Присъда по дело №33/2021 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И
към присъда по ВНОХД № 33/2021 г. на Окръжен съд-Варна.
Производството е образувано по жалба на адв. В.Г., защитник на подс. А.К. срещу присъда
№260053 от 19.10.2020 г., по нохд № 1532/2020 г. на РС-Варна, с която подсъдимата е била
призната за виновна в това, че на 05.01.2017 г. в гр.Варна при управление на МПС лек автомобил
марка „Опел Астра" с peг. № *** нарушила правилата за движение на ЗДвП - чл.119, ал.1 от ЗДвП:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинила на С. С. М. средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на големият пищял в горният му край, което е обусловило трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник за около 3,5-4 месеца, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343 ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.
2, вр. чл.343 ал.1 б. „б“, пр. 2, вр. чл.342 ал.1, пр.3 и и чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание
чл.343г от НК съдът е наложил на подсъдимата и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от четири месеца и й е възложил направените по делото разноски.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на присъдата и се твърди, че не са
били налице предпоставките за прилагане на квалифицирания състав по чл.343 ал.3 пр. посл. б.“а“
от НК - деянието да е извършено на пешеходна пътека. Моли настоящата инстанция да
отмени присъдата и вместо нея да постанови нова, с която да приеме, че престъплението е
наказуемо по основния състав- чл.343 ал.1 от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от
НК.
В съдебно заседание, защитника на подсъдимата поддържа жалбата и изразява становище,
че неправилното движение на пешеходците по велоалеята и навлизането им от там в кръстовището
са били причината за настъпване на инцидента. Не отрича, че подсъдимата е следвало да се огледа
напред и надясно, и в този смисъл моли съда да я признае за виновна по основния състав и да
приложи чл.78 а от НК. Алтернативно пледира за не налагане на наказанието „лишаване от
права“, съобразно възприетото от първоинстанционния съд приложение на чл.55 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище, че присъдата, като
правилна и обоснована следва да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към становището на прокурора за
правилност и законосъобразност на присъдата и моли за потвърждаването й.
В последната си дума подсъдимата заяви, че изпитва чувство за вина и съжаление за
пострадалата, и поиска като наказание да й бъде наложена - глоба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
и като инстанция по същество, намира за установено следното:
На 05.01.2017 год. сутринта подс. А.К. управлявала л.а. „Опел Астра“ с ДК№ *** на
територията на гр.Варна. Около 08:30ч. тя заредила автомобила на бензиностанция „ВМ
Петролеум“, находяща се на кръстовището между бул. „Сливница“ и ул. „Андрей Сахаров“.
Напускайки района на бензиностанцията подсъдимата се включила в движението по ул.
„А.Сахаров“ в посока към бул. „Сливница“. На кръстовището между двата пътя подсъдимата се
1

пристроила за десен завой за да се включи в движението по булеварда в посока към Затвора.
Кръстовището било регулирано със светофарна уредба като имало очертани пешеходна пътека и
такава продължение на вело алеята като десните очертания на пешеходната пътека се пресичали с
очертанията на велоалеята на разстояние 1,70 метра преди разделителния остров. Светофарната
уредба светела с червен сигнал за движение на автомобилите направо, съответно зелен за тези
които се движат по бул. Сливница. За автомобилите извършващи десен завой бил подаден жълт
мигащ сигнал.
На кръстовището непосредствено пред подсъдимата имало друг автомобил, които също се
бил пристроил за извършване на маневра десен завой. Този автомобил преминал през пешеходната
пътека и спрял, а подсъдимата спряла непосредствено преди пешеходната пътека (очертана с бял
цвят) и пропуснала преминаващ от там пешеходец. След неговото преминаване подсъдимата се
изтеглила напред и отново спряла като задната част на автомобилът й бил заел част от
пешеходната пътека. Подсъдимата започнала да се оглежда наляво за идващи автомобили по
бул.“Сливница“ в посока от центъра към Затвора. В този момент по велоалеята разположена в
лявата част на бул.“Сливница“ в посока към центъра се движели свидетелите С.М.А и И.К..
Стигайки кръстовището, на зелен сигнал на светофарната уредба, двамата предприели пресичане
на ул.“Андей Сахаров“ непосредствено пред автомобила на подсъдимата като се движели по
очертаната в жълт цвят вело пътека – по средата между двете очертания на същата. Св. К. се
движел по-напред, а непосредствено след него носейки червена раница на гърба си се движела св.
М.А.. В този момент подсъдимата потеглила. Обръщайки главата си надясно същата видяла пред
себе си двамата свидетели и задействала спирачната система на автомобила, но той не успял да
спре своевременно и с предната си лява част ударил св. К. в левия крак, а с предната броня в
средната й част блъснала св. М.А., в областта на левия крак като я изтласкал малко напред.
Подсъдимата веднага спряла, но Св.А. въпреки че се подпряла с ръце за предния капак на
автомобила не успяла да се задържи изправена и паднала на земята. А.К. предложила на св. М.А.
да я откара в болница и последната се съгласила. С помощта на св. К. свидетелката М.А. се качила
в автомобила на подсъдимата. Качил се и св. К. и подсъдимата ги откарала в МБАЛ „Св.А.“.
Същата останала с пострадалата и уведомила лекаря, който прегледал последната, че я е блъснала
с автомобила си. Установено било, че левия крак на пострадалата е счупен и тя била приета на
стационарно лечение. От болницата бил подаден сигнал до сектор ПП за настъпилото ПТП. На
05.01.2017год. за времето от 12:07ч. до 13:00ч. бил извършен оглед на местопроизшествие като
същото било посочено от подсъдимата. Последната присъствала по време на огледа като била там
с автомобила си. По време на огледа подсъдимата позиционирала автомобила си така както според
нея бил разположен в момента на произшествието и същият бил заснет.
В хода на досъдебното производство, били изискани и съответно предоставени записите от
видеокамери на бензиностанция „ВМ Петролеум“ от 05.01.2017 год. за времето от 08:39 ч. до
08:42ч.
По делото са назначени съдебно медицинска, видеотехническа и тройна автотехническа
експертизи.
От заключението на СМЕ е видно, че в резултат на ПТП частната обвинителка М.А. е
получила счупване на големия пищял на лявата подбедрица в най-горната (проксималната) част –
до коляното, което увреждане е обусловило трайно затрудняване в движението на долния ляв
крайник за период от около 3,5, 4 месеца при обичаен оздравителен процес.
От заключението АТЕ е видно , че мястото на удара между л.а."Опел Астра" с рег.№
ТХ6818MX и пострадалата пешеходка се намира в очертанията на велосипедната алея,
разположена върху лентата за завиване надясно от ул.А.Сахаров за включване в бул.“Сливница“
на разстояние 2.90 м. от десния бордюр. Скоростта на движение на лекия автомобил
непосредствено преди задействане на спирачната му система възлиза на 13,21 км/ч., а скоростта на
движение на автомобила в момента на сблъсъка с пешеходката е 10,87 км/ч. Дължината на
опасната зона за спиране на автомобила е 6,46 метра.
2

Видно от заключението на видеотехническата експертиза видеофайловете съдържащи се на
СD-R Verbatim 700 MB са цифров презапис от оригиналните файлове записани върху твърдия диск
на компютърна видео охранителна система и върху записаната информация няма следи от
манипулация/намеса. Видеофайловете съдържат действията на автомобил и лица, подробно
описани в експертизата като от автомобила, лицата и техните действия са извлечени снимкови
кадри.
Въз основа на тези констатации първата инстанция приела от правна страна, че подс. А.К.
управлявайки МПС е допуснала нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДП . Този извод произтича от това,
че предприемайки маневра десен завой на кръстовището на ул.“Андр.Сахаров“ с бул.“Сливница“ с
управляваното от нея МПС подсъдимата, не е пропуснала свид. Сн.М.А., пресичаща макар и не по
очертанията на пешеходната пътека с бял цвят, а по очертанията с жълт цвят, които се явявали
продължение на вело алеята разположена на бул.“Сливница“. В мотивите си съдът е посочил, че
очертанията показват мястото на пресичане, но това не е непременно очертаната с бяло ивица, а
може да се пресече и в близост до очертанията, но там, където мястото на улицата е определено за
преминаване на пешеходци. За това и водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с
пешеходците както на самото очертание, така и в по-широк периметър, използван за преминаване
от пешеходците.
Възраженията на защитата на подсъдимата, както в подадената жалба, така и в съдебно
заседание пред настоящата инстанция са основателни по следните съображения:
Безспорно на инкриминираната дата подсъдимата, управлявайки МПС, се престроила за
извършване на маневра завой на дясно от ул.“А.Сахаров“ към бул.“Сливница“ и спряла
непосредствено преди пешеходната пътека (очертана с бял цвят) като пропуснала преминаващ от
там пешеходец. След това тя се изтеглила напред и отново спряла като задната част на автомобила
й заела част от пешеходната пътека. При последващото потегляне, подсъдимата, след като видяла
пред себе си двамата свидетели, които били слезли на платното за движение от велоалеята и се
движили по продължението й, задействала спирачната система на автомобила. Факт е и че
началото на продължението на велоалеята (очертано с жълто) и пешеходната пътека (очертана с
бяло), разположени от дясната страна на автомобила на подсъдимата, са отдалечени едно от
друго и се пресичат на разстояние 1.7 м. преди разделителния остров, разположен от ляво (видно
от обстоятелствената част на АТЕ). Отделно от това трябва да се съобрази, че скоростта на
движение на автомобила, управляван от подсъдимата преди задействане на спирачната система е
била 13.21 км/ч., а в момента на сблъсъка възлиза на 10.78 км/ч. Т.е. като цяло е налице
съобразяване на подс.К., че следва да премине безпрепятствено през тази част на кръстовището,
където за нея е светел „жълт“ мигащ сигнал на светофара, докато за пешеходците в тази зона,
няма светофар или секция за пешеходци. При това положение и след пропускане на пешеходеца,
който преминал по пешеходната пътека, вниманието на подсъдимата е било насочено към
превозните средства от ляво, които се движели по бул. "Сливница", а не към края на вело алеята.
Въззивният съд не счита, че е допустимо прилагането по аналогия или разширително тълкуване на
дефиницията за „пешеходна пътека“ по см. на §1 т.17 пр.2 от ДР на ППЗДвП към продължението
на вело алеята, очертано върху пътното платно, както е сторил първоинстанциония съд. В
настоящия случай водачът на нерелсово ППС (каквото е управляваното от подсъдимата) е
приближавал продължението на вело алея и специалният закон не му вменява задължение,
каквото е разписано в чл.119 ал.1 от ЗДвП – „при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“. Въпреки това той има задължение по чл.116 от ЗДвП - „да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците“, което в настоящия случай подс.А. К. е нарушила. Като резултат
от това нарушение на императивно изискване на ЗДвП на свид. Сн.М.А. е причинена средна
телесна повреда, а изводът от правна страна въз основа на релевантните факти и връзката между
тях е за осъществен състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 от НК. Отделен е въпросът,
че двамата пешеходци са могли да се придвижат от велоалеята, по която са се движили ( без да са
били водачи на ППС, за което тя е предназначена) до началото на пешеходната пътека и по нея да
пресекат кръстовището, или пък да преминат зад автомобила на подсъдимата, докато той е бил в
3

покой.
На следващо място безспорен факт по делото е, че след удара подс. К. предложила на
пострадалата М.А. да я откара в болница. След съгласие от нейна страна и с помощта на свид. К. я
качила в автомобила си я откарала в МБАЛ „Св.А.“. Там К. останала заедно с пострадалата и
уведомила лекаря, извършил прегледа, че я е блъснала с автомобила си. Това поведение е
относимо към хипотезата на чл.343а ал.1 от НК, и въззивният съд я приложи.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счете за несъставомерно деянието по чл. 343
ал.3 пр.посл. б“а“ пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, отмени присъдата на
РС-Варна и на осн. чл.304 от НПК оправда подсъдимата А. К. по първоначално възведеното
обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
На първо място кумулативното наличие на предпоставките по чл.78 “а“ от НК:
подсъдимата е пълнолетно, неосъждано лице, предвидената санкция в чл. 343а ал.1 б.“а“пр.2 вр.
чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 от НК за това престъпление, извършено по непредпазливост, е лишаване от
свобода до 2 години или пробация, а А. К. не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на чл. 78“а“ от НК до настоящият момент. За това съдът освободи подсъдимата от наказателна
отговорност като й наложи административно наказание "глоба". Предвид ниската степен на
обществена опасност на дееца, факта че работи и наличието само на смекчаващите
отговорността обстоятелства, и като отчете резултата от престъпното деяние – една средна
телесна повреда на пешеходец, съдът определи размера на глобата – в минималния, посочен
в чл.78а ал.1 от НК, а именно 1000 лева.
На осн.чл.78а ал.4 от НК, съдът не наложи на подсъдимата А. К. наказанието по чл.343г от
НК ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС, тъй като прецени, че наказанието ГЛОБА, в
посочения размер би се оказало достатъчно за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, с оглед
ниската степен на обществена опасност на дееца, характера на деянието и обстоятелството, че от
извършването му до реализиране на наказателната отговорност са изминали повече от три години.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на
осъденото лице.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове:
4

Номер на акта:	11
Дата:	16 февруари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия:	Ерна Якова Павлова

Дело:	20213100600033
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 януари 2021 г.

Присъда по дело №33/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите