№ 513
гр. Търговище, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100859 по описа за 2022 година
Производството е по предявени главни искове с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл. първо от
ЗЗД и в условията на евентуалност-искове с пр. осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.
Ищецът П. А. твърди в исковата с имолба, че е сключил с ответното дружеството
договор за потребителски кредит №********* от 13.05.2020г. Съгласно чл.1 от Договор за
потребителски кредит №*********, ищецът получава под формата на кредит, сумата в
размер на 5000 лева, при срок на кредита от 18 месеца.
Съгласно чл.4 от Договора, условията, както и сумата която следва да върне, по
Договор за потребителски кредит №*********, са подборно индивидуализирали в
Погасителен план-Приложение №2 към Договора.
Съгласно Погасителен план-Приложение №2 към Договор за потребителски кредит
№*********, ищецът следва да върне- главница в размер на 5000 лева, договорена лихва в
размер на 1716,34 лева и неустойка в размер на 8763.66 лева.
Наред с това, съгласно чл. 33 от Общите условия към Договор за потребителски
кредит №*********/13.05.2020г., ако ищецът забави плащането на дори една погасителна
вноска с повече от 90 дни, на последния се начислява неустойка в размер на 25% от сумата
на отпуснатата главница, или в настоятция случай, сумата в размер на 1250 лева.
Излага твърдения, че неустойката в размер на 8763.66 лева, дължима по Договор за
потребителски кредит №*********/13.05.2020г., сключен с „Лев Кредит“ ЕООД е
недължима, поради нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
1
Счита, че клаузата на чл. 33 от Общите условия към Договор за потребителски кредит
№*********/13.05.2020г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 25% от
главницата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.
146 от ЗЗП.
Неустойката в размер на 8763.66, претендирана по Договор за потребителски кредит
№*********/13.05.2020г., както и неустойката в размер на 25% от размера на главницата са
нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез
тях в размер на 8763.66 лева и 1250.00 лева, е в размер на 200% от сумата на отпуснатия
кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, с
да сс предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойки, изцяло се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост
Предвидените неустойка са неравноправни и по смисъла на чл. 143 ал.1 ЗЗП, тъй като
същите предвиждат заплащането на неустойки, които са необосновано високи.
Наред с това, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.На
следващо място, ищецът счита че процесиите неустойки са нищожни и на основание чл.146
ал.1 от ЗЗП.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че неустойката в
размер на 8763.66 лева, дължима по Договор за потребителски кредит
№*********/13.05.2020г., сключен с „Лев Кредит“ ЕООД е недължима, поради нейнага
нищожност на основание чл. 26, ал. I пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, на
основание чл.21 ал.1 вр.с чл.33 от ЗПК и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че клаузата на чл.
33 от Общите условия към Договор за потребителски кредит №*********/13.05.2020г.,
сключен с „Лев Кредит“ ЕООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 25% от
главницата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави, и на основание чл.21 ал.1 вр.с чл.33 от ЗПК и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че в
процесния индивидуално сключен договор, не е определян конкретен размер на тази
неустойка, поради което исъкт е неоснователен. Към момента на депозиране на исковата
молба договорът на ищеца е окончателно приключен, като ответното дружество в нарочно
уведомление е посочило, че ищецът е погасил изцяло задълженията си. Нито по време на
2
действие на договора, нито след издаването на удостоверението на 03.12.2021г. са
предприемани каквито и да е действия за плащане на други суми, включително и неустойки,
посочени в исковата молба. Признава недължимост на сумите моли съда на осн. чл.78, ал.2
от ГПК да възложи разноските на ищеца.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, съдът прие за установено следното от
фактическа страна: От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, наличие на сключен между страните договор за потребителски кредит
№********* от 13.05.2020г., по силата на който, ищецът получава под формата на кредит,
сумата в размер на 5000 лева, при срок на кредита от 18 месеца.
Съгласно чл.4 от Договора, условията, както и сумата която следва да върне, по
Договор за потребителски кредит №*********, са подборно индивидуализирали в
Погасителен план-Приложение №2 към Договора.
Съгласно Погасителен план-Приложение №2 към Договор за потребителски кредит
№*********, ищецът следва да върне- главница в размер на 5000 лева, договорена лихва в
размер на 1716,34 лева и неустойка в размер на 8763.66 лева.
Приложени са и Общите условия към Договора за потребителски кредит
№*********/13.05.2020г., като съгласно чл.33 от същите, ако ищецът забави плащането на
дори една погасителна вноска с повече от 90 дни, на последния се начислява неустойка в
размер на 25% от сумата на отпуснатата главница, или в настоятция случай, сумата в размер
на 1250 лева.
Към настоящия момент срокът на договора е изтекъл.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Посоченият договор попада и под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК
реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.
В случая ищецът излага твърдения за недействителност на уговорките за неустойка
която му е начислена съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 от Общите условия, поради
неизпълнение на условията за предоставяне на поръчителство по чл.21 от общите условия.
Дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност, се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
3
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и
наказателна функция.
Неустойката в размер на 8763.66, претендирана по Договор за потребителски кредит
№*********/13.05.2020г., както и неустойката в размер на 25% от размера на главницата са
нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез
тях в размер на 8763.66 лева и 1250.00 лева, е в размер на 200% от сумата на отпуснатия
кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.
Претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение дублира самия основен
дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на
главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани спрямо същия
длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно
обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно
обогатяване. Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. За пълнота
следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение
обикновено и преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен
финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи по отпускане на кредит. Българското
законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план)
надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран размер, макар
и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли размера на вредите при едно
краткотрайно забавяне в осигуряването на обезпечение. Т.е. по начина на уговарянето си тя
надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договореното.
Описаните по-горе клаузи от Договора и Общите условия в частта з апретендираните
неустойки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от
ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост и излизат извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В случая
санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорените неустоични клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума
с повече от двоен размер.
Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още
4
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно уговорени клаузи за неустойки и на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи
е пречка за възникване на задължение по тях. Отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойки води до частична недействителност /нищожност/ на сключения
договор в тази му част, поради което за кредитополучателя не е възникнало задължение за
заплащане на неустойки по тези текстове на Договора.
Доколкото съдът достига до извод за основателност на главния иск, не дължи
произнасяне по предявеният в условията на евентуалност такъв с нарочен диспозитив.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане
на 50 лева – ДТ и оказана безплатна адвокатско защита по Договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.
38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. На
процесуалния представител на ищцата следва да се определи възнаграждение за защита по
първия иск в размер на 768.18лв., и по втория обективно кумулативно съединен иск иск в
размер на 317.50лв. с оглед уговорените в договора за правна защита такива, платими на
пълномощника, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. П. А. с ЕГН
********** от ***************************** действащ чрез адв. М. М. от ШАК, и „Лев
кредит“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул.
„Васил Левски“ № 5, представлявано от управителите управителя В.Н.Г., че уговорената
неустойка в размер на 8763.66 лева, дължима по Договор за потребителски кредит
№*********/13.05.2020г., сключен между страните е недействителна на основание чл. 26,
ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. П. А. с ЕГН
********** от ***************************** действащ чрез адв. М. М. от ШАК, и „Лев
кредит“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул.
„Васил Левски“ № 5, представлявано от управителите управителя В.Н.Г., че клаузата на чл.
33 от Общите условия към Договор за потребителски кредит №*********/13.05.2020г.,
сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 25% от
главницата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Лев кредит“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 5, представлявано от управителите
5
управителя В.Н.Г. да заплати на П. П. А. с ЕГН ********** от
***************************** действащ чрез адв. М. М. от ШАК, сумата от 401 лева
/четиристотин и един лева/ - разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Лев кредит“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 5, представлявано от управителите
управителя В.Н.Г., да заплати на адв.М. В. М., със служебен адрес гр.Пловдив, ул.Пещерско
шосе № 81, ет.3, ап.Б, сумата от 1085.68лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата в производството по настоящото дело на основание чл. 38, ал.2,
вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6