Решение по дело №1714/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ж. П. Б. от [населено място], община Бургас, [улица], против решение № 1040 - 02 - 124 от 17.09.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 5 от 07.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, вр. чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспореното решение и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от него заявление. Ангажира доказателства. Представени са писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира разноски.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 07.12.2024 г. Ж. Б. подала заявление, вх.№ 021 - 00 - 5825, за отпускане парично обезщетение за безработица на основание 54а КСО. Сочи, че е упражнявал трудова дейност в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването - от 01.10.2020 г. до 30.11.2023 г. в друга държава - Федерална република Германия/ФРГ/л.117 от делото/.

На 11.12.2023 г. представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария/л. 116 от делото/; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65, ал. 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 /л. 77 и 78 от делото/; документи, удостоверяващи трудова дейност в Германия.

На 13.12.2023 г. е направено искане до Германия чрез системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност /EESSI / за издаване на структурирани електронни документи /СЕД/ U0I7/U004 и Н006.

На 13.12.2023 г., с разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 1, производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано по подаденото на 07.12.2023 г. от Б. заявление, вх. № 021 - 00 - 5825, е спряно до получаване на тези документи, данните от които са необходими за преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица и определяне на пребиваването във връзка чл. 65 § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 /л. 86 от делото/.

На 22.04.2024 г. чрез EESSI по случай № 3047354 от компетентната институция /КИ/ на Германия е получен СЕД U017 /осигурително досие/ на Б., удостоверяващ следните осигурителни периоди: 15.10.2020 г. - 31.05.2021 г.; 01.06.2021 г. - 31.12.2022 г. и 01.01.2023 г. - 30.11.2023 г., както и основанието за прекратяване на правоотношението - по оперативни причини/съкращаване на щата/л. 51 - 55 от делото/. Със СЕД U004 е удостоверен брутния доход в периода на заетост 01.01.2023 г. - 30.11.2023 г./л.73-75 от делото/.

На 22.04.2024 г., с разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 2, производството по заявление за отпускане на парично обезщетение, вх. № 021 - 00 - 5825/07.12.2024 г., е възобновено /л.48 от делото/.

На 22.04.2024 г., с разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 3, производството по заявление за отпускане на парично обезщетение, вх. № 021 - 00 - 5825/07.12.2024 г., е спряно до получаване на СЕД Н006, но за не повече от 6 месеца /л.49 от делото/.

На 05.08.2024 г., с разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 4, производството по заявление за отпускане на парично обезщетение, вх. № 021 - 00 - 5825/07.12.2024 г., е възобновено, поради получено СЕД Н006, с който е удостоверено, че за Б. държава на пребиваване за заявените периоди на заетост е Германия /л.43 от делото/.

На 07.08.2024 г. ръководителят на осигуряването за безработица, ТП НОИ, Бургас, е издал разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 5, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, вр. чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 е отказал да отпусне парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на Ж. Б./л.41 от делото/.

В мотивите на разпореждането се сочи, че държава на пребиваване и такава на последна заетост за Б. е Германия, а не България, поради което липсва основание да се извърши преценка за правото му на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Разпореждането е оспорено по административен ред, съобразно правилото на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО, пред директора на ТП НОИ Бургас, който с решение № 1040 - 02 - 124 от 17.09.2024 г., го е оставил в сила.

В решението е прието, че по отношение на Ж. П. Б., като гражданин на Република България, респ. гражданин на държава членка на ЕС намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004, с който са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Съобразена е нормата на чл. 65, §2 от регламента като е акцентирано на декларираното от Б. обстоятелство, че по време на последната си трудова заетост е бил наето лице от работодатели в Германия, което определя тази държава членка като държава на пребиваване през периода на последна заетост, където е бил центърът на жизнените му интереси. Следователно Ж. Б. не попада в приложното поле на чл. 65, §2 Регламент № 883/2004, според който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка на пребиваване/л.31-33 от делото/.

Решение № 1040 - 02 - 124 от 17.09.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 5/07.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, решение № 1040 - 02 - 124 от 17.09.2024 г. е издадено от компетентен орган, според регламента на чл.117, ал.3 КСО.

На второ място, същото е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Между страните няма спор по фактите.

Спорът е правен и свежда до определяне на компетентната държава, която да предостави на Ж. Б. паричното обезщетение за безработица при положение, че последната и трудова заетост е била на територията на Федерална република Германия. В тази връзка е налице спор относно тълкуването на термина „пребиваване“, легално дефиниран в чл. 1, § 3, б. „й“ Регламент /ЕО/ № 883/2004, приложим по отношение на Б. като гражданин на Република България - държава членка на ЕС.

Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 1 Регламент /ЕО/ № 883/2004 лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, § 3 от регламента. Съгласно правилото в б. „а“ на цитираната разпоредба, касаещо наетите лица, каквото е бил Б., спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от този общ принцип, че държавата членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от регламента.

Съгласно чл. 65, § 2 от регламента напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. Без да се засяга чл. 64 от регламента, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата членка, чието законодателство за последно е било подчинено. В разпоредбата на чл. 65, § 5, б. „а“ от регламента е предвидено, че безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. Въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата членка по пребиваване първо получава обезщетения в съответствие с чл. 64, като получаването на обезщетения в съответствие с б. „а“ се спира за периода през който той получава обезщетения съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен/чл. 65, §5, б. „б“ с.р./.

Данните по делото сочат, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение във Федерална република Германия в периода от 15.10.2020 г. - 30.11.2023 г. и това е държавата, в която е осъществявал дейност като наето лице. Страните спорят дали по отношение на Б. е приложима нормата на чл. 65, § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 и на § 5, б. „а“, изр.2 - ро от същата разпоредба и предвидените в тях изключения от общото правило за приложимито законодателтво, а именно, че отговорността за изплащането на обезщетението за безработица се прехвърля от институцията на компетентната държава към институцията на държавата по пребиваване. От съществено значение за определяне държавата по пребиваване е съдържанието на понятието „пребиваване“, дефинирано в чл.1, б. „й“ Регламент /ЕО/ № 883/2004 - мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой“, дефинирано в чл. 1, б. „к“ от регламента като „временно пребиваване“. Правилата /елементите/ за определяне на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 по прилагането на т.нар. основен регламент - Регламент /ЕО/ № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11 Регламент /ЕО/ № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а/ продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки; б/ положението на лицето, включително: i/ естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii/ семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii/ упражняването на неплатена дейност; iv/ когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v/ жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi/ държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане - § 1. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в § 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице - § 2.

Административният орган е приел, предвид последната трудова заетост на Б., че държава на обичайното му пребиваване е Германия. В представения формуляр СЕД Н006 от компетентна институция на ФРГ, въз основа на който ответникът е определил тази държава като „държава на пребиваване“ за жалбоподателя, не са попълнени каквито и да е данни за положението на Б. - естеството на упражняваната дейност, семейното положение, източници на доходи, жилищно положение, адрес и т. н., поради което не може да се приеме, че германската институция е извършила преценка за мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя, съобразно правилата на чл. 11, § 1 Регламент /ЕО/ № 987/2009. След прекратяване на трудовия му договор се е върнал в България и не поддържа отношения с държавата членка на заетост, съответно пребиваването му в Германия през периода на заетост е било наложено от естеството на работа по икономически причини, обитавал е представени от работодателите жилища и не е резултат на направен личен избор.

От попълнена от жалбоподателя декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004, става ясно, че е живял заедно със съпругата си в държавата на последна заетост /Германия/. В Република България обаче живеят преобладаващата част от роднините му, където притежава и жилище. Връщал се е често в страната, докато е работил в Германия, т.е. центърът на жизнените му интереси не е в Германия. Изрично сочи, че няма намерение да се върне в държавата по последна заетост в чужбина/л.114-115 от делото/.

Така декларираните от Б. факти и намерение за установяване, административният орган е приел за ирелевантни относно преценката за определяне държавата на пребиваване на лицето в нарушение на чл. 11 Регламент /ЕО/ № 987/2009. В мотивите на оспореното решение административният орган се е позовал на аргументите на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, изложени в съображение 9 от решение № U2 от 12 юни 2009 година относно обхвата на чл. 65, § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правата на обезщетения за безработица на напълно безработни лица, които не са погранични работници и които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали на територията на държава членка, различна от компетентната държава членка, както следва: „Въпреки че понастоящем това е приемливо за пограничните работници и някои други категории работници, които също запазват близки отношения с държавата си на произход, то не би било приемливо, ако поради твърде широко тълкуване на понятието „пребиваване“ се наложи приложното поле на чл. 65 Регламент /ЕО/ № 883/2004 да бъде разширено до всички лица, които осъществяват определена относително стабилна дейност като заети или самостоятелно заети лица в определена държава членка и са оставили семействата си в държавата си на произход“. Това становище на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, обаче, не води автоматично до извод, че щом лицата имат относително стабилна /дългосрочна/ заетост в държава членка, различна от държавата им по произход, то това изключва възможността последната да се явява и държава на пребиваване. Всеки отделен случай трябва да се разглежда според индивидуалните си характеристики въз основа на цялостна оценка на всички релевантни факти и обстоятелства. Това означава, че нито продължителността на пребиваване в една държава членка, нито наличието на адресна регистрация /в случая изобщо липсва/ в нея могат сами по себе си да определят еднозначно мястото на обичайно пребиваването на едно лице, а е необходимо да бъдат изследвани всички относими за случая критерии и едва след цялостния им анализ да се определи държавата на пребиваване на лицето. В този насока е и т. 3 от решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата членка на заетост /например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, § 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

В случая, при безспорното наличие на завършен период на заетост, с прекратен трудов договор в съответната държава членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, с център на жизнените интереси в родината му, в какъвто смисъл са и събраните гласни доказателства, то заявлението на жалбоподателя за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано от националната институция.

По изложените съображения жалбата е основателна. Решението на директора на ТП НОИ Бургас и оставеното с него в сила разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката да се изпрати на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 КСО за ново произнасяне по заявлението на Ж. Б. като съобрази мотивите на настоящото решение.

Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя в настоящото производство. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото производство, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и следва да се присъди в цялост.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 1 210.00 / хиляда двеста и десет/ лева, представляващи 10.00 /десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 1 200.00/ хиляда и двеста/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1040 - 02 - 124 от 17.09.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 5 от 07.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас.

ОТМЕНЯ разпореждане № 021 - 00 - 5825 - 5 от 07.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което на Ж. П. Б. от [населено място], община Бургас, [улица], на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, вр. чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 Регламент /ЕО/ № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 КСО, за ново произнасяне по заявлението на Ж. П. Б. от [населено място], община Бургас, [улица], вх. № 021 - 00 - 5825/07.12.2023 г., за отпускане на обезщетение за безработица, съобразно мотивите на съдебното решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне от получаване на преписката.

Решението не подлежи на обжалване.