№ 376
гр. Варна, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20223100900084 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
Ищците Т. Д. СТ. и С.Д. С. , редовно призовани, не се явяват,
представлява се от адв. Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД , представляван от
членовете на СД – А.П.Л. и Р.К.Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г. Х., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Р.: Поддържам исковата молба. Няма да се възползвам от
възможността за уточнение и допълнение на същата. Запознат съм с
проектодоклада и моля да бъде обявен за окончателен.
Адв. Х.: Запознат съм с доклада по делото. Нямам възражения по него.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 522
от 04.04.2022 година:
1
Постъпила е искова молба от Т. Д. СТ. и СВ. Д. СТ., против
Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът
да заплати на всеки от ищците сумата от по 100000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат от смъртта на баща им-Д.С. С., починал в следствие от
ПТП настъпило на 29.04.2020г. в гр.Варна, около 11.00 часа, на бул.“Васил
Левски“ в посока бул.“Осми приморски полк“, в близост до бензиностанция
“ОМВ“, по вина на водача на т.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******,
чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в
Застрахователна полица №*******, със срок на валидност до 30.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от по 800лв.,
представляваща настъпили в резултат от гореописаното ПТП имуществени
вреди, измерими със средствата заплатени от ищците като възнаграждение за
правна помощ в хода на наказателното производство, водено срещу
предизвикалия пътният инцидент водач и свързани с установяване на
неговото виновно и противоправно поведение.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила Присъда
№39/13.05.2021г. по НОХД №1306/2020г. по описа на ОС Варна, водачът на
т.а.“Фолксваген Транспортер“, с рег.№******* е признат за виновен в това,
че на 29.04.2020г. в гр.Варна, около 11.00 часа, е нарушил правилата за
движение по пътищата и е предизвикал ПТП, съответно смъртта на бащата на
ищците-Д.С. С., който е управлявал велосипед по бул.“Васил Левски“ в най-
дясната от четирите ленти за движение в направление от бул.“Княз Борис I“
към кръстовището с бул.“Осми Приморски полк“, в близост до
бензиностанция “OMV“, за което на виновният водач са наложени наказание
лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от
пет години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години. Сочи се, че при пътният инцидент велосипедистът С. паднал и ударил
главата си в пътната настилка. Сочи се още, че пострадалият бил отведен в
МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, но въпреки оказаната му навременна и адекватна
медицинска помощ, починал на същият ден. Твърди се, че в резултат на
2
загубата на техния баща, ищците са претърпели неимуществени вреди-
душевни болки и морални страдания, тъй като са изгубили един от най-
близките си хора, с когото ги е свързвала изключителна здрава връзка. Твърди
се, че ищците и починалият са били изключително привързани един към друг,
общували са често, винаги са намирали общ език и теми, като са използвали
всяка възможност да са заедно. Твърди се, че ищците са били шокирани от
новината за внезапната и нелепа смърт на баща им, както и че те тъжат
чрезмерно за него, болката и страданието им са огромни, а загубата
непрежалима. Сочи се, че ищците са изгубили своята морална опора в
живота, човека на когото са можели да разчитат във всяко отношение, да
получат съвет, помощ и подкрепа. Сочи се още, че те никога няма да се
примирят с това, че баща им няма да бъде до тях, да споделя техните успехи и
да се радва на житейската и професионална реализация на своите внуци.
Поддържа се, че във връзка с воденото срещу виновния водач наказателно
производство всеки един от ищците е извършил разходи за адвокатска защита
/повереник/ в размер от по 800лв., които не са им възстановени от
подсъдимия /застрахования/. Поддържа се още, че въпросните средства
представляват имуществена вреда, която подлежи на възмездяване на
основание чл.493, ал.1, т.4 от КЗ, тъй като ползваната правна помощ е
допринесла за установяване на противоправното и виновно поведение на
водача на микробус “Фолксваген Транспортер“ с рег.№*******. Твърди се, че
към датата на произшествието процесният автомобил е бил застрахован по
риска “гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
застрахователно дружество, със Застрахователна полица №*******, с период
на валидност до 30.06.2020г. Поддържа се, че причинените на ищците
неимуществени и имуществени вреди представляват покрит застрахователен
риск, респективно, че ответникът дължи възмездяването им, на основание
чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1, т.4 и т.5, вр. чл.429, ал.1, т.1 и ал.3, вр. ал.2,
т.2 от КЗ. Поддържа се още, че доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на деликвента, то първия дължи
обезщетение за забава върху обезщетенията за вреди от датата на деликта и
без покана. Сочи се, че с Уведомление вх.№145/20.05.2020г. ответникът е бил
информиран от ищците за произшествието и последиците от него, като с
Писмо изх.№99-6046/20.08.2020г. застрахователят е отказал да определи и
заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Сочи се, че
3
08.11.2021г. всеки един от ищците е отправил писмена претенция, съответно
с вх.№99-15461 и с вх.№99-15463, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, към които са
приложени всички необходими документи за определяне и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди. Твърди се, че в срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е
произнесъл по претенциите, поради което за ищците се е породил интерес да
предявят настоящите претенции.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
вр. чл.493, ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Предвид пасивното процесуално поведение на ответника не се
установяват факти и обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се
от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай
ищците следва да установят, че са пострадали в резултат на противоправно
поведение на застрахованият-водач на автомобила, станал причина за ПТП,
при наличие на валидна застраховка с ответника и че са предявили
доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение,
както и какъв е размера на претърпените вреди. Ответникът следва да
установи обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил
процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
или че не са осъществили предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение, както и обстоятелства редуциращи размера на отговорността
му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалите на плащане
обезщетяващо същите вреди.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът намира, че ищците сочат
доказателства в подкрепа на твърденията си. Ответникът не сочи никакви
доказателства.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 9765/21.04.2022 г. от
ответното дружество, с която представят преписка по щета № 0411–090–
0004–2020.
Адв. Р.: Не възразявам по приемането на доказателствата. Да се
4
приемат.
Адв. Х.: Да се приемат.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 9798/21.04.2022 г. от
ищците, с която представят доказателство информация от официалния сайт
на Гаранционен фонд относно наличието на сключена застраховка по риска
„Гражданска отговорност“, по отношение на автомобила участвал в
процесното ПТП. Отделено от това има направено искане за представяне на
застрахователната полица.
Адв. Х.: Не оспорвам това обстоятелство. Не възразявам да се отдели
като безспорно.
Адв. Р.: В такъв случай искането ми е идентично, да бъде обявено за
безспорно това обстоятелство.
Във връзка с представената преписка, в същата не се съдържа пълната
кореспонденция между страните, а именно липсват отговорите на ЗАД „ОЗК
– Застраховане", като за допълване на преписката представям доказателства.
Предоставил съм препис на насрещната страна.
Адв. Х.: Запознат съм. Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Присъда № 39/13.05.2021
г. по НОХД № 1306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение; Копие от Решение № 77/27.09.2021 г. по ВНОХД № 249/2021 г.,
по описа на Апелативен съд – Варна, II състав; Копие от Удостоверение за
наследници от 29.07.2021 г.; Копие от Уведомление с вх. № 145/20.05.2020 г.;
Копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 469; Копие от
писмо № ЦУ99–3602/21.05.2020 г.; Копие от Петиция от Т. Д. СТ. от
08.11.2021 г.; Копие от Петиция от С.Д. С. от 08.11.2021 г.; Копие от писмо с
изх. № 99–15538/10.11.2021 г.; Копие от молба с вх. № 99–15882/03.12.2021
г.; Копие от молба с вх. № 99–15915/07.12.2021 г.; Копие от молба с вх. №
99–610/08.02.2022 г.; Копие от Служебна бележка от 01.12.2021 г.; Копие от
Печат на справка за IBAN от 01.06.2020 г.
5
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с № 9765/21.04.2022 г. документи, както следва: Копие от Претенция
от СВ. Д. СТ. с вх. № 99-15463/08.11.2021 г., по описа на „ЗАД ОЗК -
Застраховане" АД; Копие от Присъда № 39/13.05.2021 г., постановена по
НОХД № 20203100201306, по описа на Окръжен съд – Варна, ведно с мотиви
към нея; Копие от Удостоверение за наследници от 29.07.2021 г., издадено от
Община Варна; Копие от Уведомление с вх. № № 145/20.05.2020 г., по описа
на „ЗАД ОЗК – Застраховане" АД; Копие от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 469/29.04.2020 г., по описа на СПП към ОД на МВР –
Варна; Копие от Пълномощно в полза на Адвокатско дружество „Р.и, Станев
и Джамбазова; Копие от Служебна бележка за наличие на банкова сметка на
СВ. Д. СТ.; Копие от Претенция от Т. Д. СТ. с вх. № 99-15461/08.11.2021 г.,
по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД; Копие от Присъда №
39/13.05.2021 г., постановена по НОХД № 20203100201306, по описа на
Окръжен съд - Варна, ведно с мотиви към нея; Копие от Удостоверение за
наследници от 04.05.2020 г., издадено от Община Варна; Копие от
Пълномощно в полза на Адвокатско дружество „Р.и, Станев и Джамбазова;
Копие от Уведомление с вх. № 145/20.05.2020 г., по описа на „ЗАД ОЗК –
Застраховане" АД; Копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 469/29.04.2020 г., по описа на СПП към ОД на МВР – Варна; Копие от
Удостоверение за наличие на банкова сметка на Т. Д. СТ.; Копие от Писмо с
изх. № 99-3600/21.05.2020 г., по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане" АД,
ведно с известие за доставяне; Копие от Докладна записка от 20.08.2020 г., по
описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане" АД; Копие от Доклад по щета № 0411-
090-0004-2020 г., по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД; Копие от
Протокол № 1 от 20.08.2020 г., по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане" АД;
Копие от Писмо с изх. № 99-6047/20.08.2020 г., по описа на „ЗАД ОЗК –
Застраховане" АД, ведно с известие за доставяне; Копие от Писмо с изх. №
99-551/03.02.2022 г., по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД, ведно с
известие за доставяне; Копие от Адвокатско пълномощно от „ЗАД ОЗК –
Застраховане" АД за Адвокатско дружество „Георгиева и партньори" и
Преупълномощаване от Адвокатско/дружество „Георгиева и партньори".
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищците
документи, както следва: Копие от Писмо с изх. № ЦУ 99–3602/21.05.2020 г.;
6
Копие от Писмо с изх. № ЦУ 99–6046/20.08.2020 г.; Копие от Претенция от
Т.С. с вх. № 9915462/08.11.2021 г.; Копие от Претенция от С.С. с вх. №
9915463/08.11.2021 г.; Копие от Писмо с изх. № 99–15538/10.11.2021 г.;
Копие от Молба с вх. № 99–15882/03.12.2021 г.; Копие от Писмо с изх. № 99–
15915/07.12.2021 г. Копие от Писмо с изх. № 99–551/03.02.2022 г.; Копие от
писмо с изх. № 99–610/08.02.2022 г.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, че по отношение на лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******* към момента на
настъпване на процесното ПТП е имал действаща и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Адв. Р.: Водим допуснатите ни свидетели.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, а именно заплатеното
адвокатско възнаграждение в рамките на НОХД № 1306/2020 г. на ВОС моля,
да бъдат изискани Договорите за правна защита и съдействия, сключени
между ищците Т.С. и С.С. и адвокат М.Р., с оглед доказване на тези разходи.
За доказване именно осъществената правна помощ и защита в рамките на
съдебното производство моля, да бъдат изискани и протоколите от съдебните
заседания.
Адв. Х.: Не възразявам да бъдат изискани.
С оглед изясняване обстоятелствата по претенцията за имуществени
вреди, СЪДЪТ намира, че следва да се уважи направеното доказателствено
искане от ищцовата страна, като бъдат изискани заверени преписи от
Договори за правна защита и съдействие, за участвалите като частни
обвинители, лица ведно с протоколите от проведените съдебни заседания по
НОХД №1306/2020г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение
заверени преписи от Договори за правна защита и съдействие, сключени
между участвалите като частни обвинители лица - Т.С. и С.С. и адвокат М.Р.,
7
ведно с протоколите от проведените съдебни заседания по НОХД
№1306/2020г., по описа на Окръжен съд Варна, Наказателно отделение.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на търпените имуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетели:
М.И. С., И.Б.Я. и С.Д.К., като вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: М.И. С., 44 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– Съпруга съм на ищеца С.Д. С.. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Р.:
Свидетелката С.: За смъртта на баща си, съпругът ми разбра на втория
ден, тъй като и майка му нямаше никакви данни. Звънеше в полицията, в
болницата и чак след 24 часа се обадиха, за да съобщят за негота смърт.
След това се обади на моя съпруг. Аз бях в стаята и когато той чу новината,
направо седна на земята и беше в тотален шок. Тогава разбрах, че се е станало
нещо страшно и той каза: „Убиха баща ми!“.
Не можеше да приеме факта, че баща му, който беше човек в добро
общо здравословно състояние, който много плуваше лятото в морето, а
зимата ходеше на басейн, който караше колело / което за жалост отне и
живота му/, не можеше да се примири с факта, че някакъв дрогиран шофьор
просто ей така му отне бащата за секунди. Той не можеше да се примири с
този факт. Светомир е от хората, които се затварят в себе си емоционално.
Той започна да не спи, да сънува кошмари. Започна със страшно главоболие.
Ходихме да му правят скенер и след това личният лекар му предписа
антидепресанти, за да може да спи. Отдалечи се от мен и от дъщеря ми.
Затвори се в себе си. На никой не се обаждаше. След това за един месец
прекъсна и работа. Нямаше никаква мотивация да отиде и да работи. Тогава
8
прекъсна работа си по здравословни причини. Най – лошото беше, че се
отдели и от нас. Затвори се в себе си. За най – малкото нещо ни се ядосваше –
на мен и на детето. Понеже живеем с него, по някакъв начин той си го
изкарваше на нас. И до ден днешен пие тези антидепресанти. Даже имам
рецепта, но е на френски език, тъй като ние живеем в Швейцария. Много зле
му се отрази. С баща си бяха и много близки. Въпреки, че живеехме в
чужбина, всяка неделя той ни звънеше по Skype, защото искаше да се вижда и
с дъщеря ми и с него. Също така се обаждаше по празници. Често го канехме
на гости, той с радост приемаше и идваше. Бяха много близки.
Всяко лято се прибирахме в България. Тъй като рождените ни дни са
през лятото – на свекъра ми, на мъжа ми, на дъщеря ми и моят, и винаги се
събирахме. Моят мъж по професия е инженер и винаги се допитваше до татко
си, ако нещо има. Помагаше му. Съвет искаше от него.
Това състояние на мъжа ми продължи година и нещо. Сега вече е малко
по – добре. Винаги ми е казвал, че не може да се примири с факта, че така
нелепо си отиде, че така бързо са му го отнели. За него това беше голям шок.
Видяха се с него в неделя, дори като си приказваха му казваше да внимава,
как кара колело в България, а той му отговори, че много внимава и след два
дена му се обадиха, за да му кажат, че са го блъснали с колелото. Това беше
последния техен разговор.
Не можа да се сбогува с баща си, тъй като това се случи по време на
Covid, през първата вълна. По това време въздушното и земното пространство
бяха затворени и нямаше възможността да се прибере, за да го види за
последен път и да му каже „Сбогом“.
На въпросите на адв. Х.:
Свидетелката С.: От 22 години живея в Швейцария, а мъжът ми живее
там 25 години. Той е завършил там. Имаме едно дете – момиче, което върви
по пътя на дядо си и иска да стане професор и да преподава в университета.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: И.Б.Я., 51 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
9
290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Р.:
Свидетелката Я.: Приживе познавах Д. С.. Познавам и неговата
дъщеря. С дъщеря му се познаваме от съвсем малки. Нашите бащи бяха
приятели и колеги. Откакто се помня се знаем и сме много близки. Тя беше
момичето на тате, което е нормално при три деца, от които двете момчета.
Бяха много близки. Той беше много контактен и много любознателен.
Постоянно се запознаваше с много и различни хора, и когато нещо го
впечатлеше се обаждаше на Т., за да сподели. Когато тя трябваше да взема
някакви сериозни решения /тъй като в живота понякога се налага /, се
обаждаше първо на него и след това коментираше с останалите.
Когато научи за смъртта на баща си, Т. беше съсипана. Беше много
сложно, тъй като за случилото се аз разбрах преди нея от един колега на
бащите ни. Обадих се на майка и тя много се притесняваше да каже,
защото се притесняваше как ще реагира. Т. е в Лондон. Майка се чудеше
как да каже, защото как се казва такава информация. Накрая решиха да
каже големият брат. Т. е от хората, които няма да тръгнат да афишират, да
се обливат в сълзи пред публика, да се пишат в социални мрежи и т.н. колко
страдат и такива неща. Хората са различни. Всеки преживява по различен
начин. Аз съм по същия начин. Не обичам да говоря за това, което ми тежи.
Много малко са я виждали да плаче, а аз съм една от тях. Тогава много се
притеснявах да се обадя, защото знам, че тя не обича да говори. Накрая се
престраших и се обадих. Не ми вдигна тя, вдигна ми голямата дъщеря.
Тогава за първи път нейните децата я видяха да плаче. не знам дали ще я
видят пак. Беше много тежко. Разбрах, че се е заключила в стаята си и е
започнала да плаче. Беше много тъжно. Не мога да го опиша. При нея мъката
е по друг начин. Баща много спортуваше. Те така го и блъснаха – караше
колело. В негова памет си купи колело, а пък тя не е от най – спортните
типове. Оттогава гледа колкото може по – често да кара колело. Нашата
компания, които сме най – близки познаваме и родителите си. Отдавана се
познаваме и сме много близки. Веднъж се бяхме събрали и тя изкара една
бутилка и каза: „Да споменем баща ми!“ и цяла вечер посветихме на него. Т.
прави такива жестове. Тя никога няма да се тръшне, няма да споделя, никой
няма да ангажира със себе си. Като си остане сама, тя си знае как го
10
преживява. Много беше тежко. Все още като говорим, като го споменем го
преживява. Това не минава.
Общуваха често и се чуваха и виждаха всяка седмица по Skype. Той
беше много привързан към внучките си. Т. със сигурност всяка година се
връща през лятото. В Англия през два месеца имат по една седмица ваканция
–ти
и когато може се връща. Баща имаше рожден ден през лятото, на 20 юли
и винаги гледаха да се върнат преди рождения му ден, за да празнуват заедно.
Ако не успеят, първото нещо, което правеше семейството е да се съберат и да
отпразнуват неговия рожден ден. Бяха много близки. Последният път, когато
се видяха беше пак в една такава ваканция и това беше в Пловдив.
Четиримата се организираха, като тя беше с нейните две дъщери и той
отидоха в Пловдив. Тогава тя не дойде във Варна, а направо отидоха в
Пловдив, за да видят родния му град, да се запознаят с негови братовчеди,
роднини. Направиха една много хубава родова среща и това беше
последната среща. Няколко дни бяха само четиримата. Бяха много доволни и
е било много хубаво. Мъката е много голяма и наистина бяха много близки.
На въпросите на адв. Х.:
Свидетелката Я.: Т. живее в Лондон от може би двайсеттина години.
Има собствено семейство, като е омъжена и има две дъщери.
Както казах, когато се обадих говорих с голямата дъщеря. Тогава за
тях беше прецедент да видят майка си да плаче. Тя се беше затворила в стаята
си /както Ви казах тя не е от хората, които афишират емоции си / и
плачеше. Тогава няколко дни не се чухме. Аз с нея се чувам поне един – два
пъти в седмицата. Ние сме много близки. Знам за всичките емоции, за
всичко. Знам колко ѝ е тежко.
Не успя да се върне за погребението на баща си, тъй като това беше по
Covid времето и нямаше полети, нямаше нищо. Тя работи като помощник
учител. Работи с деца със специални нужди и нямаше как да се остави работи
и да тръгне. При първа възможност /тя вече имаше купени билети за Варна,
но са за юли, както се връща обикновено/ си измести билетите. Измоли се,
пуснаха я от училище и си измести билетите с едни месец по – рано, когато
пуснаха полетите. Когато пристигнаха тук, ги затвориха за две седмици под
карантина. Нито можа да се види майка си, нито можа да отиде на
погребението. Беше много драматично. Тогава стана още по – тежко, защото
11
хем са тук, хем не са. Не трябва да е така.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: С.Д.К., 46 години, българин, български и
британски гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Р.:
Свидетелят К.: Т.С. я познавам близо 30 години. Доколкото през този
период аз общувах с нея, смъртта на баща се отрази доста емоционално и
плачеше. Тя ми се обади, за да ми съобщи и ме помоли ако е възможно да
отида при майка , за да занеса пари за погребението. Понеже сме достатъчно
близки го направих веднага. След това като сме се виждали, когато се връща
всяко лято, винаги става дума за това. За съжаление тя не можа да се прибере,
за да се сбогува с баща си, поради Covid. По телефона говорихме. Доколкото
знам приживе често общуваха. Имаше период в жива си /който беше по -
отдавна/, в който съм живял заедно с Тяна в Англия. Чуваха се съвсем
редовно. Когато си в чужбина е нормално поне един път седмично да се
чуваш със семейството си, както и по празници. Доколкото знам аз връзката
им беше силна. Много го обичаше. Ние се виждаме един път в годината за
месец и половина, когато се прибират и през това време го споменава. Често
се виждаме. Дъщерите ни са първи приятелки, виждаме се и често става дума.
Първото лято, когато успя да се върне, бяхме се събрали по– близки приятели
и искаше специално да почерпи. Намерили едно шише в апартамента на баща
. Аз си спомням, че той не пиеше въобще. Той беше спортист – плуваше,
караше колело. Изкара шишето и каза, че това е за баща , като се просълзи.
Тогава беше много мило и тази случка ми се е запаметила.
На въпросите на адв. Х.:
Свидетелят К.: Т. има собствено семейство в Англия. Понякога се
връщаше не само през лятото, но и за Великден, за Коледа. При всяка
възможност гледаха да се прибират. Познавам много добре и двамата братя.
Светломир живее в Женева, в Швейцария.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
12
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Р.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Х.: Нямам други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 16.06.2022 година от 13:45 часа, за която дата и час, страните
се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:35часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13