Р Е
Ш Е Н
И Е 929/18.12.2019г.
гр. ЯМБОЛ.18.12.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........21.11.2019г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………….....…...гр.дело N .111...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по
делото е образувано по молба
„Агенция за
събиране на вземания” ООД - гр.С., с която желае да се приеме за установено по
отношение на ответника О.С.О., че същият
им дължи сумите, както следва: 599,68 лв., представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем № *** от 25.08.2016 г.; 51,94 лв., представляваща
договорна лихва от 24.09.2016 г. до 21.02.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 353,40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 24.10.2016 г. до 21.02.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска); -18,00 лв., представляваща такса разходи; 109,12
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното
изплащане на задължението. Претендира за направените разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди, че
на 01.07.2017 г. е подписано Приложение №*** към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.20Юг., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № *** г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК*** е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди, че по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на "Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с изх.№ *** от
05.07.2017 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от
известието за доставяне с баркод ***, пратката не е
получена от длъжника.
На 18.12.2018 г. е
изпратено повторно уведомително писмо с изх.№***г. за станалата продажба чрез
куриерска фирма *** с известие за доставяне по настоящия адрес на ответника.
Видно от обратна разписка с №***пратката отново не е получена от длъжника.
Твърди, че на 25.08.2016
г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и О.С.О. /Заемател/
е сключен Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването
на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно
клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при
подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на
сключване на договора. Така, предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава
задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 671,94 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 71,94 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 21.02.2017 г. на 6 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 111,99 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска е 24.09.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.02.2017
г.
С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверява, че
Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание
сключения договор за паричен заем заемателят е
заявил, че е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на Изи
Асет Мениджмънт АД, актуална към датата на сключване
на посочения договор. Съгласно същата, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява при всяка забава в плащането на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал.
1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 424,08 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 70,68 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като
не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 182,67
лева.
На основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 25.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 109,12 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е платена
до момента, е в размер на 118,00 лв., с която са погасени, както следва:
неустойка за неизпълнение: 70,68 лв., такса разходи: 27,00 лв., договорна
лихва: 20,00 лв., главница: 0,32 лв.
Срокът на договора
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.02.2017 г. и
не е обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу длъжника О.С.О.. Съдът е уважил претенцията за следните суми, а
именно: главница в размер на 599,68 лв., договорна лихва в размер на 51,94 лв.
ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение 353,40 лв., обезщетение за забава в размер на 109,12
лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. или обща сума в размер на 1 132,14
лв. по образуваното ч.гр.д. №***г. по описа на PC- Я., ГО, *** състав. По
заявлението е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което, от своя страна, обуславя
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
В хода на съдебното
дирене ищецът в писмен вид е потвърдил исковата си претенция изцяло, като
оспорва направените в отговора на особения представител възражения като
неоснователни.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с която счита, че предявената
искова молба е допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер.
Възразява, че в представено
от ищеца по делото Потвърждение за сключена цесия, в което е записано, че „Изи Асет Мениджмът"
АД потвърждава на основание чл.99 ал.З от ЗЗД, както и на основание точка 4.8
от Договор за цесия от 16.11.20 Юг. извършената цесия на всички вземания, цедирани от дружеството - цедент
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е без валидна дата и не може да се
направи извод дали са спазени условията на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания.
Възразявава и относно факта на упълномощаване на цедента да
извърши уведомяване за цесията, като твърди, че приложеното копие на пълномощно
, с което изпълнителния директор на цедента е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания” АД/по настоящем
ЕАД, както е посочено в исковата молба/ да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания на дружеството,
възникнали по силата на сключените договори за кредит е с дата 09.09.2015г.,
т.е. преди изготвяне на Приложение №***/01.07.2017г. и дори преди сключване на
процесния договор за паричен заем №***г. На същото липсва и нотариална заверка,
която да удостовери на подписа на съставилото го лице и достоверна дата. Ето
защо, счита, че липсва валидно пълномощно за уведомяване на длъжниците относно
извършената цесия. С оглед на горните обстоятелства, счита, че приложеното
пълномощно не може да обоснове представителна власт на цесионера
да упълномощи цедента да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземането по силата на договор за цесия.
Счита, че липсва
редовно уведомяване на длъжника относно извършената цесия-няма връчено
уведомително писмо. Счита, че „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД не е
изрично упълномощена точно по този договор за паричен заем №***г да уведомява
за извършената цесия и до длъжника не е достигнало това уведомяване, т.к. не е
получено от същия.
С исковата молба
ищеца моли, на ответника да бъде връчено уведомление за извършената цесия, но
такова изрично не е представено, а са представени стари такива/заедно с
обратните разписки/..Ето защо, счита, че не е налице връчване на уведомление за
цесия нито с предходна дата, нито с исковата молба.
Оспорва иска за главница,
т.к. не са представени никакви доказателства за получаване на сумата от
кредитополучателя.
Относно иска за
присъждане на неустойка твърди, че противоречи на добрите нрави, като създаваща
предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора. Обстоятелствата,
изложени в клаузата сочат, че кредиторът цели с неустойката да получи по-висок
размер на плащанията по договора. Предоставен е кратък 3-дневен срок за
изпълнение на задължението за намиране на достатъчно платежоспособни
поръчители, които да се съгласят да поемат задължението, да работят на
безсрочни трудови договори,да не са заематели или
поръчители по др. договори към ищеца, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат др. задължения към банкови и финансови
задължения или да предостави банкова гаранция т.е. все трудно изпълними условия
и почти невъзможни в този срок.Тази клауза е предвидена по начин,които
възпрепятства заемателя да я изпълни Тези изисквания
обуславят невъзможност за изпълнение на задължението и са индиция,
че кредиторът цели не да получи исканото обезпечение, а -печалба по договора
във висок размер, близък до този на главницата. Освен това изначално
неустойката се прибавя към месечните погасителни вноски. Т.е. се цели
получаване на допълнително възнаграждение, което надхвърля размера на
очакваните вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение с поръчител. Следователно счита, че клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно
обогатяване на кредитора. Позовава се на практиката на ВКС (Решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., II т. о.), в което е прието, че
неустойката има подчертано санкционен характер, но присъждането й би довело до
несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване.)
Предвид изложеното процесната неустойка е недължима
на осн. чл. 26 ал.1 пр.З вр. ал.4 от ЗЗД.
Освен това излага
аргументи, че неуточнената клауза на чл.4 от Договора за паричен заем може да
бъде квалифицирана и като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя", като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване
на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО
на Съвета/чл.З/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина
на попълване на договора на потребителя не е осигурена възможност да внася
промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на
договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по чл.4 от договора не е
индивидуално уговорена. Още повече,че в исковата молба е посочено,че страните
са постигнали споразумение неустойката да бъде разсрочена на 6 равни вноски и
така вноската по кредита да бъде в размер на 182.67лв.,но доказателства за това
не са приложени.
Относно
претендираната такса разходи прави възражения за тяхната дължимост,
а именно:
Съгласно разпоредбата на чл.ЗЗ,
ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2
на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
конкретния казус, претендираната такса разходи за събиране на вземането в
размер на 18 лв. е начислена поради забава в плащането на падеж на погасителна
вноска, с повече от 30 календарни дни. Отговорността за разноски, предвидена с
договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението
за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на
разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо с
въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на
ограничението на чл.ЗЗ от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от
длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. При тези съображения, посочените клаузи, на които ищецът
основава претенцията си за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, се
явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
Относно претендираното обезщетение за забава, също възразява като
недължимо. В действителност в чл.8 от Договора за паричен заем е уговорено, че
при забава за плащане на някоя от погасителните вноски Заемателят
дължи на Заемодателя законната сума върху забавената сума за всеки ден забава.
Но вноската по кредита включва главница и лихва./независимо, че не е представен
погасителен план, ноторно известно е, че вноската
включва главница и лихва/. Същото е посочено и в исковата молба. Счита, че
такова обезщетение не се дължи върху просрочената договорна лихва.
Ответникът прави
възражение за нищожност на договорни клаузи, като претендира съдът да обяви
нищожност на клаузи от договора за паричен кредит на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, които накърняват добрите нрави, а именно в раздел -Лихвен процент и ГПР
от договора, т.к. договорената лихва по договора е нищожна поради противоречието
им с добрите нрави - чл. 26, ал. 1,пр. ЗЗЗД.
- Счита, че клаузите в приложения
договор касаещи размера на лихвата по предоставения кредит са завишени /лихвен
процент по заема в размер на 40.00% - и годишен процент на разходите в размер
на 49.05%/ и с това се нарушава принципа на справедливост и се създават условия
за неоснователно обогатяване на ответника и са в противоречие със закона и
морала и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД са нищожни./поради това че са
завишени/. Според установената съдебна практика съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва. В процесния договор уговорените размери на
фиксиран лихвен процент по заема /ЛП/ надвишават трикратния размер на законната
лихва, поради което моли, настоящият съдебен състав да ги обяви за нищожни на
основание противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл.
3 ЗЗД/.
Счита, че
процесният договор за стоков кредит е недействителен съгласно чл.22 от Закона
за потребителския кредит,поради следните основания:
-Липсва погасителен
план на договора
- Също така липсват
Общи условия, които са неразделна част от договора /същите следва да са
подписани на всяка страница от кредитополучателя/-съгласно чл.11 ал.2 от Закон
за потребителския кредит. Моли съда да приеме, че не е спазено изискването на
чл. 11 ал.2 от ЗПК, или че същата законова разпоредба е заобиколена, поради
което и на основание чл.22 от ЗПК съответно чл.21 ал.1 от ЗПК договорът е
недействителен.
-Липсва преддоговорна информация съгласно ЗПК-липсва стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
/съгласно чл.8 от Закон за потребителския кредит/, от които да е видно запознат
ли е кредитополучателя с основните характеристики на съответния кредит.Не е
спазен чл.8 от ЗПК/.
Според разпоредбата
на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договора за потребителски
кредит е недействителен.
Поради всичко
изброено до тук /липсващи задължителни реквизити на договора за кредит/ счита,
че процесният договор е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК и не поражда
правно действие по отношение на длъжника.
Счита, че по
никакъв начин не се доказва размерът на задължението на длъжника. Не са
представени и доказателства относно платените и погасени вноски от длъжника.
Ето защо счита, че иска не е доказан по размер.
Оспорва и претендираното възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство от юрисконсулт в размер на 350лв.,
като завишено и дори е над максималния размер. Ето защо, моли същото да бъде
намалено. В с.з. възраженията се поддържат, като особения представител моли за
отхвърляне исковата претенция като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на иска
си ищецът е представил договор за паричен заем № *** сключен на 25.08.2016г., с
който „Изи Асет Мениджмънд” АД е предоставил на О.С.О. заем в размер на
600лв. за срок от 6 месеца , при 6 броя погасителни вноски, с фиксиран лихвен
процент по заема от 40%, годишен процент на разходите от 49.05%. Към него е
представено предложение за сключване на договор за паричен заем от
25.08.2016г., подписано от двете страни по договора за заем.
За извършената
цесия между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”АД са представени рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от двете страни, пълномощно, с
което „Изи Асет Мениджмънт”
АД е упълномощила „Агенция за събиране на вземания”ООД да уведоми всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, които дружеството е цедирало,
съгласно Рамков договор за цесия, сключен на 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, в качеството
на универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на правната форма и прекратено
без ликвидация „Агенция за събиране на вземания”ООД, като цесионер.
От представеното приложение № *** към договора за цесия под № *** фигурира вземето по договора с О.С.О..
Ищецът е представил
уведомително писмо за извършената цесия до ответника изх.№ *** от 05.07.2017г.,
придружено с обр.разписка с отбелязване, че
получателят отсъства – чужбина. Представено е второ уведомително писмо от
18.12.2018г., придружено с обратна разписка от ***, с направено отбелязване че
няма такова лице на адреса. Представена е и Тарифа на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, в която е посочен и редът за
предоставяне на потребителски кредити.
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на ЯРС в
полза на ищеца е била издадена заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която О.С.О. е осъден да им заплати сумата от
599.68 лв. - главница,
представляваща Задължение по договор
за паричен заем №*** г., договорна лихва в размер на 51.94 лв. от 24.09.2016 г. до 21.02.2017 г.,
такса разходи – 18 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 353.40 лв. от 24.10.2016 г. до 21.02.2017 г., обезщетение за забава в
размер на 109.12 лв. за периода от 25.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 04.10.2018 г, законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебни разноски общо в размер на 75 лв., от които 25.00
лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което с разпореждане № ***/ 27.11.2018г. съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. За това
разпореждане заявителят е бил уведомен на 12.12.2018г., като на 11.01.2019г.
същият е депозирал иска си в съда в законоустановения срок.
По
молба на ищеца по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
според което заключение по договор за паричен заем № ***г. са извършени
плащания в размер на общо 118.00лв., посочен по пера. Към 04.10.2018г.
остатъкът от задължението по този договор е в размер общо на 1-23.02 лв., от
които: главница-599.68 лв., договорна лихва за периода 24.09.2016г. –
21.02.2017г. – 51,94 лв., неустойка за периода 24.10.2016г. – 21.02.2017г. –
353,40лв. и такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането – 18,00лв..
Размерът на лихвата за забава, изчислена върху непогасената главница 599.68
лв., за периода 25.09.2016г.-04.10.2018г. е общо 123.28 лв. към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.10.2018г., дължимите суми по
договор за паричен заем № ***г., са в размер на общо 1146.30 лв., от които: главница
– 599,68лв., договорна лихва за периода 24.09.2016г. – 21.02.2017г. – 51,94
лв., неустойка за периода 24.10.2016г. – 21.02.2017г. – 353,40 лв., такса
разходи за извънсъдебно събиране на вземането – 18,00лв. и обезщетение за
забава за периода 25.09.2016г. – 04.10.2018г. – 123,28 лв. Съдът изцяло
кредитира заключението, като обективно и компетентно дадено.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове
за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
От представените по делото писмени доказателства се
установи факта на сключен договор за паричен заем № ***г. с ответника при
посочените в молбата условия. Не се спори, че
ответника не е изплатил пълния размер на задълженията по кредита, като от
заключението по ССЕ е видно, че към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК размерът на непогасените задължения на длъжника по договор за потребителски
кредит възлиза на общо 1146,30лв.
От представения Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и приложение №*** към него се установи цедирането на вземането от „Изи
Асен Мениджмънт” АД на ищеца по делото „АСВ”ЕАД, който е универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация „Агенция за
събиране на вземания” ООД.
То са конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, ЕГН, номера на кредита, които преминават към новия
кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването
– чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането.
Страните по цесията
са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни
задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Към исковата молба са
приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата
молба е достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. поради това направените възражения в тази
връзка от особения представител не се споделят от съда.
Предвид изложеното съдът намира, че по
производството се установява, наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за паричен заем, както и договор за цесия сключен между ищеца
и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по който е цедирано вземането
произтичащо от процесния договор за заем, за което прехвърляне ответникът е
надлежно уведомен в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
От доказателствата по делото се установи, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.02.2017г., който е
настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което към
настоящият момент всички вноски по кредита са падежирали.
Поради това с оглед заключението на в.л. съдът приема, че ищецът има валидно
вземане от ответника въз основа на
процесния договор за главница в размер на 599,68лв., договорна лихва за периода 24.09.2016г. –
21.02.2017г. – 51,94 лв., неустойка за периода 24.10.2016г. – 21.02.2017г. –
353,40 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането – 18,00лв. и
обезщетение за забава за периода 25.09.2016г. – 04.10.2018г. – 123,28 лв.
Доколкото в случая
договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит,нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.В нормата на
чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на
допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и
ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление
на кредита.
Относно главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 599,68 лева. От неоспорената ССчЕ се установява, че размерът на непогасената главница по
договора за посочения период е 599,68 лева, като крайният срок на договора е
изтекъл на 21.02.2017г. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и не са ангажирани от ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 599,67 лева. Като
законна последица следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и обезщетението за забава в
размер на 109.12 лв.
По
иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 49.05 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.00 %.
Договорът е сключен за 6 месеца, като общият размер на договорната лихва е
71,94 лева, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер
по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП не
противоречи на добрите нрави.
Ето
защо претенцията за възнаградителна лихва е
основателна, поради което следва да се уважи в размер на 51,94 лв. за периода
2409.2016г. – 21.02.2017г.
По
иска за неустойка:
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни
от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
424,08 лв. Така предвидения размер е 71% от цялата заета сума. Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Така уговорена неустойката
би довела до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още 71 % от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
договора.
Ето
защо претенциите за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение следва са се отхвърли изцяло, поради противоречието
й с добрите нрави.
Относно
таксата за извънсъдебно събиране.
Ищецът
не е доказал извършването на такива разходи,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и
посещения на адреси, ето защо искът като недоказан, също следва да се отхвърли.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по направените разноски
на ищеца в настоящото производство и по заповедното производство. Съразмерно на
уважената част от исковете същите възлиза съответно: по исковото производство
на 688,75 лв, и по заповедното производство от 50,40
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК в
отношенията между страните, че О.С.О., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 599.68 лв. - главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем № ***
г., договорна лихва в размер на 51.94 лв.
от 24.09.2016 г. до 21.02.2017 г., обезщетение за забава в размер на 109.12 лв.
за периода от 25.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
04.10.2018 г, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д.
№ ***г. по описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД установителни искове
против О.С.О., да се приеме за установено, че О.С.О. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД такса
разходи – 18 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
353.40 лв. от 24.10.2016 г. до 21.02.2017 г., представляваща Задължение по договор за паричен заем № ***
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА О.С.О. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените разноски по настоящото дело в размер на 688,75 лв.
ОСЪЖДА О.С.О. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените разноски в заповедното производство в размер на 50,40
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: