РЕШЕНИЕ№632
гр. Видин, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието на
секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2868 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба
са предявени три обективно кумулативно съединени иска от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, против К.Е.В., ЕГН:
********** ***: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с
цена на иска 1500,00 лв. – главница; 2) иск с правно
основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с
цена на иска 915,42 лв. – възнаградителна лихва; 3) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 76,14 лв. – обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11423752 ответникът бил дал съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 12.02.2016г. ответникът
активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-12570688 с максимален кредитен
лимит в размер на 1500 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни транзакции –
теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др. Върху
усвоената сума се начислявала годишна лихва и такса за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1
и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че
ответникът бил преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2016г., когато било
последното плащане по нея, като балансът бил в размер на минус 2415,42 лв. Това
принудило кредитора да блокира използването ѝ. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта
било в размер на 2415,42 лв., представляващо използвана главница в размер на
1500,00 лв., както и договорна лихва от 01.03.2016г. (първа пропусната вноска)
до 11.10.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използваната сума в размер на 915,42 лв.
В
исковата молба се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 76,14 лв. за периода
от 11.10.2017г. до 11.04.2018г.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на
ищцовото дружество от К.Е.В. в
размер на: 1500,00 лв. - главница по револвиращ кредит, 915,42 лв. – договорна
лихва за периода от 01.03.2016г. до 11.10.2017г., 76,14 лв. - законна лихва за
забава за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
В условията на евентуалност се
предявяват осъдителни искове за горепосочените суми.
Претендират се направените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения
по делото особен представител. Предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответникът не е получавал уведомление
за предсрочна изискуемост. Поддържа се, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, поради което не се дължи възнаградителна лихва и лихва за забава.
По делото са представени писмени доказателства.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 968/2018г.
по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
процесните суми. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 701-РЗ от 24.04.2018г.,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения
в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск
за съществуване на вземанията си.
Установява се от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с номер CREX-11423752, че на 01.09.2015г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и К.Е.В., с адрес: ***
– като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит. Съобразно чл. 12 от договора
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще
издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички
задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съобразно чл.
15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на
валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на
договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит
кредитополучателя следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит, за срока на ползването му.
Представено е приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-11423752,
съгласно което
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500
лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен
процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В
графа „лимити“ е посочено, че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева
минималната погасителна вноска е 60 лева, а при усвоен кредитен лимит от 1000.01
лв. до 2000 лева минималната погасителна вноска е 120 лева.
Представена е товарителница №
919021612570688 от 08.02.2016г. на „МиБМ Експрес“ ООД, видно от която на
ответника на 11.02.2016г. е връчена пратка с посочено съдържание „документи“.
Представена е покана от 17.10.2017г., адресирана до
ответника, за уведомяването на последния, че е активирал и използвал кредитна
карта MasterCard CARD-12570688, както и че е преустановил плащанията по
вноските на
01.03.2016г. и че дължи главница в размер на 1500,00 лева,
договорна лихва в размер на 915,42 лева, 2,51 лв. обезщетение за забава по договора.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
ответникът е активирал предоставената му кредитна карта с номер CARD-12570688 на 12.02.2016г. с
максимален кредитен лимит от 1500 лева, както следва: на 12.02.2016г. е
направен превод от картата по лична сметка на ответника за сумата от 950,00
лева, на 16.02.2016г. е направен превод от картата по лична сметка на ответника
за сумата от 300,00 лева и на 18.02.2016г. е направен превод от картата по
лична сметка на ответника за сумата от 250,00 лева. Общата усвоена сума по
кредитната карта е в размер на 1500,00 лева. Ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2016г., когато е последното
му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на 2415,42 лв. Годишният
процент на разходите е фиксиран на 44,90 %, а годишният лихвен процент е в
размер на 35,00 %. Според заключението на вещото лице, размерът на непогасената
главница по договора за кредит е 1500,00 лева, размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2016г. до 11.10.2017г. е 915,42 лв., размерът
на мораторната лихва за забава за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г. е
76,14 лв. Вещото лице не е установило направени плащания от ответника по посочените
суми.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 от ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните, от която
да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума,
както и изпълнение на задълженията по договора, т. е. че е предоставил дължимата
сума; настъпване на предсрочна изискуемост,
включително датата и начина на уведомяване на ответника за това; размера на
главното и акцесорните задължения за процесните периоди. В тежест
на ответника е да установи погасяване на задължението.
По делото е спорен въпроса дали вземането по
договора е изискуемо и по - точно настъпила ли е предсрочната изискуемост на
цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно чл. 20 от процесния договор, при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски кредиторът блокира
кредитната карта. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два
месеца от последното плащане се прилага
разпоредбата на чл. 3 – вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава
и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
По този
въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск
по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Настоящият съдебен състав, на основание
посоченото тълкувателно решение и предвид оспорването от страна на особения
представител на ответника, приема, че в случая не е налице подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в заявлението, поради липсата на
доказателства за отправено към него изявление от страна на ищеца, че последният
счита процесното вземане за предсрочно изискуемо. Ето защо настоящият състав
приема, че към момента на подаване на процесното заявление не е била настъпила
изискуемостта на претендираното с него вземане. Последното води до
неоснователност на иска по чл. 422 ГПК, тъй като той има за предмет да установи
изискуемост и дължимост на оспореното вземане.
Поради неоснователност на главните искове,
съдът дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове.
Съгласно приетото в т.11б от ТР №4/18.06.2014
г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 422 ГПК се разглежда по
правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за
отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключена от
законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от
която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай /в същия
смисъл и решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС,I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По предявения осъдителен иск с подадената
искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл. За разлика от
установителното исково производство по чл.422 от ГПК, предмет на което е
съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да
предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то в производство по осъдителен иск исковата молба има характера на уведомление
и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост – в този
смисъл решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Ето защо в настоящия случай и по така предявения осъдителен иск следва да се
приеме, че нарочно волеизявление за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо е достигнало до знанието на ответника с връчване на препис от исковата
молба.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че между страните са съществували облигационни отношения във
връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника револвиращ
потребителски кредит. В качеството си на кредитополучател ответникът е усвоил
суми по кредита, но не е изпълнил договорните си задължения по погасяването му
по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала
изискуемост на цялото задължение ведно с обезщетение за забава. Тези
обстоятелства се установяват от заключението на извършената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано изготвено.
Ответникът не е ангажирал по делото
доказателства за погасяване на задължението си по договора или за настъпването
на други правопогасяващи обстоятелства.
Поради горното, предявените осъдителни искове
са основателни в заявените размери и като такива следва да бъдат уважени
изцяло.
Относно разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в хода на настоящото производство разноски в общ размер на 714,17 лева, от
които 110,17 лева за платена държавна такса, 100,00 лева за възнаграждение на
вещо лице, 404,00 лева за възнаграждение на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
По отношение на направените разноски в
заповедното производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани поради
отхвърлянето на предявените установителни искове.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422 вр. чл.415,
ал.1 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против
К.Е.В., ЕГН: ********** ***, обективно кумулативно съединени
искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11423752, сумата от 915,42 /деветстотин
и петнадесет лева и четиридесет и две ст./ лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2016г. до 11.10.2017г., сумата от 76,14 /седемдесет и шест лева и четиринадесет ст./ лева - законна
лихва за забава за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № РЗ-701/24.04.2018г. по ч.гр.д.
№ 968/2018г. на Районен съд – Видин, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Е.В., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата
от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11423752, сумата от 915,42 /деветстотин
и петнадесет лева и четиридесет и две ст./ лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2016г. до 11.10.2017г., сумата от 76,14 /седемдесет и шест лева и четиринадесет ст./ лева - законна
лихва за забава за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -
16.11.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.Е.В., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 714,17 /седемстотин и четиринадесет лева и седемнадесет ст./ лева,
представляваща реализирани от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: