№ 2844
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110205638 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Г. М. (подадена чрез адв. А.) срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4326242,
издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за това, че на
31.12.2020г. в 15:22 часа в гр. София, бул. „Европа“ № 441, срещу магазин
„Айко“, с посока на движение от Околовръстен път към гр. Божурище, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за извън населено място, въведено с
пътен знак В26, лек автомобил „****” с рег. № **** се движил със скорост от
105 км/ч. - нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Р. Г. М. като законен
представител на „****“ ЕООД е наложена „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че
изложеното в Електронния фиш не съответства на обективната
действителност. Иска се СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
1
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Р. Г. М. не се явява, но се
представлява от адв. А.. В съдебно заседание на 20.06.2023г. той заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на
05.03.2024г. адвокатът посочва, че към датата на връчване на Електронния
фиш М. не е била вече Управител на Дружеството – собственик на
автомобила, а освен това на процесната дата тя не е и управлявала превозното
средство. Поради това се приема, че санкцията й е наложена
незаконосъобразно и се иска СРС да уважи жалбата и да отмени Електронния
фиш, както и да присъди на М. направените от нея разноски в
производството, за които адв. А. представя списък по делото.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС в нито
едно от заседанията по делото, проведени на 20.06.2023г., 26.09.2023г.,
06.12.2023г. и 05.03.2024г.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 262513 от
21.09.2023г. от гл. юрк. Ив. – пълномощник на СДВР. В тях се посочва, че
жалбата на Р. М. е неоснователна. При издаване на Електронния фиш били
спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. В него
се съдържали всички законоустановени реквизити. Процесуалният
представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.188, ал.2 от ЗДвП и
обяснява, че ако М. не е управлявала моторното превозно средство /МПС/ е
имала законовата възможност да посочи на кое лице е предоставено
управлението на автомобила. В случая не е била подадена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е посочено друго лице за водач на МПС-то. В
писмените бележки гл. юрк. Ив. твърди, че с процесния Електронен фиш се
налагала „имуществена санкция на ЮЛ, което е собственик на лекия
автомобил, като е вписан законния му представител“ и Р. М. била посочена
„единствено като законен представител на санкционираното дружество“, а не
като санкционирано физическо лице. По-нататък в писмените бележки се
казва, че Електронният фиш не се издава по начина, по който се издава
Наказателното постановление и по дефиниция не носи подпис на издателя си.
Цитира се и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС и се
заявява, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на АУАН и Наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на Електронния фиш. От приложените
2
доказателства се установявала отразената в Електронния фиш фактология,
като нарушението било установено с автоматизирано техническо средство,
заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган на
автоматичен режим. Към момента на нарушението техническото средство
било преминало преглед за техническа изправност и функционирало в
автоматичен режим, без човешка намеса. Изтъква се, че към датата на
нарушението автоматизираното техническо средство е било одобрено
съобразно нормативните изисквания. В писмените бележки се цитира и
чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска съдът да кредитира приложения по делото
снимков материал. Посочва се, че на жалбоподателя бил направен т. нар.
„толеранс“ от 3 % от засечената скорост. Твърди се, че правилно е приложен
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и административното наказание е
индивидуализирано в законоустановения му размер. В писмените бележки се
цитира §6, т.65 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и се приема, че е
налице и от обективна, и от субективна страна съставът на нарушението по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Претендира се за спазване на срокове по чл.34 от
ЗАНН. В писмените бележки се обръща внимание и на това, че са зачестили
напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с
превишена скорост. С оглед на това поведението на жалбоподателя се приема
за укоримо, тъй като поставя в опасност не само своя, но и живота на другите
участници в движението. Поради това се иска обжалваният Електронен фиш
да бъде потвърден с цел реализиране на генералната превенция, а също и за
възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото относно шофирането с превишена скорост.
Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Иска се на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на СДВР
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В писмо с вх. № 114827 от 26.04.2023г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС,
административно-наказващият орган е изложил принципните си съображения
относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува
законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити. Според чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила
Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
3
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и
§ 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено
и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип «СПУКС» №
11743с7 в гр. София по бул. „Европа“ № 441, срещу магазин „Айко“, с посока
на движение от Околовръстен път към гр. Божурище. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и
категоричен начин; при издаването на Електронния фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и
обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. Заявява се, че
техническото средство, с което е установено нарушението, работи с лазерен
модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч,
отразен от преминаващото превозно средство. Системата за контрол на
скоростта е с вградено разпознаване на номера на МПС като при всяко
регистрирано нарушение устройството прави по пет снимки с възможност да
се проследи траекторията на автомобила. Само на снимката, направена по
време на самото измерване на скоростта, има данни за измерена скорост и
дистанция до измерваното МПС. Снимката можело да се ползва за
еднозначно определяне на нарушителя при заснемане на повече от едно МПС.
В ъглите на всяка снимка имало маркери, указващи положението на лазерния
лъч върху полето на наблюдението на камерата. Съединяването на линиите на
маркерите указвали с точност местоположението на лазерния лъч върху
конкретното МПС.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на „****“ ЕООД с
ЕИК ****. В периода 29.11.2019г. – 21.10.2021г. Управител на това
Дружество била жалбоподателката Р. Г. М..
На 31.12.2020г. в 15:22 часа в гр. София, бул. „Европа“ № 441, срещу
магазин „Айко“, с посока на движение от Околовръстен път към гр.
4
Божурище, мъж на име А. Й. управлявал цитирания по-горе автомобил със
скорост приблизително 108 км/час при ограничение на скоростта от 50 км/ч.,
въведена с пътен знак В26 в извън населено място. Скоростта, с която се
движел автомобилът била установена и заснета с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 – автоматизирано техническо
средство/система (АТСС) вид «СПУКС» № 11743с7. Същата е одобрена и
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до
07.09.2027г. и за тази система за контрол на скоростта на МПС има издадени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 29.09.2020г. до
01.10.2020г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала
проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от
01.10.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над
100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-24 от 01.01.2021г. за времето от 14.00
часа до 16.00 часа на 31.12.2020г. системата за контрол на скоростта на МПС,
преминала метрологична проверка, за която е издаден Протокол № 68-С-
ИСИС от 01.10.2020г. с годност за експлоатация до 01.10.2021г., вид
„СПУКС“ № 11743с7 е била позиционирана в гр. София, бул. „Европа“ №
441, срещу магазин „Айко“, за да контролира скоростта на движение на МПС-
та, движещи се по посока от Околовръстен път към гр. Божурище при
стационарен режим на измерване и приближаваща посока на задействане.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от
СДВР бил издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 4326242, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Р. Г. М. (като
законен представител на фирмата - собственик на автомобила) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за извършено
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено,
5
че разрешената скорост на движение е 50 км/час; установената скорост на
движение е 105 км/час и превишаването на разрешената скорост е с 55 км/час.
Този Електронен фиш е връчен на Р. Г. М. на 18.03.2023г. и е обжалван
с жалба, изпратена до ОПП – СДВР чрез системата за сигурно електронно
връчване на 27.03.2023г.
В хода на производството пред СРС, в съдебно заседание на
06.12.2023г., адв. А. представя писмено сведение от Дружеството –
собственик на МПС-то „****“ ЕООД, според което на 31.12.2020г. лек
автомобил „****“ с рег. № **** е бил управляван от лице на име А. Й. Й..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно:
извлечение от системата за сигурно електронно връчване на жалбата (лист 3
от делото); снимков материал (лист 5, лист 6, лист 7, лист 30, лист 33 и лист
73 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. №
**** (лист 8 от делото); Заповед на Министъра на вътрешните работи №
8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 9 от делото); Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от
01.01.2021г. (лист 12 от делото); справка от информационната система на
ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 4326242 (лист 13 от делото);
Ежедневна форма на отчет (лист 14 от делото); справка картон на водача
(лист 15 от делото); извадка от Търговски регистър за „****“ ЕООД (лист 17-
18 от делото); писма от ОПП – СДВР с вх. № 155961/02.06.2023г., с вх. №
161297 от 08.06.2023г. и с вх. № 172808 от 19.06.2023г. (лист 29, лист 32 и
лист 72 от делото); писма от Български институт по метрология с вх. №
169747 от 15.06.2023г. и с вх. № 173903 от 19.06.2023г. - с приложени
заверени копия от Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г.,
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 - с приложения (лист 44-67, лист 81-
94 и лист 10 от делото); писма от Агенция «Пътна инфраструктура»,
Областно пътно управление - София с вх. № 172181 от 16.06.2023г. и с вх. №
178621 от 22.06.2023г. - с приложена схема (лист 75-78 и лист 113-114 от
делото); удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД (лист 96-97 и
6
лист 100-101 от делото) и сведение от „****“ ЕООД (лист 136 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са
непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е.
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 (с приложение), Протокол от проверка № 68-С-
ИСИС от 01.10.2020г. и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от 01.01.2021г. се
установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания,
преминало е метрологична проверка и съответно е било технически годно
към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 12 от делото се вижда, че за въпросното техническо
средство е издаден Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г., то
следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от 01.01.2021г.
автоматизирано техническо средство/система вид «СПУКС» № 11743с7 е
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били
издадени цитираните по-горе Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Допълненията към него. Същевременно посоченото в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-24 от 01.01.2021г. техническо средство («СПУКС» № 11743с7)
фигурира и в снимковия материал на лист 5 от делото. Това означава, че
именно това техническо средство е било използвано и при заснемане на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с
което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме
скоростта на автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на
7
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от
01.01.2021г., тъй като той е годно, информативно, относимо, обективно и
достоверно писмено доказателство. От него се установява мястото, времето,
посоката на движение на контролираните МПС-та, както и първият и
последният номер на заснетите статични изображения.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. Видно от лист 12 от делото Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-24 от 01.01.2021г. съдържа всички реквизити според Приложението
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото
средство е 31.12.2020г., а датата 01.01.2021г. е датата на регистриране на
документа под № 4332р-24. Посочени са имената и подписите на лицата,
които са разположили АТСС и проверили въпросния Протокол. В графата за
приемане на Протокола е изрично отбелязано, че данните са „автоматично
прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС“, което означава, че приемането на
Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на компютърна
конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса,
поради което и няма положени имена и подписи на служител на ОПП –
СДВР. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и при
стационарен режим на измерване. В Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от
01.01.2021г. са посочени общият брой на констатираните нарушения, вид и
номер на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало
метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 68-С-ИСИС от
01.10.2020г. с годност за експлоатация до 01.10.2021г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 6 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от
31.12.2020г., тъй като е годно, информативно, относимо, обективно и
8
достоверно доказателство, което изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от
01.01.2021г. се установява, че от 14.00 часа до 16.00 часа на 31.12.2020г.
(което включва и процесния час – 15:22 часа) техническо средство тип „ARH
CAM S1“, вид «СПУКС» с № 11743с7 е било позиционирано в град София,
бул. „Европа” № 441, срещу магазин „Айко“, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към гр. Божурище
при ограничение на скоростта 50 км/час за извън населено място, въведено в
пътен знак В26. За наличието на ограничение на скоростта от 50 км/час данни
се съдържат и в снимките на лист 7, лист 30, лист 33 и лист 73 от делото,
както и в приложените схеми към писмата на Агенция «Пътна
инфраструктура», Областно пътно управление - София с вх. № 172181 от
16.06.2023г. и с вх. № 178621 от 22.06.2023г.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП
(„изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”) съдът
кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките
/приложени по делото/ се установява не само къде е позиционирано АТСС и
какво е било ограничението на скоростта на това място, но и какви са марката
и регистрационният номер на автомобила, който е разпознат от системата;
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, а също и конкретно
измерената скорост на движение. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на
заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с №
11743с7, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24 от
01.01.2021г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист
9
5 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-24 от 01.01.2021г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часа, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 5 от делото е направена именно с техническото средство,
описано в кредитираните по-горе писмени доказателства. От снимките,
приложени на лист 7, лист 30, лист 33 и лист 73 от делото, се установява, че
на процесното място (с ориентир срещу магазин „Айко“) е имало пътен знак
В26, сочещ ограничение на скоростта 50 км/час.
Съдът се доверява изцяло и на писмата от Агенция «Пътна
инфраструктура», Областно пътно управление - София с вх. № 172181 от
16.06.2023г. и с вх. № 178621 от 22.06.2023г. - с приложена схема (на лист 75-
78 и лист 113-114 от делото), както и на писмата от ОПП – СДВР с вх. №
155961/02.06.2023г., с вх. № 161297 от 08.06.2023г. и с вх. № 172808 от
19.06.2023г. (на лист 29, лист 32 и лист 72 от делото) и приложените към тях
снимки на пътен знак, тъй като те се явяват информативни, достоверни,
непредубедени и взаимно подкрепящи се писмени доказателства. От тях се
установява, че на процесното място към 31.12.2020г. е имало ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26, което е било 50 км/час, както и че бул.
„Европа“ № 441 се намира на път I-8 Калотина – София, км. 47+990, т.е. е в
извън населено място. Освен от писмата и схемата на Агенция «Пътна
инфраструктура», Областно пътно управление – София, писмата от ОПП –
СДВР и снимките на лист 7, лист 30, лист 33 и лист 73 от делото,
ограничението на скоростта и това, че процесното място е извън населено, се
установява и от кредитираните по-горе Ежедневната форма за отчет и
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-24 от 01.01.2021г.
Приложените на лист 8, лист 13 и лист 15 от делото справки са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява, че лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на „****“
ЕООД, че жалбоподателят Р. Г. М. има и други /не много на брой/ предходни
нарушения на ЗДвП и че е получила процесния Електронен фиш на
18.03.2023г.
Приложените на лист 17-18, лист 96-97 и лист 100-101 от делото
10
извадка от Търговски регистър за „****“ ЕООД и удостоверения за актуално
състояние на „****“ ЕООД имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът дава вяра на тези писмени доказателства и
съответно приема, че Р. Г. М. е била Управител на „****“ ЕООД в периода от
29.11.2019г. до 21.10.2021г. Това означава, че към момента на получаване на
Електронния фиш (18.03.2023г.) М. вече не е била Управител на Дружеството
– собственик на МПС-то.
Приложеното на лист 136 от делото сведение от „****“ ЕООД е
относимо, информативно и обективно писмено доказателство, което не се
опровергава от нито едно друго, събрано по делото, доказателство.
Същевременно то намира косвена подкрепа и в снимката на лист 5 от делото,
на която се вижда, че МПС-то е било управлявано от мъж. Поради това СРС
приема, че на 31.12.2020г. около 15:22 часа лек автомобил „Ауди“ с рег. №
**** е бил управляван от посоченото в сведението на лист 136 от делото лице
– А. Й. Й., а не от жалбоподателката М..
Извлечението от системата за сигурно електронно връчване на жалбата
(на лист 3 от делото) има достоверна дата. Поради това СРС дава вяра и на
това писмено доказателство и съответно приема, че жалбата срещу
Електронен фиш Серия К № 4326242 e била подадена на дата 27.03.2023г.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от
30.08.2016г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ
с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и
установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения
образец.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Доколкото с процесния Електронен фиш на Р. Г. М. е наложено
наказание „глоба“, СРС приема, че наказана е М. като физическо лице, макар
и с уточнението – като законен представител на Дружеството – собственик на
11
МПС-то. Поради това не отговаря на съдържанието на Електронен фиш Серия
К № 4326242 твърдението на гл. юрк. Ив., записано в писмените й бележки с
вх. № 262513 от 21.09.2023г., че с процесния Електронен фиш се налагала
имуществена санкция на юридическото лице - собственик на лекия автомобил
и че Р. М. била посочена „единствено като законен представител на
санкционираното дружество“.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”. В същия
смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане)
и изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния
фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният
отговаря на всички законови изисквания – посочена е териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на
заснетото МПС и собственикът на същото. Дали посочената в Електронния
фиш скорост е действително измерената и дали е приспадната допустимата
грешка на техническото средство при измерване на скоростта в полза на
нарушителя е въпрос по същество. Дали наказаното лице е действителният
нарушител също е въпрос по същество. Съдът не счита, че е допуснато
12
съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е описано
нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП. Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано,
посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението,
отбелязано е мястото, наличието на пътен знак и въведеното с него
ограничение на скоростта. Пояснено е, че мястото е извън населено. В
Електронния фиш е записана разрешената скорост и установената скорост на
движение на МПС-то, като втората е по-голяма от първата. Отбелязана е
наложената на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева,
като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен
това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки. От гореизложеното
следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден процесният
Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно
приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление.
Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по
отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не
важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Поради
това съдът счита, че в случая са без значение сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съответно не споделя развитите в тази насока аргументи на гл. юрк. Ив. в
писмените бележки с вх. № 262513 от 21.09.2023г.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че
съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
13
отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае
издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията
на ЗДвП от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в
който е било монтирано автоматизираното техническо средство при
заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
14
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за
контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината
на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни и
стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на
информацията и издаването на Електронен фиш става не при установяване на
нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на самия Електронен
фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН тук се явява
неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на
нарушението - 31.12.2020г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от 05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на
закона, то към 31.12.2020г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е
15
бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от
снимковия материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо
средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и
годност на това техническо средство да регистрира скоростта на движение на
МПС-та, вкл. и да разпознава номера на превозното средство, чиято скорост е
заснета. В конкретния случай е била установена (заснета) скорост на
движение 108 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3 %
при скорост над 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил
с поне 105 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото
Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г., според който грешката
при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч.
при скорост до 100 км/ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него
фигурира като „установена“ скоростта от 105 км/час. Доколкото от
приложената на лист 5 от делото снимка следва, че измерената скорост на
движение на лек автомобил с рег. № **** е 108 км/ч., то след приспадане на
толеранса от 3 %, следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 105 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 108 км/час.
От писмата и схемата на Агенция «Пътна инфраструктура», Областно
пътно управление - София (лист 75-78 и лист 113-114 от делото), от писмата
от ОПП – СДВР и снимките на пътния знак (лист 7, лист 29-30, лист 32-33 и
лист 72-73 от делото), от Ежедневната форма за отчет (на лист 14 от делото) и
от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
16
система с рег. № 4332р-24 от 01.01.2021г. (на лист 12 от делото) се
установява, че към 31.12.2020г. ограничението на скоростта е било 50 км/час,
въведено с пътен знак В26, както и че бул. „Европа“ № 441 се намира на път
I-8 Калотина – София, км. 47+990, т.е. е извън населено място.
При тези данни следва, че като се е движил в извън населено място с
поне 105 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак
В26, водачът на автомобил „****” с рег. № **** е извършил нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС в извън населено място да не
се превишава скоростта на движение, въведена с пътен знак В26. Движейки
се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 105
км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на водача) обективно е реализиран
съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 55 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е
извършено от водача на автомобила при пряк умисъл, тъй като всеки шофьор
знае задължението си по ЗДвП, че в извън населено място не следва да
управлява МПС със скорост над зададеното ограничение с пътен знак В26 и
че щом е измерена скорост от поне 105 км/ч., при наличието на пътен знак,
указващ, че ограничението на скоростта е 50 км/час на процесното място,
значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на лист 8 от делото е видно, че собственик на
МПС с рег. № **** е „****“ ЕООД. От кредитираните по-горе удостоверения
за актуално състояние и извлечение от Търговския регистър се доказва, че
към датата на деянието (31.12.2020г.) жалбоподателят Р. Г. М. е била
Управител на Дружеството – собственик на МПС-то. Според чл.188, ал.2 от
ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС - собственост
на юридическо лице, предвиденото в ЗДвП наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на автомобила. Вярно е, че едва пред СРС М.
посочва, че МПС-то е било управлявано от друго лице. Доколкото, обаче,
17
нормата на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП сочи, че в 14-дневен срок от
получаване на Електронния фиш собственикът може да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за
управление на МПС, а в случая Р. М. не е собственик на автомобила, СРС
приема, че за нея (като лице, което не е било Управител на Дружеството –
собственик на МПС-то към момента на получаване на Електронния фиш) не е
съществувала нито фактическа, нито правна възможност да посочи кой е бил
реалният водач на автомобила на 31.12.2020г. Поради това събирането в
последствие на доказателства, че лек автомобил „****“ с рег. № **** е бил
управляван на 31.12.2020г. от трето лице (на име А. Й. Й.) се явява
достатъчно за оборване на презумпцията по чл.188, ал.2 от ЗДвП. Доколкото
по делото е установено, че лицето, управлявало автомобила и извършило
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на 31.12.2020г. е различно от
лицето, на което е ангажирана административно-наказателната отговорност, а
също и доколкото последната е лична, съдът счита, че процесният Електронен
фиш следва да бъде отменен, тъй като е доказано, че нарушението, за което е
издаден този Електронен фиш е извършено от друго лице. Установяването на
действителния автор на нарушението освобождава Управителя на
Дружеството – собственик на МПС-то от отговорност. Поради това и Р. Г. М.
не следва да носи административна отговорност.
Водим от изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва
да отмени обжалвания Електронен фиш, тъй като е установен действителният
нарушител.
С оглед изхода на делото разноски в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат. По време на съдебните прения пред СРС адв. А. е
поискал присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в
производството. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял
III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага
ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
18
настоящия случай това законово изискване е изпълнено, тъй като с молба вх.
№ 175514 от 20.06.2023г. адв. А. представя списък с разноски (на лист 99 от
делото), който съответства по размер на уговореното и изплатено
възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – 500 лева според договора за
правна защита на лист 4 от делото. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед
изхода на делото, органът, издал процесния Електронен фиш, следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат.
Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000
лева (както в случая – определената на М. глоба е в размер на 600 лева)
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Според
чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при защита по дело с повече от две съдебни
заседания - за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250
лева. В случая по това дело е имало общо четири заседания, което означава,
че възнаграждението на адв. А. следва да се определи като сбор от сумите,
посочени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възлиза на 400 лева плюс 250 лева (за третото заседание), плюс 250 лева (за
четвъртото заседание), т.е. общо 900 лева. Това означава, че дължимото на
адв. А. възнаграждение (определено по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения) е над поискания от него размер от 500 лева и
не се явява прекомерно, както се твърди в писмените бележки на гл. юрк. Ив..
Доколкото е доказано, че М. е направила разноски за защитата си пред СРС в
размер на 500 лева и Електронният фиш се отменя, то СДВР следва да бъде
осъдена да заплати на Р. Г. М. за направени от нея по делото разноски за
адвокат сумата от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4326242, издаден от СДВР, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП за нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на Р. Г. М. е наложена „глоба” в размер на 600
19
(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. Г.
М. с ЕГН **********, с адрес : **** за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение сумата от 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20