Р Е Ш Е Н И Е
№
3386/16.11.2009г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ СЪСТАВ, вещно
отделение, на 16 октомври 2009г., в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при участието на секретар Т. К. разгледа докладваното от
съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 7769
по описа за 2007г.
Предявен е иск с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.
В исковата си молба ищците К.Х.С., К.Д.П., Х.В.П. и Д.В.П.
твърдят, че с Решение № 852/16.01.2002г. на ОСЗГ – Варна в качеството на наследници на В.
С.А.е признато правото им на собственост върху лозе с площ от 1,699 дка,
находящо се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна, кв.
“Виница”, местност “Банала”, съставляващ имот № 2506 по КП „Ален мак”, включващ
части от имоти с пл. №№173,174,175,176,177,186 и 226. Правния интерес от
настоящото производство ищците обосновават със записването на ответниците като собственици на реална част с площ от 333
кв.м. от имот пл. № 175 по КП „Ален мак”, който съгласно твърдението попада в
границите на признатия им за възстановяване имот. Релевира се, че ответниците
не са придобили право на собственост върху процесния имот, тъй като не са били
налице изискуемите от закона предпоставки за трансформиране правото на ползване
в право на собственост в полза на техните праводатели, вследствие на което
последващите сделки не са породили вещноправен ефект. Отправеното до съда
искане е да бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответниците Е.Г.
Л. и З.М.А. не са собственици на реална част с площ от 333 кв.м. от имот пл. №
175 по КП „Ален мак”, при граници: имот №ПИ 176, 174, 2961, 2863, 185, 186 и
останалата част от ПИ 175. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът Е.Г. Л., чрез проц. представител, оспорва
иска, като твърди, че не е надлежна пасивно-легитимирана
страна по така предявения иск, тъй като не е ползвател, а е придобил имота чрез
възмездна правна сделка, а в евентуалност по давност чрез осъществявано
добросъвестно владение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за
установено от фактическа страна следното:
С
Решение № 852/16.01.2002г. на ОСЗГ – Варна /лист 3/ е признато правото на
собственост на наследниците на В. С.А.в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху лозе с площ от 1,699 дка, находящо се в терен по параграф
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна, кв. “Виница”, местност “Банала”,
съставляващ имот № 2506 по КП „Ален мак”, включващ части от имоти с пл.
№№173,174,175,176,177,186 и 226.
От
представените удостоверения за наследници от 07.03.2007г., издадени от община
Варна, район „Приморски” /листи 5 - 9/ се установява, че ищците са наследници
по закон на В. С.А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 29.01.1980г.
Представено
е по делото удостоверение №1573 от ДЗС „Дим. Кондов” от 10.07.1966г., видно от
което на осн. 21 ПМС на И.М.С.е предоставено 1 дка празно място в землището на
с. „Виница”, м. „Банала чешма”, при граници Н.Й., Й.П. и гора. Представен и е
част от списък, в който И.М.С.е вписан под №17 и срещу името е отбелязано
„Банали чешме”, Виница, като върху списъка е вписано от служителя на община
Варна, заверил копието, че този лист е част от списък на ДЗС „Д. Кондов” по
протокол №1243/22.09.1993г., като листът е единствен от този списък. Представено
е също разрешение за строеж №231 от 28.08.1990г., издадено на И.М.С.за
изграждане на сезонна постройка в м. „Ален мак”. Представен е и оценителен
протокол от 22.09.1993г., издаден на И.М.С.за имота по удостоверение №1573 от
10.07.1966г. в м. „Банала чешма” и платежни нареждания, удостоверяващи
извършени плащания от И.М.С.към кметство „Одесос” на 35000 лв. от май и юни
1994г. и удостоверение за извършеното плащане от община Варна, кметство
„Чайка”.
Представен
е по делото нот. акт за собственост на недвижим имот №73, том ХХІV, дело
11244/1994г., по силата на който И.М.С.е признат за собственик на следния
недвижим имот: място за земеделско ползване в м. „Банала чешма” с площ от
600/720 кв.м. ид.части при граници: М.К., Н.Б., И.Я., път и гора. От
удостоверение за наследници от 05.05.1999г. е видно, че И.М.С.е починал на
06.02.1998г. и е оставил като наследник К.И.И..
Представен
е по делото нот. акт № 78, том ІІІ, рег №9351, дело № 572/2001г. /лист 44/, в
който е обективирана сделка за замяна между К.И.И.и Е.Г. Л. на недвижим имот –
600 кв.м. ид.части от място, цялото с площ по нот. акт от 720 кв.м., а по скица
с площ от 770 кв.м., находящо се в гр. Варна, в землището на кв. „Виница”, в м.
„Банала чешма”, представляващо неурегулиран поземлен имот №175 по КП на
местността, заедно с построената в него сезонна постройка със застроена площ от
35 кв.м., при граници на цялото място: ПИ №175, 176, 1771, 177, 185 и 186.
В
нот. акт №155, том ІІІ, рег. №4970, дело 325 от 2007г. е обективирана сделка за
покупко-продажба, с която Е.Г. Л. продава на З.М.А. *** в землището на гр.
Варна, съставляващо ПИ №186 по плана на „Ален мак”, район „Приморски”, целия с
площ от 588 кв.м., при граници на целия имот: път, ПИ №№187, 174, 175, 185 и дере.
От заключението на вещото лице по допуснатите и приети от
съда СТЕ /л.53 – 54 и л.129 - 130/, кредитирани отчасти от съда, се установява,
че процесният имот пл. №175 по КП „Ален мак” попада с площ от 503 кв.м.
в границите на признатия за възстановяване на ищците имот с решение №852/16.01.2002г.,
като изводите са направени въз основа на ПКП на м. „Ален мак”; установява се
още, че имота по исковата молба е идентичен с имота по нот. акт за замяна
№78/2001г. в частта от 503 кв.м. Установява се също, че в процесния имот,
намиращ се в СО „Ален мак” е изграден приземен етаж със застроена площ от около
29 кв.м. с основи от бутобетон и тухлени стени, състоящ се от три помещения, на
ниво изпълнен груб строеж, без настилки в помещенията, без външна и вътрешни
мазилки, без дограма и ВиК и ел. инсталации; по КП от 1989 – 1990г. имотът е
записан на И.М.С., като при съпоставяне на съседите, вписани в разписния лист и
тези по нот. акт №73/1994г. се установява съвпадение на двама съседи,
вследствие на което се дава заключение за идентичност; Установява се, че по КП
от 1990г. в имота има нанесена постройка с означение МЖ и ПЖ в южния край, а
сега съществуващата на място сграда в груб строеж е в северния край н имота.
По искане на ответната страна са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на двама свидетели Д.
И.Р.и М.Ч.М.за доказване на факта на съществуване на постройка в имота към
1991г., чийто
показания съдът кредитира в частта, в която се основават на
непосредствени впечатления и не противоречат
на
останалите доказателства по делото. От показанията на св. се
установява, че познават И.С.като съсед по място, намиращо се зад хотел
„Детелина, където С.е построил около 1989 – 1990г. къщичка от сглобяеми панели
върху бетонова основа, покрита с ламаринен покрив и състояща се от три
помещения – кухня и два стаи, водоснабдена и електрифицирана, която е била
съборена след 2000г. или 2002г., когато имотът е бил купен от друг собственик.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по
същество. Съобразно редакцията на
ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на Решение № 852/16.01.2002г. на ПК
– Варна за завършване на фактическия състав на реституционната процедура е
необходимо да е налице издадена заповед от кмета на община Варна по реда на §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента на предявяване на иска такава в
полза на наследниците на В. С.А.няма, поради което единствената възможност за
защита на ищците е предявяване на отрицателен установителен иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право
е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а
ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.
В настоящото производство не се установи идентичност между притежавания от
наследодателя на ищците недвижим имот преди отнемането му с процесния имот. Съдът
не кредитира първоначалната СТЕ в частта й досежно установената идентичност
между реституирания имот и претендирания от ищците в настоящото производство,
тъй като изводите на вещото лице са базирани единствено върху плана на старите
имотни граници и комбинирания план на местността, които са част от помощния
план по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и са изработени след приемането на ЗСПЗЗ и по
своето предназначение служат за възстановяване на собствеността, а не
представляват действал план преди или към момента на коопериране на земята.
Въпреки това твърденията за идентичност на процесния с реституирания имот е
достатъчно да обуслови допустимост на предявения иск, поради което същият
следва да бъде разгледан по същество.
Ответникът Е. Л. се легитимира като собственик на 600
кв.м. ид.части от процесния имот, целия с площ от 720 кв.м. по силата на
извършената сделка за замяна, обективирана в нот. акт №78 от 2001г., с която правото на
собственост върху процесния имот е прехвърлено в негова полза от К.И.И.,
придобила имота по наследствено правоприемство от И.М.С..
При
направеното оспорване от страна на ищците на правата на прехвърлителите по
сделката в тежест на ответника е да установи, че са налице предпоставките на §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия вече ползвател /§
4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие собствеността
върху земята, а именно: да му е предоставено право на ползване върху процесния
имот с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е построил сграда върху земята до
01.03.1991 г. и да е заплатил същата на собственика чрез общината в тримесечен
срок от влизане в сила на оценката.
Постановление
№ 21/63г. на МС е сред актовете, изброени в пар.63 от ПЗР на ПМС 456/11.12.97г.
за ЗИДППЗСПЗЗ- ДВ, бр.122/97 г., към които пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ препраща. От удостоверение № 1573/10.10.1966г.,
издадено от ДЗС „Д.Кондов” се установява, че на И.А.М.е
предоставено право на ползване върху 1 дка земя, находяща се в
землището на с. Виница в местността "Банала
чешме"
по силата на решение на ИК на ОНС
от същата дата. От представения по
делото част
от списък е видно, че И.М.С.е вписан под №17 и
срещу името е отбелязано „Банали чешме”, Виница.
Върху
списъка е вписано от служителя на община Варна, заверил копието, че този лист е
част от списък на ДЗС „Д. Кондов” по протокол №1243/22.09.1993г., като листът е
единствен от този списък, което удостоверяване съдът счита за редовно като
извършено от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност, поради което
следва да се приеме, че е налице редовно учредено право на ползване по
отношение на процесния имот, още повече, че същото кореспондира по безспорен
начин с останалите представени по делото доказателства.
От
събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания безспорно се
установи, че в процесния имот е съществувала сграда преди 01.03.1991 г. Законът е
посочил само крайния момент, до който е следвало да е била изградена сградата. Достатъчно е
само изграждане на постройка до 1.03.1991 г., която да отговаря на критериите
за сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за да възникне възможност за
ползвателя или наследниците му да заплатят на
досегашния собственик на земята нейната стойност и да придобие правото на
собственост върху нея. Видно от показанията на разпитаните свидетели, които се
потвърждават и от отразяването в КП, изготвен 1989г. – 1990г., към 1991 година
в имота е съществувала постройка, която е била пригодена за сезонно ползване и
трайно прикрепена към земята, отговаря изцяло на изискванията на закона, за да
бъде определена като сграда. От заключенията по основната и тройна СТЕ се
установява и идентичността на предоставения за ползване на И.М.С.имот. Земята е
била заплатена от бившия ползвател съгласно представения оценителен
протокол, като от представените вносни бележки и удостоверение се
установява, че наследодателят на ответниците е заплатил процесния имот по
предвидения законов ред на собственика чрез общината.
От гореизложеното се установява, че по отношение на
ползвателя Н.Т.е осъществен фактическия състав на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
правото на ползване се е трансформирало в право на собственост върху 600 кв.м.
ид.ч. от целия имот пл. №175, за
колкото е позволявала да бъдат придобити нормата на пар.4з от ПЗР на ЗСПЗЗ,
което впоследствие, по силата на извършената сделка за замяна е валидно
прехвърлено в полза на ответника Е. Л..
Предвид
на горното съдът приема, че ответникът е доказал в рамките на настоящия процес
правото си на собственост по отношение на частта от 600 кв.м. ид.части от цялата площ на имот пл. №175 от 720
кв.м., поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По
отношение правата на ответницата З.М.А. по делото от ищците е представен нот.
акт №155 от 2007г., видно от който се прехвърля ПИ №186 по плана на „Ален мак”, район „Приморски”, целия с
площ от 588 кв.м., при граници на целия имот: път, ПИ №№187, 174, 175, 185 и
дере, тоест имот, различен от процесния №175. Като основание за издаването на нот. акт №155 от 2007г. е вписан нот.акт
№150/2002г., различен от горепосочения нот. акт №78 от 2001г., а от посочените
граници на процесния имот се установява, че придобития от З.А. ПИ №186 е
съседен на процесния имот. Цитираният нот. акт е представен от ищците във
връзка с искането за конституиране на З.А. като ответник наред с първоначалния,
поради което следва да се приеме, че за
ищците липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на ответницата
поради липсата на твърдение за притежавани от нея права върху процесния имот и производството в тази част следва да
се прекрати.
Поискано е присъждане
на разноски от ответника Е. Л.. Предвид изхода от спора на последния следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. депозит по назначена СТЕ. Разноски
за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани поради липсата на
представено по делото доказателство за заплатени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Х.С., ЕГН **********,***,
К.Д.П.,
ЕГН **********,***, Х.В.П., ЕГН **********,*** и Д.В.П., ЕГН **********,***, срещу Е.Г. Л., ЕГН ********** ***,
за приемане на установено, че Е.Г.
Л.,
ЕГН ********** ***, не е собственик
на реална част с площ от 333 кв.м. от имот пл. № 175 по КП
„Ален мак”, при граници: имот №ПИ 176, 174, 2961, 2863, 185, 186 и останалата
част от ПИ 175, както е оцветена в жълт цвят на скицата на л.54 от делото,
която, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
иска, предявен от К.Х.С.,
ЕГН **********,***, К.Д.П., ЕГН **********,***, Х.В.П., ЕГН **********,*** и Д.В.П.,
ЕГН **********,***,
срещу З.М.А., ЕГН ********** ***,
за приемане на установено, че З.М.А., ЕГН ********** ***,
не е собственик на реална
част с площ от 333 кв.м. от имот пл. № 175 по КП „Ален мак”, при граници: имот
№ПИ 176, 174, 2961, 2863, 185, 186 и останалата част от ПИ 175, като
недопустимо.
ОСЪЖДА
К.Х.С., ЕГН **********,***, К.Д.П., ЕГН **********,***,
Х.В.П., ЕГН **********,*** и Д.В.П., ЕГН **********,***, да заплатят на Е.Г.
Л.,
ЕГН ********** ***, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото, на осн. чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд
- Варна.
В
прекратителната си част решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: