Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 27.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на петнадесети
февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3634 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 20269843 от 07.12.2020 г. СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 60406/2019 г. е признал за установено по предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от Д.П.К. срещу „Б.Е.Е.“ ООД иск,
че ответникът „Б.Е.Е.“ ООД дължи на ищеца Д.П.К. на правно основание чл. 7,
пар. I, б. „б” Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 година сума в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за вреди, поради закъснение на полет № 8Н5596 на 07.09.2018 г. от Единбург
до Бургас ведно със законната лихва от 26.03.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2019 г. по ч. гр.
д. № 17425/ 2019 г. по описа на СРС, 141 състав.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.Е.Е.“ ООД с оплаквания, че решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди,
че по делото не е установено, че ищецът се е възползвал от резервацията и
действително е осъществил пътуване на борда на процесния полет.Твърди, че
ответникът няма нормативно установено изискване за съхранение на списъците с
пътници след изпълнение на полета и за него липсва механизъм да установи, че
ищецът не е бил превозен на процесния полет.Излага доводи, че ищецът носи
тежестта да докаже, че се е възползвал от резервацията и има качеството на
пътник.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира
разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- Д.П.К. оспорва
същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа
становище, че в тежест на превозвача е да докаже твърденията си, че пътникът не
се е явил навреме за полета.Твърди, че съхранението на списъка на
пътниците, е изцяло в контрола на
въззивника и доколкото той е наясно с факта на закъснение на полета е въпрос на
защита на собствените му интереси, а не на изпълнение на нормативно задължение
и след като не е съхранил списъка, сам се е лишил от възможността си за ефективна
защита.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/
№ 261/004 г. на Европейския парламент и на Съвета.Ищецът- Д.П.К. твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 17425/2019 г.
на СРС, 141 с-в длъжникът е подал възражение.Твърди, че е сключил договор за
въздушен превоз с ответника за полет № 8H5596 от Единбург
до Бургас, определен за изпълнение по разписание на 07.09.2018 г. от 10,10 ч.В
деня на полета е чакал продължително време на летището, като полетът е излетял
с огромно закъснение над три часа.Излага доводи, че в негова полза е възникнало
право на парично обезщетение на основание чл.7, т.1, б. „б“ от Регламент /ЕС/
261/2004 в размер на 400 евро, тъй като разстоянието от Единбург до Бургас е
над 1 500 км.Твърди, че след завръщането си в България е отправил покана
до ответника за заплащане на обезщетение на основание чл.7, пар.1, б. „б“ от
Регламент № 261/2004 г. в размер на 400 евро, но не е получил плащане, нито
ответникът му е представил доказателства за наличие на извънредно обстоятелство
по смисъла на регламента, което да го освобождава от отговорност.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане в размер на 400 евро, представляващо обезщетение по
чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 със законната лихва от
26.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
Със
заявление вх.№ 3022437/26.03.2019 г. Д.П.К. е поискал издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.Е.Е.“ ЕООД за процесната сума.На 09.04.2019
г. СРС, 141 с-в е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17425/2019 г., срещу
която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Заявителят е получил съобщение
за възможността да предяви иск за установяване на вземането на 17.10.2019
г.Исковата молба е подадена на 18.10.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
С
отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищецът не
е доказал качеството си на пътник на процесния полет, тъй като с исковата молба
е представен само документ, индикиращ наличието на резервация за полет № 8H5596, който
самостоятелно не доказва, че той се е възползвал от резервацията и действително
е осъществил пътуване на борда на процесния полет.Не е представена и бордна
карта, която съдържа име на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут,
баркод, място на борда, номер на изхода, краен час на качване в самолета и
която доказва, че лицето се е явило навреме на гишето за регистрация, допуснато
е на борда на самолета и е осъществило пътуване до съответната дестинация.
По
делото е представена резервация на името на ищеца за полет № 8H5596 от Единбург
до Бургас, определен за изпълнение по разписание на 07.09.2018 г. от 10,10 ч. с
планиран час на пристигане 15,45 ч.
Първоинстанционният
съд е обявил за безспорно между страните наличието на договор за превоз за
полет № 8H5596 от Единбург до Бургас, потвърждаване на резервацията
за полета, че полетът е предвиден за изпълнение по разписание на 07.09.2018 г.
от 10,10 ч. местно време с час на пристигане 15,45 ч. местно време, но е
изпълнен със закъснение над три часа.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства е установено, че ищецът е имал резервация за полет № 8H5596 от Единбург
до Бургас за изпълнение по разписание на 07.09.2018 г. от 10,10 ч. с час на
пристигане 15,45 ч., и че същият е закъснял с повече от три часа.
Съгласно чл.7, пар.1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
пътниците получават право на обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички
полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра.Разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на
големия кръг /чл.4/.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение на
основание чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., и че възражението на ответника,
че ищецът не се е представил навреме на гишето за регистрация, че не е допуснат
до борда и не е бил превозен на процесния полет до крайната дестинация, е
неоснователно, като се е позовал на даденото с определение от 24.10.2019 г. на
СЕС по дело С-756/18 г. тълкуване на чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламента.Съдът е отчел и обстоятелството, че ответникът не е
представил доказателства в подкрепа на възражението, че същият не фигурира в
списъка на пътниците на процесния полет, нито че не се е явил на гише за
регистрация и че не е бил превозен с този полет.
По отправено
преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004 СЕС
се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и
С-403/07 г., с което е дал тълкуване, което на основание чл.633 ГПК е
задължително за настоящия съд относно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004,
с което е приел, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите
имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че
са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание/.Размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна
точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл.7, т.4/.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след преценка на събраните
доказателства и обсъждане на въведените от страните твърдения и възражения.При
постановяването му не се установи нарушение на императивни материалноправни
разпоредби.
Неоснователно
е оплакването на въззивника, че ищецът не е доказал, че има качеството на
пътник на процесния полет.Съгласно определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело
С-756/18 г., постановено в производство по отправено преюдициално запитване, Регламент
№ 261/2004 г. и по-специално чл.3, пар.2, б. „а“ трябва да се тълкува в смисъл,
че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа,
установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този
полет, не може да бъде отказано предвиденото в този регламент обезщетение
единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са
доказали, по-специално посредством представяне на бордните си карти, че са се
представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано,
че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери.При това положение тежестта за оборване на
твърдението, че ищецът, притежаващ потвърдена резервация, не е пътувал с
процесния полет, е на ответника, както е приел и първоинстанционният съд и при
разглеждане на първоинстанционното производство не е допуснато твърдяното от
въззивника нарушение.Въпреки предоставената му възможност и указаната му
доказателствена тежест въззивникът не е представил списък на пътниците или
други доказателства за установяване, че ищецът не е бил превозен посредством
процесния полет, поради което същият следва да
понесе последиците на доказателствената тежест.
Други
конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 360 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20269843 от 07.12.2020 г. на СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 60406/2019 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД с ЕИК *****и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.П.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 360 лв. на
основание чл.78, ал.3 ГПК-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.