№ 2
гр. гр. Лом , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елица Ю. Орманова
като разгледа докладваното от Елица Ю. Орманова Гражданско дело №
20201620101231 по описа за 2020 година
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица
Орманова гражданско дело № 1231 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********,
представлявано от в. и. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.
’’Ал. Стамболийски” № 11 против Л. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Лом, ул.
„Пристанищна“ № 4А, вх. Б, ет. 1, ап. 45 установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 282,63 лв. /двеста
осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, от които 255, 76 лв. /двеста петдесет и
пет лева и седемдесет и шест стотинки/ главница за консумирана вода за периода от
12.09.2017г. до 03.12.2019г. и 26,87 лв. /двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/
лихва за времето от 13.10.2017г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 20.02.2020г. до изплащане на вземането,
присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на PC – Лом.
Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник потребител на «В и К»
ООД, гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. №
262/2020г. по описа на РС- Лом. До 17.02.2020г. потребителят е натрупал задължение към
дружеството в размер на 282,63 лв. за имот, находящ се в гр. Лом, ул. «Пристанищна», №
1
4, вх.А, ап.45 като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват
неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411
«Клиенти» на дружеството. Задължението представляващо главница, е за периода от
12.09.2017г. до 03.12.2019г. като претендираната законна лихва е за периода от 13.10.2017г.
до 17.02.2020г. Законната лихва се претендира на основание чл.40, ал.1 от Наредба №4/
2004г. а за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86
от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
На ответника Л. Г. Г. е редовно връчен препис от исковата молба. Писмен отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е депозирал писмено становище по
делото, с което поддържа иска.
Ответникът в съдебното заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени такива, а именно: Извлечение от сметка 411
«Клиенти», Извлечение от партидната книга на дружеството, Справка за недобора на частен
абонат от 20.01.2021г., Справка за облога и плащанията на частен абонат от 20.01.2021г.
Ломският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 262/2020 г. по описа на ЛРС вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Дружеството –
ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с
ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в гр. Лом, ул. «Пристанищна», № 4, вх.А, ап.45, както и, че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия.
Съдът, с оглед липсата на подаден отговор в срока по чл. 131 от ГПК и съответно липсата на
възражение, е приел, че е безспорно установено това, че ответникът е потребител на «В и К»
услуги, предоставяни от ищцовото дружество. Ищецът следва да докаже фактите, които
2
сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. изпълнение на договорните си задължения
за водоснабдяване на имота на ответника. Ответникът следва да докаже плащане на
задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи като носи тежестта да
докаже правопогасяващите си възражения.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от
Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на
гр. Лом. Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители –
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне
задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място
следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представена по делото извлечение от партидната книга на дружеството- ищец се
установява, че ответникът Л. Г. Г. е абонат с абонатен № 1030065, с адрес на абоната: гр.
Лом, ул. „Пристанищна“ № 4, вх. А, ап. 45 и ответникът като такъв притежава качеството
потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б.
„а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Още
повече от изготвена служебна справка на съда за настоящ и постоянен адрес на ответника,
същият е с регистрирани такива именно на адрес: гр. Лом, ул. „Пристанищна“ № 4, вх. А,
ап. 45.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи
условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на
дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК, Монтана за различните периоди на
3
отчитане.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4 е да
снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически
обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл. 8
от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г. услугите на В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени
предпоставки за това.
Видно от приложените по делото карнети /л.6-11/ на ответника е извършвано редовно
отчитане на водомера, полагани са подписи за ползвател при посещенията от инкасатора,
което доказва, че имотът е бил обитаем и удостоверяват отчитането на измервателния уред.
В периода има и служебни отчети, но същите са последвани от реални такива, които са
подписвани при последващи посещения, с което ответникът се е съгласил с отчетеното
количество вода и е приел и предходните начисления. Не се събраха доказателства за
наличие на възражения от страна на абоната касателно начина на отчитане на
измервателния уред и начисляваните кубици вода по партидата. Не бе подаден и отговор на
исковата молба, с който да се правят оспорвания на количеството начислена и претендирана
за заплащане вода от страна на ищеца. Напротив- видно от представената справка за облога
и плащанията от частен абонат от 20.01.2021г. по партидата на ответника са постъпили три
плащания, отнесени към съдебните разноски, с което се затвърждава убеждението на съда,
че ответникът не оспорва ищцовите претенции.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция за главница е доказана по
основание и размер. За процесния период 12.09.2017г. до 03.12.2019г. стойността на
начисленото количество вода е в размер на претендираната сума от 255, 76 лв. /двеста
петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ главница за консумирана вода, като
липсват плащания по фактурите за главница и лихви от страна на ответника, в чиято тежест
е било да докаже плащане или погасяване чрез друг погасителен способ на претендираните
задължения.
Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен размер и следва да бъде изцяло
уважен. Основателно е искането за установяване на дължимостта на главницата, присъдена в
заповедното производство по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на PC – Лом.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
4
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява.
В чл. 33, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на
фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му. По делото се
установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на
което ответникът е изпаднал в забава на 12.10.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок от
издаване на първата процесна фактура за доставените през м. август 2017 г. ВиК услуги.,
като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след
изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за
заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно приетото по
делото извлечение за недобора на частен потребител от сметка „411- клиенти“ на
дружеството, задължение за мораторна лихва за периода 13.10.2017г. до 17.02.2020г. възлиза
в размер на 26.87 лева, предвид което съдът приема, че искът за обезщетение за забава също
е доказан в пълен размер.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат
за ищеца. В становище от 20.01.2021г. ищецът е посочил, че ответникът е заплатил 25,00
лева, които покриват разноските по заповедното производство, поради което тези разноски
не се претендират от ответника. Претендират се единствено 75,00 лева за платена държавна
такса за предявяване на иска, които следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
Предвид изложените мотиви Ломският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Л. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Лом, ул.
„Пристанищна“ № 4А, вх. Б, ет. 1, ап. 45 ДЪЛЖИ на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК
*********, представлявано от в. и. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” № 11 сумата от 282,63 лв. /двеста осемдесет и два лева и
шестдесет и три стотинки/, от които 255, 76 лв. /двеста петдесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 12.09.2017г. до 03.12.2019г. и
26,87 лв. /двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лихва за времето от
13.10.2017г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.02.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Лом, ул. „Пристанищна“ № 4А, вх. Б, ет.
1, ап. 45 да заплати на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от в. и. -
5
Управител, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” №
11 сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева за разноски в исковото производство за платена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Монтанския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6