Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 14.11.2018 г., по гр.дело № 143 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе взе
предвид следното:
На 03.09.2018 г. по делото е постъпила
молба, поправена с молба от 08.11.2018 г., на ответницата З.Х.Д., с която иска
да й бъде издаден обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК срещу ищеца М.,
за връщане на платените му от същата доброволно суми от 20.60 лева главница,
със 74.76 лева неустойка и 441 лева разноски, от които 25 лева държавна такса и
416 лева адвокатски хонорар, тъй като с постановеното на 22.06.2018 г. по
делото решение, съдът отхвърлил исковете му по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на тези вземания, за изпълнение на които е издадена в приложеното
заповедно производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата.
След като се запозна с тази молба, съдът
намери, че е неоснователна и като такава следва да я отхвърли, а мотивите за
този правен извод са следните:
Законодателят е предвидил издаването на
обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК в полза на длъжника само
в хипотезата на чл. 422, ал. 3 ГПК – при отхвърляне с влязло в сила решение на
иска за съществуване на присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК вземане, и то само ако има получени от взискателя за удовлетворяването
му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес, и до размера на тези суми или за такива, които
са платени доброволно за погасяване на присъдено със същата заповед по чл. 417 ГПК вземане, но само ако те представляват двойно плащане, а случаят не е такъв (т. 5г и 13 от ТР 4-2014-ОСГТК). При него в полза на ищеца въобще не е
издавана в приложеното заповедно производство заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, а само заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата.
Поради това за сумите, които сочи в молбата си, че му е платила доброволно, не
може да й бъде издаден искания обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3,
изр. 2 ГПК, независимо, че с постановеното по делото решение от 22.06.2018 г.
са отхвърлени исковете му по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на тези
присъдени му с тази заповед по чл. 410 ГПК вземания, защото това решение е само
пречка тя да влезе в сила и се издаде въз основа на нея изпълнителен лист по
чл. 416 ГПК, а не основание да й се издаде искания обратен изпълнителен лист по
чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за същите суми (т. 13 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от
03.09.2018 г. и уточняващата я молба от 08.11.2018 г. на ответницата З.Х.Д., за
издаване в нейна полза на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК срещу
ищеца М., за връщане на платените му от същата доброволно суми от 20.60 лева
главница, със 74.76 лева неустойка и 441 лева разноски, от които 25 лева
държавна такса и 416 лева адвокатски хонорар, поради отхвърляне с решението от 22.06.2018
г. по делото на исковете му по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на тези
вземания, за изпълнение на които е издадена в приложеното заповедно
производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от
молителката с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на същата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: