Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 14.03.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на двадесет и осми февруари ......................………..…….………………..…………….….
през
2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Павлина Петрова, ………....……….…...….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №370 по
описа за ........................
2021 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от
А.К.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, ***, подадена чрез адв.Б.М. от
АК-***, с адрес на призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение
№2153-08-336 от 20.12.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ –Кърджали, с
което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане
№2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя А.К.К. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказана добавка
по чл.9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани
лица/ЗПГРРЛ/.
Жалбоподателят К. заявява
в жалбата си, че счита обжалваното
решение за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни,
поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи, като твърди, че в решението си
административния орган е изложил едностранчиви и субективни мотиви, буквално
пренесени от Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят счита, че без всякакво
съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо осъществяването на
съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително
основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Жалбоподателят счита на следващо място, че административният
орган напълно неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж
периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 20.09.1977
год. до 23.12.1979 год./2 год., 3 мес. и 03 дни/, като
сочи, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015
год., на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия
случай и че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 год., съгласно действащите към онзи момент разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на
законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна
военна служба в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата
на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България
(отм.), която изрично признава на служещите редовната си военна служба във
Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Счита също,
че относима е и разпоредбата от пенсионното ни
законодателство към процесния момент, а именно
разпоредбата на чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от
17.03.2000 год., в редакцията му 1973-1975 год./, съгласно която, за трудов стаж от III категория се зачита времето,
прекарано в редовна военна служба, като излага и довод, че нормата е
императивна и не позволява стеснителни тълкувания, т.к. в този период наборната
военна служба в НРБългария е била редовна,
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 и чл.9 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр.13
от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 год., в сила от 27.02.1996
год.) или същата е представлявала обективно
и неотстранимо по волята на отбиващия военна служба препятствие да се полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. На следващо място жалбоподателят счита, че волята на
законодателя в онзи момент, като разум и дух на закона, е била да се приеме
времето на военната служба/при наборната то по правило съвпада с действителната
военна служба/, за действително отработен осигурителен стаж и че по тази
причина, периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при
пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО -
и за действителен осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото
приемане. Счита също, че волята на законодателя и към настоящия момент, в
действащите правни норми на пенсионното ни законодателство, не е различна и че
в разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е регламентирано, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни вноски
за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, като в този смисъл, категорична
е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж от
трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. В жалбата се сочи, че в
конкретния случай, видно от представените официални удостоверителни документи в
пенсионното производство, е безспорно установено, че жалбоподателят е отбил наборната
си военна служба, т.е. бил е на действителна военна служба през периода от
20.09.1977 год. – 23.12.1979 год./2 год., 03 мес. и
03 дни/ и този период е следвало да му бъде зачетен като действителен
осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО, на основание §9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
във вр. с чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.), в редакцията му от 1973 - 1975 год., като
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, с която е дадено легално
определение на понятието „действителен стаж” и която е в сила от 01.01.2015
год., няма относимо приложение т.к. е материалноправна и доколкото законодателят не й е придал
изрично обратна сила, съгласно чл.14 от Закона за нормативните актове, тя има
действие само занапред, но не и за процесния период и
с нея е може един вече признат за пенсиониране действителен осигурителен стаж,
да бъде окачествен като „недействителен” или само „осигурителен” такъв. Според
жалбоподателя, в резултат на неправилното приложение на относимите
за случая материалноправни разпоредби от страна на
административният орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна
военна служба в частите на Българската армия от 15.09.1973 год. - 01.11.1975
год., същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с
прибавянето/зачитането/ на процесния период за действителен
осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория труд, от 15
год., 02 месеца и 28 дни. Поради това жалбоподателят счита, че са налице всички
предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на
основание чл.68, ал.3 от КСО.
По-нататък в жалбата се сочи, че в случая
административният орган не е зачел като действителен стаж и периода на репресия,
с продължителност 00 год., 09 мес. и 09 дни и че за процесния период са представени необходимите документи на
административния орган. Описани са мотивите на административния орган, като се
излага довод, че данните по административната преписка сочат, че в периода
22.11.1986 год. до 31.08.1987 год. - 09 месена и 9 дни, жалбоподателят е
излежавал наказание „***” в ***, видно от представеното удостоверение на Министерство на правосъдието и като
репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ, времето, през което е бил репресиран по
политически причини му се зачита за трудов стаж, но административният орган
приел, че този период, макар да се зачита за осигурителен стаж от I/първа/
категория, не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО. В тази връзка, в жалбата се сочи, че според чл.7, т.1
от 3ПГРРЛ, се признава за трудов стаж времето, през което лицата по чл.1, т.1 и
2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за
задържане, т.е. законът презюмирал, че лицата не са
работили именно поради причина, че са изтърпявали наказание лишаване от свобода
и че в чл.1 от Постановление №139 на МС от 21.07.1992 год. за прилагане на чл.7
от ЗПГРРЛ е посочено, че времето, признато за трудов стаж по реда на чл.7, т.1
от ЗПГРРЛ се зачита за трудов стаж от I/първа/ категория при пенсиониране. Сочи
се, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс, като се твърди, че с оглед на това, въпросният период подлежи на
зачитане като осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в т.ч. и като
действителен такъв по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. Отново се излага довода,
че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, с която е дадено легално
определение на понятието „действителен стаж” е в сила от 01.01.2015 год. и в
случая е неприложима за процесния период, тъй като е материалноправна и нейното действие е занапред, доколкото
не и е придадено изрично обратно действие, съгласно изискванията на чл.14, ал.1
от Закона за нормативните актове. Поради това жалбоподателят счита, че неправилно
административният орган е приел, че след като лицето не е било наето по трудово
или служебно правоотношение, не е работило по друго правоотношение, по което да
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт и не е подлежало
на задължително осигуряване за своя сметка с внасяне на дължимите осигурителни
вноски, то стажът за този период не следва да се зачита като действителен, като
излага и довод, че престоят на лицето в местата за лишаване от свобода е
представлявал обективно и неотстранимо по волята му препятствие да полага труд,
който да представлява основание за неговото осигуряване. Счита също, че
в потвърждение на това тълкуване, а именно че
времето, през което лицето е било подложено на репресия, следва да се приеме за
действително отработен осигурителен стаж, е и разпоредбата на чл.9, ал.3, т.3
от КСО, съгласно която, за осигурителен стаж се зачита времето, през което
уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в
резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или
наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване
от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това,
че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет
върху последното брутно възнаграждение. Счита, че от цитираната норма е видно,
че и според сега действащото законодателство, при оставане без работа поради
неоснователно изтърпяване на наказание „***”, периодът на пребиваване в *** се
зачита за осигурителен стаж и лицето подлежи на осигуряване, като сочи също, че
от своя страна, разпоредбата на чл.354, ал.1, т.3 от КТ признава периодите, в
които лицето е изтърпявало наказание „***”, което впоследствие е признато по
съответния ред за неоснователно наложено, за трудов стаж, без да е съществувало
трудово правоотношение. Развива довод, че в случая се разглежда стаж, придобит
през времето от 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год., поради което на основание
§9, ал.1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно
действащите до 31.12.1999 год. разпоредби, а по административната преписка не
се спори, че жалбоподателят е признат за репресирано лице. за осигурителен стаж, но не се приема за действителен
стаж и следователно, същият попада в кръга на посочените в чл.1 от ЗПГРРЛ лица
и трябва периодът 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год., да се зачете като
действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО/В т.см.-Решение №15736 от 17.12.2018 год. по адм.дело
№2410/2018 год. на ВАС, VI отделение и др/. Според жалбоподателя, в резултат на неправилното
приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административният
орган, касаещи зачитането за действителен осигурителен стаж на периода на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 20.09.1977
год. - 23.12.1979 год./2 год., 03 мес. и 03 дни/ и
периода на репресия от 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год./00 год., 09 мес. и 09 дни/, то същият неправилно е приложил и
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето/зачитането/ на процесните периоди за действителен осигурителен стаж, жалбоподателят
ще притежава такъв, превърнат към III категория труд, от 17 год., 05 месеца и
17 дни и поради това са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО. Счита, че като
не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът
на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон.
Предвид изложените съображения, с жалбата се иска, на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да бъдат
отменени, като незаконосъобразни, обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
- Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ
– Кърджали и на основание и чл.173 ал.2 от АПК, преписката да бъде върната на
административния орган, за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което
периодът на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от
20.09.1977 год. - 23.12.1979 год./2 год., 03 мес. и
03 дни/ и периодът на репресия - 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год./ 00 год.,
09 мес. и 09 дни /, да бъдат зачетени като
действителен осигурителен стаж. Жалбоподателят с жалбата моли също така, да му
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят А.К.К., с постоянен адрес: ***, ***, не се явява не се
представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Б.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана
писмена молба, в която същият заявява, че
поддържа изцяло депозираната жалба против обжалваното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, по изложените в нея подробни съображения. Отново моли
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което се отхвърлена жалбата против разпореждането на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, като се претендират и направените
разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му
представител - ст.юрк.З.
Б., преди
съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и счита същата за
неоснователна, като излага доводи в подкрепа на обжалваното решение, идентични
с изложените в мотивите на самото решение. В становището моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли да
бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба №1/08.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-724#1/20.12.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.8/,
като е получено от лично от упълномощеното лице, срещу подпис, на датата 22.12.2021
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.12/.
Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен
съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град
Кърджали с Вх.№2153-08-336#1 от 23.12.2021
год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на
следващия ден, след получаването на оспореното решение, при което следва да се
приеме, че същата е подадена по установения ред, на първия ден след получаването
на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149,
ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в
предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения
ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат
негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.К.К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст/ОСВ/ и добавка за репресия, за което е подал заявление за отпускане
на пенсия и добавка, с Вх.№2113-08-1296/10.09.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.51-л.52/.
По изпратената в съда преписка са приложени към доказателствата, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход от
заявителя/л.19-л.37, л.42-л.43/. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и
Удостоверение №** от *** год., издадено от Щаба на поделение ***/л.24/, в което е
удостоверено, че А. К. К. е изслужил срока на редовната
си военна служба от 20.09.1977 год. до 23.12.1979 год. или е изслужил всичко 2
години, 3 месеца и 3 дни. В удостоверението е посочено, че се издава, за да
послужи за трудов стаж, съгласно т.31 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите, като същото е подписано от командира на поделение *** и е подпечатано
с печата на поделението.
По преписката е приложено и Удостоверение с Рег.№***
от *** год., издадено от Министерство на правосъдието – Главно управление на
местата за лишаване от свобода/л.23/, в уверение на това, че А. К. К./ А. К. К./, роден на
*** ***, живущ ***, с присъда по НОХД №**/*** год. на *** районен съд е бил осъден
***„***”, по чл.324 от НК и че същият е изтърпял наказанието си от 22.11.1986
год. до 31.08.1987 год., ***, като в удостоверението е посочено, че се издава
да послужи съгласно ЗПГРРЛ.
По преписката е приложено и Писмо с Изх.№94-00-3090 от
08.04.2010 год. на И.Д.директор Офис - Кърджали към ТД на НАП – Пловдив,
адресирано до А.К.К. от ***/л.22/, в
което е посочено, че видно от документалния архив на Офис - Кърджали към ТД на
НАП - Пловдив за репресирани лица, в списъка на лицата определени за получаване
на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ до 29 юни 1996 год. фигурира лицето А.К.К./А. К. К., с ЕГН ********** и че репресията е „***” от
20.11.1986 год. до 31.08.1987 год./Удостоверение №**/*** год./, както и че определеното
обезщетение е в размер на *** лева, за 9 месеца и 10 дни. В писмото накрая е
отразено, че се издава за да послужи пред НОИ – Кърджали.
По повод това заявление с Вх.№2113-08-1296/10.09.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.17/,
на жалбоподателя А.К.К. е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, както и отказана
отпускането на добавка по чл.9 от Закона за политическа и гражданска
реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/ с мотив, че лицето не отговаря на условията
за придобиване на право на пенсия по горецитираната
разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В
разпореждането е отразено, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ - град Кърджали е зачело осигурителен стаж, както следва: 01 год., 02 мес., 26 дни - I-ва категория; 05 год., 10 мес., 02
дни – ІІ-ра категория; 10 год., 04 мес., 19 дни - III-та
категория; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес.,
00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 17 год., 05 мес. и 17 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 14
год., 05 мес. и 05 дни, като е посочено, че към датата на
подаване на заявлението – 10.09.2021 год., жалбоподателят А.К.К. е имал навършена
възраст – 66 години, 08 месеца и 07 дни.
За да постанови този
резултат, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали в мотивите е посочил, че
лицата, които за 2021 год. нямат
изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години
за мъжете), придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 08 месеца
за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на
наборната военна служба и на репресия, с обща продължителност 03 год., 00 мес. и 12 дни, въпреки че се зачита са осигурителен стаж,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят
А.К.К. няма 15 години действителен осигурителен стаж
и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1, чл.68, ал.3 от КСО и чл.9, ал.1
от ЗПГРРЛ, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и на добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ.
Това Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било получено от
жалбоподателя А.К.К., на датата 23.11.2021 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.16/.
Против
същото е била подадена в срок жалба от него, чрез пълномощник, до директора на
ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-724 от 26.11.2021 год. на ТП на НОИ -
Кърджали/л.13-л.14/, в която същият е изложил подробни доводи и съображения, касаещи
размера на зачетения в негова полза осигурителен стаж и по-конкретно относно
размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя,
неправилно с обжалваното разпореждане не му е зачетено за действителен
осигурителен стаж времето на отслужване на наборната военна служба – 2 год., 3 мес. и 3 дни. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал
на разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/, както и на разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и чл.81 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.). В жалбата А.К.К. е заявил, че следва да
се приеме, че действителният му осигурителен стаж възлиза на повече от 15
години, а именно – на 16 год., 08 мес. и 05 дни,
поради което за него са налице основанията за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО. С тази жалба
същият е поискал директорът на ТП на НОИ – Кърджали да отмени обжалваното Разпореждане
№2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като противоречащо
на материалния закон и да върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, по Заявление с Вх.№2113-08-1296/10.09.2021 год. за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на
осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО. От съдържанието на тази жалба, от
изложените в нея доводи и аргументи и направеното искане е видно, че Разпореждане
№2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали не е обжалвано в
частта му, с която е отказано отпускането на добавка по чл.9 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-336 от 20.12.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.К.К. против Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна,
като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни
доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е посочил, че при преценката за правото на пенсия при условията на цитираната
разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателят няма
изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и същият притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 8 месеца, защото към датата на подаване на
заявлението за пенсия лицето е на възраст 66 год., 08 мес.
и 07 дни, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата
предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15
години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че
спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните
във жалбата доводи е, следва ли отбитата наборна военна служба в частите на
Българската армия от жалбоподателя, с продължителност от 02 год., 03 мес. и 03 дни и периодът на репресията, с продължителност
00 год., 09 мес. и 09 дни, да се зачете за
действителен стаж. Посочено е, че в оспореното разпореждане е прието, че в
оспореното разпореждане е прието, че съгласно чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, за трудов
стаж се признава времето, през което лицата по чл.1, т.1 и 2 са били в затвори,
трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, поради което
времето от 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год., през което А.К.К. е изтърпявал наказание „***” в ***, съгласно удостоверение
peг.№**/*** год. от Министерство на правосъдието, се
зачита за трудов стаж от първа категория труд при пенсиониране, на посоченото
по-горе основание, а периода на наборната военна служба в размер на 02 год., 03
мес. и 03 дни, се зачита за осигурителен стаж, но
въпреки че се зачитат са такъв, тези периоди не следва да зачита за „действителен
стаж”.
В решението е посочено, че в хипотезата на чл.68, ал.3
от КСО, в която попада и настоящия случай, законодателят е предвидил за
придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто
осигурителен, както е при чл.68, ал.1-2 от КСО, като е дал определение на
използваното понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че
„действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид
изричната легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави
разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”,
регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че в момента в §1 от ДР
на КСО няма легална дефиниция на понятието„осигурителен стаж , тъй като не можело
да бъде дадена такава, която да е точна и изчерпателна. В тази връзка, в
мотивите е посочено, че такава дефиниция се е съдържала в КЗОО - §1, т.3 от ДР
на КЗОО (обн.
ДВ, бр.100 от 1999 год.) и тя гласяла, че
това е времето, за което има внесена или дължима осигурителна вноска, но
разпоредбата била изменена с ДВ, бр.1 от 2002 год. и към настоящия момент с нея
било дадено определението за „осигурено лице”/§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО/.
По-нататък, в мотивите към решението е посочено, че
времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО,
като от съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се
зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за
която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и
определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в
които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието,
че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както
същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински
осигурителен стаж.
На следващо място, в мотивите се сочи, че в Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ се съдържат текстове, които имали
пояснителен характер по отношение на основните текстове на чл.9 от КСО, а някои
от тях били свързани и с разпоредби от други закони. Сочи се в тази връзка, че например
в текстовете на чл.38 от НПОС се съдържали основните правила, съгласно които се
зачита осигурителния стаж, като се отчитали различните условия, при които
работят осигурените лица и те се отнасяли за лицата, работещи по трудови и
служебни правоотношения, за работещите без трудово правоотношение и за лицата,
които се ocигуряват изцяло зa
своя сметка – условия, припокриващи се в понятието „действителен осигурителен
стаж”. Сочи се, че в наредбата съществуват и някои специални особени случаи на
зачитане на осигурителен стаж - чл.43 - 45а от НПОС, а именно - това били
периоди (в това число и наборната военна служба), които се зачитат
(приравняват) за осигурителен стаж, но същите не представлявали „действителен
стаж” и че посочените разпоредби от НПОС били структурирани така от
законодателя, че ясно може да се направи разграничение, кой осигурителен стаж е
действителен и кой не е.
Във връзка с горното административният орган е намерил
за нужно да посочи, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, законодателят
регламентирал трудовия стаж положен до 31.12.1999 год., да се зачита за
осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е съществувало
понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО (тогава КЗОО) се
въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен осигурителен стаж”, които
по своята същност не били идентични понятия, което се подразбирало и от
въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от КЗОО, в сила от
01.01.2000 год. Ясно било, че между двете понятия има разлика, като понятието
„действителен стаж” се ограничавало от „осигурителния стаж” съобразно неговата
легална дефиниция, като се сочи, че съобразно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, наборната
военна служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се зачитала за
осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било направено разграничението, че не
всеки осигурителен стаж може да бъде действителен такъв, а само този, който
отговаря на легалната дефиниция за това, а анализът на същата по никакъв начин
не обосновавал зачитане на наборната военна служба за действителен такъв. В
мотивите е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен
стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали
трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и
че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата
не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. В
мотивите, в контекста на изложеното и предвид легалната дефиниция на понятието,
дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е прието, че не може да се
зачете за действителен стаж: периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна
възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за безработица;
времето, през което лице е било незаконно репресирано; времето, за което са
внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на
отменените от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др.
Така, с оглед тези мотиви горестоящият
административен орган е приел за пределно ясно, че наборната военна служба,
каквато жалбоподателят безспорно отбил за времето от 20.09.1977 год. до 23.12.1979
год., с продължителност 02 год., 03 мес. и 03 дни и
периодът на репресия, с продължителност 00 год., 09 мес.
и 09 дни, видно от съдържащите се в пенсионното досие удостоверения, не следва
да се зачитат за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО,
при преценка за правото на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО, с оглед изискването заложено в разпоредбата, като е
посочено, че при евентуално придобиване на право на такава пенсия и отпускането
й, цитираният период ще се зачете за осигурителен стаж при изчисляването на
нейния размер, тъй като изискването за действителен стаж важи само и единствено
за правото на пенсия.
В мотивите е отразено, че продължителността на
действителния стаж на А.К.К. е определена, като от
общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 17 год., 05 мес. и 17 дни, се извади периодът на наборната военна
служба и на репресията, общо от 03 год., 00 мес. и 12
дни, за да се получи 14 год., 05 мес. и 05 дни
„действителен стаж”. Посочено е, че при липсата на някоя от установените в
условията на кумулативност предпоставки за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая - наличието
на действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ
за отпускане на пенсия, както било сторено и в случая.
По тези съображения директорът на ТП на НОИ – Кърджали
е приел, че Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база
налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърли
жалбата срещу него.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното
пред него Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок,
като следва да се посочи, че жалбата против Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали е подадена в
ТП на НОИ – Кърджали на 26.11.2021 год., а решението по повод тази жалба е
постановено на 20.12.2021 год. Същото, освен това, е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на
ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТД на НАП –
Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение №** от
*** год., издадено от Щаба на поделение ***, в периода от 20.09.1977 год. до 23.12.1979
год., т.е. за период от 2 години, 3 месеца и 3 дни, жалбоподателят А.К. е
изслужил срока на редовната си наборна военна служба.
Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали
времето за отбиване на тази редовна наборна военна
служба за посочения период се е
признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Отговорът на този въпрос е категорично положителен. Следва в тази връзка,
най-напред да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от
17.03.2000 год., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба
за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Срокът на наборната военна
служба за периода 24 юли 1959 год. до 24
август 1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24/двадесет и
четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано задължение
по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни да отбият военната си служба
в състава на въоръжените сили. Пределно ясно е, че това задължение категорично изключва
правото на избор на лицата, дали да отбият наборна
военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на такава наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 20.09.1977 год. до 23.12.1979 год., т.е. за период от 2 години, 3 месеца и 3 дни, жалбоподателят А.К.К. е отбивал задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна уредба към
момента на подаването на заявлението от жалбоподателя К. за отпускане на лична пенсия
за ОСВ – 10.09.2021 год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална
по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна
служба, която, обаче, явно не е ясна или
известна на пенсионния орган и на горестоящия му
административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата
на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото
то е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
град Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването
на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от
01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане на наборната
военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива съдебна практика на административните
съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд/в т.см. - Решение №6611 от 02.06.2021 г. на
ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/,
с която последователна и непротиворечива съдебна
практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган -
ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват
да се съобразят.
След като не е зачел редовната наборна военна служба
на жалбоподателя А.К.К., за
времето от
20.09.1977 год. до 23.12.1979 год. /период от 2 години, 3 месеца и 3 дни/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган
при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите
материалноправни разпоредби на закона.
По отношение периодът на репресията - от 22.11.1986
год. до 31.08.1987 год./00 год., 09 мес. и 09 дни/, респ.
дали този период, за който не се спори, че жалбоподателят К. е бил репресиран,
следва да се зачете за действителен осигурителен стаж при преценката за правото
му на пенсия за ОСВ, съдът намира за нужно да посочи следното:
Съгласно чл.1, т.1 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/, обявява се политическа и
гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради
техния произход, политически и религиозни убеждения, през периода от 12
септември 1944 год. до 10 ноември 1989 год. и ако са осъдени по наказателни
дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г. Както беше
посочено по-горе, по делото няма спор, че за времето от 22.11.1986 год. до
31.08.1987 год., жалбоподателят К. е бил незаконно репресиран, като този период,
според изложеното в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, следва да се зачете за осигурителен стаж.
Според чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, за трудов стаж се признава
времето, през което лицата по чл.1, т.1 и 2 са били в затвори,
трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. В чл.1 от
Постановление №139 на МС от 21.07.1992 год. за прилагане на чл.7 от ЗПГРРЛ е регламентирано,
че времето, признато за трудов стаж по реда на чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж
от I/първа/ категория при пенсиониране. За настоящия състав не подлежи на
съмнение, че жалбоподателят попада именно в категорията лица по чл.1, т.1 от
ЗПГРРЛ, т.е. същият попада в категорията лица, за което е обявявена
политическа и гражданска реабилитация, тъй като са били незаконно репресирани
заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от
9 септември 1944 год. до 10 ноември 1989 год./репресията по отношение на
жалбоподателя е в периода 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год./, като същият е
бил осъден по наказателно дело, търпял е наказание „***” в *** и не попада в
изключенията, посочени в тази т.1 на чл.1 от ЗПГРРЛ. Наред с горното, съгласно §9,
ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Установено е по делото, че незаконната репресия на
жалбоподателя А.К. се изразява в реално изтърпяване на наказание „***” и
обхваща периода от 22.11.1986 год. до 31.08.1987 год., преди 31.12.1999 год. и
тези въпроси всъщност няма и спор между страните. При така установеното и по
силата на чл.81 от ППЗП (отм.) и чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, горният период се зачита
за действителен трудов стаж, поради което на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО,
периодът на незаконната репресия следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68,
ал.3 от КСО /в този смисъл и Решение
№6611/02.06.2021 г., постановено по адм. дело
№4442/2021 год. по описа на ВАС; Решение №14517/24.11.2020 год.,постановено по адм. дело №6444/2020 год. на ВАС; Решение №15736/17.12.2018
год., постановено по по адм.дело
№2410/2018 год. по описа на ВАС и др./.
При така установеното следва да се приеме, че действителният осигурителен стаж на лицето възлиза на 17 години, 05 месеца и 17 дни, поради което и при навършена възраст 66 години, 08 месеца и 07 дни към подаване на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 10.09.2021 год., за жалбоподателя А.К.К. са били налице условията за пенсиониране, т.е. за отпускане на такава пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от А.К.К., с инвокираните
в нея оплаквания, се явява доказана и основателна,
като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че е налице е отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-336 от 20.11.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане
№2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от А.К.К., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя А.К.К., целия период,
през който същият е отбивал редовната наборна военна служба/от 20.09.1977 год. до 23.12.1979
год. - 2 години, 3 месеца и 3 дни/, както
и следва да зачете за такъв стаж и периода на незаконната репресия/от 22.11.1986
год. до 31.08.1987 год. – 09 месеца и 09 дни/, след което да направи нова
обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО. При новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган при ТП на НОИ –
Кърджали следва задължително да направи обоснована преценка и за приложението в
конкретния случай, на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗПГРРЛ, за отпускане
на месечна добавка към пенсията на жалбоподателя К., на посоченото основание.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателя А.К.К., изразена в подадената жалба против административния
акт и в депозираната допълнително молба от процесуалния му представител, за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена
правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от ***
год./л.7, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.7/. Съдът
намира за неоснователно направеното в депозираното от ответника писмено
становище, искане за определяне, т.е. за присъждане, на адвокатското възнаграждение
в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от
същата Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, по Кодекса за социално осигуряване, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 350.00 лева. В случая, ангажираният процесуален
представител - адвокат от АК – ***, е изготвил мотивирана жалба против
оспорения административен акт, съдържаща множество доводи и аргументи за
незаконосъобразност на същия, с позоваване и на съдебна практика, която жалба е
и доста значителен обем, подал е тази жалба по установения ред, а впоследствие
е изготвил и подал своевременно и допълнителна писмена молба, в която е
поддържал жалбата и отново е посочил точно и ясно искане си към съда. Съдът
счита, за неоснователен доводът в писменото становище на процесуалния
представител на ответника, че по делото не съществува фактическа и правна
сложност и това е така,тъй като в случая се касае за два периода – периода на
отслужената наборна военна служба и периода на репресията, които не са били
зачетени за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя, като и за двата
периода в изготвената жалба са изложени и развити отделни фактически и правни
доводи и аргументи в насока, че и двата периода следва да бъдат зачетени за
такъв стаж. Същевременно, заплатеното от жалбоподателя К. адвокатско възнаграждение
е само със 150 лева над предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. минимален размер, като съдът намира, че този размер на
заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, а именно – 500 лева, е съразмерен
и адекватен на осъществената по делото, като обем, вид и качество, правна
защита и съдействие от ангажирания адвокат, поради което липсва основание,
същият да бъде намален до предвидения в Наредбата минимум.
За дължимите на жалбоподателя А.К.К.
от ***, ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да
бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая - ТП на
НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административния орган, издал
оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-336 от 20.12.2021 год., издадено от директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, против
Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя А.К.К. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-1296#8 от 08.11.2021 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
ВРЪЩА преписката на
административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по нея, в едномесечен срок
от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.К., с постоянен адрес: ***, ***, с ЕГН **********, направените
от него деловодни разноски, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я: