Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,
12.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в публичното
заседание на осми юли през две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар: Даниела Кирова, като
разгледа докладваното от председателя т.д.№
85/2018г. по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,вр.с чл.380,
чл.493а,ал.1, ал.3 и ал.4 от КЗ,вр.с § 96 от КЗ и чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от А.Д.Р., А.В.Р., А.А.Д. и Н.А.Д.-всички от с.К., Ловешка област,
чрез пълномощник адв.Д.Н.-ЛАК, срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.***, с цена на иска 600 000лв. и
посочено правно основание чл.432,ал.1 от КЗ, вр.с чл.380 от КЗ.Ищците
излагат,че на 12.11.2017г., при ПТП, загива техният родственик М. А. Д.-син на
първите двама-А.Р. и А.Р. и брат на А.Д. и Н.Д.. Предявяват претенции за
заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта
на М. Д..
На 12.11.2017г.,около
0.24ч.,на първокласен път І-4, при 25+250км., при управление на л.а.с марка
„Рено”, модел „Меган”, с ДК №********, М. Д. Ч. от с.К.,Ловешка област, нарушава
правилата на движение по пътищата, излиза в дясно извън пътното платно, удря се
в дърво, преобръща се и пада коритото на малка река, като по непредпазливост
причинява смъртта на М. А. Д. с ЕГН **********. По случая е образувано ДП № 351/2017г.по
описа на РУ-Угърчин. В хода на разследването е установено, че непосредствена
причина за злополуката е управлението на автомобила от М. Ч. в тъмната част на
денонощието с изключени светлини, с висока скорост от
Излагат,че М. А.
Д. тогава е бил на 17 години, здрав и жизнен, живеел заедно с ищците в едно
домакинство и били заедно постоянно до смъртта му. Твърдят,че помежду им е била
изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Ищците
изживяват тежко загубата на своя син и брат. Със смъртта му безвъзвратно са
лишени от подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни и
трудни моменти. Загубата се е отразила изключително тежко на здравословното и
емоционалното им състояние. Чувстват,че са загубили смисъла на живота. Излагат,
че ще изживяват неочакваната смърт на
наследодателя им до края на живота си и ще търпят изключително големи
душевни болки и страдания. Изгубили са своя любим, грижовен, внимателен и
изключително трудолюбив и порядъчен човек. Загубата му се отразява изключително
тежко. Стресът, който са изживели от нелепата му смърт, не би могъл да се опише
с думи.
Сочат,че към
момента на настъпване на злополуката -12.11.2017г. л.а. „Рено-Меган” с ДК № ********,
е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със застрахователна
полица №06116003032017г. Юридическият факт,от който произтича вземането за
заплащане на обезщетение, е настъпилата смърт на М. А. Д. в резултат на ПТП на
12.11.2017г. Образували са преписка по щета с № 43072951800001 пред ответното
застрахователно дружество, но получили отказ, с аргумент,че събитието и
размерът на вредите не са установени. Твърдят, че до момента на подаване на
исковата молба „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД не е изплатило обезщетение за
преживените от тях болки и страдания в резултат на смъртта на М. А. Д.. Представят
и банковите си сметки в съответствие с чл.124,ал.4,пр.1-во от ГПК.
Молят да се постанови решение,с което „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД бъде осъдено да заплати-на А.Д.Р. и А.В.Р.-по
200 000лв.,а на Н.А.Д. и А.А.Д.-по 100 000лв.,представляващи обезщетение
за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на М. А. Д., ведно със законната лихва върху тези суми,с начало от
12.11.2017г. до окончателното им изплащане. Молят ответникът да заплати по реда на чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2
от ЗА полагащия се адвокатски хонорар на адв.Д.Н.-ЛАК.
От
ответника „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД с ЕИК *********, представляван от юрисконсулт К., е
подаден отговор. Заявява,че признава претенциите на А.Р. и А.Р.-родители на
починалия М. А. Д., до сумата 65 000лв. Счита, че в този размер
съответстват на обичайния критерий на справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, при отчитане на наложилите се в страната обществено-икономически отношения
към датата на събитието. Оспорва претенциите им в останалата част до пълния
претендиран размер до 200 000лв.,като завишени.
Прави
възражение за съпричиняване от страна на починалия, като твърди,че е имал
съществен принос за настъпване на вредите и моли на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД
да се намали обезщетението. Обосновава се с твърдение,че увреденото лице е било
пътник в процесното МПС,управлявано от неправоспособен и непълнолетен водач.
Управлението на автомобила без необходимата правоспособност е елемент от
обективната страна на престъплението. Липсата на знания и опит са в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Твърди,че пострадалият сам се
е поставил в риск,като се е съгласил да пътува в автомобил,управляван от
неправоспособен и непълнолетен водач. На следващо място за вредоносния резултат
е допринесъл и фактът,че починалият пътник е бил без обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП. Това е нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДП. Счита,че
увреденото лице само се е поставило в опасност,от която са настъпили вредните последици. Счита,че
тези факти следва да се отчетат при определяне на размера на обезщетението, дължимо
на увредените лица.
Възразява,че
застрахователят дължи лихва от момента, когато е изпаднал в забава. В случая
това е 03.01.2018г., когато молбата за застрахователно обезщетение е получена
при застрахователя. Съгласно чл.496 от КЗ застрахователят следва да се
произнесе в 3-месечен срок. Така в случая лихвата се явява дължима от
03.04.2018г.,а не от датата на произшествието-12.11.2017г.
Ответникът
оспорва изцяло и претенциите на сестрите на починалия- А. и Н. Д.,като счита,че
в исковата молба не са изложени и ангажирани факти и обстоятелства,които да
обосновават правото им на застрахователно обезщетение, съгласно въведените в
Тълкувателно решение № 1/2016г.на ОСГНК на ВКС критерии на „..създадена приживе
с починалия особена,дълбока и трайна емоционална връзка,отличаваща се от
нормалните и обичайни отношения между близки, която силна връзка е обусловила
морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните
такива..”. Позовава се и на новоприетите изменения в КЗ с „Държавен вестник”
бр.101 от 07.12.2018г.,с които е въведен лимит на застрахователното обезщетение
на роднините извън тесния семеен кръг (чл.493а от КЗ) в размер до 5000лв.,във
вр.с §96,ал.1 от ПЗР на КЗ. Счита ,че този текст е приложим към случая,с оглед
въведеното обратно действие съгласно §96,ал.3 от ПЗР на КЗ. Прави идентично
възражение за съпричиняване от починалото лице и по отношение на тези
претенции. Има доказателствени искания.
С
допълнителната искова молба ищците, чрез пълномощника им адв.Д.Н.-ЛАК заявяват,че няма
спор за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” по Полица с №06116003030795, със
срок на валидност до 12.12.2017г. Спорни са обстоятелствата по механизма на
ПТП, вината, дължимостта и размера на предендираната от ищците обезвреда. Счита
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение. Развива,че размерът му е
съобразен с лимита на отговорност на застрахователя по полицата „ГО” и
обществено-икономическите отношения към момента на настъпване на злополуката.
Съобразен с тези критерии претендираният размер е справедлив. Също следва да се
съобрази,че застрахователният договор е бил сключен след промяната,свързана с
увеличаване на лимита на отговорност на ответника,което приема като поет от
него риск за обезщетяване при новите условия. Позовава се на съдебна практика за
присъдения размер в аналогични случаи. Не се съгласява и с възражението за
наличие на съпричиняване от страна на починалия,като твърди,че непосредствено
преди злополуката е искал да слезе от колата и е умолявал шофьора да намали
скоростта и запали светлините. Твърди също,че непосредствената причина за
смъртта на сина им е удавянето му в реката и тя е неотносима към
обстоятелството имал ли е или не поставен обезопасителен колан. Съгласява се с
възражението за началния момент на дължима лихва за забава,като коригира да се
счита от 03.04.2018г. Не се съгласява с тезата за недължимост на обезщетение на
сестрите на починалия-А. и Н. Д.. Потвърждава развитата в исковата молба теза,
че те попадат в хипотезата на ТРеш.№1/21.06.2018г.на ОСНГТК на ВКС. Счита,че не
е приложима и нормата на §96,ал.3 във вр.с ал.4 от КЗ,тъй като не е
съществувала към момента на настъпване на застрахователното събитие. Развива,че
наложеният с §96 лимит на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност” е
в противоречие с лимита на отговорност по застраховката „ГО”, определен на
основание „транспонираната” Директива 2009/103/ЕО, която определя минималните
размери на обезщетение на лице, имащо такова право по националното
законодателство. Моли да се допусне още едно лица-пряк свидетел на
злополуката,пътувала на задната седалка. Допълва и задачите на
съдебно-автотехническата експертиза.
С допълнителния
отговор от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД поддържа вече заявеното по делото. Не се съгласява с
тълкуването на нормата на чл.493а от КЗ,представено от ищците,като счита,че
обратното действие на нормата се извежда категорично от съдържанието на
публикуваните преходни и заключителни разпоредби. Счита за неоснователно и
позоваването на Директива 2009/103/ЕО, тъй като тя не възпрепятства определянето
на максимален праг на обезщетението по застраховка „ГО”. Акцентира,че
българският законодател стриктно съблюдава законодателството на ЕС и това е
една от причините КЗ да бъде изменян многократно. Доверява се на законодателя и
не приема възражението,че е приел норма,която е в противоречие с евродиректива.
Потвърждава тезата си,че нормата на чл.493а от КЗ е приложима към казуса.
Сочи,че на
06.02.2019г. дружеството е извършило плащане в полза на родителите А. и А. Р.,
като са им превели по 70 615.27лв.,от която сума главница от
65 000лв. и лихва за забава 5 615.27лв. от 03.04.2018г. до датата на
плащането(06.02.2019г.) При оспорване на този факт,моли да се допусне съдебно-счетоводна
експертиза за проверка на съответните банки и отговор били ли са заверени с
тези суми сметките на ищците. Поддържа доказателствените си искания и изразява
готовност при ангажирани от ищците нови доказателства, да изрази становище по
тях. Прилага платежните нареждания за описаните суми.
В
съдебно заседание от ищците се явяват лично А.Д.Р., А.В.Р. и А.А.Д.,а Н.А.Д. не
се явява.Всички се представляват от адв.Д.Н.-ЛАК. Поддържат исковата молба и
молят да се уважи изцяло. Подробна писмена защита представи адв.Н..
Ответникът
се представлява от юрисконсулт Ю.К., който поддържа отговора. В становището си
по същество моли да се отхвърлят исковете и се съобрази извършеното плащане по
отношение на ищците А. и А. Р.-на всеки от тях по 70 615.27лв.,от която
сума –главница 65000лв. и 5 615.27лв.-лихва от 03.04.2018г.до датата на
плащане-06.02.2019г. За ищците А. и Н. Д.
счита,че не е установено между тях и брат им М. Д. да са били налице особено
близки отношения,които съгласно ТРеш.№1/2016г. да са основание за присъждане на
претендираните с исковата молба застрахователни обезщетения. Ако се прецени,че
такива е имало,моли да се съобрази въведеният лимит на застрахователно
обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг,съгласно чл.493а,ал.2 от КЗ,в
размер на 5000лв.-съгл.§96,ал.1 от ПЗР на КЗ. Счита разпоредбата за приложима,с
оглед въведеното с §96,ал.3 от ПЗР на КЗ обратно действие на същата. Счита за
доказано и възражението за съпричиняване.Сочи,че починалият доброволно се е
качил в автомобила,като е знаел,че се управлява от лице без свидетелство за
управление на МПС.Установено е и,че М. Д. е бил без предпазен колан.Позовава се
на КМАТЕ,от която става ясно,че поставен предпазен колан би задържал тялото на
пострадалия на мястото отзад,където е бил седнал и то не би политнало на ляво
при ротацията на автомобила и нагоре при последвалите удари. Отделно-предпазният
колан би задържал главата му над водата,нахлула в автомобила. От заключението
на съдебната експертиза с описания сложен механизъм на причиняване на ПТП,
заключава че поставеният предпазен колан би изиграл своята превантивна роля за
предпазването на пострадалия.Счита,че починалият с поведението си сам се е
поставил в опасност и така е допринесъл сериозно за настъпването на вредоносния
резултат. Претендира присъждане на направените разноски, на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 от ГПК и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците.
От
представените по делото писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП и
пострадали лица № 456р-9052/13.12.2017г.на РУ на МВР-Угърчин,Постановление от
23.08.2018г.на Окръжна прокуратура-Ловеч,пост.по Преписка с № 5072/2017г.по
описа на, образувана по ДП №351/2017г.по описа на РУ на МВР-Угърчин,
Препис-извлечение от Акт за смърт,издадено въз основа на Акт за смърт с
№550/12.11.2017г.на Община Ловеч,У-ние за наследници №АО-08-41/30.11.2017г.на
Населено място с.Угърчин, У-ние за наследници №АО-10-03/28.06.2018страница от
Журнал за спешно повикване от ФСМП-Угърчин от 15.11.2017г. и Фиш за спешно
повикване за А.В.Р. ***,Амбулаторни листи №12159/13.11.2017 и №
12272/15.11.2017г. на А.В.Р., Амбулаторни листи №12160/13.11.2017г.,
№12273/13.11.2017г, №966/19.12.2017г., №967/19.12.2017г. на А.Д.Р., Амбулаторен
лист с № 9357/13.11.2017г.на А.А.Д., Амбулаторен лист с №9358/13.11.2017г.на Н.А.Д.,Уведомление
за неимуществени вреди от ищците до ответника от 27.12.2017г. и 10.07.2018г.,
Писмо с изх.№0-92-3991/03.04.2018г. и изх.№0-92-9907/25.07.2018г.на „ЗДИ-Общо
застраховане”ЕАД, У-ние за банкови сметки на ищците,Декларации по чл.82 от ГПК
на ищците, Справка от Т Роп реда на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, Удостоверения за
декларирани данни с №********** от 14.11.2018г., №********** от 14.11.2018г., с
№********** от 14.11.2018г., с №********** от 14.11.2018г.-всички на Община
Угърчин, Служебни бележки с изх. №19/14.11.2018г., изх.№191/14.11.2018г.,
изх.№192/14.11.2018г., изх. №190/14.11.2018г.-всички на Кооперация”Доверие”-с
.Лесидрен, У-ние за раждане от ***г***, У-ние за раждане от ***г***,
Уведомление за имуществени и неимуществени вреди с вх.№92-107/03.01.2018г.до
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, пълномощни, Платежно нареждане от 06.02.2019г.в
полза на А.Д.Р. за превод на сума
70615.27лв., Платежно нареждане от 06.02.2019г.в полза на А.В.Р. за
превод на сума 70615.27лв.,писма от
Окръжна прокуратура-Ловеч-вх.№1788/11.03.2019г., с вх.№2719/12.04.2019г., №3574/17.05.2019г.,
№4195/14.06.2019г., №4341/21.06.2019г., писмо от Комисия по финансов надзор на
РБългария с вх.№2404/01.04.2019г., Застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с № BG/06/116003090795 от 12.12.2016г.на
„ДЗИ”Общо застраховане”ЕАД, Фиш за спешна медицинска помощ от 09.02.2019г.,
Постановление от 10.05.2019г.на Апелативна прокуратура-Велико Търново, Досъдебно
производство с №351/2017г.по описа на РУ на МВР-Угърчин, показанията на свидетелите
– Ф. М. Н., В. Н. Н.,О. М. А.,Б.А.М., Заключенията на- Съдебно-медицинска
експертиза с вх.№2363/29.03.2019г.на в.л. д-р М.Г., Комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза на в.л. д-р М.Г. и в.л. инж.Н.К.,
Съдебна авто-техническа експертиза на в.л. инж.Н.К.,преценени по отделно и в
съвкупност,съдът приема за установено следното:
По
допустимостта.
С
определението по чл.374 от ГПК съдът прие,че исковете са предявени от и срещу
легитимирани лица,с оглед наличието на застрахователен договор и качеството им
на наследници на починалия М. А. Д.-негови родители и сестри.
С оглед цената
на предявените претенции спорът е подсъден на окръжен съд. Местната подсъдност
е избрана от ищците,с оглед местоживеенето им и мястото на настъпване на
застрахователното събитие (чл.115,ал.2 от ГПК) и ответникът не направи
възражение.
Отговорността
на ответника е ангажирана с оглед данните за наличие на сключена и валидна към
момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
покриваща отговорността на вредите, причинени със застрахования лек автомобил,управляван
от М. Д. Ч., при управление на който се твърди, че е настъпила смъртта на
наследодателя на ищците М. А. Д.. Не се спори ,че ищците са предявил
претенцията си пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.
При тези
констатации съдът намира,че искът е допустим.
По
същество.
Не
се спори,че ищците А.Д.Р. и А.В.Р. са родители на починалия М. А. Д.,а ищците А.А.Д.
и Н.А.Д. са негови сестри.
Не
се оспорва и наличието на валидна към момента на ПТП-12.11.2017г., сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ,по
отношение на лекия автомобил с марка „Рено”,модел „Меган” с ДК № ********, управляван от М. Д. Ч.,починал в същото ПТП.
Не
се оспорва и факта на заведената пред ответника Застрахователна преписка по
щета с № 4307295180000,по която на 03.01.2018г. А. и А. Д. са предявили
претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение. Не се оспорва, че с
Платежно нареждане от 06.02.2019г.
застрахователят е превел по сметката на А.Д.Р. сумата 70 615.27лв.,
с посочено основание „т.д.№85/18 ОС Ловеч щета № 4307295180000”. Идентичен
превод-като сума и основание, е извършен и по сметката на А.В.Р., на
06.02.2019г.,от застрахователя. В допълнителния отговор ответникът пояснява,че с
тази сума е преведена главница на застрахователното обезщетение от 65 000лв. и
5 615.27лв.-лихва от 03.04.2018г.до датата на плащане-06.02.2019г.
Ищците
А. и А. Р. потвърдиха факта на получаване на тези суми,но не са съгласни с така
определения размер на обезщетение,тъй като не ги удовлетворява.
Не
се спори,че молба за обезщетение са подали и А.А.Д. и Н.А.Д.,но но не е уважена
от застрахователя. С писмо с изх.№0-92-9907/25.07.2018г. „ДЗИ”Общо
застраховане”ЕАД ги уведомява,че счита молбата им за неоснователна (по преписка с № 4307295180000).
На
запитване от съда от Комисията за финансов надзор се отговори,че минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, към 12.11.2017г., за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите,за неимуществените и имуществени вреди в следствие на телесно
увреждане или смърт, е
10 000 000 лв.За всяко събитие на вреди на имущество(вещи) е
2 000 000 лв.,независимо от броя на увредените лица. (Тези размери са
били валидни до влизане в сила на изменението на КЗ от 07.12.2018г.)
Не
се оспорва и факта на проведеното наказателно производство по Преписка с №
5072/2017г.по описа на Окръжна прокуратура-Ловеч, образувана по ДП
№351/2017г.по описа на РУ на МВР-Угърчин, завършило с Постановление от
23.08.2018г.,за прекратяване на основание чл.199 и чл.243,ал.1,вр.с
чл.24,ал.1,т.4 от НПК. Постановлението не е обжалвано по реда на съдебния
контрол и е влязло в законна сила на 10.09.2018г. Установи се,че по искане на
ищците е проведено производство по чл.243,ал.10 от НПК пред Апелативна
прокуратура –Велико Търново,по което също е извършена проверка,завършила с извод,че не са налице
основания за отмяна на постановлението за прекратяване на досъдебното производство
и извършване на допълнителни действия по разследване.
При съобразяване,че
Постановлението на Окръжна Прокуратура Ловеч от 23.08.2018г. за прекратяване на наказателното производство,
няма сила на присъдено нещо по см.на чл.300 от ГПК,настоящият състав,като
разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, следва с всички позволени
по ГПК доказателствени средства, да установи налице ли са елементите на
твърдения от ищеца деликт. Нужно е да се установи кой е причинител на
непозволеното увреждане-ПТП от 12.11.2017г., противоправно ли е и виновността
на дееца /в т.см.Реш.№817/13.12.1988г.,по гр.д.№725/88г.на ІV ГО,
Опр.№183/06.03.2012г. на ВКС по т.д.№434/2011г.,I т.о./.
При липсата на
установяване на тези предпоставки със силата на присъдено нещо и при заявеното
оспорване от ответното застрахователно дружество на претенциите-вкл. и предпоставките
за ангажиране на отговорността му по исковете, съдът следва да обсъди
приложените в тази връзка доказателства.
С оглед
изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, съдът назначи
самостоятелни експертизи,за установяване на механизма на причиняване на ПТП, причината
за смъртта на М. Д. и комплексна медицинско-автотехническа за установяване на
спецификите на деянието, причинно-следствената връзка и твърденията за
съпричиняване. Съдът приема изцяло заключенията и гради изводите си на тях,като
компетентни, обстойни и обективни.
Така за установяване на механизма на
причиняване на ПТП на 12.1.2017г. съдът се позовава на съдебната авто-техническа
експертиза.
От нея се установява,че местопроизшествието
се е осъществило в землището на с.Сопот,Ловешка област, на главен път І-4,при
км. 25+250 /София-Варна/, на изхода на с.Сопот,след бензиностанция
„РОМ-ПЕТРОЛ”. Пътното платно в зоната на ПТП е равен участък,в зоната на плавен
завой с радиус R - 400м.,с добра пряка видимост в двете посоки. Пътното
платно с гладка асфалтова настилка,без
неравности,с широчина 8м.,разделено на две ленти по 4м. всяка за движение в
двете посоки. Експертът сочи,че към настъпване на ПТП пътят не е бил съвсем
сух. Хоризонталната маркировка е прекъсната линия тип М 3.Банкетите са на
нивото на пътното платно и са с ширина
2м.всеки. В зоната по посока на движение н автомобила има пътни знаци- Д 12-
„Край на населено място” , Д 25- „Изисква се винетка” и В 24- „Забранено
изпреварване на МПС с изключение на мотоциклети”. Времето е било сухо,на места
е имало мъгла.ПТП се е осъществила в тъмната част на денонощието.
За механизма на причиняване на ПТП
експертът обяснява,че при навлизане на автомобила в левия завой с висока скорост,без включени
светлини,водачът М. Ч. изгубва контрол над него и излиза на десния банкет и
затревената ивица след него. Автомобилът се занася леко със задната част около
вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка,като се насочва косо на
пътното платно,достигайки дясната канавка,в която се забива с предната дясна
част.След този силен удар се усилва въртенето му около вертикалата и прави
пълен оборот от 360 градуса. От голямата кинетична енергия продължава
транслирането му в посока на първоначалното му движение,като изпадат предна
броня и други елементи,увредени от първия удар в канавката. След това с преден
ляв край автомобилът достига до десния скат на дере,където с преден ляв край се
удря в дърво с диаметър 10см.и го отсича. От скоростта и денивелацията
автомобилът „прелетява” 14м. и пада от около 2.5м.височина,като отново с преден
ляв край се удря във второ дърво-с диаметър 25см.,намиращо се на левия скат на
дерето,като същевременно с разрушено предно окачване и изпаднало предно ляво
колело в следствие на еластичните деформации и стръмнината на ската,пада във
водата на дерето. От огледния протокол е установено,че водата е достигала до
прозорците на автомобила. Заключението на експерта за скоростта на движение на
лекия автомобил е,че е била близка до критичната за занасяне - 166-
В съдебно заседание при представяне
на заключението експертът внесе корекция в заключението,като поясни,че
водата в купето на автомобила е била до горната част на прозорците,като от
колата се е виждал само таванът. Експертът
счита,че завивайки от бензиностанцията „Ром Петрол” до мястото на
произшествието, водачът на автомобила е могъл да достигне скорост от 167км/ч.
Поясни,че критичната скорост за завоя там е близка до тази, с която е
установено, че са се движили 166-
От приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява,че непосредствената причина за смъртта на М. Д. е
асфикция, в следствие на удавяне от нахлулата в автомобила вода,при падането му
в дерето. У починалия са установени и травматични увреждания на
главата-счупване на черепна основа,субарахноидна хеморагия,контузия на мозъчно
вещество,които експертът предполага ,че са причинили загубата на съзнанието и в
последствие удавянето. Вещото лице заключава,че е налице причинно-следствена
връзка между причиненото ПТП и настъпването на смъртта на М. Д..
По делото се назначи и комплексна
съдебна медицинска и авто-техническа експертиза, с оглед направените от
ответника възражения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца- непоставяне на предпазен колан.
Експертите са установили,че лекият
автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан. М. Д. се е возел на задната
седалка в дясно и не е имал поставен предпазен колан,както и останалите возещи
се и участници в ПТП. За движението на
тялото му в автомобила под въздействие на инерционните сили експертите
описват,че при завъртането на автомобила
около вертикалната му ос и по часовниковата стрелка,в следствие на инерционните
сили тялото на Д. е политнало на ляво. След челни ляв удар на лявата част на
автомобила в десния край на канавката,то с още по-голяма сила се е насочило
напред ,наляво и същевременно нагоре към тавана,защото канавката е под нивото
на пътя. Следващите последователни два удара в две дървета са все в предната
лява част на автомобила и при тях тялото и главата са се стремели напред и
наляво, зад предна лява седалка/облегалка. Експертите допускат,че
уврежданията–счупена лява раменна кост,счупване на черепната основа (от лява
предна черепна ямка започва широка черепна пукнатина).По основата на мозъка
двустранно челно и по средата са намерени контузионни полета с тъмно морав
цвят,което експертът приема за причина
за изпадане в безсъзнание.
По отношение ролята на предпазния
колан за настъпване на уврежданията, първоначално експертите заключават,че при
конкретния механизъм на ПТП поставеният предпазен колан би задържал тялото на
пострадалия на мястото отзад в дясно,където е бил седнал и то не би политнало
наляво при ротацията на автомобила и напред и нагоре при последвалите удари. Обясняват,че
коланът е най-ефективен при фронтален/челен/ удар,тъй като предпазва тялото от
политане напред под въздействие на получените инерционни сили и при преобръщане
на автомобила, тъй като го задържа към седалката. Експертите сочат,че при
установената висока скорост на движение на автомобила при челен удар обезопасителният
колан не може да гарантира живота на пътника,тъй като има опасност от
разкъсване на вътрешни органи,но при сложния механизъм и удар в противоположната на сядането му
страна (преден ляв ъгъл), би запазило тялото му на място. Д. е бил в
безсъзнание от предишните удари,когато главата му е била във водата. Смъртта на
е настъпила в следствие на удавяне. Заключават,че предпазен колан би задържал
главата му над водата,нахлула в автомобила. Експертите развиват и тезата,че при
падане на автомобила във воден басейн предпазният колан би могъл да затрудни освобождаването
на човека,за да се предпази от висок воден стълб-какъвто в случая не е
имало,или при преобръщане на автомобила в достатъчно дълбока вода.
В съдебно заседание,при представяне
на заключението, експертите внесоха корекции в становището си за ролята на
предпазния колан. Позоваха се на Огледния протокол,в който е записано,че автомобилът
в по-голямата си част е бил потопен във водата,в който смисъл е и становището
на в.л.д-р Г.- присъствала на огледа. Коригираха отговора на въпрос 4 от експертизата,
като застанаха на позиция,че обезопасителният колан не би предпазил Д. от
травмите на главата и не би го спасил от удавяне. Обясниха, че автомобилът, в
който са се возили, е модел, при който задната част е скосена. С оглед на това
и при съобразяване на данните за високия ръст на момчето (1.85м.), предполагат,че
той още при пътуването вероятно се е возил в леко наведена напред позиция на
тялото. Обясниха, че този тип предпазни колани, макар да могат да задържат
тялото на место, не го придържат плътно на 100% към седалката, а позволяват
известно движение наляво, надясно, нагоре и напред. При този модел на
автомобила и с оглед ръста на Д., е имало малко разстояние между тавана и
главата му. Травмите по главата му са от твърд тъп предмет с по-голяма
площ,който вероятно е таванът на автомобила. В потвърждение е фактът,че няма
прорезно-прободни и разкъсно-контузни рани. Вещото лица д-р Г. заключи, че
тялото му не е стигало до предната част на автомобила в следствие на
инерционните сили. Категорична е,че при високата скорост,с която се е движел
автомобилът, дори и поставен предпазен колан не би предотвратил травмите по
главата. Експертите приемат,че в колата е навлязъл висок воден стълб,който е
изпълнил купето до горната част на прозорците. При това положение и с оглед
състоянието на безсъзнание, в което е бил Д.-т.е.без рефлекси и двигателна
дейност, експертите са категорични предпазният колан не би задържал главата му
над нахлулата вода.
Съдът приема заключенията на
съдебните експертизи като компетентни и обективни и гради изводите си на тях.
По делото са разпитани свидетели,
ангажирани от ищците. Свидетелите са двама от участниците в ПТП и близки на
семейството. При анализа на показанията им безспорно следва да се отчете
наличието на съпричастност към трагедията в живота на семейството на ищците,а
разбираемо и в техния-по отношение на двамата участвали в ПТП. Следва,обаче да
се отчете,че показанията на близките са последователни, логични и единни. Не се
откриват противоречия между тях,касаещи относими за спора факти,а също и с
останалите доказателства по делото. Затова съдът намира,че може да се позове на
тях. Пропуските и противоречията в част от обясненията на двамата участници-св.Н.
и св.Б.М., следва да се отчетат на възрастта им, на притеснението от съпреживяването
отново на злополуката- обстоятелства, които намаляват трайността на спомена им
и възпроизвеждането му пред съда. Несъответствията по съществените за спора
въпроси са преодолени с другите събрани доказателства-съдебните експертизи-за скоростта
на автомобила, за изключените светлини.
Свидетелите сочат,че М. Д. е живеел
със семейството си-с родителите и сестра си Н.. Всички са единни и категорични,
че е бил отговорен и грижовен, помагал е на родителите си и не е бил склонен
към импулсивни и необмислени прояви- св.Б.М.-„..Имаше много добро отношение към
семейството си грижеше се за тях,семейството се поддържаше,беше свястно
момче.Обаждал се е когато излиза къде отива…” Св.Ф.Н.-„.. М. не се интересуваше
много от коли и не обича да се вози..”. Св.О.А.- „..Като характер беше много
добро и спокойно момче…Той започна да си прави ремонт и боядиса своята стая
сам. Той разчиташе на родителите си,но можеше да се справи и самичък…Като са на
работа всички,той напали печката,внесе дърва,като се приберат от работа
родителите и сестра му да е топло. Имаше различни приятели,повечето бяха добри.
М. беше веселяк, шегаджия, душата на компанията. Много се занимаваше с племенниците
си. Не обичаше да ходи по кръчми и дискотеки..не е бил да ходи по кръчми и да е
скандалджия..”.
Свидетелят В.Н. обяснява,че М. често
е гостувал в семейството на сестра си А.,*** (установи се,че в същото село са
работели и останалата част от семейството-родителите и сестрата Н.). След
училище често е оставал при семейството,като е помагал и забавлявал с
племенниците си.-„..А. и брат й бяха в много добри отношения,той идваше да
гледа много децата,помагал й е,толкова добро и послушно дете на тия години не е
имало. Той все беше в дома на А., ходеше на училище и след това ходеше у
тях,децата гледа,дърва сече.Като правеше ремонт сестра му й помагаше.Като не е
на училище-М. е все там..”.
За последиците от загубата на сина
им свидетелите обясняват,че макар семейството отново да е задружно-„..не е
както беше..Ходя всяка вечер у тях и виждам тъга,плачат.А. припада няколко
пъти,изпада в безсъзнание. Преди да почине М. не е имало такива здравословни
проблеми.Почти всеки ден ходят на гробища или на катастрофата и до сега.Ходил
съм с тях,поръчаха паметник. Хората и в момента страдат много,няма веселие,няма
празници,няма нищо.Вече не ги карам да ходят на събори.Минавам почти всеки ден
покрай тях работата ми е наблизо..” –св.О.А.. Обяснява също,че „..Те са едно
добро и сплотено семейство,весело,това беше преди да стане злополуката.След
смъртта на сина им М. семейството е съвсем друго,аз почти всеки ден ходя при
тях и ги подкрепям..”
За отношенията между М. и сестра му Н.
говори св.О.А.- „..Взаимоотношенията между него и Н. са добри..Прави си тя
ремонт на нейната стая,идваха в Ловеч за латекс,взела си заплата и го пита по
телефона дали иска да вземе латекс и за неговата стая,но той не можа да си
избере какъв цвят да е и като се прибраха купиха и за него..”.
За хронологията на ПТП-то ищците
ангажираха показанията на непосредствените участници в него-единствените оцелели
от катастрофата. При отчитане на възможното притеснение от съпреживяването на
катастрофата, може да се приеме,че са се познавали. Единни са в обясненията си,
че решението да предприемат по-дълго пътуване до Ловеч,а не както първоначално
са мислели до близката бензиностанция, е било изцяло на водача на автомобила М..
Въпреки противопоставянето на М. и Ф., той не се е съобразил с настояването им
да се връщат. Отново изцяло решение на водача е било и шофирането с изключени
светлини в тъмната част на денонощието и на главен път. Установи се,че
категорично са се противопоставили и на високата скорост,с която е управлявал
автомобила, многократно са настоявали да намали и се върнат. От показанията им
може да се заключи,че като шофьор М. е бил своенравен, безотговорен и
неподготвен да управлява автомобил. Свидетелите са категорични,че никой от
пътуващите в автомобила,не е бил сложил предпазен колан. Свидетелят Ф.Н.
обяснява- „..Бяхме излезли от селото и М. караше бързо и после натискаше
спирачка.Малко преди да наближим М. му каза няма ли да спреш тук да взема
цигари и да се приберем пак,защото на приятелката ми сестра й е сама у тях.Той
му каза-не няма-отиваме в Ловеч.М. му казва е как ще отидем в Ловеч,като
малката е сама у тях,той казва- няма отиваме.М. каза няколко пъти на М. да
намали и да спре на бензиностанцията,но той каза-не-отиваме на Ловеч и отидохме
и след това стана. Когато М. кара без фарове М. не му е казвал да ги
включи,иска само да намали,защото е знаел че ще отидем само до бензиностанцията
и ще се върнем пак,обаче той не спря.Двамата не бяха пили.Не бяхме си сложили
коланите в колата..” Свидетелят Б.М.- „..Решихме с М. да вземем колата на баща
му,той намери ключовете.Той си ги беше намерил преди това,знаеше къде са.Тогава
за първи път излезе с колата..Той за първи път я подкара колата..Когато взехме М.,М.
караше бързичко. Пусна фаровете на колата,не е гасил фаровете като кара.Караше си бързичко,не е удрял спирачки.М.
му направи забележка да не кара толкова бързо,но той не послуша никого.Преди
катастрофата аз и той също не бяхме си сложили коланите..Друг път не сме
излизали с кола.Вечер се събираме в домашни условия,събирали сме се в М.,играем
на игри,гледаме филми,игри играем на компютър..М. не е правил скандали по
заведенията…М. му каза да намали,но той не послуша никой.Друг път М. не е
правил такива инициативи необмислени.Той чуваше какво му казваме да намали.
Имаше висока музика,но той ни чуваше,като му казвахме да намали..”
От представените писмени
доказателства-фишове за спешна медицинска помощ, може да се направи извод,че
след смъртта на сина й при майката А.Р. са се проявили здравословни
проблеми-остри стресови реакции,чести по проявление,водещи до припадъци и
колапс,като не са отзвучали и към момента-последният фиш за посещение на спешна
помощ е от 09.02.2019г. Непосредствено след инцидента в стресово състояние са
били и бащата и сестрите му А. и Н.-видно от представените амбулаторни листи.
При така
установената фактическа обстановка съдът
приема,че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.432,вр.с
чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД,а именно претенция на
увредени лица-родители на пострадалия М. А. Д.,починал при настъпилото на
12.11.2017г. ПТП, за присъждане на обезщетение в размер на 200 000лв. за
всеки, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им.
Претендират присъждане и на законната лихва върху дължимата сума,с начало от
изтичане на срока по чл.497,ал.1,т.2 от КЗ- 03.04.2018г.,до окончателното
изплащане на сумата. Предявени са и две претенции с правно основание чл.432,вр.с
чл.380, вр.с чл.493а,ал.4 от КЗ,вр.с §96 от ПЗР на КЗ и чл.45 от ЗЗД,а
именно претенция на увредени лица-сестри на пострадалия М. А. Д.,починал при
настъпилото на 12.11.2017г. ПТП, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000
лв. за всяка, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на брат им.
Претендират законната лихва върху дължимата сума,с начало от изтичане на срока
по чл.497,ал.1,т.2 от КЗ- 03.04.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Както се
посочи по-горе искът е предявен срещу ответника „ДЗИ”Общо застраховане”ЕАД, тъй
като към ПТП /12.11.2017г./ отговорността на водача, управлявал автомобила, е
била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател. Доказа се,че ищците са изпълнили
изискването на чл.380,вр. с 498 от КЗ и са сезирали застрахователя с писмена
застрахователна претенция, подадена от всички на 03.01.2018г. Образувани са
застрахователни преписки с №4307295180000-за родителите и №43072951800001-за
сестрите. По отношение на А. и Н. Д. застрахователят е постановил отказ да
изплати застрахователно обезщетение-уведомени са с писмо с
изх.№0-92/9907/25.07.2018г. На А. и А. Р. застрахователят е указал,че следва да
представят допълнителни доказателства за установяване на събитието и
вредите-писмо с изх.№0-92-3991/03.04.2018г. Към подаване на настоящата искова
молба все още не беше изразена категорична позиция на застрахователя. В хода на
процеса-с платежни нареждания от 06.02.2019г. застрахователят е превел и приел
за основателна претенция за главница от 65 000лв. за всеки от родителите и
5 615.27лв.-мораторна лихва от 03.04.2018г. до датата на плащането,по
правилото на чл.497 от КЗ.
На следващо място предпоставката за ангажиране на застрахователя е да се установи наличие на кумулативните
предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител-застрахован при ответника за обезщетяване на
причинените вреди,с чиято отговорност е обусловена и тази на застрахователя.
Съставът като съобрази събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, намира, че по
категоричен начин е доказано, че осъществилото се на 12.11.2017г. ПТП е настъпило
в резултат от действията на М. Д. Ч.. Заключението на съдебната авто-техническа
експертиза е категорично, че до сблъсъка се е стигнало поради действията му
като водач на л.а.”Рено Меган”. Установи се,че са неправилни, защото е допуснал
съществени нарушения на правилата за движение,които в своята съвкупност са
довели до напускане на пътното платно и реализиране на изключително тежко като
маневри и поражения произшествие. Категорично е доказано,че М. се е движел с
изключително висока скорост- 166-167
км/час, при максимално разрешена за този участък от пътното платно 90км/час. Експертите
определят скоростта като близка до критичната за осъществяване на занасяне на
автомобила. Категорично е доказано, че се е движел с изключени светлини в
тъмната част на денонощието. Доказа се,че не е имал опит и умения да управлява
колата,а в конкретния случай не е разполагал с никакви възможности да
предотврати настъпването на ПТП при достигнатата висока скорост на движение.
Идеята да излезе с колата на баща му и да предприемат пътуването до Ловеч, е
изцяло негова. Въпреки противопоставянето на спътниците му, не ги е послушал и
е продължил, самоуверено е предприемал маневри, в резултат от които не е успял
да овладее колата и е „опуснал” волана. Деянието му е противоправно, тъй като е
в нарушение на правилата за движение.
Категорично е и заключението на
експертите,че смъртта на М. Д. е в резултат на пътно-транспортното произшествие.
С оглед на това съдът приема,че е налице пряка причинно-следствена връзка между
допуснатите от М. Д. Ч. нарушения на ЗДП и причинената смърт на М. А. Д..
Разпоредбата
на чл.432 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен,да иска обезщетението от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност". При доказателствата за
наличие на валидна застраховка и сезиране на застрахователя по реда на чл.380
от КЗ, то ответното дружество дължи заплащането на застрахователно обезщетение.
На първо място се спори дали и кои
от ищците попадат в категорията на лицата, на които се дължи обезщетение и
евентуално какъв следва да е размерът му.
Както е известно с ТРеш.№ 1/2016г.от
21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,се конкретизира кръгът на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. Възприе се подход за необходимост от синхронизиране на
българското законодателство с европейското. По отношение на най-близкия кръг
увредени се запази разбирането, въведено и прилагано от години, въз основа на
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.на Пленума на ВС, за обхващане
на лицата,за които житейски е логично да се предполага,че са имали връзка с
починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В
този кръг са деца-включително и отглеждани, родители, съпруг-включително и
фактическият. По изключение право да търси обезщетение има и „..всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени..” (т.1 от ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС).
Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че
търсещият в тази хипотеза обезщетение е изградил приживе с починалия особено
близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка,
поради която със смъртта търпи продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изхождайки от мотивите на
тълкувателното решение,следва да се възприема,че в тази хипотеза попадат само
тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно
въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с
продължителни негативни емоции, поради липсата на изключително значим близък.
По
претенциите на А.Р. и А.Р..
Съдът
намира,че е доказана по основание и частично основателна по размер.
Не подлежи на
съмнение фактът,че загубата на дете, независимо от възрастта му, е тежко и
непреодолимо емоционално изживяване за родителя, с трайно и неотменимо
проявление във времето. При преценката си съдът отчита показанията на
свидетелите за създаденото от родителите А. и А. Р. сплотено и щастливо
семейство. В отношенията им се откриват специфичните за традиционното
българското семейство ценности. Установи се,че родителите са създали дълбока
емоционална обвързаност със сина им, установена е взаимна обич, морална и
материална подкрепа. М. е живеел заедно с родителите си, подкрепяли са се
взаимно,заедно са изживявали празници и делници. Възпитали са го в почит към
родителите, бил е трудолюбиво и отговорно дете, според възможностите си им е помагал
и те са разчитали на участието му в семейния живот. Внезапната му смърт има
изключително тежки последици за родителите. Загубата е необратима, съпътствана
с ежедневна мъка и коренна промяна в живота им. Родителите са загубили детето
си в възрастта на непълнолетието,когато все още е част от семейството, както с
отговорностите към него, но също и с незаменимите мигове на внимание, надежди,
очаквания, планове за бъдещето. След смъртта на сина им, макар да са се
запазили като семейство- то вече не е същото. Тежката загуба обременява живота,
ежедневието им, мислите и преживяванията им. Показателни в тази насока са
обясненията на свидетелите,че все още продължават да посещават гроба и
местопроизшествието всеки ден. Вече не ходят по събори,затворили са се и преживяват трагедията в семейството. Доказа
се,че смъртта на М. е се отразява изключително тежко в психоемоционален план на
майка му,която все още получава припадъци и преживявания, характерни за
посттравматично стресово състояние. Въпреки изминалия период от време, все още
не са отшумели и се активизират периодично тези травматични симптоми.
При изложените аргументи съдът приема,че
претенциите на родителите са доказани по основание.
При преценката
си за размера на обезщетението следва да се съобразява спецификата на вредите,
за които се присъжда. Касае се за неимуществени вреди в следствие на смъртта на
дете,които по принцип са неоценими.Тези вреди ще имат дълго във времето и
непреодолимо въздействие върху пострадалия.Това им проявление освен към момента
на увреждането и трайно за в бъдеще,съдът
съобразява при преценката си за конкретния размер на обезщетение /в
т.см.Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№355/2009г.,І ТО,
Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№622/2009г./.
На
следващо място следва да се съобрази,че критерият за справедливост, заложен в нормата
на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от съществуващата икономическа
конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от
развитието му. Затова при определяне размера на полагащото се обезщетение освен
посочените по-горе морални измерения на болката на пострадалите, следва да се
отчитат и конкретните икономически условия към настъпването на катастрофата.
Стойностният израз на тази фактори са актуалните към момента на настъпване на
събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и константната
съдебната практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г.,
I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по
т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на
ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II
ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г.
по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните
лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи. Затова и съдът изиска справка от Комисията
за финансов надзор, от която стана ясно,че към 12.11.2017г., застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите” се е сключвала при минимални
застрахователни суми за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите,за
неимуществените и имуществени вреди в следствие на телесно увреждане или
смърт, от 10 000 000 лв. За
всяко събитие на вреди на имущество(вещи) е 2 000 000 лв.,независимо
от броя на увредените лица. (Тези размери са били валидни до влизане в сила на
изменението на КЗ от 07.12.2018г.)
При така
установените обстоятелства съдът приема,че обезщетението за претърпените от
родителите неимуществените вреди от загубата на детето им в катастрофата на 12.11.2017г., следва да е в размер на 185 000лв. за
всеки от тях.
Ответникът
възрази за наличие на съпричиняване от страна на починалия, за настъпване на
смъртта му.Твърдението е,че че е имал съществен принос за настъпване на
вредите ,тъй като сам се е поставил в риск,като се е съгласил да пътува в
автомобил, управляван от неправоспособен и непълнолетен водач. Твърди също,че е
допринесъл за вредоносния резултат и поради факта,че е бил без обезопасителен
колан към момента на настъпване на ПТП.
Съдът намира първото възражение за частично
основателно. Действително-от показанията на свидетелите-приятели на М. се
потвърди, че са се познавали,знаели са,че М. Ч. не е правоспособен водач,че
няма опит с шофирането,дори говорят,че това е един от малкото пъти,в които подкарва кола,но въпреки това са се качили да
се „..повозят..”. Или-налице е самоволно поставяне в риск на починалия. В
случая,обаче,следва да се отчете и обстоятелството,че се касае за непълнолетен
младеж,при която възраст прагът на разумно отчитане и реално осъзнаване на
възможните последици,е силно занижен в сравнение с възрастен.Също следва да се
отчете и споделеното от свидетелите-участници в ПТП,че веднага след като е
видял,че Ч. шофира с висока скорост, без светлини, М. е възразил,многократно е
настоявал да намали и да се връщат в селото,както предварително са знаели и с
каквато нагласа за кратко пътуване- само до бензиностанцията,са се качили в
колата той и приятелката му св.Н.. На практика се установява,че са били
подведени от Ч. и въпреки противяването им не са имали възможност да слязат от
колата поради своеволието и безотговорността на шофьора. Свидетелите
потвърдиха,че М. не е бил лековерен и склонен към авантюристични прояви. Макар
да се е интересувал от коли (св.О.А.) не е шофирал,не е впечатлявал от високи
скорости и подобни демонстрации на авторитет,за което говори и
противопоставянето му при безрасъдното шофиране на Ч.. С оглед на изложеното съдът приема,че има известна
степен на съпричиняване от страна на пострадалия,но тя е незначителна и следва
да се определи до границата на 10% съпричиняване.
Другото
възражение за съпричиняване е за липсата на поставен предпазен колан.
При преценката
на ролята на обезопасителния колан по принцип и в случая съдът се позовава на
изготвената комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза и на
констатациите на изготвения в досъдебното производство Огледен протокол (л.21-23
от т.1). От Огледния протокол се установява и съдът приема, че е надлежно
удостоверен този факт,с оглед доказателствената сила на така изготвения
документ, че след установяването на колата в реката, е навлязла вода, която по
интензитета си се определя като „висок воден стълб”,тъй като е изпълнила до
тавана на купето. На следващо място при представянето на съдебната експертиза
вещите лица коригираха заключението си за ролята на колата, преценявайки този
факт, съпоставяйки го и с високата скорост на движение,непосредствено преди
настъпване на ПТП. Заявиха,че дори и да е имал поставен обезопасителен
колан,който да придържа тялото към седалката, с оглед модела на
автомобила,който е скосен отзад (където се е возил починалият) и при
съобразяване високия му ръст-1.85м.,то още при пътуването, М. е бил в леко
приведена позиция в автомобила. Също така се установи, че поставеният обезопасителен
колан не изключва леки движения на тялото в посока надясно, наляво, нагоре и
напред, за разлика от коланите в състезателните автомобили, където е плътно прикрепен
със специфичен вид колани. Така, при съобразяване на високата скорост,с която
автомобилът е излязъл от платното, интензитета на деформациите върху автомобила
в следствие на движението и „прелитането” му преди да се установи в реката,
съдът приема,че дори и поставеният обезопасителен колан не би могъл да
предотврати смъртта на Д.. При наличието на изпълнено догоре с вода купе и
състояние на безсъзнание-без възможност за двигателна активност, удавянето е
могло да настъпи както с,така и без да е бил поставен обезопасителен колан.
Съдът приема,че коланът също не би предотвратил и травмите на глава и съответно
да предотврати изпадането в безсъзнание,тъй като те са причинени от удар в
тавана на колата, а не от свободното движение на тялото в купето под
въздействието на инерционните сили-както описват експертите-при удар в ляво с
движение в тази посока.
По изложените
съображения съдът приема,че липсата на поставен обезопасителен колан не е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на М. Д. и
възражението в тази насока е неоснователно.
При тези
констатации от общо определеното обезщетение от 185 000лв.,следва да се
приспадне стойността,равняваща се на 10%,а именно 18 500лв.,като остатъкът е 166 500лв.
От тази сума следва да се приспадне вече изплатеното от застрахователя
обезщетение от 65 000лв.,при което дължима от застрахователя остава сумата
101 500лв.за всеки родител. Искът до пълния претендиран размер от 200 000лв., като неоснователен и
недоказан,следва да се отхвърли. Към тази сума следва да се присъди и лихва за
забава на основание чл.496,ал.1,вр.с чл.497 и чл.380 от КЗ, от датата на
изтичане на срока за произнасяне на застрахователя,а именно от 03.04.2018г.до
окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията на А.Д. и Н.Д..
Както се
посочи по-горе материално-правната легитимация на лицата,на които следва да се
признае право на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ, се определя от
обосноваването и доказване на създадена с починалия „трайна и дълбока емоционална
връзка..”, заради която от смъртта му търпи продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение
е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи болки и
страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг (тези по
ал.3). Степента на родство в тази хипотеза не е определяща за преценката и не
обуславя основателността на иска. Разликата във възрастта също не е съществен
критерий. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като отсъствието й
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съдът,като
съобрази ангажираните от ищците доказателства, намира, че макар да се доказа
несъмнено,че като сестри на починалия, са били привързани към него и са си
помагали, то връзката им не е надхвърлила традиционните
и общоприети добри взаимоотношения между тази категория роднини. Свидетелите
говорят за прояви на подкрепа помежду им, за помощта на М. Д. в семейството на А.Д.,
за ответната ангажираност и съпричастност на сестрите към нуждите на брат им,но
това не обосновава, по категоричен и убедителен начин,че връзката им е била
„специална” до степен да се е приближава по интензитет до отношенията с
родителите. Представиха се свидетелства за помощта на М. към новото семейство
на А.Д.-в ежедневието и грижите за племенниците,което не може да се определи
като изключение от типичните отношения по-голяма сестра и малък брат. По
отношение на Н.Д. се ангажираха единствено свидетелство за помощта й към М. при
ремонта на стаята му. Съдът не поставя под съмнение изградената близост между
брат и сестри, но в случая, за да се обоснове наличие на изключение и
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, е нужно да се ангажират категорични
и убедителни доказателства за проявленията на тази близост. Освен на
емоционално ниво, близостта може да има проявления и в очакване за материална
подкрепа в бъдеще,очаквани лични грижи и внимание, каквото тук не се доказа.
Поради това съдът,без да поставя под съмнение преживените от сестрите морални
болки и страдания от загубата на малкия им брат, намира,че не са доказали при
условията на пълно и главно доказване интензивно присъствие на всеки от тях в
живота на другия, от внезапното прекъсване на което да са налице предпоставките
за присъждане на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ.
Затова исковете
на А.Д. и Н.Д. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По изложените
съображения „ДЗИ”Общо застраховане”ЕАД следва да се осъди да заплати на
основание
чл.432,вр.с чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, на А.Д.Р. и на А.В.Р.,по 101 500лв., ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от 03.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата,като допълнение към вече определеното и изплатено с банков
превод от 06.02.2019г.,по Щета с №4307295180000, обезщетение
за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им М. А.
Д.-настъпила в ПТП на 12.11.2017г.,причинена
при управление на автомобил с марка „Рено”,модел „Меган” с ДК № ********,по
отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно
дружество. Исковете на А.Д.Р. и на А.В.Р. до пълния им претендиран тук размер от 200 000
лева за всеки, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. Като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и предявените от А.А.Д. и Н.А.Д.
с правно основание чл.432,вр.с чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.4 от КЗ и чл.45
от ЗЗД срещу „ДЗИ”Общо застраховане”ЕАД.
По
разноските.
При този изход
на спора и обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на държавна
такса и разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер
на претенциите следва да се заплати от осъдения ответник. Така при общ размер
на уважени претенции от 203 000 лв., то
дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 8 120 лв. Ответникът следва да
възстанови на ОС-Ловеч и направените разходи за съдебни експертизи- общо 400лв. Сумите следва да се
внесат по сметката на Окръжен съд Ловеч след влизане на решението в сила.
Разноските на
страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от
иска.
Установява
се,че правната помощ и съдействие към ищците от адв.Н. е указана при условията
на чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от ЗА. Затова съдът следва да му определи
възнаграждение при съобразяване на Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед частичното уважаване на
претенциите на родителите и по правилото на чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата, при
отчитане и на извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност
на делото, следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 7120лв. (3560лв.х2),
който представлява минималния предвиден. С оглед пълното отхвърляне на исковете
на А.Д. и Н.Д. за това представителство не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение. При присъждане на възнаграждение за указана по реда на чл.38 от
ЗА правна помощ не предвидено изключение от общия принцип на съразмерност
,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се остави
без уважение,при съобразяване,че определеният размер е предвиденият минимален
съгласно Наредба №1/2004г.на ВАС.
С оглед изхода
на спора и ответникът има право на възстановяване на направените
разноски,съразмерно с отхвърлената част от иска. Представен е списък,с който се
претендират направени разходи за съдебна експертиза-200лв.,10лв.депозит за
свидетел,за които са представени доказателства за реалното им
извършване.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78,ал.8
от ГПК. Съдът намира,че искането е основателно при съобразяване на
чл.25,ал.3,вр.с ал.1 от Наредба за правната помощ и чл.78,ал.8 от ГПК, възнаграждението
следва да се определи в размер на 450лв. Така и съразмерно с отхвърлената част
от исковете дължимите на възстановяване на ответника разноски са в размер на
396 лева.,които ищците следва да му заплатят.
По изложените
съображения Окръжен съд Ловеч
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ”ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от К. Ч. и Б. В.-изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.Р. с ЕГН ********** ***, на основание чл.432,вр.с
чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, сумата 101 500 (сто
и една хиляди и петстотин лева), ведно със законната лихва върху тази сума
с начало от 03.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
допълнение към вече определеното и изплатено с банков превод от 06.02.2019г.,
по Щета с №4307295180000, обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди от смъртта на сина му М. А. Д.-настъпила в ПТП на 12.11.2017г.,причинена при
управление на автомобил с марка „Рено”,модел „Меган” с ДК № ********,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с „ДЗИ”Общо
застраховане”ЕАД, а иска до пълния
претендиран размер от 200 000лв.,като неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ”ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от К. Ч. и Б. В.-изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.В.Р. с ЕГН ********** ***, на основание чл.432,вр.с
чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, сумата 101 500
(сто и една хиляди и петстотин лева), ведно със законната лихва върху тази
сума с начало от 03.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата,като
допълнение към вече определеното и изплатено с банков превод от 06.02.2019г.,
по Щета с №4307295180000, обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. Д.-настъпила в ПТП на 12.11.2017г., причинена при
управление на автомобил с марка „Рено”,модел „Меган” с ДК № ********,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с „ДЗИ”Общо
застраховане”ЕАД, а иска до пълния
претендиран размер от 200 000лв.,като неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.А.Д. с ЕГН **********,*** и на Н.А.Д. с ЕГН ********** ***, срещу „ДЗИ”ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В.-изпълнителни директори,
за заплащане на основание чл.432,вр.с чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.4 от КЗ и
чл.45 от ЗЗД, на обезщетение от по 100 000 (сто хиляди лева) на всяка,ведно
със законната лихва от 03.04.2018г. до окончателното изплащане, за претърпените от всяка неимуществени вреди от смъртта на брат им М. А. Д.-настъпила в ПТП на 12.11.2017г., причинена при
управление на автомобил с марка „Рено”,модел „Меган” с ДК № ********,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с „ДЗИ”Общо
застраховане”ЕАД, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „ДЗИ”ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД
с ЕИК *********,с горните данни,
ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата е чл.78,ал.1 от ГПК, на
адвокат Д.Д.Н.-ЛАК,с ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 7 120
(седем хиляди сто и двайсет) лева, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ”ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,с
горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата е чл.78,ал.1 от ГПК, на ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ държавната
такса в размер на 8 120 (осем хиляди сто и двайсет) лева. и 400 (четиристотин) лева- направени разходи за
съдебни експертизи,по правилото на
чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.Р. с ЕГН **********, А.В.Р. с ЕГН **********, А.А.Д.
с ЕГН ********** и на Н.А.Д. с ЕГН **********, да заплатят на „ДЗИ”ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,с горните данни, разноски
по съразмерност с отхвърлената част от исковете,в общ размер на 396 (триста
деветдесет и шест)лева.
Решението може
да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: