и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 7/10.02.2006 г., постановена по НОХД № 111/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Джемиле Сабри Мехмедали от гр.Кърджали, за виновна в това, че на 30.01.2006 г., в гр.Кърджали, отнела чужди движими вещи – 1 бр. мъжко кожено портмоне на стойност 12,00 лева и парична сума от 7.00 лева, всичко на обща стойност 19,00 лева, от владението на Мария Пейчева Василева от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 във вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, я е осъдил на наказание “пробация”, като на основание чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години и включване в курсове за професионална квалификация и програма за обществено въздействие за срок от 3/три/ години, и на основание чл.302/отм./ от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.195, ал.1, т.7 във вр. счл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК относно елемента немаловажност. Съдът със същата присъда е постановил вещественото доказателство – мъжко кожено портмоне да се върне на собственика Мария Пейчева Василева, след влизане на присъдата в сила, а също е осъдил подсъдимата Мехмедали да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 30,00 лева. Против така постановената присъда е постъпил протест от прокурор от РП – Кърджали, който счита, че така наложеното наказание е явно несправедливо и не съотвества на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Неправилно и незаконосъобразно, първоинстанционният съд приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства при постановяване на присъдата, поради което при определяне на наказанието приложил чл.55, ал.1, т.2,б.”б” от НК. В протеста се твърди, че в конкретния случай счекчаващи отговорността обстоятелства били единствено самопризнанията на подсъдимата Мехмедали. В противовес на смекчаващите били отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно многобройните осъждания, лошите характеристични данни и явно затвърдените й престъпни навици. Непосредствено преди да извърши кражбата подс.Мехмедали следвало да се яви в Областна пробационна служба гр.Кърджали във връзка с изтърпявано от нея наказание „пробация”. Твърди се, че по делото не събрали нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, по отношение на подс.Мехмедали, които да са извън обичайните и които да налагат оправдаването й отонсно елемента немаловажност. Съгласно чл.54 от НК, наказателната отговорност се определяла на първо място като се вземела предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца. Степента на обществена опасност на деянието била висока, тъй като законодателят го определил като „тежко престъпление”, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвиждало наказание „лишаване от свобода” от 1 до 10 години. Степента на обществена опасност на дееца била висока, тъй като Мехмедали била многократно осъждана за престъпления срещу собствеността – извършвани по един и същи начин, макар и като непълнолетна, ползвала се с лоши характеристични данни. Твърди се още в протеста, че целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК не биха се постигнали с налагането спрямо Мехмедали отново на наказание „пробация”, като в подкрепа на това било обстоятелството, че по време на изтърпяване на наказание „пробация”, била извършила престъпление по чл.195, ал.1, т.7 въ вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Предлага се да бъде отменена протестираната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подс.Джемиле Мехмедали да бъде осъдена по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като й бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от 3 години. С протеста се прави и алтернативно искане протестираната присъда да бъде изменена като на подсъдимата се наложи по-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от 3 години. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа изцяло протеста и моли съда да отмени присъдата на РС – Кърджали и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение, за което е предадена на съд за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Ответникът по протеста – подс.Джемиле Мехмедали моли да бъде потвърдена протестираната присъда. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на протестираната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира: Протеста е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 30.01.2006 г. подсъдимата Джемиле Мехмедали отишла в Областната пробационна служба в гр.Кърджали във връзка с изтърпяване на наказание „пробация”, но след като видяла, че има много хора, се отказала да чака и решила да се поразходи, като поела към комплекс „Рилите”. Междувременно подсъдимата решила да извърши кражба, поради липсата на средства за осигуряване препитанието си и това на двете си деца, които били съответно на 2 и на 1 години. Подсъдимата влязла в бл.”Рила-3”, вх.Г, качила се на четвъртия етаж и направила опит да отвори входната врата на ап.69. Вратата била незаключена и подсъдимата влязла в апартамента, където по същото време в кухнята се намирала св.Мария Василева. Подсъдимата видяла на диван в хола дамска чанта, бръкнала в нея и извадила мъжко кожено портмоне, което взела и напуснала жилището. Св.Василева по същото време излязла в коридора, за да остави прахосмукачката и видяла, че вратата на апартамента се затваря от външната страна, чула стъпки нагоре по етажите и затова слязла на долния етаж да съобщи на свекър си – св.Василев за случилото се. В същото време подсъдимата действително се качила на горния етаж, като от портмонето извадила намиращата се в него парична сума от 7 лева, прибрала ги в джоба си на анцуга си, а портмонето оставила под вратата на едно от помещенията на етажа и тръгнала да слиза. По стълбите била пресрещната от св.Василев, който поискал от нея портмонето. В това време дошла и св.Василева, която също поискала портмонето си, като преди това била установила липсата му и уведомила полицията за случилото се. Подсъдимата предала на св.Василева паричната сума, като свидетелите задържали подсъдимата до идването на полицейските служители Петър Павлов и Георги Георгиев, пред които Мехмедали признала, че е извършила кражба и показала къде е изхвърлила портмонето. От заключението на приетата по делото като доказателство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на отненото мъжко портмоне е 12,00 лева. По делото е установено от приложената справка за съдимост, че подсъдимата е била осъждана с влезли в сила присъди, подробно описани от решаващия съд, за престъпления кражби и грабеж, като по една от присъдите по НОХД №297/2005 г. престъплението е извършено, когато подс.Мехмедали е била пълнолетна, а останалите деяния са извършени от нея като непълнолетна. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подс.Мехмедали е автор на кражбата, като това обстоятелство не се оспорва, а и всички събрани в тази насока доказателства са еднопосочни и непротиворечиви. Относно липсата на квалифициращите обстоятелства, които да определят кражбата като съставомерна по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК за подс.Мехмедали и за които се спори с протеста, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Инкриминирана кражба не е извършена при условията на специалния рецидив по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК, тъй като изискването на цитираната разпоредба е кражбата да не е маловажен случай, ако е извършена повторно. По делото е безспорно установено, че кражбата е извършена при условията на повторност - след като подсъдимата е била осъждана с влязли в сила присъди за извършени кражби, но в случая предвид ниската стойност на откраднатите вещи – 19 лева, много под, дори в пъти, една минимална работна заплата и липсата на вредни последици, тъй като отнетите вещи са предадени от подсъдимата на пострадалата, следва случая да се приеме за маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Безспорно описаните обстоятелства характеризират процесната кражба като с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което и правилно подсъдимита е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Нито обществената опасност на деянието, нито обществената опасност на дееца, е висока, както неоснователно се твърди в протеста. В тази насока изложения подроден анализ на деянието и дееца от първоинстанционния съд се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтаря. Напълно обосновани, правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд и за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание, в случая “лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно тежко за извършеното деяние. Неправилно се твърди в протеста, че единствено самопризнанията на подс.Мехмедали били смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящата инстанция прецени, че освен тях, такива са и съобразените и от първоинстанционния съд – младата възраст на подсъдимата – на 20 години, изключително тежкото й семейно и материално положение – с две невръстни деца, без постоянни доходи и без каквото и да било движимо или недвижимо имущество, пълното съдействие при разкриване на обективната истина по делото, искреното й разкаяние за извършеното, изключително ниската стойност на откраднатите вещи, а също и липсата на вредни последици от деянието, предвид че откраднатите вещи са предадени от подсъдимата на пострадалата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са единствено предходните осъждания на подсъдимата, като не без значение обаче е обстоятелството, че само едно от осъжданията е като пълнолетна. В характеристичните данни за подс.Джемиле Мехмедали представени като доказателство по делото е посочено, че тя е установена като извършител на множество противообществени прояви, без обаче да е посочено дали са различни от тези по осъжданията й с присъди, които са съобразени от съда. При преценката на тези данни следва да се отчете и посоченото, че подсъдимата произхожда от многодетно, бедно ромско семейство и живее в лоши битови условия. Или не може от представените характеристични данни еднопосочно да се направи извода, че подсъдимата се ползва с лоши такива. Съобразявайки изложените обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.2,б”б” от НК, поради което наказание “лишаване от свобода” предвидено в разпоредбата на чл.194, ал.1от НК е заменено с наказание “пробация”, като са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години и включване в курсове за професионална квалификация и програма за обществено въздействие за срок от 3/три/ години. Така определеното наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното от подсъдимата Мехмедали деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността й, така и по отношение на останалите членове на обществото т.е. отговаря на целите визирани в чл.36 от НК. Във връзка с твърдението в протеста, че наложеното наказание не можело да изиграе възпитателен ефект върху подсъдимата, предвид обстоятелството, че тя е извършила процесното деяние по време на изтърпяване на наказание “пробация”, настоящата инстанция намира, че това обстоятелство не следва да се взема предвид при определяне на вида и размера на наказанието, което да се наложи. От значение би било, ако по делото имаше данни, че подсъдимата не е изпълнявала наложените й пробационни мерки, поради което чрез тях не може да се постигне целения ефект или, че вече е изтърпяла наложени й такива мерки, но въпреки това извърши деяние т.е. може да се направи извода, че наказанието “пробация” не е постигнало целяното възпитателно въздействие върху подсъдимата. Т.к. по делото липсват подобни данни, то не може да се сподели и изложеното в протеста, че чрез наказанието “пробация” не могат да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК. Предвид всичко изложено искането направено с протеста първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал., т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК или присъдата да бъде изменена като на подс.Мехмедали се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, изтърпяването на което да се отложи за срок от три години при условията на чл.66 от НК, се явява неоснователно и незаконосъобразно. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 7/10.02.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 111 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/10.02.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 111 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |