№ 37
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от М. Богданова Търговско дело №
20231100901268 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „К.с“ ООД срещу „Д.“ ЕООД, с
която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер: 110 663,37
лв., от които 100 862,30 лв. главница, дължима след направените прихващане по тристранен
протокол за прихващане на съществуващи вземания и задължения от 06.09.2022г. за сумата
9 801,77 лв. лихва за забава за периода от 24.08.2022 г. до 10.07.2023г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на тристранен протокол за прихващане на
съществуващи заеми и задължения от 06.09.2022г., подписан между „Г. 90 – Ц. и СИЕ“
ООД, ‚К.с“ ООД и „Д.“ ЕООД, страните са признали съществуващи вземания по одобрени
описани в протокола фактури. Дружествата са се споразумели за взаимно прихващане, като
„К.с“ ООД, приема да покрие задължението на „Г. 90-Ц. и СИЕ“ ООД, към „Д.“ ЕООД, в
размер на 826 222,39 лв. След направеното прихващане „Д.“ ЕООД остава да дължи на
фирма „К.с“ ООД сумата от 100 862,30 лв. по фактура № ********** от 23.08.2022г., които
да бъдат преведени по банков път. Към депозиране на исковата молба сумата не е била
преведена.
В законовия двуседмичен срок и чл.367 от ГПК, ответникът не е упражнил правото
си на писмен отговор.
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доказателствена тежест е на ищеца да установи основанието, от което произтича
претендираното вземане, както и неговия размер. Ответникът следва да докаже
правопогасяващи и/или правоизключващи възражения, респективно да представи
доказателства, че е изправна страна в облигационните правоотношения.
В съдебно заседание ответникът е направил признание на предявения иск и е поискал
да бъде постановено решение при признание на иска.
На първо място следва да се анализира наличието или липсата на основания съдът
да се произнесе по спора с решение при признание на иска.
1
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Приложното поле на тази разпоредба е изключено, според ал.3, когато:
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
По делото се установяват следните правнозначими факти: че ответникът чрез
процесуалния си представител ясно и недвусмислено е направил признание на исковете
изцяло и че ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Тези
процесуални действия на страните по спора са изпълнили фактическия състав, при който
съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК. Пречки за постановяване на
решение при признание на иска в случая не са налице. Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито представлява такова, с което страната да не може да се
разпорежда.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че
се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е. правното твърдение на
ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът
сочи, че няма да се брани срещу иска. Веднъж валидно направено, признанието на иска не
може да бъде оттеглено. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.237 ал.4 от ГПК. Касае
се за неоттегляемо с извършването му процесуално действие на страната, произтичащо от
императивната законова разпоредба.
Тъй като съдът постановява решение при признание на иска, не е необходимо да
излага мотиви за това.
По разноските.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно,
тъй като с оглед стойността на защитимия материален интерес адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца е съобразен с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в
производството в размер на 13 682,23лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
На основание изложеното и на осн.чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.327 от ТЗ „Д.“ ЕООД ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“*******, представлявано
от О.М.П. да заплати на „К.С“ ООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.“*******, представлявано от С. К. Ц., сума в общ размер: 110 663,37 лв./сто и
десет хиляди шестстотин шестдесет и три лева и 37ст./, от които 100 862,30 лв./сто хиляди
осемстотин шестдесет и два лева и 30ст./ главница, дължима след направено прихващане по
Тристранен протокол за прихващане на съществуващи вземания и задължения от
06.09.2022г., сумата от 9 801,77лв. /девет хиляди осемстотин и един лева и 77ст./ лихва за
забава за периода от 24.08.2022 г. до 10.07.2023г., както и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба 10.07.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“*******, представлявано от О.М.П. да
заплати на „К.С“ ООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ул.“*******, представлявано от С. К. Ц. разноски в производството в размер на 13
2
682,23лева /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 23ст./ съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3