002170 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове
от Община П., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А,
представлявана от кмета Станислав Владимиров за осъждане на Д.В.З., ЕГН **********, с адрес *** да заплати сумата
от 1800,25 лева, представляваща незаплатени
разходи за ползване на имот, изразяващи се за стойността на топлинна енергия,
доставяна за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «Т.Л.», ********, за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., както и сумата
от 136,43 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 528,73 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 88,73 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Д.В.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02170 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: