№ 16839
гр. С., 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110170955 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. Н. срещу ЗАД
„.....“, с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на микробус с peг. №
*******, чийто водач има вина за настъпилото на 25.10.2019 г.
пътнотранспортно произшествие (ПТП), за заплати на ищцата сумата от 5 000
лв. /след изменение на размера на иска с молба на л. 25 по делото/,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди -
претърпените от нея болки и страдания от процесното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от изтичане на тримесечния срок от подаване на
заявлението по чл. 380 КЗ – 23.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 25.10.2019 г. пътувала с микробус на "Глобал
Консулт БГ“ с рег. № ******* на еднодневна екскурзия с маршрут гр. С. – гр.
П. – гр. П. – гр. О. – гр. П. – гр. П. – гр. С.. На връщане от гр. О., движейки се
по автомагистрала А4, в района непосредствено преди отклонението за
автомагистрала "Т." автобусът претърпял ПТП, излизайки от пътното платно
и удряйки се в лявата мантинела, след което шофьорът предприел рязка
маневра за завой надясно и спрял микробуса от дясно на пътя. След спиране
на микробуса шофьорът огледа материалните щети и като установил, че те не
представляват пречка микробусът да продължи да се движи, въпреки, че
ищцата и други пътници били пострадали, макар и не толкова сериозно на
пръв поглед, отказал да повика полиция и продължил курса за гр. С.. Ищцата
твърди, че в микробуса, седалките за пътниците не били оборудвани с
предпазни колани. При настъпване на процесното ПТП, от удара в
1
мантинелата и при последвалата рязка маневра надясно, ищцата, получила
травматични увреждания в резултат на съприкосновение с облегалката на
седалката пред нея, както следва: контузия на главата с кръвонасядане в
челната област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките тъкани
и ограничено кръвонасядане по предната му повърхност, причиняващи
ограничаване в обема на движения на ставата, поради изразен болков
синдром. При самия удар и непосредствено след него ищцата била в
състояние на силен стрес и шок. След като се прибрала вкъщи започнала да
изпитва силни болки в наранените области на главата и тялото. На следващия
ден болките се засилили и на 27.10.2019 г. ищцата си извадила
съдебномедицинско удостоверение за причинените увреждания, които й
причинили болки, страдания и ограничения със засилен интензитет, които
продължили повече от един месец. Ищцата твърди, че в резултат на
процесното ПТП страда от емоционални травми и страдания, изразяващи се в
страх, стрес и притеснения. Започнала да изпитвам чувство на страх от
движещи се автомобили, не желаела да излиза от вкъщи. Дълго време
отказвала да се качва в превозни средства, от които изпитвала панически
страх, такъв изпитвала и от пресичането на пътните платна, защото постоянно
си мислела, че ще я връхлети движещ се автомобил. Често си спомняла
отделни фрагменти от произшествието, които я ужасявали. От една страна се
чувствала щастлива, че е оцеляла при подобен удар, но от друга съзнавала
колко близко е била до смъртта, което я карало постоянно да мисли за нея, а
тези мисли създавала у нея голямо напрежение и тревоги. Сочи, че в резултат
на претърпения инцидент загубила доброто си настроение, чувството си за
хумор, добрия си сън, била силно депресирана. Катастрофата се отразила
тежко на психиката й и все още не можела да се адаптира към настоящата
обстановка и условия на живот. Била затворена в себе си и нямала желание за
комуникация с никого. Емоционалното й състояние било нестабилно и
лабилно. Имало моменти, в които ставала много раздразнителна и избухлива.
Хората започнали да странят от ищцата. Към днешна дата общуването,
ежедневието и животът й били напълно променени. Всички тези страдания
влияели неблагоприятно на психическото състояние на ищцата, пречели на
нормалното й съществуване, пълноценно общуване и въобще на всички сфери
от живота й. При справка в електронния портал на Гаранционния фонд
установила, че МПС, с което е причинено ПТП, към 25.10.2019 г., има валидно
сключена задължителна застраховка "Гражднска отговорност" със ЗАД „.....“ ,
валидна от 28.01.2019 г. до 27.01.2020 г. За претърпените неимуществени
вреди, настъпили вследствие причиненото ПТП, ищцата предявила претенция
към ЗАД „.....“, изпратена по пощата на 22.11.2019 г., за заплащане на
обезщетения от 10 000 /десет хиляди/ лева, като на основание чл. 380, ал. 1 от
КЗ, посочила и банкова сметка и приложила всички документи по случая, с
които разполагала. С писмо изх. № 26.11.2019 г. ответното застрахователно
дружество изискало допълнителни данни и документи, като със заявление
изпратено по пощата на 31.01.2020 г. ищцата предоставила документите, с
които разполагала. До датата на депозиране на исковата молба в съда,
въпреки, че бил изминал законоустановения 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1 от
2
КЗ, ищцата не била получила плащане на застрахователно обезщетение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Г. " за МПС, с
рег. №. към 25.10.2019 г. Оспорва, че на 25.10.2019 г. е настъпило ПТП и
твърдения механизъм на настъпването му. Сочи, че по делото не е представен
Констативен протокол за ПТП, от който да е видно какъв е неговият
механизъм. С писмо, с изх. № 99-5131/26.11.2019 г. ответно дружество е
поискало да му бъдат предоставени допълнителни документи с оглед
установяване на обстоятелствата и причините довели до настъпване на
ПТПто, а именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгл. чл. 3
от Наредба № 13- 41/12.01.2009 г., издаден от службите на МВР. Такъв
документ не е предоставен, а представените документи не били достатъчни за
доказване на основателността на претенцията и съответно определяне на
размера на обезщетението. Поради това, било отказано плащане по
претенцията. Поддържа, че доколкото в СРС е заведено гр. д. № 40077/2021 по
описа на СРС, 168 с-в, с ищец Райна Велчева Благоева и по това дело е
издадено съдебно удостоверение, следствие на което ответникът се снабдил с
документи от „.....“ и се установило, че водач на процесното МПС е бил Н. К.
Ч.. От представените по делото доказателства се установява, че за събитието
не са уведомени компетентните органи и не е издаван протокол за ПТП.
Оспорва твърдението, че е налице виновно и противоправно поведение от
страна на шофьора на МПС с рег. № *******. Оспорва се твърдението, че в
резултат на ПТП, за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба
като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва се
пряката причинно – следствена връзка на всички твърдени вреди с
настъпилото ПТП и противоправното поведение на водача. Оспорва се
твърдението, че ищцата в следствие на ПТП е получила контузия на главата с
кръвонасядане в челната област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток
на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по предната му повърхност,
причиняващи ограничаване в обема на движения на ставата, поради изразен
болков синдром. Сочи се, че ищцата, въпреки получените увреждания е
продължила пътуването си още 2 часа и след пристигането си в гр. С., отново
не е потърсила медицинска помощ. Едва на 27.10.2019 г. ищцата, заедно с
други две пострадали си били извадили медицински удостоверения при един
и същ лекар д-р А. А., съответно с № 473. 10/2019 г.; № 474. 10/2019 г. и №
480. 10/2019 г. Няма данни ищцата да е ползвала болничен и да е провеждала
лечение. Твърденията на ищцата за получени сериозни увреждания, както
физически, така и психически, за настъпили съществени промени в
психическото и емоционалното й състояние не били подкрепени с
доказателства. По делото не били представени доказателства за извършено
"интензивно психотерапевтично лечение", както и за прием на медикаменти за
"овладяване на тревожната симптоматика". В случай, че се установи, че
ищцата е била пътник в МПС с рег. № ******* и е пострадала при ПТП от
25.10.2019 г., то ответникът въвеждам изрично възражение за съпричиняване,
3
изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е
допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Сочи, че
пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като е
пътувала без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й
свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се
в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени
телесните увреждания. В конкретния случай, пострадалата сама била създала
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
Ответникът оспорва и твърденията причинените на ищцата травматични
увреждания да са й причинили болки, страдания и ограничения със засилен
интензитет, които продължили повече от месец, като поддържа, че ищцата е
пътувала в чужбина с автомобил/автобус в рамките на тези 2-3 месеца, за
които твърди че се е възстановявала от травмите си. Оспорва предявения иск
за неимуществени вреди и по размер като твърди, че същият е предявен в
изключително завишен размер. Счита, че ищцата не доказва да е търпяла
болки и страдания, които да обосновават предявения размер на обезщетение
от 5 000 лева. Поддържа, че размерът на предявения иск, съобразно
критериите за справедливост, не съответства на действително претърпените
вреди от ищцата, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период. Претенцията на ищцата за неимуществени вреди не била
съобразена със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените
болки и страдания, в резултат на пътния инцидент, както и с
медикобиологичните признаци на травмата и не отчита реалната
продължителност на лечебния и възстановителния процес. Оспорва и
претенцията по акцесорния иск за лихва, с оглед неоснователността на главния
иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 432 КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже следните факти: 1)
настъпване на твърдяното събитие – ПТП на 25.10.2019 г.; 2) противоправно
поведение на водача на микробус, с рег. № *******, довело до настъпване на
ПТП: 3) настъпилите от ПТП неимуществени вреди, описани в исковата
молба; 4) причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените от
ищцата неимуществени вреди; 5) за микробус, с рег. № ******* да е имало
валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество към
датата на събитието.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже следните факти: 1)
че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, като е пътувала
без поставен обезопасителен колан – по повод направеното възражение за
съпричиняване; 2) липса на вина за ПТП у водача на микробус, с рег. №
******* във връзка с оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
4
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 25.10.2019 г. по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за микробус, с рег. № *******,
валидна от 28.01.2019 г. до 27.01.2020 г., със застраховател ответното
дружество.
По делото се установява, че действително на 25.10.2019 г. е настъпило
ПТП, тъй като изложеното в исковата молба кореспондира със свидетелските
показания на св. Н. К. Ч. – управлявал процесния микробус и св. Д. А. И. –
управител на „.....“ ЕООД в тази им част.
Изготвена е АТЕ, която е описала механизма на настъпилото ПТП.
Вещото лице обаче се е ръководило единствено от изложеното в исковата
молба, тъй като за инцидента не са съставени каквито и да било писмени
доказателства. Впоследствие при разпита му пред съда, съобразява и вече
събраните чрез разпита на св. Ч. гласни доказателства, тъй като едва след
изготвяне на заключението, е приключила съдебната поръчка в РС –
Велинград.
В исковата молба се твърди, че движейки се по автомагистрала А4, в
районна непосредствено преди включване на автомагистрала „Т.“, микробусът
претърпява ПТП, излизайки от пътното платно и удряйки се в лявата
мантинела, след което шофьорът е предприел рязка маневра „завой надясно“ и
е спрял от дясно на пътя. Според св. К. при изпреварване е видял, че тир идва
към него, вследствие е избягал плътно вляво до мантинелата, за да го избегне,
там е имало шахта, която не е имала решетка и бусът е подскочил. Според св.
И. шофьорът поради разсейване е ударил мантинелата.
Предвид всичко изложено, съдът не може да заключи какъв е бил
точният механизъм на процесното ПТП, тъй като свидетелските показания
помежду си и изложеното в исковата молба са в противоречие. Наред с това
св. И. не е бил и пряк очевидец на случилото се. Вследствие не може да бъде
установено и дали шофьорът има вина за настъпване на ПТП-то.
Заключенията на изготвените АТЕ и СМЕ обаче са категорични, че
физическите увреждания не биха били получени, ако ищцата е била с
поставен предпазен колан.
От АТЕ се опровергава твърдяното от ищцата, че микробусът не е бил
оборудван с предпазни колани.
Съдът кредитира експертните заключения като обективно изготвени на
база специални знания в съответните области.
Ищцата не присъства на нито едно от двете открити по делото съдебни
заседания, не изпрати и свой представител, не ангажира доказателства за
претърпените от нея неимуществени вреди. Така същите останаха недоказани
заедно с причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че искът за неимуществени
вреди в размер на 5000 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
5
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено ответното
дружество. Претендират се разноски в общ размер на 860 лв., съдът прижда
810 лв., тъй като определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв., а не на 200 лв.
С определението от 22.11.2023 г., в което е обективиран проектодоклада
по делото, съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК. С определение № 05.02.2023 г. съдът е
освободил ищцата от внасянето на 1/4 от държавната такса и 1/4 от съдебните
разноски. Понастоящем, цената на иска е 5 000 лв., и на основание чл. 1 от
Тарифа за държавната такса за него е в размер на 200 лева, съответно
дължимата от ищцата държавна такса е в размер на 150 лева. По делото на
лист 26 са налице доказателства за заплащане на държавна такса в размер на
100 лева. Поради това, са дадени указания на ищцата да представи
доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 50 лева. Към
настоящия момент доказателства за изпълнение на указанията не са
представени, следователно ищцата трябва да бъде осъдена да заплати тази
сума по сметка на съда, както и още 50 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
*Решението е изготвено в срок от една година и четири месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н. М. Н., ЕГН:
**********, срещу ЗАД „О.“ АД, ЕИК; ****, искове с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, за изплащане сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 23.02.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.10.2019 г. при
пътуване с микробус с рег. № ******* на еднодневна екскурзия с маршрут гр.
С. – гр. П. – гр. П. – гр. О. – гр. П. – гр. П. – гр. С., който на връщане,
движейки се по автомагистрала А4, в района непосредствено преди включване
на автомагистрала „Т.“, излизайки от пътното платно се е ударил в лявата
мантинела, след което е предприел рязка маневра „завой надясно“ и е спрял от
дясно на пътя.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „О.“ АД,
ЕИК; ****, сумата от 810 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. М. Н., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева,
представляваща дължима държавна такса.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7