О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
……………. г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното
от съдия Т.
Димитрова адм. д. № 2232/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Л.В.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. Н.В. ***,
срещу Заповед № РД-01-412 от 31.12.2022 г. на Командира на военноморските сили,
в частта й по т. 4 и т. 5 - по отношение разпореденото възстановяване на
разходите за издръжка, обучение и квалификация в размер на 15 218,75 лв. и
постановеното удържане от обезщетението на оспорващия на разходите по т. 4.2.1
и т. 4.2.2.
С жалбата се настоява, че заповедта в оспорваната й част е
неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Сочи се, че оспорваният акт е
издаден в изпълнение на Заповед № КВ-449/17.08.2022 г. на Министъра на
отбраната за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от
длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на офицер. Независимо от
заповяданото в заповедта на министъра на основание чл. 260, ал. 1 и ал. 5 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ от
обезщетението и другите вземания на И. да бъде удържана сумата за направени
разходи за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на срока на
неизпълнението, според оспорващия, с обжалваната заповед това не е изпълнено.
Поддържа се, че Командирът на военноморските сили се е задоволил с посочването
единствено на сумите, които е заповядано да бъдат удържани, без същите да бъдат
диференцирани по пера, каквото е законовото изискване – приложение 1 на ЗОВСРБ,
и не е налице яснота за конкретно направените разходи във връзка с обучението
на И. в посочения период. В оспорваните части - по т. 4 и т.5 от заповедта са визирани
суми за възстановяване, без да е посочено какво представляват тези суми и как
са формирани, а не е посочена и каква е основната сума, от която пропорционално
са изчислени въпросните суми. Изтъква се, че през периода, в който И. се е
обучавал във Военна академия „Г. С. Раковски” е бил настанен в общежитие, за
което е заплащал наем, както и всички битови и комунални сметки и не е ясно
дали като дължими са калкулирани и тези разходи или не. Искането е да се отмени
оспорената заповед в частта по т. 4 и т. 5. В становището си по отговора на ответника
по жалбата, оспорващият сочи допълнителни доводи за незаконосъобразност на
заповедта в оспорваната й част.
Ответникът – Командирът на военноморските сили, чрез Р.С. –
гл. юрисконсулт в командването на военноморските сили, с писмен отговор по
жалбата изразява становище за неоснователността и недоказаността й, като се
излагат подробни съображения. Настоява се и че оспорването е недопустимо, т.к.
е срещу акт, който не е индивидуален административен, а вътрешноведомствен акт,
като актът се отнася до гражданско правоотношение. Искането е да се прекрати
съдебното производство или да се отхвърли жалбата, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От доказателствата по делото се установява следното:
Със Заповед № КВ-449 от 17.08.2022 г. на Министъра на
отбраната, на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т.2, чл. 163 и чл. 168 ЗОВСРБ е
прекратен договорът за военна служна, освободен е от длъжност, от военна служба
и е зачислен в запаса капитан III ранг Л.В.И. –
старши експерт I степен в сектор „Развитие на силите”
на отдел „Планиране” във военно формирование 34400 – Варна. Заповядано е И. да
заплати на Министрество на отбраната обезщетение в размер на брутното месечно
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, изтичащо на 05.11.2022 г.
На основание чл. 260, ал. 1 и ал. 5 ЗОВСРБ е постановено командирът
на военно формирование 34400 – Варна да удържи от обезщетението и другите
вземания, на които И. има право да получи, сумата за направените разходи за
издръжка, обучение и квалификации, пропорционално на срока на неизпълнението,
както и да се изплати полагащото му се обезщетение при освобождаване от военна
служба.
На 31.08.2022 г. е издадена оспорваната Заповед № РД-01-412
от Командира на военноморските сили, с която на основание чл. 55, ал. 4 ЗОВСРБ,
чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ и в изпълнение на МЗ № КВ-449/17.08.2022 г. относно
прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна
служба и зачисляване в запаса на офицер, оспорващият е отчислен от списъчния състав
на военно формирование 34400 – Варна, считано от 01.09.2022 г.
Със Заповед № РД-01-412 от 31.08.2022 г. на Командира на
военноморските сили в оспорваната й част е заповядано следното:
т. 4. На основание чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ срокът на
договор за военна служба е до 16.10.2025 г. , включително, като неизпълнението
му е в размер от 1141 дни.
т. 4.1. Във връзка с неизпълнение на удължения договор за
военна служба с № 1439/28.08.2019 г. и прекратяването му на основание чл. 163
ЗОВСРБ да възстанови разходите, разпределени както следва:
т. 4.1.1. На основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 19 от
Наредба № Н-11/29.10.2020 г. на Министерство на отбраната и справка с рег. №
4826/22.08.2022 г., разходи за издръжка, обучение и квалификация на И. в размер
на 15218,75 лева – пропорционално изчислени на база срок на неизпълнение на
удължения договор за военна служба, удостоверени с писмо рег. №
СИ-29-7029/09.08.2022 г. от Началника на ВА „Г. С. Раковски” – София.
т.4.1.2. Разходи в размер на 5613,75 лева – пропорционално
изчислени за неспазения срок на предизвестието.
т. 5. На основание чл. 260, ал. 5 ЗОВСРБ и чл. 18 от
Наредба № Н-11/29.10.2020 г. на МО от обезщетението, посочено в т. 1 от
заповедта /47902,32 лева/ да се удържат разходите по т. 4.2.1. и т. 4.2.2. на И..
С оглед конкретните възражения на оспорващия и предвид
заявеното от него със становище с.д. № 16394/03.11.2022 г., оспорването се
концентрира върху определения в т.4.1.1. от заповедта размер на разходите на И.
за издръжка, обучение и квалификация, който следва да се приспадне съгласно т.
5 от заповедта от обезщетението на И. по т. 1 от заповедта.
Съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради
липса на годен
за оспорване административен акт.
В частта, в която е постановено възстановяване на направени
разходи за издръжка и обучение, оспорваната заповед няма самостоятелно значение,
не е административен акт и не подлежи на обжалване.
Възстановяването на посочените разходи е в изпълнение на Заповед
№ КВ-449 от 17.08.2022 г. на Министъра на отбраната и на основание и по реда на
чл. 260 ЗОВСРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл. 163 /какъвто е и настоящият случай/ и чл. 165, преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по
чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Според ал. 5 и
ал. 6 на чл. 260 ЗОВСРБ сумата се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които
задълженото лице има право да получи, а в случай, че не може да се събере по
този ред, вземането се събира по реда на ГПК въз основа на счетоводните книги
или документ, удостоверяващ размера на вземането.
Министърът на отбраната и въоръжените сили определя реда и начина за изчисляване на
разходите за издръжка, обучение, квалифицикация и/или преквалификация – чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ.
Описаната законодателна уредба обуславя извод, че заповедта
в оспорваната й част не е административен акт, а е
във връзка с възникване
на задължение между равнопоставени гражданскоправни субекти поради неизпълнение на договора
за военна служба по отношение на срока, което задължение има парично изражение с облекчен ред за събиране –
удържане от дължимите обезщетения или по реда на ГПК.
Паричните притезания, посочени в чл. 260 ЗОВСРБ са пряка
последица от неизпълнението на задължения по правоотношение, възникнало въз
основа на договора за военна служба. В случая претенциите по оспорените т. 4 и
т. 5 от заповедта са резултат не от административна дейност, а произтичат от
правоотношения, в които военнослужещият и Министерство на отбраната, осигурило
средства за издръжка и обучение на военнослужещия, са равнопоставени субекти,
поради което споровете относно тези парични притезания се разглеждат от
гражданските съдилища.
Действително, задължението на военнослужещите, освободени в
посочените в нормата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ хипотези, да възстановяват
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на неизпълнението, е закрепено в закона. Релевантен в
случая обаче е фактът, че правоотношенията между военнослужещите и Министерство
на отбраната са специфични - правотношението на оспорващия с Министерство на
отбраната е възникнало въз основа на договор за военна служба /както е
предвидено в чл. 148, ал. 1 ЗОВСРБ/, в който договор в раздел IХ „Отговорности”, т. 17, в съответствие с разписаното в
нормата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, изрично е предвидено същото задължение на
военнослужещите, както посоченото в закона.
След като задължението
не възниква по силата на оспорваната заповед, а поради неизпълнение на договора за кадрова служба, въз
основа на предвиденото в договора между оспорващия и Министерство на отбраната
/независимо, че разписаното в този аспект в договора е идентично с посоченото в чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ/,
то се налага изводът, че заповедта в оспорваната й част няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, респ. не е налице годен за съдебен контрол административен акт. Оспорените части от
заповедта не обективират волеизявление, свързано с упражняване на
административна власт, съответно липсва отношение на власт и подчинение, а са
свързани с неизпълнението и последиците на съществувалото между страните
договорно правоотношение между равнопоставени страни. Възникналите
спорове относно конкретния размер на насрещно дължимите суми следва да се решат
по общия исков ред. В този смисъл е и константната съдебна практика: Определение № 12796 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2021 г., V отд; Определение № 1792 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2020 г., V отд.; Определение № 1114 по адм.д. № 934/2018г. на ВАС и
др.
Възраженията на оспорващия за неправилни изчисления на
разходите за обучението му и твърденията му за неправилно приложение на Наредба
№ Н-11/29.10.2020 г., която не е била действаща към момента на завършване на
обучението му, следва да са направени в производство пред гражданския съд,
който да изследва приложимия ред и начин на изчисляване, определени от
Министъра на отбраната /по арг. от чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ/. Следва да се посочи
и че оспорващият е разполагал с право на жалба срещу подзаконовия нормативен
акт, с който е установен редът и начинът на изчисляване на разходите за
издръжка, обучение и квалификация, подлежащи на възстановяване.
Предвид гореизложеното следва жалбата, с която е сезиран
съдът да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото
– да се прекрати.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание
чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощи и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, следва на ответника да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
от Л.В.И., с ЕГН **********, срещу Заповед № РД-01-412
от 31.12.2022 г. на Командира на военноморските сили, в частта по т. 4 и т. 5
от заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 2232/2022 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Л.В.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за заплати на Министерство на отбраната сумата в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :