№ 636
гр. Б., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203475 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на Г. Й. Т. с ЕГН **********, чрез
пълномощника – адв. В. Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес в гр. Б., ..., против Наказателно
постановление № 14/01.03.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Развиват се подробни мотиви, като се
застъпва, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл тримесечният давностен срок
по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението и неговия автор са станали известни на органите
на КЕВР най-късно на 16.06.2020 г. Твърди се, че в АУАН и НП липсват реквизити от
императивен характер, като от писанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно за
какво в крайна сметка е санкциониран жалбоподателят. Счита се, че неправилно е била
приложена санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ, както и че деянието не е
извършено виновно, а отделно от това проверката на контролните органи е извършена в
нарушение на Методиката за това. Под евентуалност се пледира за квалифициране на
нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Т.К.-Пеева-БАК и адв.И. Ц.-БАК, които поддържат жалбата по изложените в нея доводи.
1
Депозират писмено допълнение към жалбата, в което развиват съображения за материална
некомпетентност на административнонаказващия орган, както и за незадължителен характер
на Указанията на КЕВР за „ВиК“ ЕАД – Б.. Допълват, че правната квалификация на
нарушението също е неточна. Пледират за отмяна на НП и присъждане на разноски.
В допълнително представени писмени бележи подробните доводи още веднъж се
преповтарят и доразвиват, като се акцентира върху доводите, развити в писмените бележки
на процесуалния представител на АНО.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Ненков, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които
първо излага фактическата обстановка, възприета и в НП, а след това оборва всички
възражения на жалбоподателя, навеждайки доводи за законосъобразност и правилност на
санкционния акт. Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП- то е било
връчено на жалбоподателя на 15.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.06.2021 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е и основателна по следните съображения:
Със Заповед № З-В-5/22.05.2020г., изменена и допълнена със Заповед № З-В—
10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било възложено на назначена комисия
извършването на извънредна проверка за прилагане от „ВиК“ ЕАД – Б. на цени на услугата
„пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. В проверката
участвал и св. И.С. – на длъжност гл. експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове –
водоснабдителни и канализационни услуги“ към КЕВР. В изпълнение на възложеното, с т. 2
на писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „ВиК“ ЕАД – Б. да представи копия на всички
издадени фактури, отнасящи се за потребените „ВиК“ услуги за м. 10. 2019 г., м. 01.2020 г. и
м. 04. 2020 г.; сключени договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г. и протоколи от извършени
пробонабирания за конкретно изброени потребители, сред които и Кметство Обзор.
В отговор на запитването на 05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-
12/05.06.2020 г., с което операторът предоставил копия от издадените фактури, но не
предоставил сключени договори по Наредба № 7 и протоколи от пробонабирания.
С ново писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било констатирано, че
липсват договори и протоколи, поради което и било поискано в тридневен срок „ВиК“ ЕАД-
гр. Б. да уточни дали има сключени договори по Наредбата и протоколи от пробонабирания.
2
Указано било, че в случай, че такива документи са налични – трябва да се предоставят копия
от тях.
В отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-
17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД – Б.), с което операторът
заявявил, че не разполага с индивидуални договори, нито с протоколи от пробонабирания,
посочвайки, че е фактурирал цената по степен на замърсеност 1, само на база обстойно
ежемесечно обследване на отпадъчни води от големи групи потребители, което е показало
средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Посочил също така, че физически е
невъзможно да се извърши пробонабиране предвид характеристиките на канализационната
мрежа и др.
На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място или да
изисква други документи, комисията по проверката на 27.07.2020 г. излязла с Констативен
протокол, в който посочила, че „ВиК“ ЕАД в нарушение на Указанията за образуване на
цените на водоснабдителните и канализационните услуги е издало редица фактури, сред
които и процесната, с които е таксувало абонатите с цена за стопански потребители със
степен на замърсеност 1, без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази
категория.
С писмо от 30.07.2020 г. „ВиК“ЕАД – Б. дало писмени обяснения по Констативния
протокол.
На база тези факти свидетелят С. преценил, че неправилно „ВиК“ ЕАД – Б. е
фактурирало в процесната фактура услугата „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата
за степен на замърсеност 1, без да е доказало, че потребителят реално попада в тази
категория, съгласно реда, разписан в Указанията (сключен договор по Наредба № 7,
извършени контролни пробонабирания и др.). Свидетелят преценил още, че като
изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури
прилагането на цените, утвърдени за ВиК оператора, но въпреки това е допуснал
дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото
(следвало е да бъде приложена цена от 0,619 лв/куб.м., а реално е била приложена цена от
0,805 лв/куб.м.), с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.
С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР и
съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил на 01.10.2020 г. св. С. съставил по реда на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН срещу него АУАН с № ВК-26/01.10.2020 г., описвайки горните факти и давайки
им квалификация като нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ.
Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. без той да направи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, с който Т. навел
доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност
на извършеното.
3
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и на 01.02.2021 г. издал
обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и на основание чл.
36, ал. 2 ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на
2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. Той не
оспорва, че действително потребителят е бил фактуриран за услуга „пречистване на
отпадъчни води“ по тарифата за степен на замърсеност 1, без да са били изпълнени
предписанията на Указанията (сключен договор по Наредба № 7, извършени контролни
пробонабирания и др.), но навежда доводи за порочност на производството и
несъставомерност на извършеното.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38,
ал. 2 ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1,
вр. с чл. 24, ал. 2 от същия закон. Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните
причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни
(Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното
право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.
Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от
откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва
да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в
който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното
би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания
4
на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.
Видно от константната съдебна щом даден орган или длъжностно лице са овластени
да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят
дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на
административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени
публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да
упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с
оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не
и за административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален
момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio
/служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили
състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от
правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на
органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът
да извърши „отказ от компетентност”.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите
на КЕВР да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и
задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните
извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на
правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации,
така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно
съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното
им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на
закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно
установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент
обективни юридически факти.
5
Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА практика на ВАС
– Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021 г., което е напълно приложимо и към настоящия
казус и където се приема, че „откриване“ има, когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.
„Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение,
времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1,
изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват
условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчно данни за
нарушението и авторството му.
В конкретния случай видно от описаните по-горе факти – проверката е била
осъществена само по документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на
фактури (което е сторено с писмо с вх. № В-17-14-12/05.06.2020 г.) и доказателства, че са
били спазени изискванията на Указанията (договори по Наредба № 7 и протоколи от
пробонабиране). Изрично с писмо с вх. № В-17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-
3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД - Б.), контролните органи са били известени, че такива
договори и протоколи не съществуват. След тази дата контролните органи не са изисквали
никакви други документи, не са правили никакви проверки на място и т.н. Налага се извода,
че считано от 16.06.2020 г. в администрацията на КЕВР са постъпили всички данни
(документи, обяснения и т.н.) въз основа на които в последствие актосъставителят е решил,
че има извършено нарушение – т.е. най-късно на 16.06.2020 г. „…необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация…“. Самият
актосъставител в разпита си заяви, че след получаван на писмото от 15.06.2020 г. е станало
ясно, че „ВиК“ ЕАД – Б. не разполага с договори и че няма доказателства за причисляването
на потребителя към тази група със степен на пречистване I, но на него му е отнело
технологично време да обработи информацията. Настоящият състав също е на мнение, че
при всички случаи обработването на информацията отнема технологично време, но
същевременно отчита, че законът е определил максимален срок от 3 месеца, в който това
трябва да се случи. Бездействието на длъжностните лица при упражняване на това им
правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за
осъществяването на административнонаказателна отговорност, поради което и по мнение на
настоящия състав е неприемливо да се възприеме, че едва със съставяне на Констативния
протокол нарушителят се смята за открит. Както вече стана дума такова тълкуване е
отречено от Върховния съд, а и противоречи на смисъла на закона, поради което и доводите
на АНО в тази посока не се възприема от съда. На съвсем отделен коментар подлежи
обстоятелството, че в конкретния случай изисканата документация, която е била
анализирана и на база на която е достигнато до извод за извършени нарушения - не е в
6
особено голям обем. Касае се за фактури за 3 месеца за 11 обекта – т.е. общо 33 еднотипни
фактури (и още 9 фактури, касаещи проверката за подадени на „ВиК“ – С. ООД водни
количества), без да са предоставени каквито и да е други документи (освен един договор с
„ВиК – С. ООД), които да изискват особен анализ, обобщаване и т.н. От своя страна
комисията по проверката се състои от 4 длъжностни лица, поради което и по мнение на
настоящия състав – тримесечният срок в случая е бил повече от достатъчен за ангажиране на
отговорността на нарушителя.
Обобщавайки горното може да се посочи, че считано от 16.06.2020 г. контролните
органи са разполагали с всички необходими данни относно това, че е извършено
фактуриране по тарифата за степен на замърсеност 1, както и че ВиК операторът не
разполага с документи, изискуеми съгласно Указанията, удостоверяващи законосъобразното
тарифиране по тази ставка. Това от своя страна означава, че още на 16.06.2020 г.
контролните органи са разполагали с абсолютно всички данни, които да им позволят да
изградят извод относно съставомерните признаци на нарушението и неговия автор – т.е.
настоящият състав приема, че на 16.06.2020 г. нарушителят е бил установен по смисъла на
ЗАНН, доколкото точно от тази дата и на база на постъпилите в КЕВР документи е било
обективно възможно съответното длъжностно лице да изгради своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието. Ето защо,
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН, започва да тече на 16.06.2020
г. и последният ден, в който законосъобразно може да се е състави АУАН, е 16.09.2020 г., а
в случая АУАН е съставен на 01.10.2020 г. Неспазването на този срок представлява
съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което
опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя
е ангажирана незаконосъобразно, поради което и НП следва да се отмени само на това
основание, без да се разглеждат другите доводи за порочност.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложен договор за права защита и съдействие и фактура, от които се доказва, че е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По делото е направено възражение от
АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
7
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от
Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 1000 до 5000
лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. –
т.е. в конкретния случай заплатеното възнаграждение дори е под минимално предвидено,
поради което и няма как да бъде допълнително намалено от съда.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 и ал.3 ЗАНН, Б.кият районен съд,
V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14/01.03.2021 г., издадено от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и на основание чл. 36, ал. 2
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги на Г. Й. Т. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране с БУЛСТАТ ... да заплати на Г.
Й. Т. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8