Решение по адм. дело №736/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „*****, представлявано от управителя - Д. Т. С., срещу отказ на главния архитект на община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 25Ф-1346/19.03.2025г., да бъде издадена скица – виза за проектиране по заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025г. за УПИ VIII – 521.1439, транспортно, обществено обслужване и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че не са налице основания за отказ да бъде издадена исканата скица – виза за проектиране, тъй като сочената в мотивите на ответника заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. на кмета на община Пловдив за допускане изработването на проект за изменение на ПУП – ПР ПИ в обхват VIII – транспортно, обществено обслужване и озеленяване, кв. 81 - стар по плана на Централна градска част на гр. Пловдив, е предмет на висящ съдебен контрол, поради което не е проявила ефекта, предвиден в чл. 135, ал. 6 от ЗУТ.

3. Ответникът – главен архитект на община Пловдив, чрез процесуалните си представители юрисконсулт П. и юрисконсулт А., поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че процесният имот попада в територия, за която е в ход процедура за изработване на проект на ПУП – ПР, поради което са налице основният по чл. 135, ал. 6 вр. чл. 140, ал. 2 за произнасяне на оспорения отказ. Сочи се, че обжалването на заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. на кмета на община Пловдив не води до извод за незаконосъобразност на отказа, а дава единствено основание за спиране на настоящото съдебно производство до решаване на спора по законосъобразността на посочения административен акт. Излагат се подробни съображения относно редовността на процесуалните действия по съобщаване на заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г., включително и на жалбоподателя. Твърди се, че оспорването на заповедта по съдебен ред е просрочено. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Въззивна се срещу размера на претенцията на другата страна за съдебни разноски.

ІІ. За допустимостта:

4. Визата за проектиране е индивидуален административен акт, с който съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ се определят параметрите на конкретното застрояване в имота. Отказът за издаването й по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК също е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по общия ред на чл. 213 от ЗУТ. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. От страна на „*****“ ЕООД, в качеството на собственик на УПИ VIII – 521.1439, транспортно, обществено обслужване и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив, е подадено заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025г. до главния архитект на община Пловдив за издаване на скица – виза за проектиране.

6. С писмо изх. № 25Ф-1346/19.03.2025г. главният архитект на община Пловдив отказва по заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025г. да бъде издадена скица – виза за проектиране, тъй като със заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. на кмета на община Пловдив, влязла в законна сила на 28.02.2025г., е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП – ПР ПИ в обхват VIII – транспортно, обществено обслужване и озеленяване, кв. 98 – нов (кв. 81 – стар) по плана на Централна градска част на гр. Пловдив. В тази връзка на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ със заповедта било спряно действието на ПУП, одобрен със Заповед № 25 ОА-345/27.01.2025г. на кмета на община Пловдив.

7. Според служебна справка, по жалба на „*****“ ЕООД, срещу заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. на кмета на община Пловдив, на 14.03.2025 г. в Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 550/2025 г., чийто предмет е контрол по законосъобразността на обжалвания административен акт. Към момента производството по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт

ІV. За правото:

8. Според чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице може да поиска от главния архитект на общината да издаде виза за проектиране, която представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Според чл. 133, ал. 1 вр. ал. 2 и ал. 6 от ЗУТ в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план, след приемане на предварителния проект за подробен устройствен план от съответния експертен съвет. Изработването на план-извадка се разрешава от кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 – съответно от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството. План-извадка не се изработва за части от територията, за които изработваният проект за подробен устройствен план не променя предвижданията на действащ подробен устройствен план. В тези случаи задължително се издава виза за проектиране.

Според правилата на чл. 135, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ по искане на заинтересованите лица или по служебен почин кметът на общината със заповед разрешава, респ. нарежда да се изработи проект за изменение на действащ подробен устройствен плана. Съгласно ал. 6 заповедите, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят.

Нормата на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ изброява изчерпателно издадените по закона административните актов, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението им. Актовете по чл. 135, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ не са посочени в тази правна норма, поради което по общо правило следва, че обжалването им по съдебен ред спира изпълнението им, освен ако такова не е допуснато с разпореждане от административния орган. В случая, видно от съдържанието на заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. на кмета на община Пловдив, предварително изпълнение на административния акт не е допуснато.

Според правилото на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.

Посоченото изискване е императивно и пред сезирания административен орган не седи възможността да избира дали да спре, или да продължи производството.

Съгласно чл. 5 от Закона за устройство на територията, в общините и в районите на Столичната община и на градовете с районно деление се назначават главни архитекти по трудово или по служебно правоотношение въз основа на конкурс. За главни архитекти се назначават лица с придобита пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й.

Главният архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон. Главният архитект на общината координира и контролира дейността на главните архитекти на райони.

Видно от смисъла на посочената норма, главният архитект на общината упражнява правомощия, с които подпомага дейността на кмета на общината при изпълнение на функциите му на орган на изпълнителната власт. В частност се откроява задължението на главния архитект да координира производствата по ЗУТ, сред които без съмнение са тези по изменение на устройствените планове, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Тоест налага се изводът, че за да се произнесе главният архитект по искане за издаване на скица – виза за проучване и проектиране, преди всичко следва да изясни фактическата обстановка относно наличието и действието на съответен подробен устройствен план в обхвата на съответния имот/територия. Това задължение се реализира чрез способите на вътрешноведомствена и междуведомствена комуникация по служебен почин. В случая ответникът изрично е отразил в отказа си от 19.03.2025г., че заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. е в законна сила от 28.02.2025г., без да съобрази обстоятелството, че към 14.03.2025г. е било образувано адм. дело № 550/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, чийто предмет е контрол по законосъобразността на посочената заповед. Макар главният архитект на общината да не е страна в това съдебно производство, задължението му по чл. 5 от ЗУТ изиска, преди да приключи производството по чл. 140 от ЗУТ, да удостовери към момента на произнасяне по съществото на искането дали сочените в административния акт фактически и правни основания са намерили обективно проявление. В случая именно действие на заповед № 25 ОА-561/13.02.2025г. по чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е от пряко значение за изхода на производството, образувано по заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025г. При наличието на данни за спиране на изпълнението на този административен акт, за които ответникът е следвало да следи служебно, се явява незаконосъобразно произнасянето му по съществото на заявлението, с което е бил сезиран. Ответникът е следвало да изпълни задълженията си по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК вр. чл. 5 от ЗУТ и да спре образуваното по заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025г. административно производство до приключване на образуваното съдебно производство.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна.

По правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, доколкото въпросът по делото не позволява решаването му по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

9. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 2550 лева, от които 50 лева държавна такса и 2500 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1, от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на 1250 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в двукратен размер. Настоящият състав на съда намира, че действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, значително превишаващ минимално установения. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 1250 лв., равняващ се на минимално установеното възнаграждение.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ на главния архитект на община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 25Ф-1346/19.03.2025г., да бъде издадена скица – виза за проектиране по заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025г. за УПИ VIII – 521.1439, транспортно, обществено обслужване и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив.

ВРЪЩА преписката на главния архитект на община Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „*****, сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.