МОТИВИ към присъда № 260192 от 23.11.2020 г. по Н.О.Х.Д. № 176 / 2018 г. по описа на РС - гр. К.
Районна прокуратура – гр. К. е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд
- гр. К., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И.Й.С.,***, с установена по делото самоличност, за
това че на 26.09.2016 г. за времето от 19.10 часа до около 19.55 часа, в с. Понор,
община К., област С., в стопански двор,
стопанисван от Р.В.М., в съучастие като съизвършител с Е.Б.К., ЕГН ********** ***
и Т.Б. Л., ЕГН ********** ***, чрез нанасяне на удари с дървена бухалка в
областта на тялото и крайниците е причинил на
Р.В.М. ***, средна телесна повреда, а именно : счупване с малък откършек
от основата на проксималната фаланга на I – ви пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на левия
горен крайник – престъпление по чл.129 ал.2, пр. 2,
във вр. ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК.
С присъда № 14 /
06.02.2018 г. постановена по НОХД № 69 / 2017 г. по описа на РС – К., съдът е
признал подсъдимият И.Й.С., ЕГН ********** за виновен
и го е осъдил на 6 / шест / месеца лишаване от свобода, като е определил на
основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС същото да се изтърпи при първоначален
„Общ“ режим.
С Решение от
28.06.2018 г. постановено по ВНОХД № 209 по описа за 2018 г. на СОС, съдът е
отменил изцяло присъда № 14 / 06.02.2018 г. постановена по НОХД № 69 / 2017 г.
по описа на РС – К. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа
обвинението със становище за неговата доказаност и счита, че подсъдимият следва
да бъде признат за виновен. При определяне на наказанието представителят на РП
– К. моли съдът да наложи наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер,
предвиден от закона, като се вземат предвид наличните му многобройни отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и обремененото му съдебно минало.
Подсъдимият И.Й.С.,
редовно призован явява се лично и със служебния си защитник адв. М. - САК.
Не се признава за виновен,
възползва се от правото да не дава обяснения.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия И.Й.С. - адв. М.
– САК, сочи, че от свидетелските показания няма данни подзащитният й да е бил
на местопроизшествието и моли съдът да признае подсъдимият за невинен.
Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
В стопански двор, находящ се в землището на с. Понор, община К., Р.В.М.
отглеждал стадо кози и няколко телета, тъй като се занимавал с животновъдство.
През месец септември 2016 г. за животните се грижел, наетият от него работник –
свидетелят Й.М.Т.. На 24.09.2016 г. Р.М. изкарал животните на паша и към 17.00
ч. установил, че две от телетата са се изгубили. След като получили информация,
че телетата са били отведени от мъж с неустановена самоличност, Р.М. и неговият
работник Й.Т. търсили животните същата вечер на 24.09.2016 г. и на другия ден.
В Р.М. се породили съмнения, че е възможно телетата да са откраднати от обв. Е.К.,
който също отглеждал такива, поради което на 26.09.2016 г. двамата с Т.
посетили Е.К. ***. Там провели разговор с него, като го попитали дали знае нещо
за изчезналите телета. Тъй като К. заявил, че няма информация за телетата,
двамата си тръгнали и го помолили, ако разбере нещо да им се обади, като Й.Т.
предоставил телефонния си номер 0877 / 286 – 260. На същата дата около 14.30 ч.
двамата М. и Т. посетили с. Чибаовци, тъй като знаели, че там се намират
животни собственост на К.. Там се срещнали със свид. Д.В.Г., която заедно със
свид. Л.Г. също се занимавала с животновъдна дейност. След като М. и обяснил,
че са му изчезнали две телета, същата му отговорила, че няма информация за
последните и ги допуснала до стопанските й постройки. След като се убедили, че
телетата не се намират в нейна собственост М. и Т. напуснали дома й. Не след дълго двамата срещнали обв. Т.Л.,
който ги попитал какво правят в селото. Същите го уведомили, че си търсят
телетата, на което последният отговорил, че това са телетата на К. и си
тръгнал. Около 18.30 ч. двамата още били в с. Чибаовци, когато Т. получил
телефонно обаждане на неговия телефон от номер 0878 / 248 606. Т.
разпознал гласа на К., който го попитал какво правят в с. Чибаовци и защо
гледат неговите телета. Същият му отговорил, че нищо лошо не вършат, а само си
търсят животните, но последият заявил, че ще дойде при тях и ще ги утрепе. След
този разговор двамата М. и Т. се придвижили от с. Чибаовци към с. Понор с
товарен автомобил марка „Фиат“, модел
„Скудо“, с ДК № Са 28 21 РА. Пострадалият Р.М. паркирал товарният автомобил в
стопански двор, където отглеждал животните си. Достъпът до автомобила бил
свободен, защото макар и да имало ограда, нямало порта. Междувременно Е.К. се
свързал по телефона с Т.Л. и след като го попитал къде е го попитал дали иска
да отидат до с. Понор да посетят едни хора. Л. се съгласил и се разбрали да се
чакат на разклона на селото. К. провел и телефонен разговор с И.С. и го убедил
да го придружи до с. Понор. Между 19.10 ч и 19.55 ч. в гр. К., Е.К. се срещнал
с подсъдимия И.С. и двамата използвайки лек автомобил марка „Фолксваген“,
червен на цвят, управляван от К. се насочили към с. Понор. На разклона на
посоченото населено място се срещнали с Т.Л., който се движел с лек автомобил
марка „Ауди“, модел „80“. След което тримата се отправили към стопанския двор,
където М. отглеждал животните си. След като спрели използваните превозни
средства, трите лица напуснали автомобилите в които се намирали, като всеки от
тях носел в ръце предварително подготвени дървени предмети, а именно :
подсъдимият И.С. – бухалка, а К. и Л. – тояги. В този момент отвън се намирал Й.Т.,
а Р.М. хранел животните в стопанските постройки. Т. се приближил към лицата и
ги попитал какво става. И в този момент получил удар от К. в областта на
главата, с дървена тояга, след което свид. Т. побягнал. Междувременно от
постройките излязъл М., който видял удара по Т. и попитал лицата какво правят.
В следващия момент тримата – К., Л. и С. се приближили към пострадалия М., като
един от тях му нанесъл удар в областта на краката, в резултат на което
последният паднал на земята. След което трите лица започнали да му нанасят
хаотични удари в областта на тялото и главата, като К. и Л. нанасяли удари с
дървени тояги, а С. с дървена бухалка. М. се опитал да се предпази с ръцете си,
но боят продължил няколко минути. Първи спрял да нанася удари подсъдимият С.,
след това преустановили ударите си и К. и Л.. След това тримата се качили в
автомобилите си и напуснали стопанския двор. Свид. Т., който се криел наблизо
подал сигнал на тел. 112 за случилото се, като посочил, че извършителите на
деянието са познатите му лица Е.К. по прякор „Бената“ и Т.Л. по прякор „Тоти“. Подсъдимият И.С.
първоначално не бил персонализиран, тъй като свидетелите не го познавали.
На подадения сигнал се озовал екип на ФСМП – гр. К., пострадалият М. е
прегледан от свид. А.П. и бил транспортиран до УМБАЛСМ „Пирогов“ – С., като бил
освободен след преглед и се прибрал в дома си в гр. С.. На 27.09.2016 г. около
09.30 ч. пострадалият, придружаван от свид. П.И. посетил Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където е бил прегледан
от лекар с цел издаване на удостоверение. По време на прегледа същият проявил
признаци на мозъчно сътресение, поради което бил извикан екип на СМП, който го
транспортирал до ВМА, където бил приет за лечение в клиника по неврохирургия и
му било проведено такова, за периода от 27.09. – 30.09.2016 г.
От назначената и изготвената по
делото съдебно – медицинска експертиза / том II, л. 46 – 49 / е видно, че на пострадалият Р.М. са му причинени : контузии с травматични
отоци на ограничена площ в тилната област на главата; зачервяване с травматичен
оток с форма на остър ъгъл отварящ се нагоре и охлузване на челото срединно на
границата с окосмяването; малко разкъсване и кръвонасядане по лигавицата на
десния устен ъгъл с оток на кожата в областта; двойно ивицести кръвонасядания
на гърба; едно косо в областта на лявата лопатка, в посока от лявото рамо,
надолу към десния хълбок; второ срединно на гърба, на 6 см. под гореописаното
косо ориентирано, от посока дясно рамо, надолу към ляв хълбок; трето в дясно,
под дясната лопатка, почти успоредно на гръбнака; оток на лявото рамо и лявата
мишница с личащи взаимно пресичащи се множество двойно ивицовидни
кръвонасядания по външната повърхност на мишницата в горната трета и по задната
повърхност на рамото; двойноивицесто кръвонасядане на левия хълбок; оток на
левия палец в основата, кафеникаво охлузване по гърба на втория пръст на лявата
ръка; средна фаланга; контузия с оток и кръвонасядане по предновъншната
повърхност на дясната подбедрица, обхващащо цялата
средна
трета на крайника; косо двойно ивицовидно кръвонасядане по задната повърхност
на дясното бедро, в долната му трета, към външната повърхност на бедрото.
Сами по себе си тези мекотъканни
наранявания са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Счупването на всеки един от прешлените
по отделно и заедно реализира критериите на медико – биологични признак ТРАЙНО
/ за повече от 30 дни от датата на травмата / ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА
СНАГАТА.
Като се има предвид, че с травмата е
увредена основната функция на ръката – хватателната следва да се приеме, че нея
са реализирани критериите на медико – биологични признак ТРАЙНО / за повече от
30 дни от датата на травмата / ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК.
От назначената и изготвената по делото
допълнителна съдебно – медицинска експертиза / том II, л. 67 – 74 / е видно, че на пострадалият Р.М. са му причинени описаните в съдебно
медицинската експертиза увреждания. Същите са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При проведено рентгеново
изследване и КТ на 27.09.2016 г. във ВМА е установен минимален плеврален излив
в лявата гръдна половина, който е причинил на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Сътресение на мозъка протекло без изпадане в
безсъзнателно състояние, причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При проведено
обзорно изследване във ВМА е установено счупване на малък откършек от основата
на проксималната фаланга на първи пръст на лява ръка, довело до трайно
затруднение движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Като доказателство към делото са приети съдебно – техническа експертиза
/ том II, л. 86 – 92 /, комплексна съдебно – техническа и фоноскопска
експертиза / том II, л. 95 –
97 / и съдебно – техническа експертиза, изготвена от в. л. Й., намираща се на
л. 111 – 115 от приложеното по НОХД № 69 / 2017 г. по описа на РС – К.. От заключението на същите е видно
проведените разговори между телефонните номера, ползвани от подсъдимия С. и
двамата свидетели К. и Л.. Установява се повикване от телефона ползван от свид.
К., последователно към телефона използван от Л. и в последствие телефона
ползван от подсъдимия С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б.И.Д., К.М.К. и Р.Р.С.,
които са видели тримата – И.С., Т.Л. и Е.К. на бензиностанцията в с. Понор и са
придружили двамата Л. ***.
Съдът кредитира показанията на свид. Р.М. и Й.Т., също така съдът взима
в предвид, че в следствие извършване на действия по разследването / разпознаване,
при което пострадалият е заявил, че побоят му е нанесен от подсъдимия / по
отношение на същия е било постановено
защита на свидетел по реда на НПК, поради неговото опасение отново на
извършване на посегателство от трите лица / С., К. и Л. /. В хода на разследването подсъдимият И.Й. е
бил разпознат от М. и Т., като едно от лицата, които са нанесли побоя над
пострадалия. По отношение на другите двама извършители, наказателното
производство е приключило, като същите са сключили споразумение за прекратяване
на делото и са признали вината и участието си в това престъпление.
Съдът кредитира обясненията на Т.Л., дадени като обвиняем в хода на ДП,
в които същият подробно описва начина на комуникация между тримата извършители,
включително и нанасяне на побой над пострадалия М..
Съдът кредитира приетата по делото съдебно – техническа експертиза,
изготвена от в. л. Й., намираща се на л. 111 – 115 от приложеното по НОХД № 69
/ 2017 г. по описа на РС – К. от която
ясно се установява как при тези разговори тримата са се уговорили по какъв
начин заедно, с използвани от тях леки автомобили да стигнат до стопанския двор
на пострадалия, като предварително със себе си са взели и носили бухалка и други дървени предмети, с които са
нанасяли удари по тялото и главата на пострадалия.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свид. М.Ц.С. /
относно обстоятелствата, които свид. Т. е предал на свид. за нанесения побой на
пострадалия /, както и на свид. Д.В.Г., Л.С.Г., А.М.П. и А.С.А. относно
обстоятелствата за търсенето на телетата, за поведението на Т.Л..
Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели К.Д.В.,
Е.Б.К. и Т.Б.Л. тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото
доказателства и материали, а от друга страна същите са пряко заинтересовани от
изхода на делото.
Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : показанията на
свидетелите : Р.М. / том I, л. 13 – 16, повторен разпит л. 125, л. 148, л. 169
– 170, л. 181, л. 185 /, Й.Т. / том I, л. 30 – 31, повторен разпит л. 137, л. 171,
л. 182, л. 186, л. 187 /, М.С. / том I, л. 32 –
33 /, Б.Д. / том I, л. 40, повторен разпит л. 121 – 122 /, К.К. / том I, л. 41 /, Р.С. / том I, л. 42 /, П.И. / том I, л. 43 - 44/, Д.Г. / том I, л. 167 /, Л.Г. / том I, л. 168 /, А.П. / том I, л. 177 / и А.А. / том I, л. 178 /.
Обясненията на свид. Т.Л., дадени в качеството му на обвиняем пред
съдия / том II, л. 137 – 138 /, обясненията на И.С.
/ том II, л. 148 – 149 /, показанията на
свид. Б.Б. / том II, л. 170 / и показанията на свид.
К.В. / том II, л. 171 /
От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза / том II, л. 46 – 49 /, допълнителната СМЕ / том II, л. 67 – 74 /, заключението на техническата
експертиза / том II, л. 92
/, заключението на назначената фоноскопна експертиза / том II, л. 97 /, от
приложените писмени доказателства : протокол за доброволно предаване от
27.09.2016 г. / том I, л. 19
8, протокол за оглед на местопроизшествие / том I, л. 21 – 23 /, протокол за разпознаване на лица
извършено от свид. Р.М. / том I, л. 183
/, протокол за разпознаване на лица извършено от свид. Й.Т. / том I, л. 184 /, писмо изх. № 22915 / 05.12.2016 г. на
ст. специалист отдел „КС“ при МТЕЛ, ведно със справка за проведени разговори и
местонахождения на клетки относно номер ********** / том II, л. 33- 34 /,
писмо изх. № 19827 / 05.12.2016 г. на Директор на дирекция сигурност при
„БТК“, ведно със справка за проведени телефонни разговори от мобилен номер 0879
919 059, собственост на Т. Л. / том II, л. 35- 37 /, свидетелство за съдимост / том II, л. 109 – 110 / и други.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи
от ПРАВНА СТРАНА:
Видно
от внесения обвинителен акт по НОХД № 176 / 2018 г. по описа на РС - гр. К. от
страна на РП - гр. К. е, че подсъдимият е обвинен в извършването на
престъпление по чл. 129 ал.2, пр. 2,
във вр. ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК.
I. Относно повдигнатото обвинение на
подсъдимия И.Й.С.,
ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.
129 ал.2, пр. 2,
във вр. ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК.
По чл. 299 ал. 1 т. 1 от НПК - съдът
счита, че е извършено едно деяние, същото е извършено от подсъдимия и е
извършено виновно от него с оглед на събраните по делото доказателства.
По чл. 299 ал. 1 т. 2 от НПК - извършеното деяние от подсъдимия И.Й.С., ЕГН ********** осъществява от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК.
По чл. 303 ал. 3 изр. 1 и изр. 2 от НПК -
събраните и кредитирани от съда доказателства кореспондират помежду си. Не се
откриват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
По чл. 31 ал. 1 от НК - несъмнено
е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъпление и
за субект на наказателна отговорност. Видно от събраните по делото
доказателства е, че И.Й.С.
е пълнолетно физическо лице към датата на извършване на престъплението 26.09.2016
г., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не
съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или
доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е действал при условията
на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33 ал. 1 от НК.
Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководите постъпките си, което е
основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.
ОБЕКТ на престъплението по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК са обществените отношения,
свързани със собствеността.
Видно от изложеното е, че
подсъдимият И.Й.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
129 ал. 2 вр. ал. 1,
във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК, защото
на 26.09.2016 г. за
времето от 19.10 часа до около 19.55 часа, в с. Понор, община К., област С., в
стопански двор, стопанисван от Р.В.М., в съучастие като съизвършител с Е.Б.К.,
ЕГН ********** *** и Т.Б. Л., ЕГН ********** ***, чрез нанасяне на удари с
дървена бухалка в областта на тялото и крайниците е причинил на Р.В.М. ***, средна телесна повреда, а именно
: счупване с малък откършек от основата на проксималната фаланга на I – ви
пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на левия горен
крайник.
От
обективна страна чрез действие от страна на подсъдимия по нанасянето на удари
на пострадалия е нарушен неговия телесен интегритет.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1,
във вр. с чл. 20 ал. 1
от НК съдът приема, че същото е
извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че се насочва пряко и
непосредствено към нанасяне на телесно увреждане на Р.В.М. и се е
стремял към него. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият е имал представа в съзнанието си за
общественоопасния характер на деянието, общественоопасните последици от него и
е искал настъпването им – т.е. действувал е виновно, с пряк умисъл – чл. 11 ал.
2 пр. 1 от НК.
ЮРИДИЧЕСКИ СТАТУС
Видно е от приложеното по делото и
прието като доказателство свидетелство за съдимост рег. № 249 / 29.09.2020 г.,
че подсъдимият И.Й.С. е
осъждан.
По чл. 279 ал. 1 т. 3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО :
Несъмнено е, че с оглед на
извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна
отговорност и подлежи на наказание извършеното от него деяние.
По чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от НК - на първо
място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът
приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се
накърняват сериозно обществените отношения.
Смекчаващи вината обстоятелства – няма
такива.
Отегчаващо вината обстоятелство – многократните
осъждания на подсъдимия.
Причини и
условия - причини за извършване на престъплението незачитане на
чуждата телесна неприкосновеност, условие за извършеното на престъплението – създадената
конфликтна ситуация по незначителен повод.
За
посоченото престъпление извършено от подсъдимия съдът се е съобразил със
степента на обществена опасност на извършеното деяние, дееца и причините за
извършването им. Наложи наказание
„Една година лишаване
от свобода“.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ наказанието „Лишаване от свобода” да се изтърпи при
първоначален „Общ” режим.
Наказанието е определено при наличието
на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
С така
наложеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите, посочени в
чл. 36 от НК и преди всичко ще се превъзпита деецът към спазване законите на
страната и добрите нрави.
На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“
от НК, съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – 1бр. парче
счупен клон, объл, с кора с дължина 0.90 м.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият И.Й.С., ЕГН **********, живущ *** да заплати направените по делото разноски : по сметка на ОДМВР –
гр. С. направените разноски на досъдебното производство в
размер на 392.15 / триста деветдесет и два лева и петнадесет
стотинки / лева и по сметката на
Районен съд - К. направените по делото
разноски в размер на 565.60 / петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет
стотинки / лева.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :