Решение по дело №532/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Лъки флайт“ ЕООД, представлявано от Г. Н. И., със седалище на управление в гр. Варна, [улица], срещу Решение № 145/07.02.2024г., постановено по НАХД № 79/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300860/ 20.09.2023 г., с което за нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда КТ/, вр. с чл. 244, т. 1, чл. 145, ал. 1 от КТ и чл. 10 от Наредбата за договаряне на работната заплата (ДВ, бр. 55/ 1991 г.) и на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415в, ал. 1 от КТ на дружеството– касатор е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

В жалбата са изложени оплаквания за издаване на НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, до колкото като идентифициращ санкционираното дружество-работодател „Лъки флайт“ ЕООД белег е посочен единен идентификационен код /ЕИК/ на друго търговско дружество („Каби груп“ ЕООД), като по този начин е нарушено правото на защита на санкционирания работодател. От друга страна, сочи се че описаното в НП нарушение се явява първо за „Лъки флайт“ ЕООД, лисват данни за предходно извършени други нарушения от същия вид, а допуснатото нарушение е отстранено незабавно след установяването му, с което е осуетено настъпване на вредни последици за работника. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което НП да се отмени. Евентуално, отправя се искане за решение, с което да измени размера на имуществената санкция като същият се определи в рамките на установения в санкционната норма на КТ минимум

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез депозиран от негов процесуален представител отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна. Изразява становище, че атакуваното решение на ВРС е постановено при правилно установени факти относно извършването на нарушението и правилно е приложен законът. Настоява решението на ВРС да се остави в сила. Претендират се и разноски в полза на ответника.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Лъки флайт“ ЕООД, представлявано от Г. Н. И., със седалище на управление в гр. Варна, [улица], срещу НП № 03-2300860/ 20.09.2023 г., с което за нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда КТ/ вр. с чл. 244, т. 1, чл. 145, ал. 1 от КТ и чл. 10 от Наредбата за договаряне на работната заплата (ДВ, бр. 55/ 1991 г.) и на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415в, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Възприета е от въззивния съд следното фактическа обстановка:

При извършена през м. август от служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна проверка по спазване на трудовото законодателство от „Лъки флайт“ ЕООД е установено, че на С. Й. С., назначена на длъжност „барман“, за месец януари 2023 г. от дружеството е начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 730 лв., което е по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата, съгласно ПМС № 497/29.12.2022 година. Така описаните факти са квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ вр. чл. 244, т. 1, чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 10, ал. 1, чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата (ДВ, бр. 55/1991 г.), за което на 31.08.2023 г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на него на 20.09.2023 г. е издадено оспореното наказателно постановление. В него изцяло са възпроизведени описаните по-горе факти и правната им квалификация така, както са възприети и описани в АУАН от актосъставителя. На основание чл. 416, ал. 5 и след като преценил, че са налице основания за приложение на по-благоприятната за дееца санкция по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Лъки флайт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

За да потвърди НП е прието от въззивния съдебен състав, че е доказано извършване на нарушението от работодателя. АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни лица при спазване на установените в ЗАНН срокове; НП е съобразено с изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; в хода на проведеното АНП не са допуснати нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност на акта; органът правилно е установил коя санкционна норма кореспондира с нарушената такава, а размерът на наложената имуществена санкция е съобразен с тежестта на нарушението. На твърденията на оспорващото дружество, че НП е незаконосъобразно, поради некоректно идентифициране на нарушителя като е посочен ЕИК на друго търговско дружество, съдът отговаря, че в административнонаказателните производства страните се защитават срещу фактите, а ЕИК на дружеството не представлява обвързващ съда факт, съответно – неправилно се твърди, че по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав приема следното:

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Касационният състав приема, че вмененото на "Лъки флайт" ЕООД административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа на приобщените писмени доказателства. Изводът на въззивния съд относно последиците от неправилното изписване на ЕИК на санкционираното дружество, изцяло се споделя от настоящия състав. Действително, в обжалваното НП ЕИК е изписан неправилно, но този пропуск не обуславя неяснота относно волята на органа, до колкото в наименованието на дружеството е ясно и точно изписано, а в АУАН идентификационния код е коректно посочен.

От друга страна, основателно е възражението на касатора относно размера на определената имуществена санкция. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН, административното наказание, което административнонаказващият орган налага за извършено административно нарушение, се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая, размерът на санкцията е близък до максимума. Същевременно, данните по делото сочат, че извършеното нарушение е първо по ред от този вид за работодателя, а от приобщените писмени доказателства се установява несъмнено с работниците в предприятието са сключени допълнителни споразумения към техните основни трудови договори, в които е договорен нов размер на основното трудово възнаграждение, който съответства на установения за страната размер на минималната работна заплата. Разликата между основната месечна заплата, изплатена на служителя за месец януари 2023 г. и гарантирания минимум на работна заплата е заплатена с трудовото възнаграждение за месец юли 2023 г. Последното обуславя и приложимост на разпоредбата на чл. 415 „в“, ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, касационния състав приема, че санкцията за процесното нарушение следва да се определи в рамките на нормативно предвидения минимум, а именно – 100 лева. Именно в този размер, наказанието съответства на тежестта на нарушението.

Гореизложеното обуславя отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което НП да се измени, като размера на наложената имуществена санкция се намали до сумата от 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, Х тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 145/07.02.2024г., постановено по НАХД № 79/2024г. по описа на ВРС, а вместо това:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2300860/ 20.09.2023 г., с което за нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 244, т. 1, чл. 145, ал. 1 от КТ и чл. 10 от Наредбата за договаряне на работната заплата (ДВ, бр. 55/ 1991 г.) и на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415в, ал. 1 от КТ на „Лъки флайт“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.