РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. гр. Хасково, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102960 по описа за 2021 година
Предявен е от „Угренова Естейт“ ЕООД /предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.”******,
против М. Б. И., от гр.Хасково, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 1979/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответницата били сключени два договора за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата 04.02.2018
г., единият от които за ползване на мобилна услуга за номер ***** при
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с
ДДС/, а вторият - за ползване на мобилна услуга за номер ****** при
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с
ДДС/. Двата договора били сключени между страните за срок от 24 месеца,
съответно - до 04.02.2020г. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния
оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
1
издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната
му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за периода 01.03.2018г. –
01.06.2018г., което обусловило правото на оператора на основание т.43 от
Общите му условия да прекрати едностранно договорите между тях и да му
издаде крайна фактура № **********/01.07.2018г., в която била начислена и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 199.94 лева,
като ищецът претендирал само част от нея, а именно – сумата от 119.94 лева.
Неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницата, която
не спазила крайния срок за ползване на абонаментите Smart-L, съответно до
дата 04.02.2020г., обусловило правото на оператора да начисли посочената
неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаменти по
договора, на основание т.2 от същия. Така, по договора от дата 04.02.2018 г.
за мобилна услуга за номер ***** ответникът начислил неустойка в размер на
59.97 лева, в какъвто размер начислил и неустойка по договора за мобилна
услуга за номер *****. На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД сключило договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на
който последното дружество придобило вземанията по горепосочената
фактура спрямо М. Б. И.. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило
всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът
сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество
уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания“
ЕАД за цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч. гр. д. № 1979/2021г. по
описа на Районен съд – Хасково и била издадена заповед за изпълнение за
процесната сума, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в
размер на 119.94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на описаните по-горе договори. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Назначеният особен представител на ответницата оспорва предявения
2
иск както по основание, така и по размер. Оспорва, че ищецът в настоящото
производство е придобил процесното вземане възоснова на двата договора за
цесия, поради липса на доказателства кое конкретно вземане се придобива.
Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, както и възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане за неустойка. Сочи, че от приложените към исковата
молба доказателства се установявало само уведомление за цесия, сключена
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, за което не било ясно дали било
получено от ответницата, а изготвено уведомление относно втория договор за
цесия изобщо липсвало. Освен това, не можело да се приеме, че е налице
редовно връчено уведомление за цесия на длъжника, тъй като издадената
заповед за изпълнение била връчена на същия при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, а връчването на настоящата искова молба не би могло да се приеме за
надлежно уведомяване на длъжника за цесията, предвид обстоятелството, че
не е била връчена на самия длъжник, а на назначения му особен представител.
При това положение, по отношение на съглашението между цедента и
ответника цесионерът се явявал трето лице и не можело да се направи извода,
че ответницата следва да изпълни спрямо него, а не спрямо цедента, тъй като
липсвало валидно уведомяване за сключения договор за цесия. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1979/2021г. по описа на Районен съд-
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно
от същото е, че „ЮБЦ“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата М. Б. И. за сумата
119.94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
****** от 04.02.2018г., за което е издадена фактура, както и сумата от 25 лева
– платена държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение – разноски
по делото, като е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на задължение на длъжника за заплащане на
суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *****/04.02.2018г., като договорът е сключен между длъжника и „БТК“
3
ЕАД, а вземането е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. от „БТК“
ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, което дружество го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД
с договор за цесия от 01.10.2019г. За посочените по-горе суми е била издадена
Заповед за изпълнение № 505/27.08.2021г., връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответницата настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
На 04.02.2018г. ответницата М. Б. И. и „БТК“ ЕАД са сключили Договори
за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******. Посочените
договори, както и Уведомление по Договор за цесия от 01.10.2019г. от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД до М. Б. И., Извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от дата 01.10.2019г., Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №********** от
дата 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕАД, ведно с Пълномощно с
упълномощител „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.10.2019г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕАД, Декларация
от М. Б. И. от дата 04.02.2018г., Заявление/договори № 524451504022018-
42989496 от 04.02.2018г., подписан между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и М. Б. И., Месечни сметки, издадени от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД в периода 01.04.2018г. – 01.07.2018г.,
Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна
компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, са представени по
делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба
съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. “БТК“
ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свои вземания, описани подробно в
Приложение № 1. С Писмо към процесния договор „БТК“ ЕАД е потвърдило
извършената цесия, съгласно договора. С Пълномощно „БТК“ ЕАД е
упълномощило „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за
цесия, да представлява „БТК“ пред лицата, чиито задължения към „БТК“ са
предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на
4
уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
“С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, описани
подробно в Приложение № 1, сред които и вземането срещу ответницата М.
Б. И..
Било е изпратено Уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД в
качеството на пълномощник на „БТК“ ЕАД, до ответницата за извършената
цесия между двете дружества на 16.10.2018г., както и за извършената на
01.10.2019г. цесия между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, като няма данни
по делото това уведомително писмо да е стигнало до знанието на
ответницата.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден
в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и
от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество
обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения,
от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между
„БТК“ ЕАД и ответницата М. Б. И. са били сключени Договори за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от 04.02.2018г., по силата
на които е следвало да бъде предоставяна мобилна услуга за номер **** и за
номер ***** при условията на тарифен план Smart L, с месечен абонамент от
по 23.99 лева, като срокът на договорите е бил 24 месеца. Вземането по тези
договори е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по
силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на
Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от
ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато
му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се
установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така
5
и до приключване на устните състезания в настоящото производство. Както
приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има
цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство
не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на
приключване на устните състезания по делото. До ответницата е било
изпратено уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе,
прехвърляния на вземания, но то не е достигнало до знанието й. Не може да
се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба.
Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на
чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответницата не е получила и в хода на
съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответницата своето
действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се
отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответницата, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо
ответницата, тъй като се касае за представителство по закон, а не за
договорни пълномощия. При тези обстоятелства съдът приема, че процесната
цесия не е породила действие спрямо ответницата и тя не дължи плащане на
6
задълженията, произтичащи от процесните договори, в полза на цесионера –
дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този
смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая
се явява и последна инстанция, предвид цената на предявения иск – Решение
№ 475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по
в.гр.д. № 763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г.,
Решение № 35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г. и много други.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за установена
дължимостта на присъдената със Заповед № 505/27.08.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1979/2021г. по описа
на Районен съд-Хасково сума, като на ищеца не се следват разноски, предвид
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“*******,
против М. Б. И., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“*****“ № ***** иск за
признаване за установено, че последната му дължи сумата от 119.94 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от 04.02.2018г.,
сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с Договор за цесия от
16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД и с Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ЕАД
и „ЮБЦ“ ЕООД, по Заповед № 505/27.08.2021г., издадена по Ч.гр.д. №
1979/2021г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Хасково:
Секретар: Г.С.
8