Решение по дело №7960/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 22
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330207960
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
в присъствието на прокурора Асен Ангелов Илиев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330207960 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Ц. П. И. - родена на ***, обл. **, живуща в
****, б., б. г., със средно образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН:
********** за ВИНОВНА за това, че на 28.05.2015г. в гр. Пловдив, в магазин
на Теленор България ЕАД чрез З. А. – продавач-консултант в Теленор
България ЕАД, в условията на продължавано престъпление – когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на
едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, е съставила неистински частни документи от името на К. Д.
З., ЕГН: ***, както следва: Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***, сключен между
Теленор България ЕАД, ЕИК: *********-оператор и К. Д. З., ЕГН: ***-
потребител; Договор за лизинг между Теленор България ЕАД –лизингодател
и К. Д. З., ЕГН: ***-лизингополучател – за устройство Samsung модел Galaxy
S6 32GB blue, сериен номер ** с телефонен номер ***; Приложение-ценова
1
листа за абонаментни планове за частни лица от 28.05.2015г. и ги е
употребила, за да докаже, че съществува правно отношение между Теленор
България ЕАД, ЕИК: ********* и К. Д. З., ЕГН: *** – престъпление по чл.
309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК,
вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата Ц. П. И. да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 473,38 лева, направени в
хода на досъдебното производство разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 19.02.2021 г. ПО АНД № 7960/2020 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ТРЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата Ц. П. И. да бъде освободена от наказателна
отговорност, като се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за
това че на 28.05.2015 г. в гр. Пловдив, в магазин на Теленор България ЕАД
чрез З. А. – **** в Теленор България ЕАД, в условията на продължавано
престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно
един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е съставила неистински
частни документи от името на К. Д. З., ЕГН: ***, както следва: Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер ***, сключен между Теленор България ЕАД, ЕИК:
*********-оператор и К. Д. З., ЕГН: ***-потребител; Договор за лизинг
между Теленор България ЕАД –** и К. Д. З., ЕГН: ***-** – за устройство
Samsung модел Galaxy S6 32GB blue, сериен номер ** с телефонен номер ***;
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
28.05.2015г. и ги е употребила, за да докаже, че съществува правно
отношение между Теленор България ЕАД, ЕИК: ********* и К. Д. З., ЕГН:
*** – престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на обвиняемата
обвинение и моли същата да бъде освободена от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като се наложи административно наказание глоба
в рамките на предвидения в закона минимум.
Защитникът на обвиняемата И. моли за приложението на чл. 9, ал.2 НК и
оправдаване на неговата подзащитна или евентуално минимален размер на
глобата.
В правото си на лична защита обвиняемата поддържа казаното от своя
защитник. С последната си дума моли да бъде оправдана или да се наложи
минимална глоба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ц. П. И. е родена на ***, живее в ***, б., б. гр., със средно образование,
разведена, работеща, неосъждана, ЕГН: **********
Свид. К. З. бил дългогодишен клиент на Теленор България ЕАД.
Свидетелят купувал сим-карти с тарифни планове и различни устройства –
1
мобилни телефони, таблети, лаптопи – някои, от които на изплащане.
Договорите с мобилния оператор сключвал лично. За всички регистрирани на
името на св.З. услуги на мобилния оператор била издавана обща фактура.
Така издаваните фактури били заплащани, но не винаги в срок. През 2017 или
2018 година, на неустановена дата, св.З. получил покана за доброволно
изпълнение от Теленор България ЕАД за сумата от 5975,03 лв. Свидетелят
решил, че е станала грешка и не обърнал внимание на това, че мобилният
оператор спрял доставката на услуги.
Едва след като от колекторска фирма потърсили св.З. за да търсят от
него сума от около 6000 лв. в полза на мобилния оператор Теленор България
ЕАД, св. З. поискал да разбере от къде произлизат тези задължения и бил
препратен към мобилния оператор за информация. В офис на Теленор му
била предоставена информация, че задължението е от 2015 г. по договор за
закупуване на мобилен телефон Самсунг Галакси на изплащане, за който има
подписано и допълнително споразумение за двегодишна услуга,
задълженията по което не били изпълнявани. Св. З. отрекъл да е вземал такъв
телефон на изплащане и да е подписвал споразумение за купуването на такъв
и ползването му с нов абонаментен план и поискал документите,
удостоверяващи това. Били му представени подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *** със страни Теленор България ЕАД-оператор и
К. Д. З.-потребител, договор за лизинг със страни Теленор България ЕАД-като
** и К. Д. З.-като ** за мобилен телефон “Samsung“ модел “Galaxy S6 32GB
blue“, сериен номер **, Приложение-ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от 28.05.15 г., Декларация-съгласие от потребител К. Д. З., ЕГН:
*** от 28.05.2015 г. и Запис на заповед за сумата от 763,37 лв. Преглеждайки
представените му документи, св.З. установил, че подписът от негово име не е
негов и не е положен от него, а разпознал в ръкописно изписания текст “К. Д.
З.“ почерка на обв.Ц. И., с която през 2015г. живеел на съпружески начала.
Видно от представените по делото документи на 28.05.2015 г. в офис на
мобилния оператор в гр. Пловдив, било подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *** със страни Теленор България ЕАД-оператор и
К. Д. З.-потребител, приложено в оригинал по делото, в обем от четири
страници. Със споразумението бил уговорен абонаментен план “Резерв
Стандарт 99,99 промо 29,99 лв.“ и съгласно споразумението потребителя
получил и мобилен телефон “Samsung“ модел “Galaxy S6 32 GB blue“, сериен
номер **. На стр.3 на споразумението за потребител бил изписан текст “К. Д.
З.“ и бил положен подпис на мястото за полагане на подпис на потребителя, а
на стр.4 от споразумението за “оператор“ било записано ръкописно “З. А.“ с
ръкописен текст и положен подпис. На същата дата в магазин на Теленор
ЕАД в гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ № 154 бил сключен договор за
лизинг със страни Теленор България ЕАД-като ** и К. Д. З.-като **,
приложен в оригинал по делото, за мобилен телефон “Samsung“ модел
“Galaxy S6 32GB blue“, сериен номер **, в който били описани лизинговите
вноски. За ** било изписано името “З. А.“ и положен подпис, а за **
2
ръкописно било изписано името “К. Д. З.“ и положен подпис. Към договора и
допълнителното споразумение било приложено и Приложение-ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от 28.05.15 г. и Декларация-съгласие
от потребител К. Д. З., ЕГН: *** от 28.05.2015 г. На стр.2 на Приложението
бил положен подпис на мястото за полагане на подпис на потребител, а в
декларацията било изписано ръкописно името на З., номера на личната му
карта, дата и място на издаване и отново бил положен подпис от името но
потребител. Свидетелят не знаел, че на негово име е взет въпросния мобилен
телефон и подписано допълнително споразумение за тарифен план, но бил
виждал обв.И. да ползва подобен телефон.
Безспорно се установява от назначената съдебно-почеркова експертиза,
че ръкописния текст “К. Д. З.“ и подписа от името на потребител на стр.3 от
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *** със страни Теленор България ЕАД-оператор и
К. Д. З.-потребител е изпълнен от обв.И.. Установява се и че ръкописния
текст “К. Д. З.“ и подписа срещу “**“ в Договор за лизинг със страни Теленор
България ЕАД - като ** и К. Д. З. - като ** за мобилен телефон “Samsung“
модел “Galaxy S6 32GB blue“, сериен номер **, са изпълнени от обв.И.. В
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 28.05.15
г. на стр. 2, подписът над текста “място за полагане на подписа на абоната“
бил изпълнен от обв. И., както и в Декларация-съгласие от потребител К. Д.
З., ЕГН: *** от 28.05.2015г., подписът над текста “място за полагане на
подписа на абоната“.
Допълнително назначената по делото графологическа експертиза
установила, че ръкописният текст “З. А.“ след “ОПЕРАТОР“ и подписът, след
“подпис“ на стр.4 от Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 28.05.2015г.
между Теленор България ЕАД и К. Д. З. били изпълнени от свид. З. К. А.-Х.,
както и ръкописният текст и подписът “За **“, изпълнени върху оригинала на
Договор за лизинг от 28.05.2015г. между Теленор България ЕАД и К. Д. З.,
ръкописният текст “28.05.15“ на стр.1 от Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от дата 28.05.15г., както и ръкописният
текст изписан върху оригинала на ДЕКЛАРАЦИЯ-СЪГЛАСИЕ на потребител
К. Д. З. от 28.05.2015г.


ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства- показания на свидетелите К.
З., З. К. А.-Х., К. А. Б., И. П. Р.-И., Б. Е. М., заключение на съдебно-
графическа и допълнителна съдебно графическа експертиза, както и от
писмените доказателства - Покана за доброволно изпълнение, Трудов договор
и и длъжностна характеристика на З. А., Справки от мобилни оператори,
свидетелство за съдимост, характеристична справка и др. и
3
инкриминираните документи - Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***, Договор за
лизинг сериен номер ** и Приложение-ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 28.05.2015 г.
Съдът дава вяра на обясненията на обвиняемата в частта, в която не
противоречат на установената фактическа обстановка, а именно, че същата е
извършила от субективна и обективна страна вмененото престъпление, но
не и в частта, в която сочат, че тя не е искала да извърши престъпление
доколкото си е мислила, че действа със знанието и съгласието на соченото за
автор лице.
Съдът отчита, че обясненията на обвиняемото лице дадени в съдебно
заседание имат двойнствена природа и следва да се отчитат от една страна
като гласно доказателство, а от друга като средство за защита, още повече че
законът не поставя изискване към обвиняемите лица да говорят истината.
Съдът намира, че в конкретния случай обясненията на обв. И. са изцяло
отражение на нейната защитна версия тъй като противоречат на останалите
събрани по делото доказателства, а именно разпити на свидетелите Б. М. и К.
З.. Противоречи и на житейската логика ако свид. З. е бил уведомен и е дал
съгласието си обв. И. да закупи телефон за себе си на лизинг, той да не внесе
нито една от дължимите вноски, преди влошаването на отношенията им, с
цел да избегне преустановяването на доставката на другите ползвани от него
услуги. Именно поради изолираността им от останалия събран
доказателствен материал и логическото им противоречие, съдът преценява
обясненията като недостоверни в частта им досежно знанието и съгласието на
свид. З., както и в частта им относно участието на свид. М..
В останалите посочени доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемата И. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
доколкото на 28.05.2015 г. в гр. Пловдив, същата е съставила няколко
неистински частни документа и ги е употребила, за да докаже, че съществува
правно отношение между Теленор България ЕАД и К. Д. З..
Инкриминираните документи са неистински по смисъла на чл. 93, т.6 НК,
доколкото му е придаден вид, че е подписан от свид. З., докато в
действителност същите са подписани от обв. И.. Деянието е извършено лично
от обв. И., която със своите действия, подписвайки се вместо З. е придала вид
на документите, че изхождат от него. Налице е и другият съставомерен
елемент, а именно използването им, за да се докаже съществуването на
правоотношението – сключване на валиден договор за лизинг между сочения
4
автор на изявлението и доставчика по договора а именно правно основание,
на което И. да придобие владението върху телефон Самсунг, модел Галакси,
S6 32 GB blue.
Изяснено е участието на свид. З. А., доколкото видно от събраните
доказателства, в част от частните документи са били и подписите и
попълването на текст от страна на свидетелката.
Всички инкриминирани документи са диспозитивни и частни,
доколкото обективират изявленията на частноправни субекти да встъпят в
договорни отношения и са съставени с тази цел.
Безспорно се касае за хипотезата на продължавано престъпление
доколкото обект на документното престъпление са няколко частни
документа, съставени през непродължителен периоди от време, а именно в
един и същи ден, при една и съща фактическа обстановка – място и
механизъм на съставяне и еднородност на вината – пряк умисъл.
Налице са и елементите от субективна страна, като обв. И. е извършила
деянието с пряк умисъл като форма на вината.
Неоснователно е възражението на защитата, че по отношение на
обвиняемата следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, едно деяние не е престъпно когато, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдебната преценка по
този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, като
същественото е преценката на всички релевантни по делото обстоятелства да
очертава липса или явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Като примерни обстоятелства, които следва да се обсъдят в
съдебната практика са откроени характера и значението на засегнатото
обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху него,
начина и способа на действие, оказаното отрицателно въздействие върху
други обществени отношения, особено положение на субекта, динамиката и
интензитета на определен вид деяния в даден район за определен времеви
период, субективните характеристики извън вината, степента на засягане на
обществените отношения, изразяваща се в обективираните противоправни
последици. В този изричен смисъл Решение № 3 от 18.01.2016 г. по н. д. №
1612 / 2015 г. на ВКС, 3-то н.о, Решение № 317 от 02.10.2015 г. по н. д. №
1033 / 2015 г. на ВКС, 3-то н.о., Решение № 197 от 01.07.2015 г. по н. д. № 551
/ 2015 г. на ВКС, 3-то н.о., Решение № 356 от 06.10.2008 г. по н.д. № 373/2008
г., III н.о. на ВКС. При съвкупната преценка на обстоятелствата по делото
съдът не достигна до извод, че в случая деянията на обвиняемата само
формално покриват признаците на повдигнатите обвинения, но по степента си
на обществена опасност не са престъпни. На първо място следва да се
съобрази, че деянията на обвиняемата са засегнали по-широк кръг от
обществени отношения, от тези които са непосредствен обект на защита с
престъпленията по чл. 309 от НК, а именно по вярно документиране и
законосъобразно осъществяване на документооборота. Така, както се прие за
5
установено от фактическа страна за свид. З. са възникнали неблагоприятни
последици със значителен ефект върху социалното му и финансово
положение. На следващо място следва да се отчете, че деянието е извършено
и чрез свид. Атанасова, т.е. е бил въвлечено и друго лице в престъпната
деятелност, която на следващо място се явява и сравнително персистираща в
рамките на съставянето на три документа.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 309, ал.1 НК и
наказание е до две години лишаване от свобода; обвиняемата е неосъждана до
този момент и не е освобождавана от наказателна отговорност, от деянието не
са причинени имуществени вреди, са налице условията за освобождаването
от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемата съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /те са подробно разгледани при анализа на правната страна, като
тук не следва да се приповтарят/, степента на засягане на същите, като и
данните за личността - с добри характеристични данни, без данни за
каквито и да било предходни противообществени прояви. Съдът отчита и
известната критичност, която обвиняемата проявява, като липсата на
признание изцяло на вината и изграждането на защитна версия не могат да
бъдат ценени като отегчаващо обстоятелство и в този смисъл не могат да
бъдат аргумент за завишаване размера на наказанието. Тъй като не се
отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства извън това, че
престъплението е извършеното при условията на продължавано такова, но
при много близки и взаимосвързани обекти, което не следва да повлияе
значително върху определения размер на глобата, съдът намира че следва да
наложи наказание на законовия минимум. Този размер, не само че
съответства на степента на обществена опасност на деянията и на личността
на обвиняемата, но и ефективно ще съдейства за поправянето на И. без да се
накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия. Така определеният размер на
глобата е съобразен и с имущественото състояние на обвиняемата, която до
скоро е била без работа.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемата следва да се
възложат направените в хода на досъдебното производство разноски а именно
473,38 лв. за изготвени експертизи, които да се заплатят по сметка на ОД на
МВР.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
6


7
Съобщи за изтекли лични данни