РЕШЕНИЕ
№680 гр.
Пловдив 09.04.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, ХХV
състав в публично заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3783 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124,
ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).
Образувано е по жалба на Тодор В.В., ЕГН **********, с адрес *** /адвокатска кантора Печеви/ против Заповед № ЦУ-1617/29.10.2019г. на
Изпълнителен директор на НАП, с
която на Тодор В. е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг“
за срок от 1 /една/ година за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/.
С жалбата се иска отмяна на заповедта
като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон. Основните твърдения
на жалбоподателя в тази връзка са, че административно наказващият орган не е
спазил сроковете по чл.94 ал.1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание,
което води до погасяване на правото такова да бъде наложено. На следващо място
си сочи, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни реквизити. Претендира
разноски.
Ответникът
– Изпълнителен директор на НАП гр.София, редовно призован, чрез юрк.Т. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът,като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства и приложената административна преписка,намери за установено
следното:
За допустимостта :
Оспорената заповед е връчена на адресата
на 13.11.2019 г., а жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 27.11.2019
г. Следователно, същата е подадена в
рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.149,
ал.1 АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
От фактическа страна се
установява, че на 24.06.2019г. В.Н.– Директор на ТД на НАП Пловдив е изготвил
докладна записка с изх. № 05-30/24.06.2019г., адресирана до Директор дирекция „Управление
на човешките ресурси“ /УЧР/ ЦУ на НАП, получена на 02.07.2019г., относно
предложение за стартиране на дисциплинарно производство във връзка с допуснати
нарушения от органи по приходите в дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“ в ТД на
НАП Пловдив при движението на образувани АНП.
На 12.08.2019г., във връзка
с докладната записка директорът на дирекция „УЧР“ ЦУ на НАП е изпратил
становище с № 24-15-681#3/12.08.2019г. до изпълнителния директор на НАП. В становището е
направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу
служителя Т.В. – старши инспектор по приходите, сектор „Проверки“, дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, за: неспазване на организацията на работа в НАП,
част от която са „Организационни правила за администриране на процеса по
движение на административнонаказателните преписки и
заповедите за запечатване на обекти и тяхното отразяване в Регистър за движение
на АНП“; извършено нарушение на нормата на чл.43 ал.5 от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/; неспазване на принципите на
работа, залегнали в чл.2 ал.4 и чл.6 ал.1 от Кодекса за поведението на
служителите в държавната администрация.
Със Заповед № ЗЦУ-1213/14.08.2019г.,
на основание чл.96 ал.1 от Закон за държавния служител е възложено на Дисциплинарен
съвет, назначен със Заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018г., да образува дисциплинарно
дело срещу държавния служител Т.В. – старши инспектор по приходите, сектор
„Проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив. Указано е Дисциплинареният съвет да разгледа дисциплинарното дело и
да представи на изпълнителния директор на НАП свое решение.
След запознаване с
материалите по дисциплинарното дело, допълнително представените данни и след
проведени заседания на 29.08.2019г. и 30.09.2019г. дисциплинарният съвет със
свое Решение №РЦУ-140/04.10.2019г., на осн. чл.96
ал.3 от ЗДСл е дал предложение за налагане на дисциплинарно наказание
„понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“ на основание чл.90 ал.1 т.4 от
ЗДСл на държавния служител Т.В. – старши инспектор по приходите, сектор
„Проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив. С Решението е направено и
предложение по време на предстоящото изслушване на държавния служител, да
присъства и негов ръководител.
Съгласно чл.93 ал.1 от ЗДСл държавният
служител е изслушан на 14.10.2019г. от изпълнителния директор на НАП, в
качеството му на дисциплинарно наказващ орган. Тодор В. е поканен да представи
писмени обяснение до 17.10.2019г. В указания срок такива не са постъпили.
Със Заповед №
ЗЦУ-1617/29.10.2019г. на изпълнителния директор на НАП, на Т.В. е наложено
дисциплинарно наказание „понижаване в по-долен ранг за срок от 1 година“. В
мотивите на заповедта е прието, че е налице извършено дисциплинарно нарушение
от страна на лицето по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/. – „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“.
Прието е, че с действията си
Т.В. – старши инспектор по приходите, сектор „Проверки“, дирекция „Контрол“ в
ТД на НАП Пловдив не е спазил организацията на работа в НАП, част от която са
„Организационни правила за администриране на процеса по движение на административнонаказателните преписки и заповедите за
запечатване на обекти и тяхното отразяване в Регистър за движение на АНП“;
извършил е нарушение на нормата на чл.43 ал.5 от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/; не е спазил принципите на работа, залегнали в
чл.2 ал.4 и чл.6 ал.1 от Кодекса за поведението на служителите в държавната
администрация.
В хода на съдебното
производство бяха събрани гласни доказателствени средства относно факта на
извършване на нарушението. Свидетелят П.П.Т. заявява в показанията си, че не познава Т.В.. Сочи, че
той е собственик на фирма „Арбус“ ЕООД. Твърди, че
през лятото на 2018 г. на него лично не са връчвани актове в НАП, като е
възможно да са били връчени на упълномощени лица, един от които е Пламен Т., но
не знае дали на него такива са му връчвани.
Свидетелката И.А.Ч. заявява,
че с Т.В. са колеги и с него връчват много актове, поради което не помни кои
точно са връчвали лятото на 2018г. По отношение правилата
за движение на административнонаказателните
преписки сочи, че след като се връчат
актовете, актосъставителят ги взима. Три дни, след
изтичане на законовия срок, в който могат да бъдат обжалвани се предават в
деловодството с опис. Там се слага входящ номер и отиват при юристите.
Движението на актовете е по канален ред. Актосъставителят
вкарва актовете в уеб базата, където се отразява и факта на връчване на акта. Актосъставителят вписва всичко, както и дата на връчване.
Датата, която е изписана в разписката на АУАН като дата на връчване се отразява
в уеб базата на електронния регистър, но самият факт на подписване на лицето,
по отношение на което е издаден АУАН не се отразява по никакъв начин на
електронния носител.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
които представляват основание за отмяната ѝ, а и при липса на яснота
относно фактите,въз основа на които е прието извършването на вмененото
дисциплинарно нарушение.
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
По въпроса за валидността на
оспорената заповед, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗДСл., дисциплинарните наказания се налагат от органа
по назначаването. В случая, орган по назначаването е изпълнителния директор на НАП
и именно той е наложил процесното дисциплинарно
наказание.
При извършване на проверка
за спазването на разпоредбата на чл. 94, ал.1 от ЗДСл., съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, касаещо неспазване
на преклузивния срок
по чл. 94, ал.1 от ЗДСл.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от
ЗДСл., дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.”,
като с изтичането на този срок се погасява дадената от законодателя възможност
за виновно неизпълнение на служебните задължения на държавния служител да се
наложи дисциплинарно наказание. В случая
намира приложение правилото на чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП, съгласно което
дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му.
Твърдяното неизпълнение на
служебните задължения е описано да се е случило в периода месец юли 2018г. ,като
с оглед датата на налагане на дисциплинарното наказание по-дългият две годишен
срок е спазен.
Относно двумесечният срок, несъмено същият е започнал да тече на 12.08.2019г., когато
е съставено становището на директора на дирекция УЧР до изпълнителния директор
на НАП. Това е моментът, от който може да се приеме,че дисциплинарно наказващия
орган е бил запознат с материалите по дисциплинарната преписка, които съдържат
несъмнени данни за предмета и субекта на дисциплинарното нарушение. Докладната
записка от 02.07.2019г. не е отправена до административнонаказващия
орган,поради което съставянето и изпращането на същата не може да се счита като
начален момент на двумесечния срок. Но
тук намира приложение разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДСл, според която
сроковете по ал.1 не текат по време на ползван от държавния служител законоустановен отпуск. А такъв, според представената
справка е ползван за периода от 12.08.2019г. до 09.09.2019г.
Следователно срокът е започнал да тече на 10.09.2019г. и изтича на
10.11.2019г.,а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на
29.10.2019г. Тоест преклузивните срокове са спазени.
Относно законосъобразността
на оспорената заповед, съдът намира, че същата съответства на материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл.
97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.3, т.4 и т.5 от
ЗДСл е предвидено изискването за посочване на трите имена и длъжността на
наказвания държавен служител, описание на извършеното нарушение, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били
виновно нарушени. Т.е. в заповедта трябва да са посочени всички съставомерни от обективна и
субективна страна елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината,
време, място и обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ
възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение.
Заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат
значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно
поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от
хипотезите на чл. 89, ал.2 от ЗДСл.
В случая в заповедта подробно
са описани вменените нарушения, а именно неизпълнение на задължения по т.4.7 от
работна процедура К39, по т.I.3 и т.I.5 от организационни правила за администриране на процеса на
движение на административнонаказателните преписки,
като жалбоподателят не спори да е бил наясно и да е запознат надлежно със
служебните си задължения. Нещо повече, в хода на дисциплинарното производство
същият не е направил никакви конкретни възражения, освен, че бил оставил в
деловодството папка с връчените АУАН непосредствено преди да излезе в отпуск.
На кого ги е оставил,как е отразил връчването, предвид установените
организационни правила, не е обяснено. А и не се и твърди да е съставен
опис,според изискванията на т.I.5 от посочените от дисциплинарно наказващия орган организационни
правила.
Дисциплинарното наказание е
наложено и в съответствие с материалния закон - чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от
ЗДСл. Съгласно цитираната норма дисциплинарно нарушение представлява виновното
неизпълнение или забавено изпълнение на служебни задължения. В конкретния
случай, са посочени фактите и обстоятелствата по извършване на нарушенията,
датите на извършването й, конкретното виновно поведение на лицето, съответно
настъпилите последици.
При налагане на
дисциплинарното наказание, административният орган е съобразил критериите,
визирани в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а именно: тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата
на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
При определяне на вида и
размера на дисциплинарното наказание не е съобразен критерият по чл. 91, ал. 1,
т. 4 от ЗДСл - цялостното служебно поведение на държавния служител.
По изложените мотиви съдът
приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с разпоредбите на
процесуалния и материалния закон, и с целта на закона. Не са налице основания
по чл.146 от АПК за отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.143,ал.4 от АПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, в
полза на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на ЗПП.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Тодор
В.В., ЕГН ********** против Заповед №
ЦУ-1617/29.10.2019г. на Изпълнителен директор на НАП, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг“ за срок от 1 /една/ година
за извършено дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/
ОСЪЖДА
Тодор В.В., ЕГН ********** да заплати на ЦУ на НАП
сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/