О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……...12.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №2019 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид,следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, в качеството на универсален правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, против Определение №13456 от 15.10.2019г.по гр.д.№14194/2019г. на PC Варна, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че основанието, на което ищецът се позовава по главните и евентуалните си искове, е едно и също. Поддържа се, че съединените с главните установителни искове по чл.422 от ГПК при условията на евентуалност осъдителни такива, действително произхождат от едно основание-договор за кредит, но произтичат от различни юридически факти. Сочи се, че в първия случай престациите са основани на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а във втория на настъпила в хода на процеса предсрочна изискуемост, с получаване от ответника на исковата молба, съответно узнаването от длъжника на волеизявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем. Въззивният съд е сезиран с искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по съединените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с атакуваният съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са следните:
Производство
по гр.д.№14194/2019г. на PC Варна, по което е постановено атакуваното
определение, е образувано по искова молба на “Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК
*********, чиито универсален правоприемник понастоящем се явява “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, с която са
предявени искове за приемане за установено, че ответника В.К.К., дължи на ищеца
сумата от 462.60лв., представляваща
административни такси за имуществени застраховки за периода от 23.09.2014г. до
25.03.2019г. във връзка с чл.5, ал.3 от Договор за банков кредит и анекси към
него, и сума от 238.50лв., представляваща нотариални и държавни такси за
подновяване на ипотека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-26.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед №2564 от 28.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4698/2019г. на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че изискуемостта на вземанията е настъпила на
30.09.2012г. съгласно Анекс №А5-207/2011 от 14.06.2011г., т.е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Наред с горната претенция
в условията на евентуалност, са предявени осъдителни претенции за същите суми.
С разпореждане от №40929/18.09.2019г. исковата молба е оставена без движение, като съдът е дал указания за уточняване на основанието на осъдителните искове, което следва да е различно от това заявено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С уточнителна молба от 14.10.2019г., ищецът излага, че ако при разглеждането на установителните искове, не се установи изискуемост на процесните вземания преди подаване на заявлението, тъй като такава не е обявена на длъжника, респективно се приеме, че същите са неоснователни, то моли в условията евентуалност да се разгледат осъдителни претенции, както същите се основават на настъпила изискуемост на вземанията с достигане до длъжника на обективираното в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната им изискуемост.
С атакуваното определение първоинстанционният
съд е приел, че основанието, на което ищецът се позовава по главните и по евентуалните си искове е едно и също, с оглед на което е счел, че е налице неостранена нередовност на исковата молба,
респективно е прекратил производството по делото, в частта по предявените осъдителни претенции.
Настоящият състав на въззивният съд не споделя изводите на районният съд, че е налице идентитет на основанията на главните и на осъдителните претенции, съответно, че е налице нередовност на исковата молба. Когато се преценява дали става въпрос за едно и също основание на искове, следва да прецени дали фактическата обстановка касаеща всяка от претенциите, съвпада или се касае за обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани по различен начин, съответно дали е налице съвпадение на искането. В случая при подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и в исковата молба относно иска за установяване на вземането по издадената заповед, ищецът се е позовал на настъпила изискуемост на задължението на 30.09.2012г., съгласно Анекс №А5-207/2011 от 14.06.2011г., т.е. преди подаване на заявлението. С уточняващата молба е заявено, че евентуалните осъдителни претенции се основават на настъпила изискуемост на вземанията, с достигане до длъжника на обективираното в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост. В този смисъл не е налице идентичност на основанията по главните и евентуалните претенции, доколкото правопораждащи юридически факти-момента на настъпване на изискуемостта на вземанията, са различни. Ето защо, първоинстанционният съд не е имал основание за прекратяване на производството по евентуалните осъдителни искове.
За
пълнота следва да се отбележи, че действително в уточняващата молба, по
отношение на установителните искове ищеца се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането с обявяването ѝ на длъжника, което не
кореспондира с твърденията изложени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение за настъпил падеж на задължението. Изложеното обаче не е води до
извод за позоваване от страна на ищеца на едно и също основание по двете
претенции-главна и евентуална, доколкото момента на настъпване на изискуемостта
отново е различен-преди и след заявлението. Наред с това, ако съдът е считал,
че е налице противоречие, което препятства разглеждането на претенциите,
въпросната колизия в съдържанието на исковата и уточняващата молби, е следвало
да бъде отстранено, чрез указания до страната да конкретизира волята си, преди
да се прекрати производството по делото.
Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, настоящият състав на съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Определение №13456 от 15.10.2019г. постановено по гр.д.№14194/2019г. на PC Варна, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, в качеството на универсален правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, против В.К.К., с ЕГН **********, евентуални осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 462.60лв., представляваща административни такси за имуществени застраховки за периода от 23.09.2014г. до 25.03.2019г. във връзка чл.5, ал.3 от Договор за банков кредит и анекси към него, както и сумата от 238.50лв, представляваща нотариални и държавни такси за подновяване на ипотека, като незаконосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.