Решение по дело №1266/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, а..3, във вр. с чл.75, а..1 т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А.Х.Х., ЛНЧ **********, гражданин на *, с посочен адрес: гр. Харманли, ж.к. “Дружба“ № 23, РПЦ - Харманли на ДАБ, срещу Решение №15525/24.10.2023 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че в множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/международна закрила следва да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем до голяма степен са включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Сочи се, че принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) е главното основание на закрилата на бежанците. Твърди се, че Квалификационната директива, преразгледана през 2011г., е въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила. Сочи се, че това включва правата и задълженията, свързани с тази закрила, ключов елемент от които е забраната за връщане съгласно чл.33 от Женевската конвенция от 1951г. Твърди се, че член 18 от Хартата за основните права на ЕС гарантира правото на убежище, което включва зачитане на принципа „забрана за връщане“, а в член 19 от Хартата се посочва, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която може да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание, като в мотивите към хартата се заявява, че член 19 алинея 2 инкорпорира съответната съдебна практика на ЕСПЧ относно приложението на член 3 от ЕКПЧ. Твърди се, че по силата на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ се налага абсолютна забрана на всяко връщане на лице, което е изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби. Сочи се, че тази защита е различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951г. Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приема, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. Навеждат се твърдения, че по силата на член 3 държавата носи отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата , в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Сочи се, че е призната и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place”), член 5 от Квалификационната Директива изрично включва в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Твърди се, че Квалификационната директива също урежда и субсидиарна (допълнителна) закрила за лицата, които не могат да бъдат определени като бежанци, но които, ако бъдат върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, ще бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция (член 15 буква „а“), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (член 15 буква „б“) или тежки и лични заплахи срещу живота или личността като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт (член 15 буква „в“). В тази връзка се сочи, че административният орган при постановяване на решението си не се е съобразил с наличието на решение от 17 февруари 2009 на Съда на Европейския Съюз (голям състав) по дело С-465/07 (Meki Elgafaji and Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), по тълкуването и прилагането на член 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2 буква д) от същата директива. Излагат се съображения, че административният орган е приел, че ситуацията в Сирия се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, който е достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако оспорващият, в качеството му на цивилно лице, бъде върнат в *, ще претърпи посегателствата и заплахите по чл.9 а..1 т.3 ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната. Твърди се, че по тази причина органът неправилно е приел, че при връщането на чужденеца в страната му на произход, животът му не би бил поставен в сериозна опасност, което било в противоречие с чл.3 от ЕКПЧ и чл.15 б.“в“ от Квалификационната директива. Предвид събраните и изложени факти, касаещи липсата на сигурност за живота и личността на всеки гражданин на *, оспорващият счита, че към момента липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила, в която и да е друга част на страната, съгласно дадените в чл.8 от Квалификационната директива критерии. Относно изложеното в обжалвания административен акт обстоятелство, че оспорващият представлявал заплаха за националната сигурност на Р. България, се сочи, че преди да издаде оспореното решение, административният орган е следвало да изиска от ДА „Национална сигурност“ писмени документи, сочещи причините за възражението срещу предоставянето на международна закрила на чужденеца. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена, като в представени писмени бележки подробно мотивира становището си за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-1327/28.02.2023г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег. №УП-26503/08.03.2023г., гражданин на Сирия, с посочени имена А. А., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№609/08.03.2023г. на РПЦ – гр. Харманли с посочени в нея имена А.А.Х.Х.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 26503/08.03.2023г., в който е вписан с имената А. (собствено) А.Х. (фамилно) Х. (бащино), от * пол, роден на *** г. в *, *, със същия постоянен адрес, гражданин на *, етническа принадлежност - *, вероизповедание - *, професия *, семейно положение - *. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на чужденеца, като е посочено местонахождението им към момента, както и данни относно съпругата и детето на чужденеца, за които е отбелязано, че се намират в *. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл.30 а..1 т.3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Писмо рег. № УП-26503/14.03.2023 г. Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от А.А.Х.Х. молба за закрила. В отговор е постъпило писмо с рег. № УП-26503/31.05.2023 г. в ДАБ при МС на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, адресирано до Председателя на ДАБ при МС. Видно от същото, на основание чл.41, а..1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС разполага с информация, според която лицето А.А.Х.Х., род. ***г. в Сирия, ЛНЧ **********, регистриран в РПЦ – Харманли към ДАБ – МС, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. България.

От младши експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, е било изготвено Становище рег. №УП-26503/06.06.2023г., с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А.А.Х.Х. да се откаже да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 15525/24.10.2023г., Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.Х.Х., на основание чл.75, а..1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е връчено на 09.11.2023 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 20.11.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 а..1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл.152 а..1 от АПК, и чл.84, а..3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решение № 15525/24.10.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Председателят на ДАБ при МС, който съобразно нормата на чл.48, а..1, т.1 от ЗУБ, има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Административният орган е основал отказа си на обстоятелството, че в ДАБ при МС е постъпило писмо от Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ от 30.05.2023г., с което възразява на А.А.Х.Х. да бъде предоставена закрила в Република България. Приел е, че цитираното становище изхожда от специализиран орган за контраразузнаване и сигурност. Посочил е, че в този смисъл установяването, че лицето е заплаха за националната сигурност, е извършено от компетентен орган. От правна страна административният орган се е позовал на разпоредбите на чл.12 а..1 т.6 и чл.12 а..2 т.4 от ЗУБ.

Съгласно чл.4, а..1 от ЗДАНС, ДАНС извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверинитета на Р България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, а съгласно а..3 от същата норма, агенцията осъществява информационно – аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност. Съгласно чл.41, а..1, т.1 от ЗДАНС, ДАНС осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Р България, като дава становища по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците. Последното кореспондира с въведеното в чл.58, а..10 от ЗУБ задължение, при получаване на молба за предоставяне на закрила, компетентните органи да изискват писмено становище на ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред.

ЗУБ не урежда правомощие за Председателя на ДАБ или органите с делегирани правомощия по чл.52 от ЗУБ да се произнасят, установяват или доказват самостоятелно дали лице, търсещо закрила, представлява заплаха за националната сигурност. Тези органи нямат право на самостоятелна преценка в тази насока, а са обвързани от становището на ДАНС, получено по реда на чл.58, а..10 от ЗУБ.

Съгласно чл.12, а..1, т.6 от ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл.12, а..2, т.4 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Цитираните разпоредби представляват транспониране на разпоредбата на чл.17, т.1, б.“г“ от Директива 2011/95/ЕС и становището на ДАНС, че кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, е достатъчно доказателство, от което да се изведе заключението, че са налице „сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира“, респ. да се обоснове отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В случая, на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави търсената закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Целта на закона е да даде максимално широки гаранции за защита на националната сигурност, като постановеният отказ е материално законосъобразен административен акт.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №5916 от 18.04.2019г. по адм. д. №14739/2018г., IV о.; Решение №7530 от 22.06.2021г. по адм. д. №4849/2021г., IV о. и др.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 а..2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Х.Х., гражданин на *, с посочен по делото адрес: гр. Харманли, ж.к. “Дружба“ № 23, РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение № 15525/24.10.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: