Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2439/2022 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на М.Х.И. с ЕГН **********,*** срещу Решение № 1101/09.08.2022
г., постановено в производството по НАХД № 2091 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 03 - 61/18.05.2022 год. на Началник отдел
„Рибарство и контрол - Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аква култури (ИАРА), с което
за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и
аквакултури (ЗРА) , на осн. чл. 73, ал. 1 ЗРА НА жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда) лв.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон и на допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Налага твърдения, за постановяване на
решението при непълнота на доказателствата, като съществени за спора
обстоятелства останали неизяснени. Приетите за установени от съда фактически
положения не се подкрепяли от доказателствата. Оспорва се извода на РС, че не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
От АУАН и НП не ставало ясно какво точно нарушение е извършено, за което е
наложено наказанието, с кои действия касаторът е осъществил деянието, с което е
нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Оспорват се и изводите на ВРС за липса на
приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира се отмяна на Решението
на районния съд и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде НП до
бъде отменено НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът Началник отдел „Рибарство
и контрол - Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
към Изпълнителна агенция по рибарство и аква култури (ИАРА), чрез процесуалния
си представител юрк. И. с писмено становище моли за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
въззивното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното НП на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение на чл.
37, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултури (ЗРА) , на осн. чл. 73,
ал. 1 ЗРА, затова, че на 24.01.2022 г. в 15:40 часа е установено
лицето М.Х.И. да извършва риболов във водите на Варненско езеро местност
„Топлата вода“ с един брой въдица телескопична с дължина 3 метра, с макара и
два броя двойни куки заострени без контра. Риболовът се извършва с резки
издърпващи движения по метода косене /търмъчене/.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по ЗРА. Посочено
е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление.
За да потвърди наказателното
постановление, въззивният съд е приел, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 37 ЗРА, тъй като се е установило по несъмнен начин, че е
извършвал любителски риболов чрез "косене", с резки движения. Прието
е от въззивния съд и че това е станало с описаната и иззета въдица, на която е
имало поставени два броя двойни куки, предназначена за извършване на риболов
чрез косене/търмъчене. Според въззивния съд обстоятелството, че няма уловена
риба не изключва извършването от жалбоподателя на горното нарушение, тъй като
само въпрос на време е било той да улови риба и това не станало поради намесата
на служителите на ИАРА, които са предотвратили улова на риба. Според изложените
от ВРС мотиви от субективна страна, нарушителят е действал виновно и данните по
делото не налагат извод, различен от възприетия с ангажираните по делото гласни
и писмени доказателства. Наказващият орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по 73,
ал. 1 ЗРА глоба в размер на 1000 лева, явяващ се минимума на предвидената
санкция, съобразно действащата към момента редакция, в резултат на съвкупната
преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и фактът, че
нарушението е първо за жалбоподателя. Взел е под внимание и че в следствие на
деянието не са налице настъпили допълнителни вредни последици за рибните
ресурси и разнообразие, доколкото уловена риба не е имало е установил, че административното
наказание е обосновано и законосъобразно определено. Наказателното
постановление в останалата обжалвана част, с която на основание чл. 90. ал. 1
от ЗРА са отнети в полза на Държавата - 1 бр. телескопична въдица, дълга 3
метра, следва да бъде потвърдено, като съответстващо на материалния закон с
оглед характера и правната квалификация на извършеното нарушение.
В заключение въззивният съд е приел, че не
е налице маловажен случай, тъй като констатираните обстоятелства свързани с
процесния казус, не указват на маловажност на нарушението по смисъла на закона.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна
е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
при правилно приложение на материалния закон.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че
на 24.01.2022 г. в 15:40 часа М.Х.И. е извършвал риболов във водите на
Варненско езеро местност „Топлата вода“ с един брой въдица телескопична с
дължина 3 метра, с макара и два броя двойни куки заострени без контра.
Риболовът се извършва с резки издърпващи движения по метода косене /търмъчене/.
Описаните в АУАН и НП действия на жалбоподателя съответстват на хипотезата
посочена в §1, т. 15 ДР на ЗРА и чл. 37 ЗРА и са наказуеми на основание чл. 73,
ал. 1 от същия закон.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми визиращи състава
и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски и писмени доказателства.
Въззивният съд е изложил в мотивите на
въззивното решение подробни и изчерпателни съображения относно естеството на
посочения метод за извършване на риболов и неговите последици за водните
организми и околната среда. Правилно е възприето в мотивите на въззивното
решение, че а извършеното е наложена санкция в минимален размер, като
наказанието е индивидуализирано и правилно е преценено, че не са налице
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Наложеното наказание е в рамките на
закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. Без значение е и обстоятелството, че към момента на установяване на
нарушението не е имало уловена риба, тъй като нарушението е формално и не
изисква настъпването на вредоносни последици от извършването му. Въз основа на
изложеното несъмнено може да се приеме, че е налице извършване на нарушение
на чл. 37 от ЗРА, чийто извършител
следва да понесе санкция по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Достигайки до същия извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
Във връзка с гореизложеното се налага
извода, че решението на ВРС не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
От процесуалния представител на ответника е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа
и правна сложност, поради което на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП, следва на ИАРА да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което да се заплати от касатора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1101/09.08.2022 г., постановено в
производството по НАХД № 2091 по описа за 2022 г. по описа на Районен съд
Варна.
ОСЪЖДА М.Х.И. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по рибарство и аква култури сумата от 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.