Решение по адм. дело №434/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А. Г. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. П. С. – САК, съдебен адрес; [населено място], р-н „[община]“, [улица], ет. 1, ап. 1 срещу Заповед № 513з-9681 от 14.08.2025г. на директора на СДВР при МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, (неспазване на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 букви „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на настоящия жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че същата е издадена при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, ограничили правото му на защита, при нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. По същество сочи, че вмененото му деяние е несъставомерно като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. т. 13 от ЗМВР, тъй като в случая не са налице и двете кумулативни предпоставки на цитираната разпоредба. Сочи, че ДНО не установил по безспорен начин мястото на извършване на нарушението, тъй като в оспорената заповед се сочи „по автомагистрала „С.“, а в писмените обяснения на двамата участници в ПТП и сведенията на полицейските служители, дошли на мястото на инцидента е посочено …. „ на [улица]….. Оспорва действията на полицейските служители по вземане и документиране на пробата му за алкохол, както и годността на техническото средство, с която същата е извършена. Твърди, че полицейските служители извършили пробата, не са преминали специализирано обучение, за работа с използваното техническо средство. Заявява, че в случая не е проведено обективно самостоятелно разследване, тъй като оспорената заповед се основава изцяло на данни основани на съставения му АУАН и материалите по образуваното досъдебно производство. Сочи, че в проведеното разследване не е установено по безспорен начин, кой е другият участник в ПТП, тъй като в Обобщената справка и оспорената заповед е посочван с различни имена З. М. или З. М.. Твърди, че неустановената самоличност на другия участник в ПТП, е предпоставка за отмяна на оспорения акт, тъй като извън другия участник в ПТП, няма други лица, на които деянието да е станало известно, съответно липсва втория от кумулативните елементи, основание за квалифициране на нарушението като тежко. Сочи, че дисциплинарното производство е проведено в период, в който е бил в болничен, което е ограничило правата му на защита. По изложените съображения, иска отмяна на оспорения акт, като претендира и присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Салчева – САК. Процесуалният представител поддържа жалбата, в допълнение сочи, че съставомерността на деянието изисква не само нарушение на трудовата дисциплина и Етичния кодекс, но и уронване престижа на службата, което в случая не е доказано. Сочи, че в случая ДНО е действал предубедено, защото съгласно заповед на министъра на вътрешните работи, която представя по делото, ответният орган е бил длъжен да [жк], като уронващо престижа на службата. Смята, че изброяването, в оспорения акт, на четири различни състава на Етичния кодекс е незаконосъобразно, защото нарушава правото на защита на наказаното лице. По изложените съображение, моли оспорената заповед, да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за държавна такса, съгласно списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, представя подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директорът на СДВР при МВР, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт К. Г.. Процесуалният представител оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е правилен и законосъобразен акт, издаден при изяснена фактическа обстановка и при спазване на законовите изисквания. Представя подробна писмена защита в подкрепа на доводите си, претендира юрисконсултско възнаграждение и моли съда да отхвърли жалбата.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че жалбоподателят младши инспектор А. Г. Х., заема длъжността – старши полицай в 02 група на „Метрополитен“ (по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР), към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на Столична дирекция на вътрешните работи, което се установява и от кадрова справка (лист 133).

Дисциплинарното производство срещу младши инспектор А. Г. Х. е образувано със Заповед 513з -3318 от 27.03.2025г. на директора на СДВР (лист 29). Процедурата е стартирала във връзка с постъпили предварителни данни, отразени в Докладна записка рег. № 513р-28815 от 18.03.2025г. по описа на СДВР (лист 142) и ежедневен бюлетин № 073 от 15.03.2025г. на СДВР (лист 143). Със заповедта за образуване на производство е определен състав на дисциплинарно разследващ орган (ДРО), с председател и членове - служители на СДВР, които да съберат всички необходими доказателства и да извършат всички процедури по изясняване на случая, като е разпоредено всички действия по разследването да бъдат извършени в четири месечен срок. Заповедта за образуване на производството е връчена лично на жалбоподателя на дата 23.04.2025г., което се установява от положен подпис (лист 30 гръб) и изрично волеизявление, че в защитата си, ще се ползва от услугите на адв. Р. Т..

Събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства са следните: Писмени сведения рег. № 513р-44256 от 28.04.2025г. на младши инспектор А. Г. Х. – участник в ПТП (лист 61); Писмени сведения рег. № 513р-57534 от 02.06.2025г. на младши инспектор В. З. – мл. автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР - извършил проверка на процесното ПТП (лист 63); Писмени сведения рег. № 513р-57531 от 02.06.2025г. на младши инспектор А. Г. – мл. автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР - извършил проверка на процесното ПТП (лист 64) и Писмени сведения рег. № 513000-40133 от 02.06.2025г. на З. М. – другият участник в ПТП (лист 62).

В отговор на писмо рег. № 513р-50187 от 13.05.2025г. (лист 85), изпратено до началника на отдел „ПП“ на СДВР, пред ДРО, с писмо рег. № 4332р-38285 от 30.05.2025г. (лист 87), са представени и приобщени като доказателства, следните документи, а именно: Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3688059 от 14.03.2025г., съставен от младши инспектор В. З. – мл. автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР, в присъствието на свидетеля А. Г. – мл. автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР (лист 88); Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 14.03.2025г. (лист 90); Талон за медицинско изследване № 311204 от 14.03.2025г. (лист 91) ; Протокол за медицинско изследване (лист 92), от който се установява, че лицето отказва да даде кръвна проба; ЗППАМ № 837/2025г. (лист 93); Лист за преглед на пациент от 14.03.2025г. (л. 94), от който се установява, че А. Г. Х., отказва да даде кръв за алкохолна проба; Декларация от дата 14.03.2025г., подписана от жалбоподателя, в която заявява, че не е съгласен да му бъде взета кръв за установяване употреба на алкохол (лист 98); Докладна записка от 14.03.2025г. на младши инспектор В. З. – мл. автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР (лист 96); Разпечатка от показанията на [Наименование], с номер [Наименование], (лист 97), от която е видно, че извършената на 14.03.2025г., в 19:58:21 часа, проба № 3878 е положителна, с резултат 1.72 промила алкохол в издишания въздух; Протокол рег. № 3286р-12907 от 12.03.2025г. за премината последваща проверка анализатори на алкохол в дъха (лист 98), от който се установява, че техническото средство [Наименование], с № [Наименование], с което е взета пробата на А. Г. Х., с номер 3878, е преминало периодична проверка на дата 10.02.2025г., със срок на валидност 6 месеца; Справка за собственост на МПС (лист 99), от която е видно, че лек автомобил, [Марка], модел „С 80“, рег. № [рег. номер], е собственост на жалбоподателя; Мотивирана резолюция № 25-4332-[рег. номер] от 17.04.2025г., (лист 102), с която, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателно производство образувано срещу Х., както и Справка за нарушител, схема на ПТП и снимков материал (лист 100-101 и лист 103-111).

В отговор на писмо рег. № 513000-34266 от 12.05.2025г. (лист 112), изпратено до Софийска районна прокуратура, пред ДРО, с приемо-предавателен протокол (лист 114), са представени, съответно приети, по дисциплинарното производство: Протокол за разпит на свидетел (лист 115), Протокол за разпит на обвиняем (лист 117) и Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.03.2025г. (лист 120).

Във връзка с образуваното дисциплинарно производство, пред ДРО, са представени още: Заповед за задържане на лице (лист 124), с приложена към същата декларация ( лист 126); Протокол за обиск (лист 125); Извадка от книгата на задържани лица в 06 РУ при СДВР, от която е видно, че А. Х. е бил задържан на дата 15.03.2025г. в 01.10 часа; Аудиозапис от комуникация, във връзка с подаден от жалбоподателя сигнал до тел. „112“, представен по делото на оптичен носител (лист 83), Протокол на ДРО за изслушан запис на предоставен оптичен носител от дирекция „Национална система 112“ (лист 82), Кадрова справка (лист 133), Длъжностна характеристика и протокол за запознаване със същата от дата 12.08.2017г. Протокол за запознаване на младши инспектор Х. с законови и подзаконови нормативни актове, инструкции на министъра на вътрешните работи и заповеди на преките ръководители от дата 21.07.2019г. (лист 139) и Протокол от 02.12.2024г., за запознаване на жалбоподателя с Заповед № 8121з-1169 от 23.08.2024г. за изменение и допълнение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР (лист 140).

Резултатите от разследването по образуваното дисциплинарно производство срещу младши инспектор А. Г. Х. са отразени в обобщена справка с рег. № 513р-76365 от 18.07.2025г. на ДРО (лист 45-60), като на база оценка събраните доказателства ДРО установява, че:

На дата 14.03.2025г. , около 18.10 часа, на [улица], младши инспектор А. Г. Х., е управлявал личното си МПС – [Марка], модел „С 80“, с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, като е станал участник в ПТП, с друг автомобил [Марка], модел „Рав 4“, рег. № [рег. номер], с водач З. М.. Употребата на алкохол е установена с техническо средство А. Д. 7510, с фабричен номер [Наименование], взетата проба е с номер 3878 и е направена в 19:58:21 часа, като уредът отчита положителен резултат от 1.72 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 311204 за УМБАЛ „Св. А.“, с цел установяване концентрация на алкохол в кръвта, но младши инспектор А. Г. Х., е отказал да даде кръвна проба за химико-лабораторно изследване. Отказът на служителя да даде кръвна проба е потвърден и от издадения от болничното заведение амбулаторен лист № 011350 от 14.03.2025г.

На база на възприетата фактическа обстановка, ДРО приема, че поведението на младши инспектор А. Г. Х. е в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Тъй като деянието е извършено на публично място и действията на служителя са станали достояние и на други лица – органите на пътна полиция, Прокуратурата на Р. България и другия участник в ПТП, ДРО е, стигнал е до извода, че поведението на Х. е от такова естество, че реално застрашава с намаляване или загубване на доверието на обществото в институцията – МВР. Заключава, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност на служителя, във връзка с образувано досъдебно производство № 0113/2025г. по описа на С.-СГТ, са различни и следва да протекат независимо едно от друго. На база на изложеното, ДРО приема, че действията на служителя са в нарушение на точки 15, 19, 20 и 28 букви „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по този начин същият е извършил нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, съответно да бъде прекратено и служебното му правоотношение.

С Покана рег. № 513р-76415 от 18.07.2025г. (лист 59), ДРО кани младши инспектор А. Г. Х., да се запознае с обобщена справка с рег. № 513р-76365 от 18.07.2025г., като му разяснява и правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Същата е връчена на адресата си на дата 21.07.2025г. в 09.00 часа, видно от положен подпис на служителя. Обобщената справка, ведно с всички материали по проведеното дисциплинарно производство са връчени лично на жалбоподателя на дата 21.07.2025г., в 09.30 часа, което се установява от собственоръчно положен подпис (лист 56).

От протокол рег. № 513р-77463 от 22.07.2025г. се установява, че служителят не се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения или възражения, във връзка с връчената му обобщена справка.

След приключване на разследването по образуваното дисциплинарно производство, със Становище рег. № 513р-77887 от 23.07.2025г. (лист 31 -43) ДРО, предлага на директора на СДВР, да наложи на младши инспектор А. Г. Х. дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното му правоотношение. В становището си ДРО описва възприетата фактическа обстановка и повтаря изводите си направени в обобщена справка с рег. № 513р-76365 от 18.07.2025г.

Видно от поставена резолюция „Съгласен“, с положен подпис от дата 28.07.2025г. становището на ДРО, е одобрено от ДНО.

С покана рег. № 513р-80420 от 30.07.2025г., на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО кани младши инспектор Х., да представи писмени обяснения във връзка с проведеното дисциплинарно производство. Поканата е връчена на служителя на дата 06.08.2025г., видно от собственоръчно положен подпис (лист 24), като в указания срок, с рег. № 513р-84023 от 07.08.2025г. (лист 23), същият се възползва от предоставената му възможност. С дата 07.08.2025г., ДНО приема обясненията на служителя, което се установява от положена резолюция и подпис (лист 23).

Със Заповед № 513з-9681 от 14.08.2025г., на директора на СДВР при МВР, предмет на настоящия съдебен контрол, ДНО налага на младши инспектор А. Г. Х. дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратява служебното му правоотношение с МВР. Заповедта е връчена на служителя на дата 18.08.2025г., видно от положен подпис (лист 22).

По делото са приложени още: Болничен лист Е20243450616, издаден на 18.03.2025г. (лист 11), от който е видно, че жалбоподателят е бил в отпуск поради заболяване в периода от 18.03.2025г до 27.03.2025г.; Болничен лист Е20250650296, издаден на 27.03.2025г. (лист 12), от който е видно, че жалбоподателят е бил в отпуск поради заболяване в периода от 28.03.2025г до 26.04.2025г.; Болничен лист Е20251594681, издаден на 25.04.2025г. (лист 13), от който е видно, че жалбоподателят е бил в отпуск поради заболяване в периода от 27.04.2025г до 26.05.2025г.; Болничен лист Е20251594922, издаден на 27.05.2025г. (лист 14), от който е видно, че жалбоподателят е бил в отпуск поради заболяване в периода от 27.05.2025г до 25.06.2025г.; Болничен лист Е20252206860, издаден на 28.06.2025г. (лист 15), от който е видно, че жалбоподателят е бил в отпуск поради заболяване в периода от 26.06.2025г до 25.07.2025г.; Болничен лист Е20252207089, издаден на 24.07.2025г. (лист 16), от който е видно, че жалбоподателят е бил в отпуск поради заболяване в периода от 26.07.2025г до 24.08.2025г.; Заповед № 8121з-396 от 05.08.2014г. за недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, на министъра на вътрешните работи (лист 158); Протокол № 4332р-33070 от 02.08.2019г. (лист 161), за запознаване на младши инспектор В. З. с подзаконови нормативни актове, методически указание и инструкции, за работа на служителите в МВР; Протокол № 4332р-95508 от 02.12.2024г. (лист 162), за проведено обучение на младши инспектор А. Г. и Удостоверение (лист 163), от което е видно, че главен комисар Л. Н. заема длъжността директор на СДВР.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на съобщаване на оспорения административен акт – 18.08.2025г., съответно датата на входиране на жалбата пред органа – 01.09.2025г. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 211 от ЗМВР, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото няма спор, че жалбоподателят младши инспектор А. Г. Х. е държавен служител и заема младши изпълнителска длъжност в системата на МВР. Няма и спор, че главен комисар Л. Т. Н. заема длъжността директор на СДВР при МВР, което се установява и от приложеното по делото Удостоверение (лист 163).

Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от "ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности". В настоящия случай, предвид вида на наложеното дисциплинарно наказание (по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР), длъжността, която заема ДНО - директор на СДВР при МВР, (структура по чл. 37 от ЗМВР), както и длъжността на наказания служител, (младши инспектор - старши полицай в 02 група на „Метрополитен“ (по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР), към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР), съдът приема, че заповедта е издаден от компетентен орган. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

За да възникне дисциплинарна отговорност, е необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени и то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.

Според чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта

При издаване на процесната заповед съдът приема, че са спазени всички визирани изисквания за нейната форма. Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е с реквизити и съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Обсъдени са доказателствата, въз основа, на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Указани са органът и срокът за обжалване. Оспорената заповед е мотивирана от фактическа страна, като препраща и към изготвеното становище и обобщена справка в хода на проверката. Налице е и конкретно описание на деянието на служителя (фактическо описание), което позволява да бъде извършена обективна съпоставка между дължимото и реализираното поведение на служителя.

Съдът не споделя направените от страна на жалбоподателя възражения, относно формата на акта, свързани с посочване мястото на извършване на нарушението. Да безспорно в обстоятелствената част на оспорения административен акт е посочено, че мястото на извършване на нарушението е ....“по автомагистрала С., на кръстовището с [улица]…., докато в Обобщена справка с рег. № 513р-76365 от 18.07.2025г., ДРО сочи, че нарушението е извършено на [улица], но така описаното несъответствие, по никакъв начин не възпрепятства жалбоподателя, да разбере точно, за кое свое деяние е подведен под дисциплинарна отговорност, поради което в случая не е налице нарушение на правото му на защита. Видно от представените, по делото, обяснения на младши инспектор Х., с рег. № 513р-44256 от 28.04.2025г. и рег. № 513р-84023 от 07.08.2025г., същият ясно сочи, че мястото на нарушението му е известно и няма съмнение относно факта, че на дата 14.03.2025г. е управлявал личния си автомобил, като на [улица], на кръстовището под автомагистрала „С.“ е претърпял ПТП. Аргументи за неоснователност на възражението се съдържат и в приобщените по дисциплинарното производство материали, надлежно връчени на жалбоподателя и обосновали от фактическа страна оспорения административен акт, включително и по отношение на мястото на извършване на процесното нарушение. По изложените съображение, съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Дисциплинарното производство срещу младши инспектор А. Г. Х. е образувано със Заповед 513з -3318 от 27.03.2025г. на директора на СДВР (лист 29). Процедурата е стартирала във връзка с постъпили предварителни данни, отразени в Докладна записка рег. № 513р-28815 от 18.03.2025г. по описа на СДВР (лист 142) и ежедневен бюлетин № 073 от 15.03.2025г. на СДВР (лист 143). Със заповедта за образуване на производство е определен състав на дисциплинарно разследващ орган (ДРО), с председател и членове - служители на СДВР, които да съберат всички необходими доказателства и да извършат всички процедури по изясняване на случая, като е разпоредено всички действия по разследването да бъдат извършени в четири месечен срок. Заповедта за образуване на производството е връчена лично на жалбоподателя на дата 23.04.2025г., което се установява от положен подпис (лист 30 гръб) и изрично волеизявление, че в защитата си, ще се ползва от услугите на адв. Р. Т.. Резултатите от разследването по образуваното дисциплинарно производство са отразени в обобщена справка с рег. № 513р-76365 от 18.07.2025г. на ДРО (лист 45-60), връчена лично на жалбоподателя на дата 21.07.2025г., в 09.30 часа, видно от положен подпис (лист 56). От протокол рег. № 513р-77463 от 22.07.2025г., се установява, че служителят не се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения или възражения, предоставена му с Покана рег. № 513р-76415 от 18.07.2025г. (лист 59). С. С. рег. № 513р-77887 от 23.07.2025г. (лист 31 -43) ДРО, предлага на директора на СДВР, да наложи на младши инспектор А. Г. Х. дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното му правоотношение. Становището е одобрено от ДНО, видно от поставена резолюция „Съгласен“, с положен подпис от дата 28.07.2025г. С покана рег. № 513р-80420 от 30.07.2025г., на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО кани младши инспектор Х., да представи писмени обяснения във връзка с проведеното дисциплинарно производство. Поканата е връчена на служителя на дата 06.08.2025г., което се установява от личен подпис (лист 24), като в указания срок, с рег. № 513р-84023 от 07.08.2025г. (лист 23), същият се възползва от предоставената му възможност. С дата 07.08.2025г., ДНО приема обясненията на служителя, с резолюция и подпис (лист 23), след което издава Заповед № 513з-9681 от 14.08.2025г., предмет на настоящия съдебен контрол. Заповедта е връчена на служителя на дата 18.08.2025г., видно от положен подпис (лист 22).

Във връзка с изложеното, съдът приема, че са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за налагане на наказанието за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на датата, на която Становище рег. № 513р-77887 от 23.07.2025г., е станало известно на ДНО - 28.07.2025г. Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 28.09.2025г. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. От своя страна пък, нормата на ал. 5 на същия член регламентира, че в случаите, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2, започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Видно от представените по делото 6 броя болнични листа, оспорващият е бил в законоустановен отпуск поради заболяване, в периода от 18.03.2025г. до 24.08.2025г., близо 5 месеца, съответно срокът за издаване на заповедта се удължил с времето през което е действало изключението предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, относно сроковете. В случая оспорената заповед е издадена на 14.08.2025., т. е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и двугодишният срок от извършване на нарушението. Спазен е и срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното производство е образувано на дата 27.03.2025г., съответно материалите във връзка с извършеното разследване са приети от ДНО на дата 28.07.2025г. (понеделник), видно от поставена резолюция „Съгласен“, с положен подпис.

Противно на възраженията в жалбата, съдът приема, че при издаване на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, включително и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, дадена му е била възможност да се запознае със събраните доказателства, да участва в производството (включително чрез упълномощен адвокат) и да се запознае със съдържанието на обобщената справка. До същия е била изпратена и покана от ДНО за даване на писмени обяснения, като той се е възползвал от дадената му възможност и е дал такива, обсъдени в заповедта и мотивирано приети за неоснователни.

Настоящият състав, не приема възражението на жалбоподателя свързано с периода, в който е проведено разследването и в частност факта, че жалбоподателят е бил в законосутановен отпуск, поради заболяване. Видно от представените по делото болнични листа, същият е с поставена диагноза „контузия на коляното“, с назначено домашно лечение, което по никакъв начин не е ограничило възможността му да се запознае със всички материали събрани в производството, съответно по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. Напротив, както вече беше посочено в горните редове на съдебния акт, по делото е безспорно доказано, че правата на жалбоподателя по чл. 207, ал. 8 са осъществени в пълна степен.

На база на изложените аргументи, съдът констатира, че производството по издаване на оспорвания акт, е проведено при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК, поради което, не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

По съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите от системата на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото поведение на държавен служител. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение в някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

В случая младши инспектор Х., е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", като за неспазени са приети т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 букви „а“ и „б“ от Етичния кодекс.

Дисциплинарнонаказващият орган е изследвал задълбочено и обосновано релевантните факти и обстоятелства и е достигнал до правилни изводи от фактическа страна, относно осъщественото от жалбоподателя поведение. Тук е мястото да се отбележи, че възраженията на жалбоподателя относно обхвата на дисциплинарното разследване, в частност, че същото се основава изцяло на съжденията по образуваното досъдебно производство са несонователни. Заключенията по дисциплинарно производство се основата на самостоятелно и алтернативно раследване, по което са събрани всики необходими доказателства.

Правният извод на ответника, че деянието на жалбоподателя е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, което е довело до уронване престижа на службата, е формиран при правилно приложение на материалния закон. По смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина" законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение.

Наличието на съставомерния елемент, деянието да е довело до уронване престижа на службата се установява по безспорен начин. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. В същото ТП е дадено тълкуване, че не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.

В конкретния случай съдът намира за безспорно установено, че държавният служител А. Х., е управлявал личното си МПС след употреба на алкохол, с което е дал отрицателен личен пример с поведението си, накърнил е доброто име и авторитета на институцията, която представлява. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът не споделя доводите, че действията на Х. са станали достояние само на другия участник в ПТП, като представител на общесвтеността, който е и с неустановената самоличност, с оглед различното изписване на фамилното му „М.“- „М.“, което е предпоставка за отмяна на оспорения акт, тъй няма други лица, на които деянието да е станало известно, съответно липсва втория от кумулативните елементи, основание за квалифициране на нарушението като тежко.

Напротив, деянието на жалбоподателя е станало достояние на полицайте от автопатрула, пристигнали на мястото на ПТП, на голям брой служители от ситемата на МВР, на служители в УМБАЛ „Св. А.“, на другия участник в ПТП, индивидуализиран по безспорен начин с посочено ЕГН и лична карта (сведения лист 62), както и на следствени и съдебни органи (предвид образуваното против Х. досъдебно, а в последствие и съдебно производство), т. е. на широк кръг лица, част от които извън системата на МВР.

Управлението на МПС от Х., след употреба на алкохол, се установява по безпорен начин от събраните и необорени, в хода на съдебното дирене, доказателства – АУАН серия GA № 3688059 от 14.03.2025г. (лист 88), ползващ се, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, с доказателствена сила; Разпечатка от показанията на [Наименование], с номер [Наименование], (лист 97), от която е видно, че извършената на 14.03.2025г., в 19:58:21 часа, проба № 3878 е положителна, с резултат 1.72 промила алкохол в издишания въздух и Протокол рег. № 3286р-12907 от 12.03.2025г. за премината последваща проверка анализатори на алкохол в дъха (лист 98), от който се установява, че техническото средство [Наименование], с № [Наименование], с което е взета пробата на А. Г. Х., с номер 3878, е преминало периодична проверка на дата 10.02.2025г., със срок на валидност 6 месеца. Качеството му на водач, на посочената дата и място, на личнното му МПС, също не е спорно, което се установява и от писмените обяснения на жалбоподателя. От данните в по делото се установява, че при вземането на пробата с техническо средство [Наименование], с номер [Наименование], е бил спазен реда за извършване на проверката, същата е проведена от служители притежаващи съответната компетентност, на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 311204 от 14.03.2025г., но видно от Протокол за медицинско изследване , Лист за преглед на пациент от 14.03.2025г. и Декларация от дата 14.03.2025г., жалбоподателят е отказал да даде кръв за алкохолна проба. В тази връзка възраженията на Х., относно начина на вземане на пробата, изправността на техническото средство и компетентността на служителите, които са я извършили, се явава защитна теза, доколото по делото няма данни същият, да е бил обективно възпрепятсван към дата 14.03.2025г. да даде крвъна проба за изследване, чийто резулатати, опровергаят констатциите на проверката, съответно да подкрепят с факти твърденията му.

В съответствие с горното, съдът намира, че описаните в оспорената заповед действия на служителя са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с извършването им жалбоподателят е компрометирал и престижа на службата и на институцията като цяло. След като законодателят е въвел деянията, несъвместими с етичните правила за поведение регламентирани в Етичния кодекс, като основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", то нормите на кодекса са задължителни за спазване, включително и по отношение на забраната по т. 28, буква „а“ и "б". В тази връзка, макар и да счита, че посочването на цитираните в горния абзац разпоредби, би аргументирало в достаъчна степен оспорения акт, по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът не счита, че изброяването и на т. 15, т. 19, т. 20 от Етичния кодекс, опорочава акт, доколкото чисто формално с деянието си жалбоподателят е нарушил и цитираните разпоредби. В този смисъл, възраженията на жалбоподателя, че при определяне на правната [жк], ДНО е действал в условията на изпълнение на Заповед № 8121з-396 от 05.08.2014г. за недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, на министъра на вътрешните работи (лист 158), са абсолутно неоснователни.

Във връзка с изложеното, съдът приема, че нарушението на посочените в оспорения акт разпоредби на Етичния кодекс, с който оспорващият е запознат, (а и кодексът е обнародван в Държавен вестник), обуславят квалификацията на поведението му като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е допуснал извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на гражданите в полицейската институция и се отразяват негативно върху авторитета на МВР.

В случая, като е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, жалбоподателят е нарушил посочените в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които го задължават като държавен служител да допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, да пази доброто име на институцията, както и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Трайно наложените в обществото морално-етични норми на поведение отричат такова поведение като извършеното от жалбоподателя и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Предвид изложеното правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

Дисциплинарнонаказващият орган е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител.

В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като при налагането на това наказание не действа и защитата на чл. 229 от ЗМВР. В тази връзка решението на ДНО, с оспорената заповед, да прекрати и служебното правоотношение на младши инспектор Х. е съобразено с горецитираните разпоредби.

С оглед изложеното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

Заповедта е в унисон и с целта на закона – при доказани нарушения на етичните правила за поведение, сериозно уронващи престижа на МВР, на служителя е наложено съответстващото се дисциплинарно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, спазен е материалният закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото са основателни претенциите на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора и процесуалните действия на пълномощника на ответника, в полза на СДВР – юридическото лице, към което принадлежи издателят на акта, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. П. С. – САК, съдебен адрес; [населено място], р-н „[община]“, [улица], ет. 1, ап. 1 срещу Заповед № 513з-9681 от 14.08.2025г. на директора на СДВР при МВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА А. Г. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, съдебни разноски в размер на 200 (двеста)лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.