Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 13262 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 167060 от 16.07.2019
г. по гр.д. № 2710 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36 състав е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.В.А. с ЕГН ********** и
адрес *** искове на основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1 384, 60 лв. /от които 21, 12
лв. – главница за дялово разпределение/ - цена за доставени топлинни услуги за
периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г. до имот с местонахождение в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № 160476, ведно със законната лихва от 30.09.2016 г.
до окончателното изплащане; 84,74 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода от 01.08.2013 г. до 31.01.2014 г. за периода 31.09.2013 г. до
15.09.2016 г., за които суми на 10.10.2016 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55006/2016 г. на СРС, 56 с-в,
като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата от 86, 62 лв. до
пълния предявен размер от 1 471, 22 лв. /от които 21, 12 лв. – цена за
дялово разпределение/ и искът за лихва за разликата от 76, 57 лв. /от
които 3, 13 лв. върху цената за дялово разпределение/ до пълния предявен размер
от 161, 31 лв. /от които 3, 13
лв. върху цената за дялово разпределение/; на основание чл.78, ал. 1 ГПК Б.В.А.
е осъдена да заплати на :Т.С.“ ЕАД сумата от 864, 62 лв., представляваща
разноски в заповедното и исковото производство. Решението е постановено при
участието на „Б.Б.“ ООД - трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановено Решение
в частите, с които са уважени
предявените установителни искове за сумата от 1 384, 60 лв. –
представляваща цена за доставени топлинни услуги за аб. № 160476 за периода от
01.08.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 30.04.2016 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 84, 74 лв. – представляваща
лихва за забава е постъпила въззивна жалба с вх. № 5139906/26.08.2019 г. по
регистъра на СРС на Б.В.А., подадена чрез назначения ѝ адвокат по
реда на Закона за правната помощ – адв. Г.Д.. Съдържат се оплаквания за
неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон.
Поддържат се наведените в първоинстанционното производство възражения, че
ответницата не е клиент на топлинна енергия, тъй като с договор за дарение от
28.05.1993 г. процесният имот е дарен от Б.В.А. и съпруга ѝ на Д.Л.С..
Навежда доводи, че не са събрани доказателства ответницата да е ползва имота
през процесния период. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се
приеме, че ответницата е била клиент на топлинна енергия за процесния период,
такова качество имат съпруга ѝ А.А.Г.и собственикът на имота Д.Л.С.. Иска
се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове в пълен
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице – помагач „Б.Б.“
ООД не е изразило становище по жалбата.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 г. въззивницата Б.В.А. не
се явява лично и не изпраща представил. Постъпила е молба от назначения ѝ
адвокат по реда на ЗПрП, в която се поддържа въззивната жалба и се иска
сторените разноски за правна помощ да бъдат присъдени на Националното бюро за
правна помощ.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. Подадена е писмена молба, в която е
изразено становище за неоснователност на подадената жалбата. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице – помагач „Б.Б.“ ООД не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2000897/18.01.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.В.А., с
която дружеството е поискало от съда да признае за установено на основание чл.
422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК съществуване на вземане спрямо ответница за
следните суми: 1 450, 10 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г., 158,
18 лв. – законна лихва за забава за периода от 30.09.2013 г. до 15.09.2016 г.,
21, 12 лв. – главница за дялово разпределение и 3, 13 лв. – лихва за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55006/2016 г. по описа на СРС, 36 с-в. Ищецът
твърди, че за периода 01.08.2013 г. – 30.04.2016 г. на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ ответницата притежавала качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди по отношение на топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, в който е доставена топлинна енергия и е извършено дялово
разпределение, поради което дължи заплащане на цена за доставените топлинни
услуги. Сочи още, че Б.В.А. не е погасила задълженията си по договора за
продажба на топлинна енергия, регулиран от публично известни Общи условия,
срещу които не възразила, поради което иска от съда да признае вземанията му.
След връчване на съобщението за
постъпилата срещу нея искова молба с указана възможност да подаде отговор
ответницата Б.В.А. е подала „възражение“ с вх. № 5055634/12.04.2017 г. Поискала
е да ѝ бъде допусната правна помощ за процесуално представителство,
поради затрудненото ѝ материално положение и влошено здравословно
състояние. С определение от 25.05.2017 г. СРС е предоставил на страната правна
помощ по реда на чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПрП/ за
осъществяване на процесуално представителство по делото и с разпореждане от
23.10.2018 г. е назначил адв. Г.Д., като и е дал възможност да подаде отговор
на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата от адв. Г.Д. в качеството ѝ на процесуален
представител на Б.В.А.. Направено е възражение за погасяване по давност на
претенциите. Оспорено е притежаването на качеството „клиент на топлинна
енергия“ от ответницата, като са наведени твърдения, че видно от представения
договор за дарение на недвижим имот същата не е собственик на процесния
топлоснабден имот, считано от 28.05.1993 г. При условията на евентуалност се
поддържа, че дори да се приеме, че ответницата е ползвател, то с това качество
разполага и съпруга ѝ, поради което Б.В.А. не следва да отговаря за
повече от ½ от претендираните суми. Оспорени са и предявените вземания
по размер, като се твърди, че количеството доставена топлинна енергия е
завишено и неправилно отчетено. Възразява срещу основателността на акцесорните
искове. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на строрените
разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК
„Б.Б.“ ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 55006/2016 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3063954/30.09.2016
г. е издадена заповед за изпълнение от 10.10.2016 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Б.В.А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
1 471, 22 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2013 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 30.09.2016 г. до
изплащане на вземането и лихва в размер на 161, 31 лв. за периода от 30.09.2013
г. до 15.09.2016 г., както и сумата от 332, 65 лв. – разноски по делото, както
следва 32, 65 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Посочено, че длъжницата е ползвала топлинна енергия през периода от 01.08.2013
г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
, аб. № 160476 и не е погасила задължението си. За заповедта Б.В.А. е уведомена
на 21.11.2016 г. по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подала възражение с вх. № 3077461/21.11.2016 г. На 21.12.2016 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на
доказателства, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 18.01.2017 г.
По делото е приет като писмено доказателство
Нотариален акт за дарение на недвижим имот по съребрена линия № 2, том LXIV, дело12626/1993г. от 28.05.1993 г., по силата на който А.А.Г.и съпругата му
Б.В.А. даряват на Д.Л.С. – племенник собствения си недвижим имот – съпружеска
имуществена общност – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, в
сградата на блок 8 /стар блок 1/141а/, вход А, ет. 2, като двамата дарители си
запазват правото на ползване върху целия апартамент – заедно и поотделно докато
са живи.
Ведно с приложените книжа към
молба с вх. № 5191186/18.12.2017 г. на Б.В.А., съдържаща искане за назначаване
на „служебен адвокат“, е приложен препис-извлечение от акт за смърт №
837/31.10.2000 г. съпруга ѝ на А.А.Г., от който е видно, че същият е
починал на 29.10.2000 г. в гр. София.
По делото е приет като
доказателство договор № 312/08.07.2011 г., сключен между „Топлофикация София“
АД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е предложил да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или
в сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща извършваната
услуга съгласно ценоразпис.
Като доказателство е приет
протокол от 23.10.2008 г. на Общото събрание на етажните собственици от сградата
в ж.к. „*******, в който е обективирано взетото решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“ ООД, към него е
приложен списък на собствениците, подписан и от Б.А. под № 8 с посочен аб. №
160476. Приет е и договор № 2810/17.11.2008 г. за доставка и монтаж на уреди за
дялово разпределение, сключен между „Б.Б.“ ООД и потребителите в сграда етажна
собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******, представлявана от И.М.З.,
съгласно който дружеството ще извършва услугата „топлинно счетоводство“.
Като писмено доказателство по
делото са приети съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2014 г., съгласно
което за реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г. се дължи сумата от 415, 86 лв., по издадените фактури за периода
е налице задължение за сумата от 13, 63 лв., дължимото обезщетение за забава
към 14.08.2014 г. е 31, 74 лв. и общата сума за плащане от абоната за периода е
461, 23 лв., посочен е срок за плащане14.09.2014 г.; съобщение към Фактура №
********** от 31.07.2015 г., съгласно което за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. се дължи сума за отопление и за подгряване на вода в общ размер
от 526, 71 лв. с ДДС, посочен е срок за плащане до 15.09.2015 г.; съобщение към
Фактура № ********** от 31.07.2016 г., съгласно което за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. се дължи сума за отопление и за подгряване на вода в общ
размер от 428, 27 лв. с ДДС, посочен е срок за плащане до 14.09.2016 г. Прието
е и извлечение от сметки за аб. № 160476, от което е видно, че дължимите суми
за периода от м.08.2013 г. до м.07.2016 г. са главница: 1471, 22 лв., лихва 61,
31 лв., съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е
предявен иск
Представени от третото лице –
помагач и приети като доказателства по делото са са индивидуални справки за
използвана топлинна енергия, издадени на клиент с адрес гр. София, ж.к. „*******за
отчетен период 05.2013 г. – 04.2014 г., от която е видно, че общо начислената
на абоната сума за енергия за периода е 439, 90 лв., изравнителната сума е -20,
14 лв. и общо дължимата изчислена сума е 419, 76 лв.; за отчетен период 05.2014
г. – 04.2015 г., от която е видно, че общо начислената на абоната сума за
енергия за периода е 548, 14 лв., изравнителната сума е -10, 03 лв. и общо
дължимата изчислена сума е 538, 11 лв.; за отчетен период 05.2015 г. – 04.2016
г., от която е видно, че общо начислената на абоната сума за енергия за периода
е 367, 42 лв., изравнителната сума е 60, 87 лв. и общо дължимата изчислена сума
е 428, 29 лв. По делото са приети още формуляри за отчет за аб. №
92_59253/160476, за адрес – ж.к. „*******, издадени на Д.Г.С.и носещи подпис на
клиент за отчет на отоплителни тела- водомер, щранг лира и тръба от 26.05.2014
г., 22.05.2015 г. и 20.05.2016 г.
В прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки в счетоводството на ищеца е посочило, че няма данни за
извършени плащания на сумите, предмет на делото и ПО данни на ищеца Б.В.А. с
аб. № 160476 дължи на „Т.С.“ ЕАД за периода м.08.2013 г. – м. 04.2016 г. сума в
общ размер на 1 632, 53 лв., представляваща сбора от 1 471, 22 лв. –
главница и 161, 31 лв. – лихва за забава. Посочено е, че услугата дялово
разпределение е извършвана от „Б.Б.“ ООД, като общата стойност на
изравнителните сметки за периода от м.08.2013 г. до м.04.2016 г. е в размер на
30, 70 лв. и представлява сума за доплащане. Вещото лице е посочило, че в
потребената топлинна енергия за периода м. 08.2013 г. – 04.2016 г. е включена
обща фактура, в която е наличен период, който е извън процесния, а именно
05.2013 г. – 07.2013 г. в размер на 27, 85 лв. При съобразяване на това
обстоятелство експертът е изчислила, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период, с включени изравнителни сметки за периода от
08.2013 г. до 04.2016 г. е в размер на 1 363, 44 лв. От изготвената
съдебно-счетоводна експертиза и приложението към нея се установява още, че
лихвата върху вземанията от 08.2013 г. до 01.2014 г. е в размер на 16, 24
лв. В своето заключение вещото лице е посочило още, че претендираните суми
от аб. № 160476 за периода от м.08.2013 г. до 04.2016 г. главница - 1 471,
22 лв. и лихва - 161, 31 лв. се формират от следните суми: 1 450 лв. –
потребена топлинна енергия за периода от м.08.2014 г. до м.04.2016 г. /с
включен период извън процесния, а именно м.05.2013 г. – м.07.2013 г. в размер
на 27, 85 лв. /; начислена законна лихва в размер на 158, 18 лв., считано от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 15.09.2016 г., в
съдебно заседание вещото лице е уточнила, че е взела предвид начисляването на
законна лихва от „Т.С.“ ЕАД по отношение на общата фактура след въвеждането на
тази практика, което е видно от приложението към експертизата; 21, 12 лв. – 2
бр.такси на фирма дялово разпределение за периода 05.2013 г. - 04.2015 г. с
начислена законна лихва в размер на 3, 13 лв., изчислена считано от първия ден
след срока за плащане на всяко задължение до 15.09.2016 г.
По делото е прието заключение по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, в което е посочено, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция на ж.к. „******* се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото
на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат
показанията на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число на месеца.
Технологичните разходи се определят по реда на Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г., като за целия процесен период са изчислявани ежемесечно и са отчислявани от
топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите съгласно
действащите разпоредби. Фирмата за дялово разпределение „Б.Б.“ ООД, с която
собствениците в сградата етажна собственост са сключили договор е извършвала
разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. В
процесния период „Б.Б.“ ООД е отчитала водомера в имота, във връзка с което са
съставени отчети, подписани от потребителя и същите са коректно отразени в
изравнителните сметки. В заключението си вещото лице е посочило и в открито
съдебно заседание е уточнило, че в имота няма отоплителни тела и не са
монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята и
щранг, захранващ втори кръг, за които се изчислява служебна топлинна енергия,
отдадена от щранга съгласно цитираната Наредба. За периода от 01.08.2013 г. до
30.04.2016 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в
СЕС е изчислено от фирмата за дялово разпределение по формулата, предвидена в
чл. 61 от Наредбата. Изчисленията на фирмата са извършени съгласно нормативните
изисквания. При съобразяване на изравнителните сметки на „Б.Б.“ ООД и прогнозно
начислените суми за топлинна енергия общата сума за доплащане за периода е 46.
29 лв. Общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.08.2013 г. до
30.04.2018 г. съгласно издадените изравнителни сметки от „Б.Б.“ ООД по пера е 1 363,
46 лв., формиран от сбора на: сума за ТЕ за сградна инсталация 344, 47 лв.,
сума за ТЕ за отопление на имот 737, 55 лв., сума за ТЕ за подгряване на вода
281, 44 лв.
Приети са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
07.01.2008 г. и 03.02.2014 г. Съгласно тези от 2008 г. сумите по месечните
фактури се заплащат в срок от 30 дни след периода, за който се отнасят, а
според тези от 2014 г. в забава на плащането на топлинната енергия се изпада
след публикуване на фактури за топлинна енергия на интернет-сайта на „Т.С.“ ЕАД.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на обжалване пред
настоящата въззивна инстанция е решението по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с което е признато за установено, че Б.В.А. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 1 384, 60 лв. /от която 21, 12 лв. – главница
за дялово разпределение/ - цена за доставени топлинни услуги за периода от
01.08.2013 г. до 30.04.2016 г. до имот с местонахождение в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № 160476, ведно със законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 84,74 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 01.08.2013 г. до 31.01.2014 г., за които суми на 10.10.2016
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 55006/2016 г. на СРС, 56 с-в.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че в частта по иска за главница за дялово
разпределение в размер на 21, 12 лв.
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.10.2016 г. не сочи
вземане, а само по отнпение на вземания, посочени в заповедта за изпълнение е
допустим установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК. Релевантно за
преценката за допустимостта на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението
за издаването ѝ, доколкото същото не се връчва на длъжника в заповедното
производство и той не разполага с възможността да го оспори. Издадената заповед
по чл. 410 ГПК очертава претнциите срещу длъжника, респективно очертава
предмета на правния спор по предявения установителен иск. Ето защо решението в
частта, с която е признато за установено, че Б.В.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 21, 12 лв. дялово разпределение е недопустимо
и следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е допустимо.
По правилността и доколкото настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, следва да се
обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в
обжалваната част.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на
ответницата да заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./,
поради което и за ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото. По отношение на акцесорния иск за
установяване съществуване на вземане за мораторна лихва следва да се установи
изпадане в забава на ответника по отношение на дължимата цена.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД, като длъжницата е осъдена да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение в процесния
имот за процесния период, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя,
без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение на
процесния период от м. 08.2013 г. до 01.2014 г. са действали общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2008 г, а от 02.2014 г. до 04.2016 г. са действали общите условия
от 2014 г.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва, че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема за установено по
делото, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
От събраните по делото доказателства
се установява, че за процесния период от 08.2013 г. до 04.2016 г. ответницата е
била клиент на топлинна енергия по смисъла чл. 153 ЗЕ в апартамент № 10,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ап 10. От приложения по делото нотариален акт се установява, че на 28.05.1993
г. ответницата и съпругът ѝ са се разпоредили с притежаваното от тях при
условията на съпружеска имуществена общност вещно право на собственост върху
процесния имот, като са го дарили на Д.Л.С.. Прехвърлителите обаче са си запазили
пожизнено вещното право на ползване върху имота, респективно Б.В.А. и към
настоящия момент се легитимира като задължено лица по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, доколкото е титуляр на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден
имот. Ето защо и ответницата притежава качеството „клиент на топлинна енергия“,
като е без значение обстоятелството дали фактически е ползвала имота или не
след като не се установи наличие на облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия между топлоснабдителното дружество и друго лице.
Спорно по делото е
обстоятелството дали единствено Б.В.А. е титуляр на задължението за заплащане
на цена на доставената топлинна енергия с оглед вещните ѝ права. От
приложените по делото документи и изявления на страната се установява, че към
момента на адресирането им до съда, същата е била вдовица. Самата тя е
представила препис – извлечение от акта за смърт на съпруга ѝ А.А.Г.,
починал на 29.10.2000 г. Налице са неоспорени доказателства, че процесният имот
е бил собственост на двамата съпрузи, а впоследствие след 1993 г. двамата са
станали титуляри на вещното право на ползване върху него. Вещното право на
ползване е лично и ненаследимо – арг. чл. 59 от Закона за собствеността, поради
което е ирелевантно дали починалият А.А.Г.е имал други наследници освен
съпругата си. Необходимо е да се подчертае и че запазеното пожизнено вещно
право на ползване на Б.В.А. по отношение на целия имот, изключва възможността
племенникът ѝ Д.Л.С. да упражнява това правомощие от притежаваното от
него право на собственост върху имота, тъй като той разполага единствено с
т.нар. „гола собственост“. По изложените съображения следва да бъде направено
заключението, че към процесния период м.08.2013 – м.04.2016 г. и на основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ Б.В.А. е единствената, която следва да отговаря за
заплащането на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот. По
изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че ответницата се
легитимира като единствен длъжник по претендираното вземане от ищеца.
Настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства - неоспорен формуляри за отчет на уреди в
имота, изравнителни сметки и от заключенията на съдебно – техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, които съдът изцяло кредитира като верни,
задълбочени и неопровергани от другите събрани по делото доказателства, по
делото се установя, че за периода от 08.2013 г. до 04.2016 г. потребената
енергия за имота е на стойност от 1 363, 44 лв. Между двете
заключения съществува разлика по отношение на цената на доставената енергия в
размер на 0, 02 лв. /СТЕ – 1363, 46 лв., ССЕ – 1 363, 44 лв./, като съдът
кредитира с доверие изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводното
експертиза, което е специализирано в изчислението на парични суми.
При така възприето съдът приема
за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответницата за
плащане на сумата от 1 363, 44 лв.
като стойност на топлинна енергия, потребена в имота за периода от 08.2013
г. до 04.2016 г. По делото не се доказа плащане по партидата на ответницата,
нито са наведени такива твърдения.
По отношение на акцесорния
иск за забава:
Приложими за вземането за
периода от 01.08.2013 г. до 31.01.2014 г. са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от
ОУ от 2008 г. От приетото като доказателство по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза и приложението към него, както и от дадените в
открито съдебно заседание разяснения от вещото лице се установява, че за
периода от 08.2013 г. до 01.2014 г. върху дължимите суми за топлинна енергия
след изтичане на 30 дни за периода, за който се отнасят, са начислени лихви в
общ размер на 16, 24 лв. /главница за 08.2013 г. – 6, 31 лв., лихва – 3, 56
лв., главница за 09.2013 г. – 6,94 лв., лихва – 3, 21 лв.; главница за 10.2013
г. – 8, 68 лв., лихва – 2, 88 лв.; главница за 11.2013 г. – 48, 28 лв., лихва –
2, 54 лв.; главница за 12.2013 г. – 92, 63 лв., лихва – 2, 19 лв., главница за
01.2014 г.- 88, 23 лв., лихва – 1, 86 лв./. В своите изчисления вещото лице е
посочило, че дължимата лихва върху вземането от 429, 49 лв. от общата фактура
от 31.07.2014 г., за която са приложими общите условия от 2014 г., е в размер
84, 74 лв., като това е мотивирало съдът да уважи иска в посочения размер, но
при липса на изложени аргументи. При съобразяване разпоредбите на чл. 32 и чл.
33 от действащите общи условия от 2008 г. към периода предмет на обжалване от 08.2013
г. до 01.2014 г., настоящият състав намира, че вземането за лихва е основателно
и доказано до размера 16, 24 лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете, респ. уважената част на въззивната жалба.
Пред заповедния съд заявителят „Т.С.“
ЕАД е направил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 82, 65 лв. и с оглед изхода на производството, същите следва да бъдат
уважени до размера от 69, 85 лв.
Пред първоинстанционния съд
ищецът „Т.С.“ ЕАД е направил разноски /за държавна такса, възнаграждение за
вещи лица/ и претендира юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на разноските
е 628, 00 лв. и с оглед изхода на производството, същите следва да бъдат
уважени до размера от 530, 74 лв.
Първоинстанционният съд е
присъдил общо разноски за заповедното и исковото производство в общ размер от
864, 62 лв., без да ги разграничи. Доколкото настоящият състав намира, че
такива се дължат за заповедното в размер на 69, 85 лв. и за исковото в размер
на 530, 74 лв., т.е. в общ размер от 600, 59 лв., то първоинстанционното решение
следва да бъде отменено над тази част.
Пред въззивния съд въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение, но
предвид липсата на осъществено процесуално представителство, както и с оглед
липсата на подаден отговор на въззивната жалба, настоящия състав намира, че
такива не се дължат.
Не следва да бъде уважавано и
искането на адв. Д. за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство по Закона за правната помощ в полза на „Националното бюро за
правна помощ“, доколкото такова се присъжда след искане на Бюрото.
Въззивникът е освободен от
внасянето на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което въззиваемата страна дължи държавна такса за въззино обжалване
съобразно уважената част от жалбата и отхвърлените частично искове, а именно за
сумата от 50 лв., която следва да бъде заплатена по сметка за държавни такси на
СГС.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 167060 от 16.07.2019 г. по гр.д. № 2710 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 36 състав в частта, с която е признато за установено по предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
срещу Б.В.А. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 21,
12 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2013 г. до
30.04.2016 г. за топлоснабден имот с местонахождение в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № 160476, ведно със законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане
и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение №
167060 от 16.07.2019 г. по гр.д. № 2710 по описа за 2017 г. на Софийски районен
съд, 36 състав в частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.В.А. с ЕГН ********** и
адрес *** иск с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата над
1 363, 44 лв. до уважения размер от 1 363, 48 лв. - цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г. до имот с
местонахождение в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 160476, ведно със законната
лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта,
с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.В.А. с ЕГН ********** и
адрес *** иск с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата над 16, 24 лв. до уважения
размер от 84, 74 лв. – мораторна лихва върху дължимата цена за топлинна енергия
за периода от 01.08.2013 г. до 31.01.2014 г., както и в частта, с
която е Б.В.А. с ЕГН ********** и адрес *** е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата над 600,
59 лв. до пълния присъден размер на съдебни разноски от 864, 62 лв. И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че Б.В.А. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на
ищеца сумата над 1 363, 44 лв. до уважения размер от 1 363,
48 лв. - цена за доставени топлинни услуги за периода от 01.08.2013 г. до
30.04.2016 г. до имот с местонахождение в гр. София, ж.к. „*******, аб. №
160476, ведно със законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за сумата над 16, 24 лв. до уважения размер от 84, 74
лв. – мораторна лихва върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от
01.08.2013 г. до 31.01.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 55006/2016 г. по описа на СРС, 36
с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167060 от 16.07.2019 г. по гр.д.
№ 2710 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36 състав в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по сметка на СГС за държавни такси сумата от 50 лв. дължима държана такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“
ЕООД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2