№ 977
гр. София, 22.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110103916 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на б срещу а, с която е
предявен иск осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от сумата в общ
размер на 28 075,48 лева - консумативни разходи за консумирана електрическа енергия за
периода от 03.01.2017 г. до 15.07.2018 г., дължими по Договор за наем № 82/16.03.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2022 г.
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на ищеца и Българската национална телевизия е предоставен за
управление имот – публична държавна собственост, актуван с акт за публична държавна
собственост № 07861/25.01.2012 г., находящ се в гр. София, представляващ поземлен имот,
целият с площ от 51 630 кв. м. и с идентификатор № 68134.4081.2258. Поддържа, че със
Споразумение № 327/08.10.2009 г. е разпределено ползването на описания имот между
ищеца и Българската национална телевизия. Сочи, че между ищеца (в качеството му на
наемодател) и ответното дружество (в качеството му на наемател) бил сключен Договор за
наем № 82/16.07.2013 г. на имота за пет години. Посочва, че съгласно чл. 8 от Договора за
наем, заплащането на всички разходи било уговорено в тежест на наемателя. Твърди, че по
време на ползването на имота за наемателя възникнало задължение за заплащане на
консумираната електрическа енергия в общ размер на 28 075,48 лева за периода от
03.01.2017 г. до 15.07.2018 г., което не било заплатено, поради което предявява
разглеждания иск за част от вземането – в размер на 10 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Оспорва дължимостта на задължения за консумирана електроенергия. Твърди
да е заплатил същите, а в условията на евентуалност релевира възражение за настъпила
погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
1
установява, че между тях е бил сключен Договор за наем № 82/16.07.2013 г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване имот,
представляващ помещение – едноетажно хале с метална конструкция с площ от 720 кв.м. -
част от недвижим имот, находящ се в гр. София, община Младост, НПЗ „Изток“, м. „Къро“ ,
кв. 8, както и че през посочения от ищеца период в имота е потребена електрическа енергия
в количество отразено в представените от ищеца констативни протоколи. Така посочените
обстоятелства са отделени за безспорни между страните с доклада по делото, поради което и
на основание чл. 153 ГПК осъществяването им следва да се приеме за доказано.
Не се спори между страните, а и съгласно уговореното между тях в чл. 8 от договора
всички текущи разходи по поддръжка и ползване на имота като ел. енергия, вода, телефон и
др. подобни се заплащат от наемателя. Следователно именно ответникът е този, който дължи
заплащането на потребената в имота електрическа енергия. Както бе отбелязано между
страните не се спори, а и от неоспорените от ответника констативни протоколи (изготвени
от представители на ищеца и ответника), се установява потребеното от ответника в
процесния имот количество електрическа енергия през исковия период. При това положение
и с оглед липсата на други данни и ангажирани доказателства от страните се налага извод,
че стойността на същата възлиза на твърдяната от ищеца сума в общ размер на 28075,48
лева. Тъй като ответникът не ангажира доказателства, установяващи твърдяното от него
заплащане на консумираната ел. енергия, се налага извод за дължимост на същата, респ.
основателност на частичната претенция.
При това положение следва да бъде разгледано своевременно наведеното от ответника
възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Съгласно ТР № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В случая макар
наемодателят да е този, който претендира изпълнение, периодичният характер на
уговорените възнаграждения не се променя, поради което приложима е кратката
тригодишна давност (в същия смисъл е и възприетото в Решение № 117 от 22.01.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1409/2019 г., I ТО).
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането - в случая от 27.01.2022 г., когато е подадена исковата молба. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 27.01.2022 г. в случай, че ищецът
претендира такива, би следвало да са погасени по давност. В случая консумираната
електрическа енергия, заплащането на която се претендира от ищеца, е за периода от
03.01.2017 г. до 15.07.2018 г. С оглед липсата на уговорен конкретен срок за плащане на
дължимата електрическа енергия за съответния месец и съобразно правилата на чл. 114, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че вземането за стойността на консумираната електрическа
енергия за съответния месец е изискуемо от деня на съставяне на съответния констативен
протокол, доколкото същият се съставя с участието на представител на всяка страна. За
поретебената електрическа енергия за последния претендиран месец от процесния период –
месец 07.2018 г., е съставен констативен протокол на 01.08.2018 г. Следователно
тригодишният период изтича на 01.08.2021 г. Следва да бъде отчетено обаче
обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на
Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. При съобразяване на изложеното давността за задължението за м. 7.2018 г. изтича
на 23.09.2021 г. Исковата молба е подадена едва на 27.01.2022 г., поради което се налага
извод, че всички вземания на ищеца за процесния период от 03.01.2017 г. до 15.07.2018 г. са
погасени по давност. При това положение предявеният от ищеца иск се явява неоснователен
2
и следва да бъде отхвърлен изцяло..
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който претендира такива в размер на 2600 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Ищецът релевира възражение за прекомерност на същото, което съдът
намира за основателно. С оглед липсата на особена фактическа и правно сложност на
делото, приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, дължимото в полза
на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в приложимата редакция, което възлиза на сумата в размер на 830 лева.
Разноски в полза на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от б, БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 4, срещу а, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 722, вх. Д, ет. 5, ап. 100, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща
частичен иск от сумата в общ размер на 28 075,48 лева - консумативни разходи за
консумирана електрическа енергия за периода от 03.01.2017 г. до 15.07.2018 г., дължими по
Договор за наем № 82/16.03.2013 г., ведно със законната лихва от 27.01.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА б, БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 4, да заплати на а, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 722, вх. Д, ет. 5, ап. 100, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 830
лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3