Р Е Ш Е Н И Е
№ 260694/01.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 1977 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Р.а." ЕООД, ЕИК *, с адрес: ***, срещу
„Д.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 405, ал. 1
от КЗ за заплащане на сумата 1560 лв. представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило на 31.03.2017 г. застрахователно събитие по
застрахователна полица № * г. „Каско +", за
л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д", с рег. № *, изразяващо се в
увреждане на десен фар биксенон, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди чрез процесуалния
си представител адв. Р.Д., че е собственик на лек автомобил
"БМВ 318 Д", с рег. № *, рама *. Поддържа, че ответникът осигурява
застрахователното покритие за автомобила по застрахователна полица „Каско +" № * г. Сочи, че на 31.03.2017 г. автомобилът бил ударен от водача
Е.Р.В., ЕГН ********** *** в струпани на пътното платно
строителни отпадъци - къртени бетонни колони. В резултат на удара
бил счупен десен фар биксенон,
за замяната на който ищецът
закупил нов от „К.“ ООД за 1560,00 лв. Ищецът завел
претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение,
от застрахователно събитие, като била
образувана преписка по щета № * г., по която ответникът
постановил отказ с писмо № * г. тъй като заявените от ищеца обстоятелства,
при които е възникнало събитието и неговия механизъм, не съответствали с уврежданията по автомобила. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ЗАД „О.-З.“, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се
механизма на ПТП, описан в исковата молба, като се сочи, че не е възможно при
удар в бетонна колона да липсват увреждания по други детайли от процесния л.а., освен по биксеноновия
фар, включително по боята на предната броня и/или предния капак. Оспорва и
размера на вредите и причинно следствената връзка между тях и ПТП. Оспорва
увредените части да са били оригинални. Поддържа, че застрахователното събитие
е настъпило, защото застрахованият не е ползвал процесното
МПС с грижата на добър стопанин, включително да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите и законовите правила за неговата
експлоатация. Претендира съпричиняване, като сочи, че
ищецът не е действал с дължимото поведение, за да избегне настъпването на
описаното ПТП, като е връхлетял върху бетонен стълб, поради което обезщетението
за имуществени вреди следва да бъде намалено с ½ съобразно приноса на
ищеца. В условията на евентуалност оспорва размера на иска като сочи, че
заплатеното от ищеца за увредената част не съответства на действителната
ѝ стойност. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се и разноски.
В о.с.з. ответникът
се представлява от процесуалния си представител, чрез който поддържа изразената
позиция по спора.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните
изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1
от КЗ.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно
облигационно правоотношение
с ответното дружество по сключен договор
за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок
на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената
дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие
на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна
страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за
уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В случая по делото е обявено за безспорно, а и от
представената застрахователна
полица № * г. (л. 7),
се установява, че към датата на твърдяното
застрахователно събитие - 31.03.2017 г.,
ответникът е осигурявал застрахователното покритие по сключен договор за
застраховка „Каско +“ със срок на действие 29.09.2016
г. до 28.09.2017 г. за собствения на ищеца л.а.
марка „БМВ“, модел „318
Д", с ДК № *.
Не е спорно също, а и от приложения на л. 6 опис-заключение
по щета № * г., изготвен от служител на ответника, се установява, че
на 31.03.2017 г. по лекия автомобил са
били налице щети по фар десен - ксенон за подмяна.
Не се спори и че с писмо изх. № * г.
(л. 5) застрахователят
е уведомил ищеца, че в хода на обработка на преписката по щета е установено,
че уврежданията консатирани с опис-заключение не
кореспондират с декларирания механизъм, поради което застрахователят отказва да
изплати застрахователно обезщетение.
С протоколно определение от 16.11.2020 г. е обявено за
безспорно и, че вноските по процесната полица са били
платени от ищеца (л. 50).
Основният спорен въпрос по делото
е за основателността на релевираното от ответника извънсъдебно с писмото-отказ
от 18.04.2017 г., и доразвито в настоящия процес правоизключващо възражение, че не дължи обезщетяване
на установените на 31.03.2017
г. вреди по автомобила на ищеца, поради
констатирани различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал.
В тази връзка за установяване
действителния механизъм на настъпване на вредите по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Благовест Боев, ангажиран от ищцовата страна, които съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви, основани на преки и непосредствени впечатления. От показанията
се установява, че към края на м. март или средата, през 2017 г., действително е
настъпило ПТП на ул. „С. В.“ с участието на автомобил БМВ шофиран от неговия познат Е. В. Свидетелят сочи, че при предприемане на маневра за паркиране назад със
скорост 10-15 км/ч автомобилът ударил купчина строителни отпадъци пред дома на
водача. Излага, че един стърчащ дървен кол, висок около 30 -40 см усуркал фара без да го чупи.
Така изложения от свидетеля
механизъм на настъпване на ПТП кореспондира напълно и с приетото като доказателство
неоспорено заключение на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като пълно,
компетентно и обективно. Видно от т. 1 на заключението процесното
увреждане се изразява в наранен десен фар на автомобила и е настъпило от съприкосновение с твърд предмет, намиращ се
на височината на увреждането и с издадена контактна повърхност, позволяваща да
достигне до фар десен без да влезе в съприкосновение с предната броня и предния
калник. Вещото лице е посoчило още, че процесният автомобил се е движил със
сравнително ниска скорост на преден ход, като е възможно вредите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и по твърдяния от ищеца начин. В о.с.з. вещото лице посочва още,
че се е получило деформация на стъклото на фара, което след това е спукало
рефлектора на фара, след това стъклото си е възвърнало формата, тъй като е от
пластмасови сплави.
Тези изводи на експерта и показанията на св.
Боев си кореспондират напълно, описвайки по един и същи начин механизма на настъпване
на ПТП, като сочат, че повредата е настъпила само в десния фар, но не и по
предната броня и/или калник, а ответникът не ангажира по делото пряко или косвено
доказателство, че механизмът е различен от този, деклариран от ищеца пред застрахователя.
Не се установява
автомобилът да е ползван без да се полага грижата на добрия стопанин. Няма
данни и за съпричиняване или изобщо за действие на водача,
което да не е съобразено с дължимото поведение на пътя. От експертното
заключение и преките наблюдения на свидетеля се установи, че водачът не е
връхлетял и върху бетонен стълб, а се е движил назад с ниска скорост за извършване
на маневра за паркиране, противно на поддържаното от ответника.
В
обобщение съдът намира за неоснователно
правоизключващото
възражение на ответника, че не дължи застрахователно обезщетение заради констатирани различия
между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, поради което искът
се явява доказан по основание.
Във връзка с остойностяването на дейностите по
отстраняване на вредата
настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че стойността
на ремонта (разходи за материали
и труд) следва бъде възможно най-близка
до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009
г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение
№ 165/24.10.2013 г. по т.д.
№ 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Поради това за действителен
следва да се приеме размерът
на обезщетението за вредите от
ПТП, съобразен със среднaта пазарнa цена на
труда, в който вариант заключението на
приетата САТЕ сочи, че обезщетението възлиза на 1599,43 лв. Съобразявайки
последното както и диспозитивното начало в процеса
искът следва да се уважи до претендирания размер от 1560,00
лв.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Предвид изхода
на спора, право на разноски
в производството има ищеца, които съдът определя в размер на 462,40 лева, от
които 62,40 лева – държавна такса, и 400,00 лева - адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О. – З.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на „Р.а." ЕООД,
ЕИК *, с адрес: ***, сумата от 1560,00 лв. /хиляда петстотин
и шестдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпило на 31.03.2017 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. „Каско
+", за л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д", с рег. № *, изразяващо се в увреждане на
десен фар биксенон, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „О. – З.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на „Р.а." ЕООД,
ЕИК *, с адрес: ***, сумата от 462,40 лв. /четиристотин
шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: