О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122
Дата 23.04.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
В
закрито заседание от същата дата
разгледа докладваното от съдия Емил Митев частно търг. дело № 167/2020
година,за да се произнесе взе предвид следно:
Производството е по реда на чл.274,ал.1 т.,1 ГПК ...
Образувано е по частната
жалба на търговско дружество „
Б.“
АД ЕИК… ,представлявано от пълномощника адвокат А.К. от САК против
Определение № 1554 от 11.11.2019 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд
по търговско дело №160/2018 г./
По силата на обжалваното
определение първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявеният от ищеца „Б.“АД
против „П.Х. „АД ЕИК … / в производство
по несъстоятелност/ и синдика на обявеното в несъстоятелност дружество иск
по чл.694,ал.2 т.1 от ТЗ за признаване за установено, че ищецът
„Б.“АД има следните неприети вземания към „П. Х. „АД/ в производство по несъстоятелност,а именно:
а/ вземане в размер на 5 541 671.80
лева, представляващо непогасена главница, дължима по договор за безсрочен депозит
от 31.03.2008 г.;
б/вземане в размер на 1 076 078.74
лв.представляваща договорна лихва, дължима за времето от м.юли 2009 г до 28.11.2013 г.;
в/ вземане в размер
на 1 599 506.60,представляващо
законна лихва върху претендираната
главница, дължима за времето от
24.12.2013 г. до 25.10.2016 г.,на която дата е обявено в Търговския регистър
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на ответника„П.Х.“АД;
г/ вземане в размер
на 47 815.39 лева,представляващо законна лихва върху главницата,дължима за времето от 26.10.2016 г. до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността
-25.11.2016 г.
В
частната жалба се поддържа оплакването , че съдът не е съобразил, че предмет на
предявеният установителен иск
по чл.694,ал.2,т.1 ТЗ е установяване
съществуването на неприето вземане към точно
определен момент. Според частния
жалбоподател този момент е точно
определен – датата на молбата на кредитора по чл.685 ТЗ. Към този
момент титуляр на процесните
вземания е цедентът „Б.“АД, а не
цесионера,тъй като цесията е
извършена след предявяване на вземанията пред синдика по реда и в срока по чл.685 ТЗ. Тезата на частния жалбоподател- ищец по делото е, че настъпилото частно
правоприемство не се отразява на
процесуалната легитимация на цедента да
предяви иска по чл.694,ал.2 т.1 ТЗ-за
установяване на неприетите му вземания.
Правният
интерес от предявяването на
иска ищецът извлича от разпоредбата на
чл.100 ЗЗД,намираща приложение при възмездно прехвърляне на вземането. Претендира се за отмяна на обжалваното прекратително определение и
връщане на делото на първия съд за произнасяне по същество по иска , който е
допустим.
От синдика на
„П. Х. „АД / в несъстоятелност/ И.В. е постъпил писмен отговор, съгласно който частната
жалба е неоснователна. Според синдика към момента на предявяване на иска по чл.694,ал.2 т.1 ТЗ ищеца „Б.“АД вече не е
кредитор,поради извършената от него цесия на вземанията. Позовава се на разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД ,съгласно
която прехвърлянето на вземането има
действие по отношение на длъжника и всички трети лица,включително и за съда
по несъстоятелността,синдика и
кредиторите на неплатежоспособния длъжник,считано от деня, когато прехвърлянето
бъде съобщено от предишния кредитор. С получаване на съобщението
задължението на длъжника към цедента се стича погасено.
Ответната
страна „П.Х. „АД / в производство по несъстоятелност/,представлявано
от изпълнителния директор О. Т. чрез
адвокат О.Ш. поддържа отговор, съгласно който липсва правен интерес за
цедента от предявяването на иска по чл.694,ал.2т. ТЗ,поради което съдът
правилно е прекратил производството по делото като образувано по недопустим
иск.
Пловдивският
апелативен съд след преценка на
изложените в частната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана
страна в определения от закона-
чл.275,ал.1 ГПК процесуален
преклузивен срок.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните
съображения:
За да
прекрати производството по
делото съдът е приел, че искът по чл.694,ал.2 т.1 ТЗ е недопустим поради липса
на правен интерес от предявяването му. Приел е ,че след като синдика вече е бил
уведомен за извършената цесия, то
единствено цесионерът като нов кредитор има правото да участва в производството по несъстоятелност.
Този мотив
за недопустимост на иска съдът
е „селектирал“ съвсем лаконично
от предходно Определение №345/ 14.03.2019
г.,постановено от Старозагорският
окръжен по търг. дело № 160//2018 г. С
това определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на
същия иск – за установяване съществуването на неприети в производството
по несъстоятелност вземания. За чест на състава, постановил цитираното
определение последният е изложил
подробни аргументи за липсата на процесуална легитимация на цедента да предяви иска.
Не
такъв е подхода, който е приложил състава, който
е постановил обжалваното определение,който изцяло е игнорирал задължителното за него отменително определение № 305 от 22.07.2019
г.,постановено от ПАС по частно
търг.дело № 429/2019 г.
В определението ПАС е посочил, че предмет на
положителния установителен иск по чл.694,ал.2 т.1 ТЗ са вземания срещу длъжника, предявени в срока по чл.685 ТЗ от кредитора „Б.“ АД на 4.01.2017
г...Безспорно е, че към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност
– договорът за цесия не е
бил сключен. Предявените вземания
са включени от синдика в списъка на
неприетите вземания по чл.686,ал.1 т.3 ТЗ,обявен в Търговския
регистър. Срещу този списък
е подадено възражение по чл.690 ТЗ от кредитора „Б. „АД..То е разгледано от съда по
несъстоятелността,като с Определение
по чл.692,ал.4 ТЗ № 655от 08.06.2018
г.,постановено по търг.дело№ 83/2014 г.
възражението е оставено
без уважение. В
производството по чл.692 ТЗ е участвал цедентът „Б.“АД. Цесионерът „ П.
„АД е придобил вземането в хода на
производството по несъстоятелност, но
при всички положения след изтичането
на срока по чл.685 ТЗ.
Единственият сериозен контрааргумент на ответника
е, че към момента на предявяването на
иска по чл.694,ал.2 т.1 ТЗ процесните
вземания са били вече
прехвърлени на цесионера „П.“АД и
са настъпили последиците по чл.99,ал.4 ЗЗД.
ПАС, в настоящият си състав споделя тезата,изложена в мотивите на отменителното
определение на въззивната
инстанция, в смисъл , че цедентът „Б.“
АД е участник в производството по несъстоятелност, считано от момента на предявяването на вземането в срока по
чл.685 ТЗ. Той е
предявил вземанията си в качеството на кредитор,което качество го легитимира да предяви иска по чл.694,ал.2 т.1 ТЗ.
Действително към момента на предявяването на
иска цедентът вече не е носител на
материалното право. Основният аргумент
обаче е, че към момента на предявяване на вземането в срока по чл.685 ТЗ именно
цедента е титуляр на спорните вземания.
Това обосновава активната му процесуална легитимация и правният интерес от
предявяването на установителния иск
за съществуване на едно
неприето вземане.
Следва да се
отмени обжалваното определение и делото да се върне за втори път
на Старозагорския окръжен съд за разглеждане на делото,
образувано по един допустим иск.
Следва да се припомни на първия съд разпоредбата на чл.278,ал.3 ГПК,съгласно която постановеното определение
по частната жалба е задължително за първата инстанция.
По изложените
съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 1554/11.11.2019 година,постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело №160/2018 г.,с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за по-нататъшното
му разглеждане.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.